За разлика от Васил Божков, Джак Ма няма да може да напусне страната
Г-н Цон, два китайски проблема в последно време конкурират коронавирус рецесията в очите на международното публично мнение. Първият е, че високопоставеният държавен служител Лай Сяомин получи смъртна присъда по обвинявания в огромна корупция, откакто в шкафчетата му бяха открити пачки с банкноти и златни кюлчета. Какъв е казусът със Сяомин и какви проекции би могъл да има той на родна почва в битката против корупцията?
Сяомин е бил началник на огромна държавна капиталова компания, която е събирала и вложила неприятните заеми на разнообразни банки. На тази база са се разигравали и корупционните схеми. В Китай законите против корупцията са извънредно строги още от времената на императорите. Корупцията е в човешката природа и не може да се изкорени, само че казусът е в мащабите.
Конкретният случай със Сяомин демонстрация на обичайната антикорупционна хигиена ли е или включва в себе си състав на вътрешнопартийни битки и детайли на наставление?
И трите фактора са смесени. Но в тази ситуация става дума за големи средства, стотици милиони долари. Всяко нещо би трябвало да е в границите на допустимото, включително и корупцията. А в Китай има милиони небогати.
Но нали това би трябвало да е „ хармоничният социализъм “ на Дън Сяопин – богати и небогати да живеят в мир, единодушие и съгласие?
Не би трябвало държавните чиновници да са тези, които прибират толкоз доста – образецът е ужасяващ за хората, потърпевши стопански, финансово и здравно.
Добър образец ли е присъдата за Сяомин?
Безспорно е добър образец, множеството хора в Китай ще се съгласят, че това е верен акт.
Възможно ли е в актуален Китай, при сигнали за струпване на средства с неразбираем генезис от върховен държавен служител, да не тръгне следствие?
Винаги е допустимо. Но би трябвало да се съблюдава допустимата граница на мащабите. Китай е измежду страните, които най-активно се борят против корупцията. Десетки хиляди държавни чиновници на всички равнища са разследвани, съдени и осъждани.
Да разгледаме другия проблем. Джак Ма, основателят на "Алибаба ", беше една от най-богатите и авторитетни персони освен в Китай, а и на планетата, трупаше милиардите си и нямаше особени проблеми, до момента в който не направи едно 20-минутно изявление против политиката на властта. Тогава приказката за Алибаба свърши. Има ли настояща информация за ориста на Ма?
Неговият случай е и характерен, и не е. Специфичното е, че той е най-богатия китаец. Компанията му "Алибаба " има дъщерна компания "Ант Груп ", която развива две съществени действия. Едната е системата за цифрово разплащане "Алипей ", която се употребява от 1,2 милиарда души всекидневно в Китай. Втората активност е ходатайство за потребителски заеми сред клиентите на "Алипей " и комерсиалните банки в страната, за което платформата взима комисионна. Тези две действия дават достъп до голяма информация: кой какъв брой пазари, какво пазари, по кое време го прави, какви заеми има, по какъв начин ги погасява и т. н. – набор от сензитивна и внушителна по размери информация. Ето тази информация китайските управляващи пожелаха да им се даде. Ма се опълчи и даже през октомври 2020 година направи изказване, в което упрекна китайските регулатори, че работят несъответстващо, че стопират нововъведенията, съпостави китайските банки със заложни къщи. Тази капка преля чашата. И Джак Ма изчезна от общественото пространство, а четири мегарегулатора вършат инспекции на "Ант Груп ". До месец-два евентуално ще има индикации по какъв начин ще приключи този развой. Може и да му лишават компанията.
Законно ли е в Китай да бъдат отнемани бизнеси в интерес на страната?
Възможно е държавна компания да откупи акциите на "Ант Груп ". И това няма да е казус. Такива случаи е имало и с други едри предприемачи. Но Джак Ма е най-разпознаваемият в света.
Като изключим мащабите, намирате ли подобие сред случаите с Джак Ма в Китай и Васил Божков в България?
Без да съм осведомен в детайлности, има и прилики, и разлики. Разликата е, че Джак Ма няма да може да напусне страната като Божков. Приликата е в методите на репресии – и тук, и там страната притиска, без да е минало правосъдно дело.
Случва ли се в Китай сходни проблеми да се основават в интерес на трети предприемачи, доближени до властта?
