Калоян Стайков: Цените ще се усмирят напролет, но еврозоната...
- Г-н Стайков, оправдани ли са оптимистичните прогнози за стопанската система през идната година?
- Тази година сподели, че първичните прогнози за стопански срив през 2020 година бяха прекомерно песимистични и отрицателният резултат от локдауните не е толкоз бездънен. А упованията за 2021-ва в действителност бяха доста консервативни и в това е част от проблемите, които доведоха до този скок на цените. Реалността се размина с упованията - оказа се, че възобновяване в множеството браншове е доста по-бързо. Това не се чака за всички сектори. Такива като превоз, туризъм, хотели и заведения за хранене не престават да изпитват компликации, тъй като отношението на потребителите не се е върнало на предходните равнища. Продължава да има болест, има друг ритъм на имунизации на другите места. Факторите са доста. Възстановяването като цяло обаче е по-бързо и това се отразява на прогнозите на Българска народна банка, на Международния валутен фонд и на Министерството на стопанската система.
- Ударът по джоба, който изпитват хората сега, ще се окаже ли фактор за изхода от изборите?
- Нямам визия по какъв начин това ще повлияе на изборните настройки. В момента имаме три съществени фактора, които движат цените нагоре. Първо, това са цените на енергийните запаси, които предходната година бяха извънредно ниски, а тази година прогнозите за възобновяване бяха по-ниски, което докара до по-малки декларирани количествата за 2021 година. И като сме сюрпризирани от по-високото ползване, фирмите не могат да насмогнат с добива, преработката и доставките. А това основава напън за цените нагоре. Това е най-общото пояснение за растежа на цените на нефт, природен газ, електрическа енергия и въглища. Това е единият резултат, който би трябвало да отшуми до пролетта. Очакванията за растеж на стопанската система тази година бяха доста ниски, а като се види по какъв начин се възвръща, прогнозите за идната година са по-близко до действителността. Затова чакаме стабилизация напролет. Сега и самите компании могат да реагират по-близо до действителността, тъй като тази година имаше доста въпросително към това дали ще има нови ограничавания, локдауни и така нататък И дали няма да доведат до още по-голям потрес за стопанската система. Но се видя, че с всеки идващ локдаун в действителност отрицателният резултат е все по-малък. Вторият проблем е, че нещо се получава и при самите компании, които създават разнообразни артикули - те също не могат да откликнат задоволително бързо.
И още веднъж се получават диспропорции сред търсене и предложение
Третият огромен фактор са транспортните разноски. В момента царува сериозен безпорядък и натоварване на пристанищата, което води до увеличение на транспортните разноски. Тези фактори са повлияни непосредствено от рецесията - те бяха мощно наранени през 2020-а и бързото им възобновяване тази година докара до това разминаване сред търсене и предложение. Очаква се те да имат все по-малко въздействие през идната година, тъй като се чака самата конюнктура да се възстановява.
- Ще ескалира ли напрежението от растящите цени по време на зимния сезон, когато сметките за отопление фрапантно скачат?
- По-суровата зима ще окаже по-голям напън върху енергийните цени, до момента в който по-мека би означавала по-малък напън. Тук изненади не може да има.
- След срещата на върха в Брюксел имаме ли визия дали водачите на Европейския съюз в действителност са наясно какво да вършат в тази сериозна обстановка?
- Европейската комисия към този момент предложи ограничения, които може да се приложат в другите страни. Краткосрочните са ориентирани главно към семейства и дребни и междинни предприятия. Тя ще изследва разнообразни пазарни детайли и действието на пазарите, с цел да се откри дали има някакви злоупотреби.
Това е дълъг развой, който ще отнеме време
Дори да се откри, че има съществени проблеми, самите решения също ще лишават време, тъй като това са структурни въпроси. Те имат дълготрайни резултати. Решенията не трябва да се взимат безгрижно и преждевременно, защото могат да имат отрицателен резултат. Това е отношението на комисията и на водачите на другите страни. Те ограничиха рамката от трилионите помощи, които може да се раздават, и самите страни би трябвало да се съобразят с разрешените ограничения, които могат да подхващат.
- Ново проучване сподели, че българите се опасяват най-вече от високата инфлация и от скока на цените след влизането в еврозоната. Трябва ли бързаме да влезем в нея, или да изчакаме?
- Това не зависи от нас. То е отвън опциите на политиците ни, тъй като те нямат цялостен надзор на другите стопански процеси. Това не значи, че не можем да си слагаме период, в който да се реализиран избрани цели. България още дълго време ще бъде с по-висока инфлация от страните на еврозоната просто тъй като у нас по-бързо порастват приходите и сме догонваща стопанска система спрямо тях. Това не е нещо, за което политиците може да повлияят непосредствено, като примерно кажат: " 2024 година реализираме всички цели и толкоз! ". Има и външни аспекти. Видяхме, че Европейската централна банка
отсрочи влизането на Литва в еврозоната единствено тъй като имаше разминаване на един от критериите с 0,1%!
