Бюджетът задължително трябва да бъде актуализиран
Г-н Станчев, към този момент цяла седмица сме в изключително състояние поради ковид. Какви са вашите оценки за вредите, които ще понесе стопанската система ни?
- В момента е мъчно да се мери каквото и да е. Минали са единствено седем работни дни от възбраната на икономически действия и затварянето на градове. Така че на този стадий можем да вършим само догатки. Например, в случай че вземем поради размерът на прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2020 година, оптималната загуба (т.е. в случай че предположим, че националното стопанството може да бъде изключено като електрическа печка), за тази календарна седмица би била малко над 2.3 милиарда лв.. По 335 милиона дневно.
Това обаче не се е случило. Близки до нулата са дейностите единствено в туризма, в културата, развлеченията, ресторантьорството, кафенета и пивниците. Към тях би трябвало да се прибавят още няколко свити сегмента - вътрешен превоз, произвеждане на електрическа енергия (с малко), търговия с нехранителни артикули в дребните магазини, здравните и просветителните услуги. Отделно се губи и работно време заради гледането на деца, неплатени отпуски и насилствена работа от у дома. Отчитайки каузи на тези действия в стопанската система, с доста условности може да се допусна, че директната загуба дневно е била сред 40 и 51 млн. лв.. Сигурно изпускам нещо, само че - уповавам се - то да не е съдбовно.
Погледнато дълготрайно - в случай че се резервира този ритъм на стесняване и догатките ми се окажат правилни, заложената бюджета позитивна динамичност на Брутният вътрешен продукт (неговият ръст) за тази година ще изчезне като евентуална вероятност за 2-3 седмици. Излишно е да споделям, че това е сметка „ с взор в тавана “.
Държавата разгласи ограничения за подпомагането на бизнеса - посредством Българската банка за развиване. Според Вас този проект съответен ли е, ще работи ли?
- Засега ограниченията, както сподели затварянето на гр. Банско, са нещо като пердах по вируса с полиция: прокурорът предлага, след час щабът взема решение, а след още 30 минути градът е обкръжен! Публиката на открито ръкопляска, само че феновете "вътре "... И никой не може да достави проби, с които да бъде тествано какъв брой от оградените са инфектирани или заболели, кои са те и къде са ходили преди да бъдат изолирани.
Ето по тази "рецепта " - от през днешния ден за през вчерашния ден - бяха спрени доста икономически действия. Не че не се постановяваше, само че чак такава грубост не беше нужна. Много от хората - и снабдители, и консуматори - към този момент си бяха наложили ограничавания, бяха организирали и спазването на "антивирусните " рекомендации.
Колкото до "борбата със спекулата “ и ценовия надзор - тези ограничения ще са безспорна неточност! Те могат единствено да основат недостиг на търсените защитни средства, да доведат до нови загуби за доставчиците и да обезпечат неподозирани благоприятни условия за корупция. Забраната на покупко-продажби е още по-лоша политика. А опашките за помощи от бюджета ще натоварят държавното управление с спомагателни упования, "тръгващи " от обещанията, че посредством Агенцията по заетостта ще бъдат обезщетени 3/5 от заплатите на наложително неработещите.
Какво тъкмо ви тормози в тази ситуация?
- В момента никой не знае по какъв начин, на какви учредения и докога страната ще би трябвало да "раздава " пари. Какви ще са разноските за инспекция и надзор, какъв брой време ще лишават процедурите и на кого тъкмо би трябвало да се "раздава " - също е цялостна тайнственост.
Ако предположим, че засегнатите ще са най-малко 150 000 души, какви пари ще ни трябват за покриване на вредите?
- Преди няколко дни на един конгрес предложих дълготрайно унищожаване на корпоративния налог. Идеята е остаряла, не е единствено моя и е учредена на здрава икономическа логичност. Сметките демонстрират, че дълготрайни негативни резултати за фиска няма да има. Работодателите предложиха нещо сходно, само че във тип на данъчна почивка. Управляващите - в лицето на госпожа Менда Стоянова, също залагат на разновидността "данъчна почивка " до месец юли, плюс отсрочване на заплащанията за 2019 година с един месец!
Значи фискалният запас ще издържи на натиска?
