Калоян Стайков: Отлагането на промяната на цените не е решение – поскъпването е неизбежно
Г-н Стайков, в енергийна стихия ли се намира България сега? Не бих я нарекъл стихия, само че несъмнено има провокации, които би трябвало да бъдат решени по един или различен метод. Те са свързани с нуждата от повишение на цените на електрическата енергия. Покачването на всички контролирани цени бе отлагано месеци наред с вярата да се намерят механизми и самото нарастване да е допустимо най-късно и минимум. Все отново регулаторът има опция да трансформира цените на всеки три месеца по време на регулаторния интервал. Очевидно КЕВР се отхвърли от тази си опция в края на септември и сегашното предложение на регулатора бе втората такава опция, с цел да има промени от началото на януари. Още по тематиката 12:21 ч. 16 дек 2021 Сега обаче ръководещите не са удовлетворени от предлагането на КЕВР. Дали може да се откри в този момент решение на проблема с високите цени? На този стадий няма доста благоприятни условия, защото цените трябваше от дълго време да се усилят. Видяхме няколко пъти нарастване на цените на борсата – единствено от началото на регулаторния интервал през юли нарастването на цените е над два пъти. А в случай че се прегледа прогнозната цена за борсовите котировки, то тогава нарастването е над три пъти. И надлежно това води до трупане на загуби за фирмите по веригата. Това се отнася както за енергийните сдружения, по този начин и за ВиК операторите, по този начин и за топлофикационните сдружения. Заради това споделям – решението бе отлагано допустимо най-дълго, с цел да се намерят някакви механизми. Но тези механизми не са разполагаем на КЕВР. Те са в полето на държавното управление, без значение дали е постоянно или имаме длъжностен кабинет. Оттам можеше да се намерят някакви разновидности, с които да се подкрепят сдруженията и по този метод да се ограничи нужното нарастване от началото на идната година. Видяхме, че това не се случи – нито за ВиК операторите, нито за топлофикационните сдружения, нито за мрежовите компании. Дори в противен случай – мрежовите компании останаха отвън схемата за подкрепяне на бизнеса от 110 лева./мвтч. А това е необичайно, тъй като цялото показване на тази скица пред Комисията почиваше на логиката, че тя не е дискриминационна и ще бъде прилагана за всички компании, които купуват електрическа сила по свободно контрактувани цени. В един миг се оказа, че това не е тъкмо по този начин и че мярката се отнася за всички сдружения, с изключение на за мрежовите компании. Потребителите също не са готови за нарастване на цените. Можеше ли да се подхващат други механизми в тяхна помощ? Механизмите са още веднъж в същата посока – би трябвало да се плануват някакви разновидности за обезпечаване на поддръжка от страната. В случая с семействата се търсят разновидности за погашение на спомагателни обществени помощи. В момента даже няма други разновидности, тъй като високите цени на енергоресурсите не са народен проблем, тъй че да зависят от националната политика. Те са международен проблем: виждаме, че цените на природния газ се усилват на всички места, а с тях и цените на електрическата сила, цените на въглищата също скочиха няколко пъти. А дружно с това следим и доста стръмно нарастване на цените на квотите за въглеродни излъчвания. Тоест всички фактори, които могат да въздействат върху цените на електрическата сила и на топлофикационните услуги се усилват. Пак споделям: това е интернационален феномен и локалната политика няма по какъв начин да спре този растеж на цените. Все едно по този начин да се борим с растежа на цените на петрола по международните пазари – той също нарастна с над 40% напоследък. Така явно държавното управление не може да спре растежа на цените. Това, което може да направи е да откри метод да помогне на семействата и бизнесите, които ще изпитат компликация от това. Затова и споделям, че решението на КЕВР бе отлагано до момента и се доближи до този размер на нарастване. Ако бе взето решение за повишаване на цените през септември и то да влезе в действие през октомври, то в този момент нямаше да се приказва за съществено повишаване на електрическата енергия с 11%. Но тъй като не бяха открити механизми за подкрепяне на тези сдружения, то в този момент насъбраните загуби и упованието за задържане на цените на тези високи равнища от 450 лева./мвтч в идващите три месеца води до прекачване на разноските към контролираните цени. За да не се случи това или би трябвало да се усилят приходите на тези компании, което е тип държавна помощ. Другият вид е да се понижат разноските им, което е някакъв механизъм за закупуване на електрическа сила на по-ниски цени. Очевидно второто не бе направено, а и нямаше по какъв начин да се направи в къси периоди и без работещ парламент. Първият вид бе пропусната опцията.
