Бойко, пази се от близките! Предателите винаги са до нас и не прощават! ВИДЕО
- Г-н Рашидов, Вашият живот е богат на прекарвания и страсти. Кои са най-силните другарства и изменничества до този миг?
- Живите хора имат другари и предатели. Но по-скоро би трябвало да уточним какво е другарство, и какво изменничество.
За мен другарството е това човешко отношение към някого, в който инвестираш доста любов, доверие и усеща. Всички добродетели, които влагаш в тези връзки.
Ако инцидентен човек те обиди, ти го подминаваш, напсуваш и забравяш, че сте били дружно. Но, в случай че те обиди другар болката става огромна, тъй като доста са вложенията!
Случайните хора не могат да бъдат предатели. Винаги те предават най-близките!
- От кои изменничества Ви е заболяло най-вече?
- Тази тематика съм я разисквал прекомерно дълго с огромния публицист и стихотворец Любо Левчев. Говорихме по тази мощна тематика доста искрено. Любо имаше цяла философия за измяната и другарството.
Да, и мен са ме предавали най-близките! Предавали са ме хора, с които съм живял години наред и на които доста съм вярвал! Предавали са ме хора, които доста дълго съм обичал.
Предателството е мъчително човешко качество.
Но имам и другари, които са доста почтени мъжки хора. С тях не преставам да имам ужасно другарство!
На тези години си припомням една типично българска сентенция, която гласи, че когато турчин ти е другар можеш да не си гледаш гърба, тъй като той ти го пази.
Аз от дете съм учтив да не си предавам приятелите. Домашният ми морал е проповядвал тази философия. Нямам навика да предавам.
- Не предадохте и Илия Павлов, след убийството му…
- Илия Павлов го познавам още от министерството на културата. Пред Вас за първи път разгадавам това. Илия работеше за студио „ Време “. Той беше младо, жизнерадостно и усмихнато момче. Палаво и симпатично дете. Аз му бях по-голям батьо и го обикнах. Тогава той се обръщаше към мен с „ бате Вежди “, а аз към него с „ Илийчо “.
Един ден през 1990-та година го срещам и го запитвам – Илия по какъв начин си? А той ми сподели: „ Направих една страшна компания „ Мулти Арт “! Ела ми на посетители в офиса на ул. „ Раковски! “.
Отидох. Качвам се горе и виждам, че в офиса има 5-6 картини. Викам му: „ Каква компания „ Мулти Арт “, та ти нямаш картини! “. Тогава той ми изясни, че компанията му се занимава с търговия. Така разбрах, че Илия Павлов е първият човек в България, който сътвори корпоративното мислене. Това е една от огромните първи корпорации у нас.
Бяхме доста близки, тъй като той ме питаше за всичко. Илия имаше качеството да пита. Прилича малко на Бойко в това отношение, тъй като и той пита, когато не схваща от нещо.
Това ми хареса у Илия, тъй като е хубаво, когато човек не схваща да пита. Илия стартира да прави хотели и ми сподели: „ Сега ще ги подредим от вътрешната страна “. С него имахме чисто човешко другарство, другояче не съм работил нито една секунда за него.
- Но останахте с паметта му даже откакто бе разстрелян, а други хора се отхвърлиха от него. Защо му останахте правилен?
- Предателите му се появиха пред очите ми. Това са хора, които ядоха самун от ръцете му. Аз съвсем всеки ден бях с него на маса. Мен той ме обичаше като брат и като батко. Обичаше както има една дума да се дерти с мен – всичките си дертове да ми ги споделя.
Илия Павлов си беше направил две лица. Едното беше на предприемач, а другото му беше човешкото. Той е плакал пред мен и се е радвал! Пред мен се роди първият му наследник Илия-Калоян. Точно тогава бяхме в Америка на 1 януари. Двамата изкарахме нова година пред болничното заведение.
Защо ти описвам, че бяхме дружно на масата? Защото тъкмо тогава съвсем целият политически хайлайф беше с него на масите и си облизваше чиниите. Илия беше мощно настоящ корпоративен човек. И богат.
А хора, които идваха да работят за него и всекидневно бяха на софрата му го не помниха единствено 15 минути откакто убиха. Сетне това започнаха да разделят пая.
- Кои са хората, които предадоха Илия Павлов?
