- Г-н Райчев, залог за успех ли са първите действия

- Г-н Райчев, залог за триумф ли са първите дейности на новите ръководещи?

- Дали ще съумеят, ще стане ясно при първите съществени рецесии. Засега първите дейности са понятни, всеки би ги подхванал. Съдбата им ще се реши от това до каква степен здрава е обединението, която е доста разнообразна.

Когато престанат да се занимават с непознатата корупция и стартират със своята - когато би трябвало собствен човек да смъкват, да предадат на прокурор, тогава ще ги забележим.

В изгода на новото ръководство е фактът, че след година-година и половина драми народът въздъхна с облекчение. Не мисля, че някой желае сега нещо да събаря. Даже изгубилите мача избират той да е приключил - просто мачът беше доста дълъг.

- Каква година изпратихме?

- Изпратихме годината на нашата гражданска война. Беше гражданска война от горе - остро демонстративно опълчване на част от елитите. Иначе площадите бяха пусти.

Може би най-поразителните неща са две - от старта на протестите през 2020 година до в този момент не мръдна количественото съответствие 60 на 100 за смяна към 30 на 100 за статуквото. Но в тези 60 на 100 станаха доста преливания - към Трифонов през лятото, само че откакто той не можа да сформира държавно управление, преляха към Петков.

И се случи второто необичайно нещо, което не бяхме виждали в България - не тези, които се бунтуваха, завоюваха властта. Обикновено бунтовниците вземат властта, както беше при Съюз на демократичните сили. Сега властта отиде в трети хора без история в протестите. Те в действителност се появиха и заеха мястото на Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян. Т.е. решението не беше нито дясно, нито ляво и не беше в различен патриарх от вида на Слави Трифонов или Бойко Борисов.

Това решение стартира още когато Мая Манолова кандидатства за кмет на София. Накрая се отля в " Изправи се! Мутри вън! ", където имаше опит лявото и дясното да се слеят в напъните си да придвижат страната напред. Но те не можаха да го създадат по субективни аргументи. Те се срамиха от Мая Манолова, тя самата не се усещаше добре с тях.

Докато тези двама младежи - Кирил Петков и Асен Василев, произнесоха същото в друга форма: с десни средства - леви цели. Ние сме и лявото, и дясното, желаеме те да се съединят, с цел да стане нужното за страната. И това им разреши да създадат второ мощно достижение - да съумеят да включат и лявото, и дясното крило в своята коалиция. Нещо, което не бяхме виждали от 1990 година, когато краткотрайно за шест месеца Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили се договориха да ръководят дружно и прочее много свястно управляваха тогава.

Сега се случи още веднъж, което значи, че сме в нов стадий. България най-сетне роди. Какъв ще е този стадий, ще забележим.

- Насложените рецесии или възможни вътрешни търкания в обединението ли ще са основните клопки за новите ръководещи?

- Ако бяхме в естествена обстановка, щях да кажа второто. Но има две доста тежки тествания - първо тази нестихваща нервност към ковид, и второто - тази загадъчна рецесия с силата. Не е ясно какво се случва в международен мащаб с енергетиката.

Но шансът на новите ръководещи е подобен - елементарно взеха властта, само че пред тях стоят ужасно сложни задания.

Седнаха на трона - прекрасен, с две елементи. Направиха нещо неповторимо - сложиха нещо като двама министър председатели, само че уцелиха доста тежък миг - съвпадение на коронакриза с енергийна. Това не можеш да го пожелаеш и на най-големия си съперник.

- Ако обединението успее да се оправят с тока, това ще циментира ли този брак по сметка?

- Не съм сигурен, че има решение на казуса в границите на България. Засега старания на българското държавно управление могат да укротят нещата. Но може да се окаже, че за преодоляване на процеса са нужни общи дейности в международен мащаб. Ако е по този начин, може да се стигне до огромно цунами.

Но даже при положение на неуспех няма да стартираме още веднъж, остарялото няма да се върне. Демокрацията постъпва грубо с властниците си - хората могат да ги сменят като носни кърпички. Дано обаче да не влизаме в тоя режим.

- За " Продължаваме промяната " ли присъединяване в този кабинет ще бъде най-печелившо при положение на триумф, или всички участници ще си поделят успеха?

- Няма по какво да осъждам, с изключение на по прилика. Борисов два пъти и половина правеше съдружен кабинет - първо полукоалиция, след това огромната с Реформаторите и след това - с Обединени патриоти. И в двата случая изгубиха дребните, Борисов ги задуши в прегръдката си. Т.е. сполучливо ръководство, само че дребните обират негативите, а за Борисов оставаше огромната премия.

Може и това да стане при положение на триумф, в случай че съдим по прилика. При триумф лаврите ще оберат Политическа партия, а дребните - по-скоро негативите.

- Слагат ли завършек на прехода тези младежи със западна подготовка, нещо като имитация на царските юпита?