Като цяло евентуално се случва, само че на по-ниски равнища. В казуса с Джак Ма това не е съответстващо, прекомерно огромен е, с цел да го изядат по-дребни претенденти.
Как наподобява казусът с корупцията в България от позиция на китайските стандарти?
Разликата е в мащабите. Но изкореняването на корупцията е химера. Важното е да се сведе до рационални граници, да не е нагла и да не нервира елементарния човек.
Улицата се пита – у нас властта ли ражда корупцията или корупцията управлява властта?
То е като яйцето и кокошката.
Не напълно. Ако властта ражда корупцията, с нейната промяна покварата може да се овладее. Докато в случай че корупцията управлява властта, тя ще възпроизвежда нови и нови управляващи .
България има доста проблеми и за мен най-големият е в образованието. Проблем са и ниските заплати в администрацията, което също поражда корупция. Ако човек има остри потребности у дома, може и да се възползва от неточна обстановка.
Някои хора имат остра потребност от пътешествия до топли острови. Но коренът на казуса е, че българската администрация е прекомерно раздута, тъй като е потребна за властта, изключително към избори. Не нервира ли това бизнеса, който я устоя?
Така е, изцяло съм склонен. С намаляването на броя и заплатите ще се усилят – на работа ще останат най-хубавите.
В предходния ни диалог вие казахте, че не партиите би трябвало да яхват митингите, а противоположното – с цел да има кой да прокара настояванията им в законодателната власт. Уверихте ли се, че това у нас е мъчно използвано: по какъв начин недоволството да овласти някой от системата да се бори против самата система?
Не виждам нищо нелогично.
То дори е практично, само че наподобява е прекомерно китайско за нас.
За протестиращия прагматичното мислене би трябвало да е: без значение дали съм ляв или десен, аз знам, че има индивид, който може да реши проблемите ми, тъй като има късмет да влезе в Народното събрание. Не го одобрявам, само че ще го поддържа.
Най-големите подмени у нас станаха по сходен метод.
Само когато има промяна на кръвта стават промени. Проблемът е, че в България хората доста бързат, а положителните и трайни неща стават постепенно. Хилядолетните нации, каквито са китайският и българският, би трябвало да знаят това.
Разговора води Емил Янев
Цън Цон е български предприемач от китайски генезис, ръководител на Съвета за стопански и дипломатически връзки и консултант в Дипломатическия институт към Министерство на външните работи по въпроси, свързани с Китай.
Сяомин е бил началник на огромна държавна капиталова компания, която е събирала и вложила неприятните заеми на разнообразни банки. На тази база са се разигравали и корупционните схеми. В Китай законите против корупцията са извънредно строги още от времената на императорите. Корупцията е в човешката природа и не може да се изкорени, само че казусът е в мащабите.
Конкретният случай със Сяомин демонстрация на обичайната антикорупционна хигиена ли е или включва в себе си състав на вътрешнопартийни битки и детайли на наставление?
И трите фактора са смесени. Но в тази ситуация става дума за големи средства, стотици милиони долари. Всяко нещо би трябвало да е в границите на допустимото, включително и корупцията. А в Китай има милиони небогати.
Но нали това би трябвало да е „ хармоничният социализъм “ на Дън Сяопин – богати и небогати да живеят в мир, единодушие и съгласие?
Не би трябвало държавните чиновници да са тези, които прибират толкоз доста – образецът е ужасяващ за хората, потърпевши стопански, финансово и здравно.
Добър образец ли е присъдата за Сяомин?
Безспорно е добър образец, множеството хора в Китай ще се съгласят, че това е верен акт.
Възможно ли е в актуален Китай, при сигнали за струпване на средства с неразбираем генезис от върховен държавен служител, да не тръгне следствие?
Винаги е допустимо. Но би трябвало да се съблюдава допустимата граница на мащабите. Китай е измежду страните, които най-активно се борят против корупцията. Десетки хиляди държавни чиновници на всички равнища са разследвани, съдени и осъждани.
Да разгледаме другия проблем. Джак Ма, основателят на "Алибаба ", беше една от най-богатите и авторитетни персони освен в Китай, а и на планетата, трупаше милиардите си и нямаше особени проблеми, до момента в който не направи едно 20-минутно изявление против политиката на властта. Тогава приказката за Алибаба свърши. Има ли настояща информация за ориста на Ма?
