Г-н Станков, събрали сме се на ежегодната ядрена конференция на

Г-н Станков, събрали сме се на годишната нуклеарна конференция на „ Булатом “, виждаме доста интензивно присъединяване тази година без съветско наличие. Какви, съгласно Вас, са вероятностите пред България за развиването на нуклеарната енергетика?
Днес от министерството и от държавните сдружения, и по особено от АЕЦ „ Козлодуй – Нови мощности “, сме обезпечили наличие както на равнище мениджъри, по този начин и на експертно равнище. Искаме да покажем на нашите сътрудници в Европа и зад океана, че българската страна сега има устойчиво държавно управление, което е сложило в програмата си, в част енергетика, построяването на нови нуклеарни мощности, а развиването на седми и осми блок в „ Козлодуй “ са наш цялостен приоритет.

Много постоянно слушам, че нуклеарната енергетика изживява своя подем, само че истината е, че ние сега с съответни дейности потвърждаваме, че нуклеарната енергетика продължава да бъде част от бъдещето на България. Защо?

По няколко линии – в този държавен бюджет, който сега се одобри от Народното събрание и беше препоръчан от държавното управление, се вижда ясно, че още веднъж сме насочили средства към АЕЦ „ Козлодуй – Нови мощности “.

На второ място, още в първия си месец като министър посетих Съединените американски щати, където имах опция да беседвам с сътрудниците от US Exim Bank. Със удовлетворение чух, че те са приготвили за нашия план 8.6 милиарда $, които да бъдат предоставени. Държавата, от своя страна, ще даде сред 20 и 30% от финансирането. Колегите от корейската банка Exim bank също са подготвени да подкрепят плана.

От позиция на финансиране ние сме сигурни по какъв начин наподобяват нещата.

Остава третата плочка в пъзела, която е обвързвана с сътрудниците от Европейската комисия. Екипът на АЕЦ „ Козлодуй – Нови мощности “ и Министерството на енергетиката сме почнали диалози с Европейската комисия по отношение на известието за държавни помощи. Това ни дава късмет да подпишем финалното капиталово решение и респективно контракта за инженеринг и пускане на ремонта на действителното строителство на седми и осми блок, като естествено седми блок е в по-напреднала фаза. Очакваме безусловно през 2034 година да имаме опция седми блок да бъде въведен в употреба. Това, апропо, ни дава шанса България да бъде първата страна в Европейския съюз, която да има работещ реактор на AP 1000 на „ Уестингхаус “.
Не е ли доста упорит този период – 2034 година? Някак си, имайки поради опита на България в нуклеарните планове, има съмнение...
България научи урока си в нуклеарните планове. Няма да позволяваме грешките, които са допускани обратно във времето. Именно поради това Ви загатнах трите значими части от пъзела, които би трябвало да сглобим.

Аз мисля, че би трябвало да бъдем амбициозни. С упоритостта демонстрираме, че сме задоволително, както се споделя, добре структурирали нашите хрумвания, с цел да реализираме упоритостта, която си слагаме. Имаме съответни ограничения, с които ще реализираме поставената цел, и ще покажем на нашите сътрудници – доставчикът на технологията „ Уестингхаус “, строителят „ Хюндай “ – че също би трябвало да са извънредно амбициозни в дейностите си, които ще подхващат на българската площадка в „ Козлодуй “.
Да разбирам, че нямаме проблем с финансирането и за седми, и за осми блок и цената ще се движи към 15 милиарда евро?
Конкретната сума, която сега е пускана в пространството обратно във времето преди да стана аз министър, беше в границите на към 15 – 16 милиарда евро. В интерес на истината чакам към края на този месец от консорциума да имаме индикативната цена.

И първото, което ще направя, е да споделя с обществеността, тъй като аз, като български жител, и всички български жители, първото, което биха желали да знаят, е какъв брой коства един подобен план, тъй като това е план на българската страна, на българските жители.
Отказахме се обаче от продажбата на оборудването за „ Белене “, а то щеше да бъде една свежа финансова инжекция за АЕЦ „ Козлодуй “ и да не взимаме, примерно, спомагателен милиард и двеста заем. Защо? Защо се случи по този начин и за какво отказахме тези пари?
Първо, не сме отказали нищо. Това, което заварих в Национална електрическа компания (НЕК), е, че занапред се разговаряше на тематика средства. Другото, което е, че най-лесното решение би било продажбата на едно съоръжение, което страната има.