- Преходът свърши доста от дълго време, през 90-те години на м.в. - още когато собствеността се преразпредели. Но със свършването на прехода не свършва историята. Просто към този момент сме европейска капиталистическа страна - това значи завършек на прехода.

А на Петков и Василев пилето на шанса им кацна на рамото, нацията е подготвена да ги следва. Дали ще съумеят да извървят пътя, не се знае. Ще употребявам думите на царя: " Не съм гадач ".

- Обречени ли са ГЕРБ да са в съпротива оттук нататък?

- Просто би трябвало да мине време, да се види до каква степен водят тези корупционни истории и кого ще ударят. Няма по какъв начин да мине без жертви. Но преди да забележим кого отнася бомбата, няма по какъв начин да преценим.

Но не мисля, че ГЕРБ са вечно в изолираност. Даже Българска социалистическа партия, наследило Българска комунистическа партия, която беше 45 година на власт, излязоха от изолираност, тъй като се държаха съответно, консенсусно. Махаха с опашка, на всички се усмихваха и най-после съумяха да преодолеят изолацията.

Ако Борисов и ГЕРБ стоят в позата афектирани и постоянно критикуващи, няма да излязат от изолираност. Но те няма да седят постоянно в такава поза, ще стартират да подклаждат несъгласията на съперниците си с вяра отново да посегнат към тях.

- Българска социалистическа партия се провалиха на изборите, а сега имат четирима министри и вицепремиер в кабинета. Това избавление за Корнелия Нинова ли е, или за партията?

- Не един, три градиращи неуспеха, на три следващи избора - април, юли и ноември. Спасение за Нинова и загуба за Българска социалистическа партия - това не е невероятно, това е единият вид. Много зависи от конгреса и избора на водач. Ако преизберат Нинова, Българска социалистическа партия ще показа ориста на Съюз на демократичните сили.

Впрочем в Източна Европа няма нито една някогашна комунистическа партия, която да има значение сега. Те всички до една, може би без румънската, която освен това не е някогашна комунистическа, всички са доста на зле. Това не е невъзможна орис за Българска социалистическа партия, която до момента я избегна с консенсусно държание.

Но Корнелия Нинова промени Българска социалистическа партия - опита се да направи от белязана партия такава, която има право да упреква, да крещи. И това се оказа смъртоносно. Не ми наподобява на добре опитът да се подмени ДНК-то, заложено от Андрей Луканов още, което Първанов продължи. Казвам го с огромна болежка освен тъй като съм ляв, само че и тъй като за България неналичието на левица доста ще се отрази. Българска социалистическа партия може да се избави, само че сигурно не под управлението на Нинова. Има перспективен човек там - Крум Зарков, само че той е нов и дали Българска социалистическа партия ще може да го одобри, не е ясно. Ако тая партия има възприятие за самозапазване, ще прави това. Но ще гледаме развръзката на конгреса.

- Ако Българска социалистическа партия се маргинализира, кой ще поеме лявото?

- За страдание, претендентът, който ми се мержелее, е варненският нов воин Костадин Костадинов. И един от резултатите на рухването на левицата ще бъде това. Там има доста разнообразни детайли, в това число националистически.

Не имам вяра, че Зелените, които са другите леви, въобще могат да извършват функционалността на Българска социалистическа партия. Ако бяха мощни профсъюзите в България, те можеха да поемат сходна роля. Но те не са мощни, едвам дишат. А без ляво крило България страда. Т.е., в случай че пренесем нещата във футбола - в случай че „ Левски “ се махне, ЦСКА стартира да страда, и противоположното. Тези неща се държат на симетрии.

- Възможно ли е последователно градската десница от Демократична България да прелее последователно в " Продължаваме промяната "?

- Политическа партия е към момента фешън събитие, преди малко зародило. Докато дясното формирование може да е малко, само че е обвързвано с 30-годишна битка. А и става въпрос за разнообразни хора - едните са гастрольори, другите са професионални революционери, в случай че мога да се изразя по този начин. И не ми се има вяра да стане такова преливане. Това са съществени хора, малко са, стотици хиляди, не милиони, само че е мъчно да ги превземеш. Друг е въпросът, че Демократична България сега са формирани доста еклектично - Зелени, " Да, България " и ДСБ, сред които припламват искри.

Но и тяхната маргинализация също ще бъде извънредно негативно нещо за страната, както и на Българска социалистическа партия. Ако ги няма, получаваме центъра - харизматичните Кирил Петков, Бойко Борисов, Слави Трифонов. Не е добър вид обаче да караме на чисти харизматици без действителни идейни партии.

Андрей Райчев е един от най-известните български социолози. Завършил философия и социология в Софийския университет. Известен с цветистия си език. Един от притежателите на „ Галъп интернешънъл - България “. Бил е издател на в. „ Сега “, сп. „ Жената през днешния ден ". През 2008 година в съавторство с Кънчо Стойчев издава книгата „ Какво се случи “, в която интерпретира така наречен „ български преход “ и афишира неговия край.