ЕЦБ е извънредно пунктуална в това отношение и няма да разреши присъединение на страна към еврозоната, в случай че тези критерии не се извършват тъкмо. Това значи, че ще имаме потребност от в допълнение време, с цел да достигнем до нужното равнище на действителна конвергенция, която разрешава стабилно осъществяване на критериите. Този интервал ще бъде по-дълъг - няма да успеем да осъществим критериите до 2024-а. Ефектът за инфлацията ние сме го изконсумирали - евентуално се е случвало в годините, когато сме въвели валутния ръб и няколко години по-късно. Оттам нататък курсът е закрепен и всичко е въпрос на осведомителна акция и интервали, в които потребителите могат да видят двете цени.
- Ние ще оправим индикаторите си, а самите членки на еврозоната ще създадат ли това? Дефицитът в бюджета на Франция е над 9%, а този на Германия 4,7%. Това „ ковидни” индикатори ли са?
- Да, несъмнено! Очакванията са това да бъде единствено еднократен резултат - т.е. единствено в границите на година с пандемията, след което би трябвало тези разноски да влязат в релси. Очакваха се по-високи бюджетни дефицити - първо, тъй като държавното управление стартира да подкрепя разнообразни бизнеси. Второ, дефицитът е съответствие на недостига към брутния вътрешен артикул. Когато Брутният вътрешен продукт пада поради рецесията, това води и до друго съответствие и стойности на недостига. Очакванията са това да бъде еднократен резултат - единствено в границите на годината - по-късно би трябвало тези разноски да намалеят. Първоначалните упования бяха да са повече, защото прогнозите бяха за по-голям срив в стопанската система. А в този момент виждаме, че стопанските системи се възвръщат по-бързо, което значи, че страните от еврозоната, както и България би трябвало да подхващат по-смели и решителни стъпки за преодоляване на тези дефицити. И малко по малко да се лимитират механизмите за подкрепяне на семействата и бизнесите. Трябва да се заложи на помощ на браншове, при които се вижда, че не са възвръщат толкоз бързо.
Калоян Стайков е бил старши икономист към Института за пазарна стопанска система. Сега работи в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с обществени финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развиване. Следи новите промени в енергетиката ни и придвижването на цените на свободния пазар.
- Тази година сподели, че първичните прогнози за стопански срив през 2020 година бяха прекомерно песимистични и отрицателният резултат от локдауните не е толкоз бездънен. А упованията за 2021-ва в действителност бяха доста консервативни и в това е част от проблемите, които доведоха до този скок на цените. Реалността се размина с упованията - оказа се, че възобновяване в множеството браншове е доста по-бързо. Това не се чака за всички сектори. Такива като превоз, туризъм, хотели и заведения за хранене не престават да изпитват компликации, тъй като отношението на потребителите не се е върнало на предходните равнища. Продължава да има болест, има друг ритъм на имунизации на другите места. Факторите са доста. Възстановяването като цяло обаче е по-бързо и това се отразява на прогнозите на Българска народна банка, на Международния валутен фонд и на Министерството на стопанската система.
- Ударът по джоба, който изпитват хората сега, ще се окаже ли фактор за изхода от изборите?
- Нямам визия по какъв начин това ще повлияе на изборните настройки. В момента имаме три съществени фактора, които движат цените нагоре. Първо, това са цените на енергийните запаси, които предходната година бяха извънредно ниски, а тази година прогнозите за възобновяване бяха по-ниски, което докара до по-малки декларирани количествата за 2021 година. И като сме сюрпризирани от по-високото ползване, фирмите не могат да насмогнат с добива, преработката и доставките. А това основава напън за цените нагоре. Това е най-общото пояснение за растежа на цените на нефт, природен газ, електрическа енергия и въглища. Това е единият резултат, който би трябвало да отшуми до пролетта. Очакванията за растеж на стопанската система тази година бяха доста ниски, а като се види по какъв начин се възвръща, прогнозите за идната година са по-близко до действителността. Затова чакаме стабилизация напролет. Сега и самите компании могат да реагират по-близо до действителността, тъй като тази година имаше доста въпросително към това дали ще има нови ограничавания, локдауни и така нататък И дали няма да доведат до още по-голям потрес за стопанската система. Но се видя, че с всеки идващ локдаун в действителност отрицателният резултат е все по-малък. Вторият проблем е, че нещо се получава и при самите компании, които създават разнообразни артикули - те също не могат да откликнат задоволително бързо.