Според мен имаме задоволително време, с цел да обмислим всички вероятни сюжети, за които това съоръжение може да бъде употребено.

Още повече, след визитата си в Щатите останах окуражен, че американски компании и изобщо международни компании имат желанието и виждат България като опция за вложения, за центрове за база данни и центрове за изкуствен интелект.

За да се случат обаче тези вложения, те ми споделиха, че е належащо да имаме извънредно огромно количество сила, дълготрайно, непрекъснато сигурна сила, по опция беземисионна, точно такава сила е нуклеарната.

А къде може да е по-сигурно място от непосредствената непосредственост до нуклеарната централа? Дори сега от настоящите 5-ти и 6-ти блок в „ Козлодуй “ има опция да отделим такава сила като мостова сила, до момента в който седми и осми блок са подготвени. В непосредственост до централата и физическата сигурност е на извънредно високо равнище. Имаме оптичната мрежа, която се има от Електроенергийния систематичен оператор.

И не на последно място, близо е до река Дунав, която сега охлажда АЕЦ „ Козлодуй “, и има опция, в случай че е належащо, да бъде употребена за изстудяване на дейта центъра.

Така че това портфолио, което можем да предложим на подобен вид вложители, в това число и с оборудването за „ Белене “, е нещо, което постоянно съм си мечтал – България освен да бъде чист експортьор на сила, а да бъде място, където тази сила да остава в страната и да се употребява, да основава добавена стойност.
Какво разбирате под добавена стойност?
Ами да основава спомагателна облага на страната посредством всички налози, такси и да влиза в държавния бюджет, който след това да бъде насочван през общините до българските жители.
Говорим за оборудването за „ Белене “, само че не и за площадката. Разглеждан ли е сюжет това съоръжение да се осъществя на площадката в АЕЦ „ Козлодуй “?
Да ви кажа почтено, това е прекомерно експертен диалог, за който аз разгадавам на сътрудниците както в „ Козлодуй “, по този начин и на специалистите в Министерството на енергетиката. Ядрената енергетика е нещо доста характерно – не можеш по този начин да пускаш нещо в пространството, без да си сигурен в думите си.

Така че, отново споделям, ние ще разгледаме всички вероятни сюжети какво може да се случи с това съоръжение.
Нямахме ли прекомерно доста време да преглеждаме тези сюжети?
Затова споделям, че в случай че едно време беше подходено по метода, по който подхождаме сега, а точно подсигуряване на държавното финансиране, което тогава не е било направено, подсигуряване на кредитното финансиране, което е обикновено – в смисъл такива огромни планове не се строят единствено със лични средства. И на последно място, взимане на позволение от Европейската комисия, тъй като тя е част от този пъзел. Ние сме част от Европейския съюз, би трябвало да отговаряме на избрани условия.

Реално видяно, нито едно от тези три късчета от пъзела за „ Белене “ не е било готово. Оборудването е било поръчано, без да бъде подсигурено финансирането от държавата; без да е било обезпечено кредитното финансиране; без даже да се заяви на сътрудниците от Европейската комисия какво, по какъв начин, за какво и по какъв начин да се действа там.

Така че си има неща, които сега ние действаме по верния метод и съм сигурен, че това е сполучливият модел.
Можем ли да ги осъществяваме тези реактори, този план, имайки поради геополитическата конюнктура, без Русия? Защото експертното мнение е, че това е съветско съоръжение и би трябвало да се продължи с съветска експертиза. Те, знаем, имат доста опит в нуклеарната енергетика.
Безспорно тук би трябвало да се приказва с нашите сътрудници от Европа, които също са по този начин движимости в нуклеарната енергетика – страни като Франция да вземем за пример, с тяхната компания „ Фраматом “ – доколко биха могли да ни подкрепят в построяването на такава централа.