Предполагам, че в случай че до края на година се вземе решение да се провиснал средства от да вземем за пример 110 лева./мвтч за последните три месеца на годината и може би за няколко месеца на идната година, то това може да откри отражение при крайните цени на Комисията. И по този начин да бъде по-малко нарастването на електрическата енергия. Когато приказваме за растеж на цените, особено при електрическата сила растежа там е в две направления. Първата е цената, по която НЕК продава електрическа енергия за крайните доставчици (ЕРП), се усилва с малко под 3%, само че това се дължи напълно на растежа на цените на въглеродните квоти. КЕВР са ги пресмятали при равнища от към 50 евро/т, а обновената цена е 70 евро/т. Тоест този растеж автоматизирано се трансферира. Заедно с това се понижава цената „ Задължение към обществото “ и тя става 0. И в действителност огромното нарастване идва точно от мрежовите компании. Просто тъй като точно те по никакъв метод не влязоха в дневния ред на две по ред служебни държавни управления. Така техните проблеми бяха пренебрегнати. И в този момент те се отразяват в внезапно нарастване на контролираните цени. Това се случва в този момент. Просто бяха проспани всички благоприятни условия да се ограничи това нарастване. Защо? Това трябваше да се свърши от държавното управление, само че два служебни кабинета направиха всичко допустимо надали не, с цел да забавят оптимално тази помощ. За бизнеса тя стартира да работи в средата на ноември и бе извънредно несъответстваща като размер. Прогнозната цена от регулатора за свободния пазар бе 119 лева./мвтч, а към средата на декември тя към този момент бе над 460 лева./мвтч. И на този декор държавното управление ти отпуска 110 лева./мвтч като отплата. Очевидно с това нищо не може да се компенсира. Самата помощ е и неконцентрирана, дава се на всички предприятия, без значение дали те имат потребност от нея или не. Няма логичност в това и естествено щом се дава на всички то тази помощ е несъответстващо ниска. Заради това е нужно тази поддръжка да се концентрира, а една от най-големите потребности са точно мрежовите компании и тази помощ би трябвало да бъде задоволително съответна. Просто със 110 лева./мвтч няма по какъв начин да се обезпечи нужната поддръжка. Всъщност тази помощ не взема решение ликвидния проблем на самите компании. Тя единствено стопира трупането на нови загуби. Но неналичието на ликвидни средства лимитира опцията на фирмите да се разплащат с контрагентите си, което естествено усилва междуфирмената задлъжнялост. Това е единият проблем. Другият проблем е, че като цяло се заплашва активността на сдруженията. Мрежовите компании имат капиталова стратегия, имат редица оперативни действия, през зимата има по-голям риск от непредвидени повреди и надлежно тези повреди би трябвало да се отстраняват задоволително бързо. И в случай че фирмите нямат нужните средства, то явно това ще бъде застрашено. Като цяло цената постоянно се заплаща. Правителството и Народното събрание може да желаят до безспир да отсрочват това нарастване, само че ние тази цена ще си я платим. Независимо дали приказваме за шоково нарастване или посредством по-ниско качество на услугата и по-чести и дълги спирания на електроснабдяването. Както и по-бавно премахване на повредите като цяло. Как ви звучи думата мораториум в енергетиката в наши дни? Абсурдно. За мен това нещо е неуместно. Първо тъй като опцията регулатора да трансформира цените е дадена със закон. Парламента не може да анулира такова законово уредено пълномощие с решение. Това може да стане единствено след смяна на Закона за енергетиката. Единствено и единствено. Ако си спомняте през 2015 година бе продължен периода за взимане на регулаторното решение от края на юни на края на юли. Тогава това стана с промени в ЗЕ в преходните и заключителни разпореждания бе прибавен обособен параграф, в който се споделяше, че за тази година се разрешава на регулатора да вземе решение един месец по-късно. Мораториума в действителност е безсрочно удължение на този период. Тоест няма по какъв начин да стане с решение на Народното събрание. Вторият парадокс е, че явно депутатите не знаят какво гласоподават – няма по какъв