И още веднъж се получават диспропорции сред търсене и предложение
Третият огромен фактор са транспортните разноски. В момента царува сериозен безпорядък и натоварване на пристанищата, което води до увеличение на транспортните разноски. Тези фактори са повлияни непосредствено от рецесията - те бяха мощно наранени през 2020-а и бързото им възобновяване тази година докара до това разминаване сред търсене и предложение. Очаква се те да имат все по-малко въздействие през идната година, тъй като се чака самата конюнктура да се възстановява.
- Ще ескалира ли напрежението от растящите цени по време на зимния сезон, когато сметките за отопление фрапантно скачат?
- По-суровата зима ще окаже по-голям напън върху енергийните цени, до момента в който по-мека би означавала по-малък напън. Тук изненади не може да има.
- След срещата на върха в Брюксел имаме ли визия дали водачите на Европейския съюз в действителност са наясно какво да вършат в тази сериозна обстановка?
- Европейската комисия към този момент предложи ограничения, които може да се приложат в другите страни. Краткосрочните са ориентирани главно към семейства и дребни и междинни предприятия. Тя ще изследва разнообразни пазарни детайли и действието на пазарите, с цел да се откри дали има някакви злоупотреби.
Това е дълъг развой, който ще отнеме време
Дори да се откри, че има съществени проблеми, самите решения също ще лишават време, тъй като това са структурни въпроси. Те имат дълготрайни резултати. Решенията не трябва да се взимат безгрижно и преждевременно, защото могат да имат отрицателен резултат. Това е отношението на комисията и на водачите на другите страни. Те ограничиха рамката от трилионите помощи, които може да се раздават, и самите страни би трябвало да се съобразят с разрешените ограничения, които могат да подхващат.
- Ново проучване сподели, че българите се опасяват най-вече от високата инфлация и от скока на цените след влизането в еврозоната. Трябва ли бързаме да влезем в нея, или да изчакаме?
- Това не зависи от нас. То е отвън опциите на политиците ни, тъй като те нямат цялостен надзор на другите стопански процеси. Това не значи, че не можем да си слагаме период, в който да се реализиран избрани цели. България още дълго време ще бъде с по-висока инфлация от страните на еврозоната просто тъй като у нас по-бързо порастват приходите и сме догонваща стопанска система спрямо тях. Това не е нещо, за което политиците може да повлияят непосредствено, като примерно кажат: " 2024 година реализираме всички цели и толкоз! ". Има и външни аспекти. Видяхме, че Европейската централна банка
отсрочи влизането на Литва в еврозоната единствено тъй като имаше разминаване на един от критериите с 0,1%!
ЕЦБ е извънредно пунктуална в това отношение и няма да разреши присъединение на страна към еврозоната, в случай че тези критерии не се извършват тъкмо. Това значи, че ще имаме потребност от в допълнение време, с цел да достигнем до нужното равнище на действителна конвергенция, която разрешава стабилно осъществяване на критериите. Този интервал ще бъде по-дълъг - няма да успеем да осъществим критериите до 2024-а. Ефектът за инфлацията ние сме го изконсумирали - евентуално се е случвало в годините, когато сме въвели валутния ръб и няколко години по-късно. Оттам нататък курсът е закрепен и всичко е въпрос на осведомителна акция и интервали, в които потребителите могат да видят двете цени.
- Ние ще оправим индикаторите си, а самите членки на еврозоната ще създадат ли това? Дефицитът в бюджета на Франция е над 9%, а този на Германия 4,7%. Това „ ковидни” индикатори ли са?
- Да, несъмнено! Очакванията са това да бъде единствено еднократен резултат - т.е. единствено в границите на година с пандемията, след което би трябвало тези разноски да влязат в релси. Очакваха се по-високи бюджетни дефицити - първо, тъй като държавното управление стартира да подкрепя разнообразни бизнеси. Второ, дефицитът е съответствие на недостига към брутния вътрешен артикул. Когато Брутният вътрешен продукт пада поради рецесията, това води и до друго съответствие и стойности на недостига. Очакванията са това да бъде еднократен резултат - единствено в границите на годината - по-късно би трябвало тези разноски да намалеят. Първоначалните упования бяха да са повече, защото прогнозите бяха за по-голям срив в стопанската система. А в този момент виждаме, че стопанските системи се възвръщат по-бързо, което значи, че страните от еврозоната, както и България би трябвало да подхващат по-смели и решителни стъпки за преодоляване на тези дефицити. И малко по малко да се лимитират механизмите за подкрепяне на семействата и бизнесите. Трябва да се заложи на помощ на браншове, при които се вижда, че не са възвръщат толкоз бързо.
Калоян Стайков е бил старши икономист към Института за пазарна стопанска система. Сега работи в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с обществени финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развиване. Следи новите промени в енергетиката ни и придвижването на цените на свободния пазар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