- Имена няма да кажа, тъй като не е почтено. Те бяха една шепа. Но има и хора, които запазиха другарството си с Илия и след гибелта му. Това са хора като Жоро Петков, Бойко Драганов, Жоро Самуилов, Кольо Вълканов, Стоян Денчев и някои други. Илия имаше многообразен бизнес и една част от корпорацията се разхвърля насам – натам, след убийството му. Забогатяха от него, а по-късно се държаха по този начин, че все едно в никакъв случай не го е имало.
В същото време злонамерени хора тиражираха неприлично една смешка от страна на Илия Павлов на мой рожден ден – премията „ Главен мултак “. Това стана по подобен озлобен метод, че всички, които работеха за „ Мултигруп “ не са мултаци, а единствено аз, който в никакъв случай не съм работил за него останах „ мултак “.
Дори брачната половинка Дарина, която му харчи парите е „ радостната вдовица “ и никога не я дефинират като „ мултак “. В такава страна живеем, необичайно е, само че е по този начин.
Винаги съм казвал, че Илия Павлов ми е другар и в моето схващане той си остава подобен. Никога не се е случвало да мина около гроба му в Арбанаси и да не запаля свещ.
- Какво почувствахте, когато разбрахте, че Илия Павлов е прострелян смъртоносно?
- Ние бяхме с моята брачна половинка на посетители на една дама, която беше галеристка. По-рано същата вечер Илия ми се обади и ми сподели, в случай че нямам работа да отида в хотел „ Рила “ на Боровец. Каза ми, че татко му е направил едно агне и ме предложения да се забележим. Един час по-късно ми се обади Кольо Вълканов и ми сподели, че Илия е разстрелян.
- Каква беше първата Ви реакция?
- Жена ми се обади на сътрудниците си в „ Пирогов “, с цел да ги попита какво е станало. Каза им да се качат в реанимацията и да ревизират дали там в действителност е Илия, тъй като никой от нас не повярва на случилото се.
Един доктор се обади по-късно и сподели: „ Да, това е Илия Павлов “. След това се обадих на охранителя му Иво, той плачеше.
Светла му памет на Илия. Беше забавно момче!
- Кое се оказа съдбовно за него?
- Мисля, че той стана жертва на корпоративното мислене. Илия беше ръководител на „ Топенерджи “ и разпределяше газта, определен от Рем Вяхирев. Илия мъчно го понесе. Преди него на този пост беше Луканов.
Газовият бизнес е тежък. Сега разбирам към този момент това, когато се борим за хъбове. Газта е силата, всичко това, което ни топли и свети.
За да вземат от ръцете му този бизнес, мисля че за това Илия Павлов стана жертва!
- Вие сте набожен човек. Простихте ли на предателите?
- Абе, изпитвам необичайно възприятие. Първо ме е гняв на предателите, само че по-късно се появява друго възприятие – да ги скърбя. Последният стадий от развиването на това възприятие е да не ме интересуват предателите. Да, първоначално е мъчно, по-късно избледнява, а най-после напълно ги няма.
Животът върви, къс е и да простя и да не простя. По-добре да не помни предателите, с цел да няма черни петна в мозъка ми.
- Приятел сте на Бойко Борисов доста години преди да стане основен секретар на Министерство на вътрешните работи, кмет на София, а по-късно и министър-председател. Кое запази другарството ви повече от 30 години?
- Бая сол сме изяли с него дружно. Той беше младо, крепко и красиво момче, когато се запознахме.
Сега ще разкрия една загадка пред Вас, която в никакъв случай не съм споделял. На млади години бях играч по джудо и самбо в „ Академик “. Два пъти съм стигал до вицерепубликанска купа. Едно момче от Благоевград, което наричахме Македончето ме биеше на финала с подсечки.
След това се отдадох на артистично-бохемския живот в Художествената гимназия.
Наскоро разбрах, че треньорът ми Георги Кръстев е жив и здрав, и го приветствам посредством Вашето предаване. Той е заслужен българин.
Аз съм един от основателите на „ Алфа карате клуб “. Този спорт беше част от моята младост. Тогава един от положителните състезатели по карате беше Алексей Петров, седми дан по карате имаше Петър Василев, който дълги години беше началник на „ Нефтохим Бургас “ при Вальо Златев, добър каратист беше и Румен Николов.
Силен играч беше и Томо Борисов. В групата на положителните каратисти беше и Бойко Борисов. Това бяха млади и здрави момчета.
Бойко беше непосредствен на моя кум, който беше инструктор по карате в клубовете „ Левски “ и „ Септември “.
