- Г-н Уков, проведохте една от най-тъжните си спасителни акции.

Планинският спасител от Банско Атанас Уков: Не усещаме подкрепата на държават

- Г-н Уков, проведохте една от най-тъжните си избавителни акции. Свалихте телата на двамата починали туристи под връх Вихрен. Защо се е стигнало до тези трагични произшествия?

- Факт е подценяването на обстановката в планината от страна на туристите. Хубавото време и дребното сняг в ниската част на планината подлъгват хората. Те потеглят във високата част на Пирин, където планината е сурова и рискова - има сняг и ледени полета.

Там едно падение може да докара до съдбовни последствия. Не се съблюдават някои от главните правила за придвижване. Сам човек няма по какъв начин да се обезпечава и да подсигурява своята сигурност. Става въпрос за потребление на персонални защитни средства, осигуровка и придвижване в взаимозависимост. Защото там подхлъзнеш ли се, загиваш.

Затова е значимо туристите да са с котки, пикел, каска, въже и да знаят по какъв начин се употребяват. Да се движат с котки и пикел, да имат осигуровка по този маршрут. Крайно неприятно е за нас да участваме в акции, в които няма късмет да помогнем. Но не трябва да се поддаваме на страстите, нужно е да сме съответни.

- Имаше ли риск и за вашия живот в тази тежка и комплицирана акция?

- Във високата част на планината постоянно има риск. Когато край теб има скали и лед, няма по какъв начин да няма и риск. Теренът бе доста сложен. Намирахме се в средата на западния скат на връх Вихрен. Над нас - скали и ледени полета, под нас - непроходими улеи, обрасли с клек и завършващи с водопади. Сигналът за изчезналия екскурзиант от София получихме на 27 декември. Веднага изготвихме спешен проект. На идващия ден две групи започнахме да търсим, само че търсехме игла в копа сено, тъй като нямахме никакви ориентири.

Влоши се времето и спряхме акцията. В идващите два дни продължихме обходът на региона. Облетяхме местата за претършуване и с дронове. При едно от облитанията забелязахме на северозападния борд на връх Вихрен забита щека. Това ни насочи към улеите под нея. Следващите два дни направихме видеоанализ, продължихме да събираме информация.

Започна да ни се обяснява картината. Но отново не бяхме 100% сигурни, че индивидът е там. На видеото от дрона видяхме човешки контур и на 2 януари организирахме огромна акция. Заради заплахата за нас, спасителите, поискахме да се обезпечи хеликоптер. Целта ни бе да минимализираме риска за участниците в акцията, които бяха сред 40 и 50 души. Около 10,00 часа стигнахме до тялото с сътрудници от ПСС-Банско. Но останахме шокирани, тъй като наоколо открихме още един мъртвец, който не бе сниман от дрона, тук желая да благодаря на млад мъж от София – Димитър Пашков, който непринудено ни оказа помощ с персоналния си дрон при облитанията на региона.

След голям брой опити да убедим институциите да обезпечат хеликоптер, най-накрая такава машина излетя и стигна до региона. Прелетя над нас и се прибра макар отличното време за хвърчене. Не знаем какви са аргументите за връщането на хеликоптера. Тогава поискахме помощ от всички отряди в района. Вече идваше подкрепление от Сандански и Разлог. Нужни бяха два превоза за свалянето на двете тела. Това означаваше едно - още хора и уреди. Дойдоха спасители от Благоевград, Кюстендил и София.

Положихме безчовечен старания, тъй като всичко стартира в 6,00 часа сутринта, а завърши съвсем в среднощ, това са 17-18 часа. Това бе същинско тестване и за душeвността ни, и за физиката ни. За страдание двамата туристи не са имали никакъв късмет, умряли са от тежките си контузии, защото са се търкаляли 400-500 метра надолу по улея. Искам да подчертая, че планинското избавяне е сложна активност, екипна работа, в която всички действаме като един обединен и убеден в себе си тим.

- Какви са заплахите в Пирин планина сега и кои са препоръките ви към планинарите?