Но отново споделям, това е перспективен план.
През годините към този момент имаше диалози с тях. Какво споделиха тогава?
Разговорите за времето, в което съм министър, срещите с „ Фраматом “ са протичали по-скоро в друга тенденция, а точно диверсификация на нуклеарното гориво, като чакаме от тях първите касети със свежо нуклеарно гориво за шести блок да дойдат през 2026 година И опцията тяхната дъщерна компания „ Арабела “ да достави за новата централа съоръжение за турбинна зала.

По тази тематика не сме разговаряли.

Министерството на енергетиката, преди всичко, извършва дилемите, които ни слага Народното събрание, тъй че оттова чакаме също в някакъв миг да има ясни индикации в каква посока би трябвало да вървим.
Ако се върнем на дейта центровете, може ли нещо по- съответно да кажем – кой има интерес да строи дейта центрове в България? Чухме също амбициозни имена.
Съжалявам, че не мога да загатна сега съответни компании или вложители, тъй като в последна сметка всички тези огромни компании са листнати на борсата. Една такава инвестиция е дълготрайна и с анонсирането си тя води до промени в борсовите цени на тези притежатели. Така че би трябвало да бъдем доста внимателни.

Предполагам, че имам Вашето схващане, че подобен вид планове се нуждаят и от нужната тишина, с цел да могат те да се случат. Но бъдете сигурни, че сега, в който имаме подготвеност да съобщим на българската общност елементи, сме разполагаем да го създадем.
Нещо доста забавно споменахте доскоро, че разглеждате и Маришкия басейн като точка за дейта център.
Точно по този начин. Там имаме обаче един минус, спрямо всички останали точки – по-голямата запрашеност на въздуха, която допуска регион с въглищни централи.

Естествено, вложителите сами вършат своите оценки, само че ние би трябвало да подадем няколко благоприятни условия.

Безспорно, с изключение на нуклеарната централа, наоколо до огромни подстанции на Електроенергийния систематичен оператор, било то на 400 киловолта или на 110 киловолта, също са вероятни подобен вид вложения.

Но Маришкият басейн е за нас добра опция, тъй като разполагаме с държавна земя, рекултивирана, която можем да предоставим неотложно.

Още повече, европейските правила за държавни помощи ни дават опция да организираме всичко, обвързвано с довеждащата инфраструктура и всичко, което е належащо на подобен вид вложител.

Така че посредством Вашата медия също се обръщам към всички вложители, които към момента се двоумят или не са чули, че България е отворила вратите си необятно за подобен вид вложения.
Говорейки за въглищните централи, какъв е проектът до 2038 година Ще работят както до момента и след 1 юли?
2038-а е една година, която е декларирана в Плана за енергетика и климат. Но виждате, че на база на това, което се случи в Португалия, Испания и в Северна Македония, Европа от ден на ден стартира да премисля метода, по който би трябвало да действат енергетиките на всяка една страна.

Аз още като заместител министър, сред 2015 и 2021 година, постоянно съм претендирал пред нашите европейски сътрудници, че всяка една страна сама би трябвало да дефинира енергийния си микс и няма смисъл да бутаме една технология на по-преден проект спрямо друга.

България има неповторим микс – нуклеарна централа, въглищни централи, водноелектрически централи, ПАВЕЦ и не на последно място – своето слънце и вятър. В тази неповторима обстановка сега не може да се случи това, което се случи в Португалия и Испания.