- Днес всичко напряга фиска! Като стартираме от свиването на дейностите, минем през потреблението на запаса и стигнем до дейностите по въздържане, ограничение и лекуване на болестта. Февруарската наслада от бюджетния остатък към този момент не е уместна. Затова бюджетът би трябвало да бъде обновен неотложно. Приоритетите са ясни - определяне на броя на инфектираните, ограничение на разпространяването и лекуване на болните! Кой знае за какво обаче към този момент са планувани единствено харчовете за заплати и консумативи. Само тестванията (за всеки български гражданин) и апаратурата (по днешни цени) ще глътнат минимум 250-300 млн. лв.. Ако и тези пари не бъдат набавени, след десетина дни София или някой по-голям град като нищо ще бъде "арестуван " и ще си остане подобен до... Никой не знае докога.
Иначе казано - бюджетът би трябвало да бъде обновен стремително. И, в случай че няма предпочитание за преосмисляне на политиките, най-малко да се схване... очевидното - бюджетът не може да финансира всичко, тъй като той е единствено 37% от стопанската система. А парите за непредвидени и неотложни разноски са единствено 81 млн. лв.. Обобщено с едно изречение - фискалният запас ще ни стигне за 100 дни.
Смятате ли, че в изискванията на изключително състояние съществува риск от преднамерено разпределение на финансовите инжекции за бизнеса?
- Сигурен съм. Ако ББР ще взе участие в някаква сходна скица, то тя би трябвало да е от рода на така наречен “APEX” - кредитни линии, известни от практиката на Европейска банка за възстановяване и развитие като схеми на шерване на риска. Парите не трябва да минават единствено през една банка, би трябвало да има ясни процедури и непоколебим контрол. Освен това, ББР би трябвало да откаже най-малко две от тазгодишните цели за кредитиране – инфраструктурните планове и „ Зеленият проект “ на Европейски Съюз.
Очаквате ли банковият бранш да понесе огромни вреди?
- И тук всичко зависи от продължителността на пандемията. В края на 2019 година делът на активите в бранша - по отношение на Брутният вътрешен продукт - бе над 96 %. Кредитите и вземанията от неправителствения бранш – 50% (приблизително 55 милиарда лева.), личният капитал - 15 милиарда лева, а пасивите - към 85 милиарда. Ако съм прав, че стопанската система търпи директни загуби от най-малко 40-50 млн. лева дневно, няма по какъв начин стабилността на банковата системата да не бъда наранена. Затова ограниченията, които оферират обособените банки, банковата асоциация и частните правосъдни реализатори са наложителни. За запазване на целостта на системата.
Най-важното в тази конюнктура е да не се блокира в допълнение стопанската система. А част от самодейностите, които към този момент разясних, „ багра по вируса с полиция “ и фокусирането единствено върху краткосрочните резултати - без да се прави опит за преглед на резултатите - ще доведат точно до това. И тогава банките ще бъдат наранени от този активизъм.
Има общ ентусиазъм за одържавяване и свърхрегулиране. Свърхрегулирането е нещо като пълзящ комунизъм или най-малко етатизъм. Подобни политически хрумвания постоянно набират мощ и срещат социална поддръжка при пандемии. За разлика от естествените бедствия и монументалните икономически несгоди, провокирани от държавните управления, какъвто беше казусът през 1996-1997 година.
Преди експлоадирането на COVID-19 една от огромните тематики бе участието на България в ERM II и влизането в еврозоната. Реалистична ли остава прогнозата за успешен завършек на договарянията през юли, като се има поради новата обстановка?
- Мисля, че никой не знае какво е реалистично. Предполагам, че по инерция това ще стои на дневен ред. Вероятно ще се укрепи тежестта на аргумента, че участието ще облекчи достъпа до запас от ЕЦБ. Но не знам дали ще се откри финансов министри на страна от Зоната, на който ще му хрумне да умува над сходен въпрос преди пандемията да е овладяна.
Губи ли се смисъла от присъединението ни към валутния съюз в случай, че Германия, Франция и Италия са измежду най-засегнатите от вируса?
- Проблемите на еврото не са свързани с пандемията. Но тя доста утежнява макропруденциалността – да употребявам този еврожаргон – на всички страни членки на Европейски Съюз. За да се оправят нещата, Брюксел би трябвало да се откаже от пълзящия си етатизъм, прокарван от десетилетия насам. Да се откаже от политиките, които разрешават държавната намеса в стопанските системи и утежняват както конкуренцията сред страните членки, по този начин и конкурентоспособността на Съюза като цяло.
Колко време би било належащо на стопанската система на България да се възвърне и какви следва да са новите насърчителни ограничения за бизнеса?