С Бойко се сближихме като другари напълно инцидентно преди доста години и запазихме другарството си. Аз потеглих с него в политиката, тъй като той ми е другар. Ръка за ръка, дружно, с цел да създадем нещо.
Бойко е доста упорит човек, обича да побеждава и да прави нещо. Работар е! Аз също обичам да работя. Така направихме 6 нови музея, археология, ремонтирахме театрите. Никак не е малко, тъй като през последните 50 години не беше изработен нито един музей.
Когато работиш с човек, който желае, ставате двама. И другите когато работят става екип.
Според мен първото държавно управление на Бойко беше най-хубавото, тъй като нито един от нас нямаше опит в ръководството. Просто като петимата танкисти си стиснахме ръцете и започнахме да се потвърждаваме. Работихме непрекъснато.
За мен Бойко Борисов към този момент е построен общественик. Скоро един публицист ме попита - Защо толкоз слагачески хвалиш Бойко? Миличкият не е схванал, че приятелите се пазят, приятелите се пазят, приятелите се пазят! Това не е слагачество!
Бойко Борисов ми е другар и аз в никакъв случай не бих го предал!
- Какъв съвет бихте дал на Борисов?
- Ех, да му дам съвет, той е огромен общественик. Радвам му се несъмнено за разлика от всички. Порасна пред очите ми, стана един огромен и сериозен общественик.
Аз персонално му благодаря, че върна достойната част на българската страна на интернационалната сцена. Преди време не бях свестен от избрани хора, когато приказвах, че сме на интернационалната карта с помощта на Борисов, само че очевидно това е ролята на злонамерените.
Преди време ми в едно изявление, което ще влезе в моята автобиографична книга по случай наближаващата ми 70 годишнина, ме попитаха за 100-те дни на царя и неговата имитация "бъдете господари на мълчанието, а не плебеи на думите ". Тогава отговорих, че хората не би трябвало да се опасяват от тези, които приятелите си, тъй като те само могат да ги предадат. Казах, че човек не би трябвало да се опасява от враговете си, тъй като те могат да го унищожат, а да се опасява от тези, които мълчат - тъй като те вършат и едното, и другото.
Така че на Бойко какво да му пожелая? Да е жив и здрав, обаче доста да внимава с хората, които стоят доста близо до него, тъй като както споделих доскоро - предателите са доста близо до нас!
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
- Живите хора имат другари и предатели. Но по-скоро би трябвало да уточним какво е другарство, и какво изменничество.
За мен другарството е това човешко отношение към някого, в който инвестираш доста любов, доверие и усеща. Всички добродетели, които влагаш в тези връзки.
Ако инцидентен човек те обиди, ти го подминаваш, напсуваш и забравяш, че сте били дружно. Но, в случай че те обиди другар болката става огромна, тъй като доста са вложенията!
Случайните хора не могат да бъдат предатели. Винаги те предават най-близките!
- От кои изменничества Ви е заболяло най-вече?
- Тази тематика съм я разисквал прекомерно дълго с огромния публицист и стихотворец Любо Левчев. Говорихме по тази мощна тематика доста искрено. Любо имаше цяла философия за измяната и другарството.
Да, и мен са ме предавали най-близките! Предавали са ме хора, с които съм живял години наред и на които доста съм вярвал! Предавали са ме хора, които доста дълго съм обичал.
Предателството е мъчително човешко качество.
Но имам и другари, които са доста почтени мъжки хора. С тях не преставам да имам ужасно другарство!
На тези години си припомням една типично българска сентенция, която гласи, че когато турчин ти е другар можеш да не си гледаш гърба, тъй като той ти го пази.
Аз от дете съм учтив да не си предавам приятелите. Домашният ми морал е проповядвал тази философия. Нямам навика да предавам.
- Не предадохте и Илия Павлов, след убийството му…
- Илия Павлов го познавам още от министерството на културата. Пред Вас за първи път разгадавам това. Илия работеше за студио „ Време “. Той беше младо, жизнерадостно и усмихнато момче. Палаво и симпатично дете. Аз му бях по-голям батьо и го обикнах. Тогава той се обръщаше към мен с „ бате Вежди “, а аз към него с „ Илийчо “.
Един ден през 1990-та година го срещам и го запитвам – Илия по какъв начин си? А той ми сподели: „ Направих една страшна компания „ Мулти Арт “! Ела ми на посетители в офиса на ул. „ Раковски! “.