В тази връзка, през миналата година над 30% от електрическата енергия пристигна точно от Маришкия басейн. През зимните месеци на моменти доближаваше над 50%. Така че през Вашата медия се обръщам към всички енергетици и миньори в Маришкия басейн, които през зимата в тиня, през лятото в прахуляк не стопират да работят, с цел да може всяко едно българско домакинство като си натисне копчето, да светне лампата.
Има такива обаче и в Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “...
Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “ е централа, в която страната има 27% дял през НЕК. Като пристигнах като министър на енергетиката в края на месец януари, направих среща с мениджмънта и те ме уведомиха, че от 1 април считат да уволняват всички чиновници. Казах им, че това не е задоволително за страната и няма по какъв начин да го разреша. И към ден сегашен заетите в централата са към момента по работните си места. Преди седмица имах среща с тях, с цел да ги попитам, тъй като в последна сметка не е задачата единствено да държат хора на работа. Тези 200 индивида, които са в централата, обезпечават работа на още 6300 индивида миньори в комплекса. Това, което получих като ангажимент от тяхна страна, е, че през юли и август те ще създадат своята организация, с цел да може централата да работи. С други думи, да използва въглища. От моя страна, като министър на енергетиката, ще проследявам прецизно тази централа да продължи да извършва своите функционалности и да е част от енергийния микс.
Къде ще продават тока – на борсата?
Най-вероятно на борсата. Те ще провеждат това и си имат, допускам, обособен микс, в който могат да миксират тази цена. Ангажиментът е на мениджмънта, на база на подобаваща цена за централата, защото не може страната да задължи частен оператор да работи на загуба. Но задължението е стихотворец и през юли и август централата ще работи.
Само юли и август или оттогава?
Юли и август сигурно, оттова нататък зависи от пазарните условия. Вижте, опитът обратно в годините демонстрира, че юли и август постоянно са били сполучливи месеци за въглищните централи, тъй като цената е разрешавала те да работят. Същото важи и за ноември, декември, януари и февруари – тези шест-седем месеца в годината централите могат да работят.
Тоест, отпада концепцията за продажба, по този начин ли, тъй като имаше такава?
В първата си среща с тях (компанията притежател ContourGlobal) им споделих, че моята визия като енергиен министър е централата да остане част от енергийния микс. Във втората среща те обявиха, че заради зелена облигация, която възнамеряват да емитират, самата централа няма по какъв начин да продължи да бъде оперирана от тях и поеха ангажимент да търсят вероятен покупател. След това бяха извършени още няколко срещи, в които си говорехме, от позиция на страната, имат ли потребност от помощ, без да се месим в техните диалози. В интерес на истината дори не знаем имало ли е или не искащи за покупател.

По тяхно мнение е имало, само че на последната среща те ми изпратиха публично писмо, с което споделиха, че възнамеряват да запазят централата в своето портфолио и да продължат да я оперират, което на мен ми даде сигурност. „ КонтурГлобал “ е прочут сътрудник, с който сме работили над 10 години, и си имаме доверие. Така че от тази позиция, най-малко все още, те като притежатели, мажоритарни притежатели на сдружението, считат да продължат да оперират централата.

Може би виждайки това, което се случва в Европа, такива централи са извънредно значими и сигурно ще бъдат оценени и от финансова позиция в следствие.
Само след дни следва КЕВР да разиска новата цена на тока. Очакваме ли повишаване на тока?
Добрата вест за всички български жители е, че организирахме, не мога да я нарека борба, само че едни доста положителни дипломатични диалози в продължение на три месеца и половина с Европейската комисия и задължението, който беше стихотворец обратно във времето, а точно битовите консуматори да не излязат на свободен пазар, с други думи, да не бъдат изложени на високите цени на електрическата енергия, изключително в ранните утринни часове и късните вечерни, успяхме да договорим този ангажимент.

Какво значи това за битовите консуматори – че от 1 юли физически за тях нищо не се трансформира. Те ще знаят на 1 юли до 30 юни следващата година каква ще бъде цената, на която ще заплащат тока.

Ако хванете обратно във времето цените, те постоянно са варирали нагоре-надолу в границите на инфлационните проценти. Но аз не мога да се наемам каква ще бъде контролираната цена, тъй като това е работа на Комисията за енергийно и водно контролиране. 

Да, след дни тази цена ще бъде публично разисквана и разгледана на база всички процедури, които и до ден сегашен са се правили от тях.