- Планината постоянно е рискова през зимата. Въпреки дребното сняг опасности има. Необходимо е туристите да са доста деликатни. Да не подценяват планината и да не надценяват своите благоприятни условия. Много значима е положителната екипировка, другото е да не са сами. Почти във всички акции търсям хора, които са тръгнали сами в гората. В такива случаи, когато има тежки пострадвания, няма кой да подаде сигнал в точния момент, да окаже помощ на потърпевшия. Нека хората наблюдават прогнозата за времето, да съобразят своите благоприятни условия с маршрута, който са решили да изминат. Да имат заредени мобилни телефони, както и приложението на ПСС за локация. Да си създадат планинска застраховка.

- Как би трябвало да се работи при произшествия в планината?

- Първото нещо е потърпевшият да се свърже с Планинската избавителна работа, да извършва напътствията на спасителите. Да чуе деликатно препоръките на специалистите. Но по-важно е да се работи превантивно, с цел да няма драми в планината. Нека да слушат препоръките ни, преди да тръгнат на тежки преходи във високата част на Пирин. По този метод ще успеем да минимализираме тези произшествия.

- Разполагат ли избавителните отряди с нужната техника за реакции при произшествия в гората?

- Като цяло имаме модерна техника, разполагаме с моторни шейни, с съвременна екипировка, със избавителни кучета. Но има какво да се желае. Нуждаем се от актуален дрон, който да е лек и елементарно да се изнася във високата част на планината. Държавната дотация е извънредно незадоволителна, с цел да обезпечи активността ни. Трябва да се подмени автомобилният ни парк, някои от моторните шейни са остарели. Само с съвременно съоръжение можем да сме съответни и да вършим обикновено своята работа.

- Докога в България няма да има избавителна летателна техника?

- Аз и сътрудниците ми няма по какъв начин да отговорим на този въпрос. Отговорът го дължат други институции, от които зависи решението на казуса. Ако зависи от нас, от дълго време да има избавителни хеликоптери в страната. Чрез медиите от години насочваме непрестанно апели. Уморихме се към този момент! Глас в пустиня, няма кой да ни чуе! Единствената страна сме в Европейския съюз, която няма избавителен хеликоптер. Това е срамно! Идват непознати туристи, претърпяват някакъв случай в планината и ние отиваме да ги спасим. Те ни споделят, че имат застраховка за хеликоптер, а ние им споделяме, че такова знамение в България няма. Потъваме в земята от позор, когато му обясняваме, че ще го носим доста часове на ръце през тежък терен и на процедура рискът и за него, и за нас продължава. Преди няколко десетилетия повдигането на хеликоптер за потърпевш в планината е ставало елементарно. Имало е и летателни машини, и задоволително подготвени водачи, даже са се провеждали взаимни курсове в ПСС. Нашата работа е имала механизъм и за образование, и за достъп до въздушно избавяне, било е процедура да се вършат избавителни акции по въздуха. Сега няма такива образования, защото няма хеликоптер. Вместо да вървим напред, ние затъваме. Хората умират при произшествия в планината, а тези, от които зависи решението на този проблем, това като че ли не ги интересува. Става дума за човешки живот.

- Усещате ли поддръжката на страната?

- Не усещаме поддръжката на страната – нито в законовите разпореждания, нито пък във финансово отношение. За акцията със свалянето на двете тела потърсихме помощ от наши сътрудници от района. Но в същия ден имаше огромен трафик от коли. Но техните коли не са със специфичен режим на напредване и се озоваха задръстени в „ запушалка ”. А става въпрос за една синя лампа, тъй като това са избавителни коли. В цяла Европа те са със специфичен режим на придвижване, а у нас - не. Автомобилът на планинските спасители и колата за спешна помощ са едно и също нещо - и едните, и другите оказват помощ за спасяването на човешки живот. Но нас и за това нещо никой не ни обръща внимание.

- Не е ли време за приемането на закон за доброволчеството?

- Такъв закон ни липсва доста. Защото спасители не могат да се включат в акции, тъй като са на работа. Ако си тръгнат, рискуват да бъдат уволнени за „ самоотлъчка ”, което е безумство. Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволняване. Това би трябвало да се урегулира. Държавата в другите страни се е погрижила за този проблем. При избавителна акция работодателят освобождава служащия. Понеже човешкият живот е над всичко! А ние сме призвани да вършим тъкмо това - да спасяваме човешки живот. И не трябва да има никакви спънки да изпълняваме тази своя задача.