- Зависи какъв брой надълбоко ще пропаднем. При предходната криза от 2008-2010 година възобновяване лиши към две и половина години.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->
- В момента е мъчно да се мери каквото и да е. Минали са единствено седем работни дни от възбраната на икономически действия и затварянето на градове. Така че на този стадий можем да вършим само догатки. Например, в случай че вземем поради размерът на прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2020 година, оптималната загуба (т.е. в случай че предположим, че националното стопанството може да бъде изключено като електрическа печка), за тази календарна седмица би била малко над 2.3 милиарда лв.. По 335 милиона дневно.
Това обаче не се е случило. Близки до нулата са дейностите единствено в туризма, в културата, развлеченията, ресторантьорството, кафенета и пивниците. Към тях би трябвало да се прибавят още няколко свити сегмента - вътрешен превоз, произвеждане на електрическа енергия (с малко), търговия с нехранителни артикули в дребните магазини, здравните и просветителните услуги. Отделно се губи и работно време заради гледането на деца, неплатени отпуски и насилствена работа от у дома. Отчитайки каузи на тези действия в стопанската система, с доста условности може да се допусна, че директната загуба дневно е била сред 40 и 51 млн. лв.. Сигурно изпускам нещо, само че - уповавам се - то да не е съдбовно.
Погледнато дълготрайно - в случай че се резервира този ритъм на стесняване и догатките ми се окажат правилни, заложената бюджета позитивна динамичност на Брутният вътрешен продукт (неговият ръст) за тази година ще изчезне като евентуална вероятност за 2-3 седмици. Излишно е да споделям, че това е сметка „ с взор в тавана “.
Държавата разгласи ограничения за подпомагането на бизнеса - посредством Българската банка за развиване. Според Вас този проект съответен ли е, ще работи ли?
- Засега ограниченията, както сподели затварянето на гр. Банско, са нещо като пердах по вируса с полиция: прокурорът предлага, след час щабът взема решение, а след още 30 минути градът е обкръжен! Публиката на открито ръкопляска, само че феновете "вътре "... И никой не може да достави проби, с които да бъде тествано какъв брой от оградените са инфектирани или заболели, кои са те и къде са ходили преди да бъдат изолирани.
Ето по тази "рецепта " - от през днешния ден за през вчерашния ден - бяха спрени доста икономически действия. Не че не се постановяваше, само че чак такава грубост не беше нужна. Много от хората - и снабдители, и консуматори - към този момент си бяха наложили ограничавания, бяха организирали и спазването на "антивирусните " рекомендации.
Колкото до "борбата със спекулата “ и ценовия надзор - тези ограничения ще са безспорна неточност! Те могат единствено да основат недостиг на търсените защитни средства, да доведат до нови загуби за доставчиците и да обезпечат неподозирани благоприятни условия за корупция. Забраната на покупко-продажби е още по-лоша политика. А опашките за помощи от бюджета ще натоварят държавното управление с спомагателни упования, "тръгващи " от обещанията, че посредством Агенцията по заетостта ще бъдат обезщетени 3/5 от заплатите на наложително неработещите.
Какво тъкмо ви тормози в тази ситуация?
- В момента никой не знае по какъв начин, на какви учредения и докога страната ще би трябвало да "раздава " пари. Какви ще са разноските за инспекция и надзор, какъв брой време ще лишават процедурите и на кого тъкмо би трябвало да се "раздава " - също е цялостна тайнственост.
Ако предположим, че засегнатите ще са най-малко 150 000 души, какви пари ще ни трябват за покриване на вредите?
- Преди няколко дни на един конгрес предложих дълготрайно унищожаване на корпоративния налог. Идеята е остаряла, не е единствено моя и е учредена на здрава икономическа логичност. Сметките демонстрират, че дълготрайни негативни резултати за фиска няма да има. Работодателите предложиха нещо сходно, само че във тип на данъчна почивка. Управляващите - в лицето на госпожа Менда Стоянова, също залагат на разновидността "данъчна почивка " до месец юли, плюс отсрочване на заплащанията за 2019 година с един месец!
Значи фискалният запас ще издържи на натиска?