Но на 1 юли ще имаме по едно и също време цена, която битовите консуматори ще заплащат, и и пазарна цена, а страната ще покрива разликата, което и до момента сме правили, апропо, само че на друго равнище от страна на Националната електрическа компания (НЕК), която осигуряваше тока и плащахме обезщетенията към нея. Сега разликата е, че крайните доставчици (ЕРП-тата) ще купуват тази сила от свободния пазар и ще компенсираме непосредствено крайните консуматори.

И тук е значимо също да споменем, тъй като се получиха спекулации, че в един миг, в случай че били свършили парите, в случай че нямало пари в държавния бюджет, битовите консуматори непосредствено излизали на свободния пазар – няма такова нещо.

Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ е съществено капитализиран. Той има своите доходи.
Колко съществено? Няма ли недостиг в него?
Не, няма недостиг. На първо място, той получава 5% от приходите на всеки един електропроизводител в страната. На второ място, всички безвъзмездни квоти, които получава страната от въглеродни излъчвания, се продават на тържищата посредством сътрудниците от Министерство на околната среда и водите и също влизат като доходи във Фонда. И на трето място, аз, като министър на енергетиката, вкарах отчет в Министерски съвет, който разгласи лимитите по технологии, над които фирмите също внасят спомагателни средства.
Променихте обаче тези тавани – повече ще взимате от АЕЦ „ Козлодуй “ и по-малко от въглищните централи.
Не е по този начин и ще Ви кажа за какво. Ако АЕЦ „ Козлодуй “ досега е имала следния микс – 67 лева на контролиран пазар и 150 лева на свободен пазар, единият блок работеше за контролиран пазар на 67 лева, а другият – на 150 лева Ако хванете тези две цени и приблизително претеглено ги изчислите, се стига до цена от 117 лева Ние даваме опция близо още 3 – 4 лева да получи в допълнение, което са към 30 – 40 милиона в допълнение доходи в АЕЦ „ Козлодуй “.

Напротив, аз като енергиен министър би трябвало да се грижа за финансовата непоклатимост на сдруженията, тъй че не съм подценил по никакъв метод тази си роля за нуклеарната централа. За мен е, както се споделя, едно от сърцата на българската енергетика. Не мога да си разреша тя по някакъв метод да бъде ощетена.
Защо обаче тогава увеличихте тавана на въглищните централи?
Таванът на въглищните централи беше повишен по една единствена причина – сътрудниците от Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “ безусловно се раздадоха през миналата регулаторна година и работиха на цялостни обороти доста дълго време. Въпреки това финансовият резултат не беше позитивен. Какво се получава – в границите на 24 часа доста постоянно въглищната централа печели в 8 часа от времето, в останалите 16 часа цената е под тази, на която би трябвало тя да работи. И сега, в който ние вземем прекалено много от тази цена, тъй като взимаме от горницата над 300 лева + излъчванията за минала година, ние вземаме прекомерно доста от техния доход в тези печеливши часове и ги оставяме на минус, което не е добра процедура. На база на сметките, които направихме, преценихме, че най-малко с в допълнение 100 лв. на мегаватчас би трябвало да бъде вдигнат техният предел.
Има ли недостатъци новият модел на пазара от 1 юли? Сякаш всичко се случи доста бързо, на крайник...
Вижте, небрежно е за тези, които не са взели участие в процеса по договаряне. Тук приказваме за три месеца и половина безусловно безсънни нощи за целия екип, тъй като един подобен развой по увещание на Европейската комисия, че не е възможно българските консуматори да бъдат изложени на високите цени на тока, подплатено с данни от Комисията за енергийно и водно контролиране, подплатено с данни от Фонд „ Сигурност на енергийната система “.

Този модел, всъщност, не е по-различен. За битовите консуматори от 1 юли нищо не се трансформира, нито би трябвало да се редят на гишета някъде, нито би трябвало да сменят доставчика, нито нещо по-различно.
До 1 милиард лв. казахте ще коства това и 7.5 милиарда дотук за бизнеса. Ако бяха останали свободни тези пари в бранш „ Енергетика “, къде щяхте да ги вложите?
Току-що завърших срещата си със заместител министъра на енергетиката на Словения. Те са решили да не подкрепят толкоз доста семействата и бизнеса. И това знаете ли до какво е довело – което още повече ме кара да мисля, че ние сме били прави – огромна част от тяхната тежка промишленост сега е спряла да работи, а в случай че не е спряла да работи, се е изнесла в прилежаща страна, в случай че не се е изнесла, е лимитирала работата си до не енергоемка част.