начин с мораториум да върнеш цените до равнище, което не е настоящо все още. Това е показателно за потенциала на новите депутати. От профила на новия парламент стана ясно, че 38 от депутатите са адвокати. Защо не се откри един, който да се сети да каже, че цените са други сега? Да не приказваме, че с решение се анулира настоящ закон – това е безобразно. И отново споделям – отлагането на смяната на цените не е решение - това просто отсрочва нещо неизбежно. Това са напълно справедливи предпоставки. А и още повече, че това бе първата самодейност на регулатора по член 31 от ЗЕ, с което се прави предложение за изменение на цените нагоре, вследствие на справедливи фактори – интернационалния растеж на енергийните цени. Тук не приказваме за искане на компанията да са недоволни те. Това е нещо, което би трябвало да се случи, просто тъй като има доста огромно отклоняване от прогнозните параметри. Отклонението в действителност е в пъти – не приказваме за 20-30% разминаване. Над три пъти е отклонението сред приетите разноски на фирмите и предстоящите пазарни цени. Това не може да продължава до безконечност. Това води до проблеми и дългова серпантина освен за фирмите, само че и за топлофикациите, и за потребителите. Да, на всички места ще е това деяние. По същата логичност за какво не се замразят цените на природния газ, по който „ Булгаргаз “ продава горивото. Тоест да се замразят цените на равнищата им от декември тази година да вземем за пример. Там обаче има контракт и се отразяват обективните цени. Първото решение на Народното събрание е да замрази цените на енергоносителите, които по този начин или другояче трябваше от дълго време да се усилят. Звучи неуместно това. Да не приказваме, че с сходни решения се повдигат и остарели въпроси за независимостта на КЕВР. Не може първото нещо което и изпълнителната, и законодателната власт прави, е на процедура очевидно да показва, че тя няма безусловно никакво доверие в регулатора. Въпросът с независимостта на регулатора е извънредно значим, тъй като ни връща назад в позиции от 2013 – 2014 г.
Предполагам, че в случай че до края на година се вземе решение да се провиснал средства от да вземем за пример 110 лева./мвтч за последните три месеца на годината и може би за няколко месеца на идната година, то това може да откри отражение при крайните цени на Комисията. И по този начин да бъде по-малко нарастването на електрическата енергия. Когато приказваме за растеж на цените, особено при електрическата сила растежа там е в две направления. Първата е цената, по която НЕК продава електрическа енергия за крайните доставчици (ЕРП), се усилва с малко под 3%, само че това се дължи напълно на растежа на цените на въглеродните квоти. КЕВР са ги пресмятали при равнища от към 50 евро/т, а обновената цена е 70 евро/т. Тоест този растеж автоматизирано се трансферира. Заедно с това се понижава цената „ Задължение към обществото “ и тя става 0. И в действителност огромното нарастване идва точно от мрежовите компании. Просто тъй като точно те по никакъв метод не влязоха в дневния ред на две по ред служебни държавни управления. Така техните проблеми бяха пренебрегнати. И в този момент те се отразяват в внезапно нарастване на контролираните цени. Това се случва в този момент. Просто бяха проспани всички благоприятни условия да се ограничи това нарастване. Защо? Това трябваше да се свърши от държавното управление, само че два служебни кабинета направиха всичко допустимо надали не, с цел да забавят оптимално тази помощ. За бизнеса тя стартира да работи в средата на ноември и бе извънредно несъответстваща като размер. Прогнозната цена от регулатора за свободния пазар бе 119 лева./мвтч, а към средата на декември тя към този момент бе над 460 лева./мвтч. И на този декор държавното управление ти отпуска 110 лева./мвтч като отплата. Очевидно с това нищо не може да се компенсира. Самата помощ е и неконцентрирана, дава се на всички предприятия, без значение дали те имат потребност от нея или не. Няма логичност в това и естествено щом се дава на всички то тази помощ е несъответстващо ниска. Заради това е нужно тази поддръжка да се концентрира, а една от най-големите потребности са точно мрежовите