Неговият случай е и характерен, и не е. Специфичното е, че той е най-богатия китаец. Компанията му "Алибаба " има дъщерна компания "Ант Груп ", която развива две съществени действия. Едната е системата за цифрово разплащане "Алипей ", която се употребява от 1,2 милиарда души всекидневно в Китай. Втората активност е ходатайство за потребителски заеми сред клиентите на "Алипей " и комерсиалните банки в страната, за което платформата взима комисионна. Тези две действия дават достъп до голяма информация: кой какъв брой пазари, какво пазари, по кое време го прави, какви заеми има, по какъв начин ги погасява и т. н. – набор от сензитивна и внушителна по размери информация. Ето тази информация китайските управляващи пожелаха да им се даде. Ма се опълчи и даже през октомври 2020 година направи изказване, в което упрекна китайските регулатори, че работят несъответстващо, че стопират нововъведенията, съпостави китайските банки със заложни къщи. Тази капка преля чашата. И Джак Ма изчезна от общественото пространство, а четири мегарегулатора вършат инспекции на "Ант Груп ". До месец-два евентуално ще има индикации по какъв начин ще приключи този развой. Може и да му лишават компанията.
Законно ли е в Китай да бъдат отнемани бизнеси в интерес на страната?
Възможно е държавна компания да откупи акциите на "Ант Груп ". И това няма да е казус. Такива случаи е имало и с други едри предприемачи. Но Джак Ма е най-разпознаваемият в света.
Като изключим мащабите, намирате ли подобие сред случаите с Джак Ма в Китай и Васил Божков в България?
Без да съм осведомен в детайлности, има и прилики, и разлики. Разликата е, че Джак Ма няма да може да напусне страната като Божков. Приликата е в методите на репресии – и тук, и там страната притиска, без да е минало правосъдно дело.
Случва ли се в Китай сходни проблеми да се основават в интерес на трети предприемачи, доближени до властта?
Като цяло евентуално се случва, само че на по-ниски равнища. В казуса с Джак Ма това не е съответстващо, прекомерно огромен е, с цел да го изядат по-дребни претенденти.
Как наподобява казусът с корупцията в България от позиция на китайските стандарти?
Разликата е в мащабите. Но изкореняването на корупцията е химера. Важното е да се сведе до рационални граници, да не е нагла и да не нервира елементарния човек.
Улицата се пита – у нас властта ли ражда корупцията или корупцията управлява властта?
То е като яйцето и кокошката.
Не напълно. Ако властта ражда корупцията, с нейната промяна покварата може да се овладее. Докато в случай че корупцията управлява властта, тя ще възпроизвежда нови и нови управляващи .
България има доста проблеми и за мен най-големият е в образованието. Проблем са и ниските заплати в администрацията, което също поражда корупция. Ако човек има остри потребности у дома, може и да се възползва от неточна обстановка.
Някои хора имат остра потребност от пътешествия до топли острови. Но коренът на казуса е, че българската администрация е прекомерно раздута, тъй като е потребна за властта, изключително към избори. Не нервира ли това бизнеса, който я устоя?
Така е, изцяло съм склонен. С намаляването на броя и заплатите ще се усилят – на работа ще останат най-хубавите.
В предходния ни диалог вие казахте, че не партиите би трябвало да яхват митингите, а противоположното – с цел да има кой да прокара настояванията им в законодателната власт. Уверихте ли се, че това у нас е мъчно използвано: по какъв начин недоволството да овласти някой от системата да се бори против самата система?
Не виждам нищо нелогично.
То дори е практично, само че наподобява е прекомерно китайско за нас.
За протестиращия прагматичното мислене би трябвало да е: без значение дали съм ляв или десен, аз знам, че има индивид, който може да реши проблемите ми, тъй като има късмет да влезе в Народното събрание. Не го одобрявам, само че ще го поддържа.
Най-големите подмени у нас станаха по сходен метод.
Само когато има промяна на кръвта стават промени. Проблемът е, че в България хората доста бързат, а положителните и трайни неща стават постепенно. Хилядолетните нации, каквито са китайският и българският, би трябвало да знаят това.
Разговора води Емил Янев
Цън Цон е български предприемач от китайски генезис, ръководител на Съвета за стопански и дипломатически връзки и консултант в Дипломатическия институт към Министерство на външните работи по въпроси, свързани с Китай.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