Така че аз съм на мнение, че и отсега нататък, виждайки какъв брой ще е съответният буфер във Фонда, би трябвало да насочим по две линии средства – към небитовите консуматори. На първа линия, в случай че цената за битовите консуматори скочи над 220 лв., страната да има механизъм, който автоматизирано да се включва и да не оставяме късмет – през производители на самун до фризьорката и най-малкия бизнес – да заплаща висока цена. Защото той пък още идващия месец ще го вкара в сметките.

От друга страна, би трябвало да защитим и енергоемкия бизнес, на който в страни като Германия даже дадоха отплата за всичко над 120 лв.. Ние не можем да си позволим такова число, само че ще търсим нещо сходно за да подпомогнем фактически енергоемкия бизнес.

Това е за работната група, която е взаимна сред Министерството на енергетиката, Фонд „ Сигурност на енергийната система “, браншовите и работодателските организации.

Но по-важното е, че ще имаме модел, който да задържи спокойствието и, по този начин да се каже, да покрие потребностите при вероятно повишение на цените – било то поради войната, било то заради друга причина.
Да разбирам ли, че компенсацията ще остане единствено за енергоемката промишленост?
Не, ще имаме отплата над несъмнено равнище. Днес Ви посочвам сумата – 220 лева, само че чакам сътрудниците също да ми назоват – за безусловно всички битови консуматори над 220 лева Но при този модел цената ще е междинна за шестмесечие. Например, в случай че този месец е 150 лева, а другият 230 – обикновено е да осредним и да забележим, тъй като в последна сметка ние продължаваме да се движим за междинна цена под 220 лева
Тоест да се дефинира не на месечна база, както беше до момента, а на шест месеца?
Разбирайте, че електромерът, както и досега, е един тип разплащателната сметка, на база на която страната ще компенсира. Ще го създадем по този начин, че в последна сметка да може бизнесът да не заплаща приблизително над 220 лева цена на електрическата енергия. А за енергоемкия бизнес ще разработим, в случай че би трябвало спомагателна скица, с която да го защитим.
Защо политиците облякохте либерализацията като нещо ужасно, нещо неприятно? Защо всички ги е боязън да приказват за либерализация?
По-скоро аз преглеждам себе си не толкоз като политик, колкото като специалист и желая да ви кажа, че не ми хареса методът, по който се анонсира, без да укорявам медиите – методът, по който това се анонсира пред обществото.

„ Либерализацията бе отсрочена безсрочно “ – сходни заглавия звучаха все едно това не е нещо хубаво. Напротив, за всеки един политик би било значимо, а за мен като специалист също, да вършим това, което биха създали българските жители, в случай че са на наше място. Нали за това са дали своят вот за нас?

Кой български жител, в случай че е на мое място, би позволил цената на електрическата енергия за битовите консуматори да скочи с 60 – 70 – 80%?
Сигурен ли сте в тези проценти?
Абсолютно съм сигурен. Те са на база калкулации, аз си направих моите сметки какво ще се случи, в случай че от 1 юли е дерегулиран пазарът.

В часовете, когато битовите консуматори употребяват най-вече сила – сред 6 и 8 и половина часа сутринта и вечерта след шест и половина най-малко до към 23 часа – в този диапазон от време цената на силата в другите часове варира сред три до седем пъти повече, в сравнение с е контролираната цена. Когато наложите тези цифри върху кривата на ползване на битовите консуматори, когато те най-вече черпят сила, се оказа, че най-малко към 60% ще бъде по-висока цената, в случай че ги оставим от през днешния ден за на следващия ден на свободния пазар.