Отидох. Качвам се горе и виждам, че в офиса има 5-6 картини. Викам му: „ Каква компания „ Мулти Арт “, та ти нямаш картини! “. Тогава той ми изясни, че компанията му се занимава с търговия. Така разбрах, че Илия Павлов е първият човек в България, който сътвори корпоративното мислене. Това е една от огромните първи корпорации у нас.
Бяхме доста близки, тъй като той ме питаше за всичко. Илия имаше качеството да пита. Прилича малко на Бойко в това отношение, тъй като и той пита, когато не схваща от нещо.
Това ми хареса у Илия, тъй като е хубаво, когато човек не схваща да пита. Илия стартира да прави хотели и ми сподели: „ Сега ще ги подредим от вътрешната страна “. С него имахме чисто човешко другарство, другояче не съм работил нито една секунда за него.
- Но останахте с паметта му даже откакто бе разстрелян, а други хора се отхвърлиха от него. Защо му останахте правилен?
- Предателите му се появиха пред очите ми. Това са хора, които ядоха самун от ръцете му. Аз съвсем всеки ден бях с него на маса. Мен той ме обичаше като брат и като батко. Обичаше както има една дума да се дерти с мен – всичките си дертове да ми ги споделя.
Илия Павлов си беше направил две лица. Едното беше на предприемач, а другото му беше човешкото. Той е плакал пред мен и се е радвал! Пред мен се роди първият му наследник Илия-Калоян. Точно тогава бяхме в Америка на 1 януари. Двамата изкарахме нова година пред болничното заведение.
Защо ти описвам, че бяхме дружно на масата? Защото тъкмо тогава съвсем целият политически хайлайф беше с него на масите и си облизваше чиниите. Илия беше мощно настоящ корпоративен човек. И богат.
А хора, които идваха да работят за него и всекидневно бяха на софрата му го не помниха единствено 15 минути откакто убиха. Сетне това започнаха да разделят пая.
- Кои са хората, които предадоха Илия Павлов?
- Имена няма да кажа, тъй като не е почтено. Те бяха една шепа. Но има и хора, които запазиха другарството си с Илия и след гибелта му. Това са хора като Жоро Петков, Бойко Драганов, Жоро Самуилов, Кольо Вълканов, Стоян Денчев и някои други. Илия имаше многообразен бизнес и една част от корпорацията се разхвърля насам – натам, след убийството му. Забогатяха от него, а по-късно се държаха по този начин, че все едно в никакъв случай не го е имало.
В същото време злонамерени хора тиражираха неприлично една смешка от страна на Илия Павлов на мой рожден ден – премията „ Главен мултак “. Това стана по подобен озлобен метод, че всички, които работеха за „ Мултигруп “ не са мултаци, а единствено аз, който в никакъв случай не съм работил за него останах „ мултак “.
Дори брачната половинка Дарина, която му харчи парите е „ радостната вдовица “ и никога не я дефинират като „ мултак “. В такава страна живеем, необичайно е, само че е по този начин.
Винаги съм казвал, че Илия Павлов ми е другар и в моето схващане той си остава подобен. Никога не се е случвало да мина около гроба му в Арбанаси и да не запаля свещ.
- Какво почувствахте, когато разбрахте, че Илия Павлов е прострелян смъртоносно?
- Ние бяхме с моята брачна половинка на посетители на една дама, която беше галеристка. По-рано същата вечер Илия ми се обади и ми сподели, в случай че нямам работа да отида в хотел „ Рила “ на Боровец. Каза ми, че татко му е направил едно агне и ме предложения да се забележим. Един час по-късно ми се обади Кольо Вълканов и ми сподели, че Илия е разстрелян.
- Каква беше първата Ви реакция?
- Жена ми се обади на сътрудниците си в „ Пирогов “, с цел да ги попита какво е станало. Каза им да се качат в реанимацията и да ревизират дали там в действителност е Илия, тъй като никой от нас не повярва на случилото се.
Един доктор се обади по-късно и сподели: „ Да, това е Илия Павлов “. След това се обадих на охранителя му Иво, той плачеше.
Светла му памет на Илия. Беше забавно момче!
- Кое се оказа съдбовно за него?
- Мисля, че той стана жертва на корпоративното мислене. Илия беше ръководител на „ Топенерджи “ и разпределяше газта, определен от Рем Вяхирев. Илия мъчно го понесе. Преди него на този пост беше Луканов.