- Днес всичко напряга фиска! Като стартираме от свиването на дейностите, минем през потреблението на запаса и стигнем до дейностите по въздържане, ограничение и лекуване на болестта. Февруарската наслада от бюджетния остатък към този момент не е уместна. Затова бюджетът би трябвало да бъде обновен неотложно. Приоритетите са ясни - определяне на броя на инфектираните, ограничение на разпространяването и лекуване на болните! Кой знае за какво обаче към този момент са планувани единствено харчовете за заплати и консумативи. Само тестванията (за всеки български гражданин) и апаратурата (по днешни цени) ще глътнат минимум 250-300 млн. лв.. Ако и тези пари не бъдат набавени, след десетина дни София или някой по-голям град като нищо ще бъде "арестуван " и ще си остане подобен до... Никой не знае докога.
Иначе казано - бюджетът би трябвало да бъде обновен стремително. И, в случай че няма предпочитание за преосмисляне на политиките, най-малко да се схване... очевидното - бюджетът не може да финансира всичко, тъй като той е единствено 37% от стопанската система. А парите за непредвидени и неотложни разноски са единствено 81 млн. лв.. Обобщено с едно изречение - фискалният запас ще ни стигне за 100 дни.
Смятате ли, че в изискванията на изключително състояние съществува риск от преднамерено разпределение на финансовите инжекции за бизнеса?
- Сигурен съм. Ако ББР ще взе участие в някаква сходна скица, то тя би трябвало да е от рода на така наречен “APEX” - кредитни линии, известни от практиката на Европейска банка за възстановяване и развитие като схеми на шерване на риска. Парите не трябва да минават единствено през една банка, би трябвало да има ясни процедури и непоколебим контрол. Освен това, ББР би трябвало да откаже най-малко две от тазгодишните цели за кредитиране – инфраструктурните планове и „ Зеленият проект “ на Европейски Съюз.
Очаквате ли банковият бранш да понесе огромни вреди?
- И тук всичко зависи от продължителността на пандемията. В края на 2019 година делът на активите в бранша - по отношение на Брутният вътрешен продукт - бе над 96 %. Кредитите и вземанията от неправителствения бранш – 50% (приблизително 55 милиарда лева.), личният капитал - 15 милиарда лева, а пасивите - към 85 милиарда. Ако съм прав, че стопанската система търпи директни загуби от най-малко 40-50 млн. лева дневно, няма по какъв начин стабилността на банковата системата да не бъда наранена. Затова ограниченията, които оферират обособените банки, банковата асоциация и частните правосъдни реализатори са наложителни. За запазване на целостта на системата.
Най-важното в тази конюнктура е да не се блокира в допълнение стопанската система. А част от самодейностите, които към този момент разясних, „ багра по вируса с полиция “ и фокусирането единствено върху краткосрочните резултати - без да се прави опит за преглед на резултатите - ще доведат точно до това. И тогава банките ще бъдат наранени от този активизъм.
Има общ ентусиазъм за одържавяване и свърхрегулиране. Свърхрегулирането е нещо като пълзящ комунизъм или най-малко етатизъм. Подобни политически хрумвания постоянно набират мощ и срещат социална поддръжка при пандемии. За разлика от естествените бедствия и монументалните икономически несгоди, провокирани от държавните управления, какъвто беше казусът през 1996-1997 година.
Преди експлоадирането на COVID-19 една от огромните тематики бе участието на България в ERM II и влизането в еврозоната. Реалистична ли остава прогнозата за успешен завършек на договарянията през юли, като се има поради новата обстановка?
- Мисля, че никой не знае какво е реалистично. Предполагам, че по инерция това ще стои на дневен ред. Вероятно ще се укрепи тежестта на аргумента, че участието ще облекчи достъпа до запас от ЕЦБ. Но не знам дали ще се откри финансов министри на страна от Зоната, на който ще му хрумне да умува над сходен въпрос преди пандемията да е овладяна.
Губи ли се смисъла от присъединението ни към валутния съюз в случай, че Германия, Франция и Италия са измежду най-засегнатите от вируса?
- Проблемите на еврото не са свързани с пандемията. Но тя доста утежнява макропруденциалността – да употребявам този еврожаргон – на всички страни членки на Европейски Съюз. За да се оправят нещата, Брюксел би трябвало да се откаже от пълзящия си етатизъм, прокарван от десетилетия насам. Да се откаже от политиките, които разрешават държавната намеса в стопанските системи и утежняват както конкуренцията сред страните членки, по този начин и конкурентоспособността на Съюза като цяло.
Колко време би било належащо на стопанската система на България да се възвърне и какви следва да са новите насърчителни ограничения за бизнеса?
- Зависи какъв брой надълбоко ще пропаднем. При предходната криза от 2008-2010 година възобновяване лиши към две и половина години.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