Ако на този свободен пазар вземем поради и дневната, и нощната цена, тъй като към днешна дата нощната цена е нещо, което доста употребяват битовите консуматори – дали да пуснат бойлера, дали да пуснат пералнята – при унищожаване на нощната цена най-малко до 80% ще стигне това повдигане на цената.

Така че нямаше по какъв начин аз, в качеството на министър на енергетиката, и това държавно управление да пази някакъв различен интерес с изключение на на българските жители.
Четири нови ПАВЕЦ-а, с предпочитана ПАВЕЦ „ Равногор “. Но кой частен вложител би желал да влага в централа, знаейки, че след това страната ще му иззема част от приходите?
Преди седмица внесохме документи в Европейската комисия за четири нови ПАВЕЦ-а, които да бъдат приети като планове от общ интерес. Това дава преимущество за 40% в допълнение опция за финансиране по линия на Европа и понижаване на периодите, свързани с построяването на тези централи. Имаме следния метод, който аз персонално мисля, че е верният, тъй като страната не може да изкара мигновенно пари за четири ПАВЕЦ-а.

Със сигурност „ Равногор “, аз персонално му съчувствува, би бил един план, който страната може да си разреши да извърши. Останалите три ПАВЕЦ-а обаче няма за какво да стоят на трупчета и да чакат. Според мен би трябвало да изберем метода, който целия свят си избира, а точно да намерим вложители, които да се конкурират на база на възвръщаемостта на плана, да създадем транспарантна процедура през Световната банка или Банката за възобновяване и развиване, или Европейската капиталова банка, с която да поканим след „ роуд шоу “ най-големите международни компании, които имат опцията освен да трансферират технология, само че и да бъдат разработчици и да изградят подобен вид апаратура.

Да ги поканим да създадат едно състезание между тях, по-късно страната да избере най-хубавия, с най-хубавата норма за възвръщаемост. Когато се подписа контракт с един подобен евентуален концесионер след избрани години, дали ще са 15, 20, 25, това ще е разказано в контракт на база на възвращаемостта на тази подготвена апаратура, построена от него, тя ще е изплатена с нужната норма на възвращаемост за вложителя и тази централа ще остане благосъстоятелност още веднъж на Национална електрическа компания (НЕК).

С други думи, когато да вземем за пример сме построили към този момент ПАВЕЦ „ Равногор “, да не чакаме 10 години да съберем пари за идващия в Доспат и още 10 години за този в Батак, а тези централи да са подготвени и да работят, вместо да чакаме да събираме пари. Когато са подготвени, ще бъдат предоставени гратис на страната, която, естествено, ще получава и концесионна такса.

Мисля, че този метод е верният.
В последните дни топ тематиката в бранш " Енергетика " е новината за картел в частната енергетика, продажби от топлофикации на по-високи цени, изобщо една огромна скица въпреки и в частната българска енергетика. Как ще коментирате това?
За мен топ тематиката в българската енергетика е стартът на строителството на Вертикалния газов кулоар, ускорената работа на седми и осми блок, ПАВЕЦ-ите, това, което вършим с разширението на енергийната мрежа с сътрудниците от Електроенергийния систематичен оператор, търсенето и изследването на петрол и газ, желанието на страната да се причисли в тези блокове.

Така че това са топ тематиките.

Това, което вие споменахте, е нещо, което е отвън държавната енергетика – частни компании. Аз си направих труда да се срещна с информацията, упълномощил съм на сътрудниците по сдруженията да се създадат съответните инспекции, с цел да видят.

Но това, което досега чета и виждам – държавната енергетика няма физическо касателство. 

И почтено казано, в случай че има някой обратно във времето, който е бил упрекван от европейската комисия за господстващо състояние, само че сме го потвърдили, че не е по този начин, е била държавната енергетика, тъй като има към 80% от енергийните мощности в страната.

Още един път споделям държавната енергетика се държи пазарно. Ако има нещо такова, за което говорите, аз съм сигурен, че способените органи ще си свършат работата и самият проблем не е толкоз енергиен, колкото в други браншове.
Жечо Станков Топлоелектрическа централа Марица изток 3 обезщетения за бизнеса ПАВЕЦ нуклеарна енергетика