Газовият бизнес е тежък. Сега разбирам към този момент това, когато се борим за хъбове. Газта е силата, всичко това, което ни топли и свети.
За да вземат от ръцете му този бизнес, мисля че за това Илия Павлов стана жертва!
- Вие сте набожен човек. Простихте ли на предателите?
- Абе, изпитвам необичайно възприятие. Първо ме е гняв на предателите, само че по-късно се появява друго възприятие – да ги скърбя. Последният стадий от развиването на това възприятие е да не ме интересуват предателите. Да, първоначално е мъчно, по-късно избледнява, а най-после напълно ги няма.
Животът върви, къс е и да простя и да не простя. По-добре да не помни предателите, с цел да няма черни петна в мозъка ми.
- Приятел сте на Бойко Борисов доста години преди да стане основен секретар на Министерство на вътрешните работи, кмет на София, а по-късно и министър-председател. Кое запази другарството ви повече от 30 години?
- Бая сол сме изяли с него дружно. Той беше младо, крепко и красиво момче, когато се запознахме.
Сега ще разкрия една загадка пред Вас, която в никакъв случай не съм споделял. На млади години бях играч по джудо и самбо в „ Академик “. Два пъти съм стигал до вицерепубликанска купа. Едно момче от Благоевград, което наричахме Македончето ме биеше на финала с подсечки.
След това се отдадох на артистично-бохемския живот в Художествената гимназия.
Наскоро разбрах, че треньорът ми Георги Кръстев е жив и здрав, и го приветствам посредством Вашето предаване. Той е заслужен българин.
Аз съм един от основателите на „ Алфа карате клуб “. Този спорт беше част от моята младост. Тогава един от положителните състезатели по карате беше Алексей Петров, седми дан по карате имаше Петър Василев, който дълги години беше началник на „ Нефтохим Бургас “ при Вальо Златев, добър каратист беше и Румен Николов.
Силен играч беше и Томо Борисов. В групата на положителните каратисти беше и Бойко Борисов. Това бяха млади и здрави момчета.
Бойко беше непосредствен на моя кум, който беше инструктор по карате в клубовете „ Левски “ и „ Септември “.
С Бойко се сближихме като другари напълно инцидентно преди доста години и запазихме другарството си. Аз потеглих с него в политиката, тъй като той ми е другар. Ръка за ръка, дружно, с цел да създадем нещо.
Бойко е доста упорит човек, обича да побеждава и да прави нещо. Работар е! Аз също обичам да работя. Така направихме 6 нови музея, археология, ремонтирахме театрите. Никак не е малко, тъй като през последните 50 години не беше изработен нито един музей.
Когато работиш с човек, който желае, ставате двама. И другите когато работят става екип.
Според мен първото държавно управление на Бойко беше най-хубавото, тъй като нито един от нас нямаше опит в ръководството. Просто като петимата танкисти си стиснахме ръцете и започнахме да се потвърждаваме. Работихме непрекъснато.
За мен Бойко Борисов към този момент е построен общественик. Скоро един публицист ме попита - Защо толкоз слагачески хвалиш Бойко? Миличкият не е схванал, че приятелите се пазят, приятелите се пазят, приятелите се пазят! Това не е слагачество!
Бойко Борисов ми е другар и аз в никакъв случай не бих го предал!
- Какъв съвет бихте дал на Борисов?
- Ех, да му дам съвет, той е огромен общественик. Радвам му се несъмнено за разлика от всички. Порасна пред очите ми, стана един огромен и сериозен общественик.
Аз персонално му благодаря, че върна достойната част на българската страна на интернационалната сцена. Преди време не бях свестен от избрани хора, когато приказвах, че сме на интернационалната карта с помощта на Борисов, само че очевидно това е ролята на злонамерените.
Преди време ми в едно изявление, което ще влезе в моята автобиографична книга по случай наближаващата ми 70 годишнина, ме попитаха за 100-те дни на царя и неговата имитация "бъдете господари на мълчанието, а не плебеи на думите ". Тогава отговорих, че хората не би трябвало да се опасяват от тези, които приятелите си, тъй като те само могат да ги предадат. Казах, че човек не би трябвало да се опасява от враговете си, тъй като те могат да го унищожат, а да се опасява от тези, които мълчат - тъй като те вършат и едното, и другото.
Така че на Бойко какво да му пожелая? Да е жив и здрав, обаче доста да внимава с хората, които стоят доста близо до него, тъй като както споделих доскоро - предателите са доста близо до нас!
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