компании и тази помощ би трябвало да бъде задоволително съответна. Просто със 110 лева./мвтч няма по какъв начин да се обезпечи нужната поддръжка. Всъщност тази помощ не взема решение ликвидния проблем на самите компании. Тя единствено стопира трупането на нови загуби. Но неналичието на ликвидни средства лимитира опцията на фирмите да се разплащат с контрагентите си, което естествено усилва междуфирмената задлъжнялост. Това е единият проблем. Другият проблем е, че като цяло се заплашва активността на сдруженията. Мрежовите компании имат капиталова стратегия, имат редица оперативни действия, през зимата има по-голям риск от непредвидени повреди и надлежно тези повреди би трябвало да се отстраняват задоволително бързо. И в случай че фирмите нямат нужните средства, то явно това ще бъде застрашено. Като цяло цената постоянно се заплаща. Правителството и Народното събрание може да желаят до безспир да отсрочват това нарастване, само че ние тази цена ще си я платим. Независимо дали приказваме за шоково нарастване или посредством по-ниско качество на услугата и по-чести и дълги спирания на електроснабдяването. Както и по-бавно премахване на повредите като цяло. Как ви звучи думата мораториум в енергетиката в наши дни? Абсурдно. За мен това нещо е неуместно. Първо тъй като опцията регулатора да трансформира цените е дадена със закон. Парламента не може да анулира такова законово уредено пълномощие с решение. Това може да стане единствено след смяна на Закона за енергетиката. Единствено и единствено. Ако си спомняте през 2015 година бе продължен периода за взимане на регулаторното решение от края на юни на края на юли. Тогава това стана с промени в ЗЕ в преходните и заключителни разпореждания бе прибавен обособен параграф, в който се споделяше, че за тази година се разрешава на регулатора да вземе решение един месец по-късно. Мораториума в действителност е безсрочно удължение на този период. Тоест няма по какъв начин да стане с решение на Народното събрание. Вторият парадокс е, че явно депутатите не знаят какво гласоподават – няма по какъв начин с мораториум да върнеш цените до равнище, което не е настоящо все още. Това е показателно за потенциала на новите депутати. От профила на новия парламент стана ясно, че 38 от депутатите са адвокати. Защо не се откри един, който да се сети да каже, че цените са други сега? Да не приказваме, че с решение се анулира настоящ закон – това е безобразно. И отново споделям – отлагането на смяната на цените не е решение - това просто отсрочва нещо неизбежно. Това са напълно справедливи предпоставки. А и още повече, че това бе първата самодейност на регулатора по член 31 от ЗЕ, с което се прави предложение за изменение на цените нагоре, вследствие на справедливи фактори – интернационалния растеж на енергийните цени. Тук не приказваме за искане на компанията да са недоволни те. Това е нещо, което би трябвало да се случи, просто тъй като има доста огромно отклоняване от прогнозните параметри. Отклонението в действителност е в пъти – не приказваме за 20-30% разминаване. Над три пъти е отклонението сред приетите разноски на фирмите и предстоящите пазарни цени. Това не може да продължава до безконечност. Това води до проблеми и дългова серпантина освен за фирмите, само че и за топлофикациите, и за потребителите. Да, на всички места ще е това деяние. По същата логичност за какво не се замразят цените на природния газ, по който „ Булгаргаз “ продава горивото. Тоест да се замразят цените на равнищата им от декември тази година да вземем за пример. Там обаче има контракт и се отразяват обективните цени. Първото решение на Народното събрание е да замрази цените на енергоносителите, които по този начин или другояче трябваше от дълго време да се усилят. Звучи неуместно това. Да не приказваме, че с сходни решения се повдигат и остарели въпроси за независимостта на КЕВР. Не може първото нещо което и изпълнителната, и законодателната власт прави, е на процедура очевидно да показва, че тя няма безусловно никакво доверие в регулатора. Въпросът с независимостта на регулатора е извънредно значим, тъй като ни връща назад в позиции от 2013 – 2014 г.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