Муравей Радев: Светът трябва да се подготви за по-лоши...
- Г-н Радев, тематиката за криза още веднъж е на дневен ред. Доколко съществено ще бъде наранена Европа? Разполагат ли европейските финансови институции с ефикасни принадлежности за попречване на икономическа рецесия?
- Добър въпрос. И доста настоящ. Защото към момента малко хора се замислят какво ни чака на следващия ден. Световната стопанска система се характеризира със своето циклично развиване. Тя се движи по самобитна серпантина, в която се редуват интервали на напредък и на спад. Периодът на напредък мина и в този момент следва спад, който ще продължи най-малко няколко години. Добре е светът да се приготви за по-лоши времена. За страдание, сме очевидци на политики и дейности като комерсиалните войни сред Съединени американски щати и Китай, сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, следва Брекзит в корав вид, никнат нови военни спорове на всички места по света. А това са все неща, сътворени от неразумни водачи или държавни управления, които не виждат по-далече от пъпа си. Защото тези световни човешки нелепости ще усилят доста размера и скоростта на икономическия спад. За жал, дребните страни като България не могат значително да повлияят на тези процеси. Но могат да се приготвят навреме и да понижат отрицателните последствия за себе си.
Всъщност не всеки стопански спад води наложително до рецесия. Преди нея има две предшестващи етапи на спад. Първата е стагнацията - лек и не изключително нескончаем спад, който нормално бързо изчезва, само че е знак, че нещо не е наред. Когато този спад обаче се усили и продължи повече от две поредни тримесечия, тогава навлизаме във втората фаза - криза. Нейната средностатистическа дълготрайност е към една година, само че през този интервал може да аргументи доста пакости. Едва когато икономическият спад се задълбочи и мощно усили размера си, можем да приказваме, че рецесията е настъпила. Засега светът е към момента в ранен етап - лек спад на растежа в трите колоса Съединени американски щати, Китай и Европейски Съюз. Но в Европейски Съюз все по-осезателно се усеща този етап. Някои огромни страни към този момент са в криза /Италия/, а други - в застоялост /Германия/. Вероятно този развой ще се задълбочава. Едно е несъмнено. Съюзът като цяло по-леко ще понесе икономическия спад, в сравнение с обособените страни членки, в случай че не са част от този съюз.
Европейски Съюз разполага със съществени принадлежности, с които може доста да понижи размерът на възможните вреди. Прилага единна икономическа политика отвън себе си, включително комерсиална и митническа, и е в положение да отбрани ползите си доста по-успешно от всяка обособена съставна страна. Притежава финансови принадлежности -мощни парични фондове и механизми за превъзмогване на по-значителни стопански разтърсвания. Създаденият неотдавна Банков съюз в действителност съставлява система от механизми, правила и ограничения за противопоставяне на огромни рецесии. Надявам се, че ще бъдат вярно използвани.
В България към този момент обстановката наподобява много по-оптимистична. Няма нито застоялост, нито криза, да не приказваме за рецесия. Нямаме спад - назад за полугодието отчетохме добър стопански напредък от 3.5%. Очакванията са за цялата година растежът да е сред 3% и 3.5%. Което наподобява доста добре на фона на протичащото се на открито. Но никога не би трябвало да ни успокоява, тъй като влошаващата се външна среда неизбежно ще се отрази и в България. Първата черна гарга към този момент се появи -индустриалното произвеждане навлезе в застоялост. Последните няколко месеца производството се сви, новите поръчки са по-малко, износът понижава. Така че време за губене няма - превантивни ограничения би трябвало да се вземат неотложно.
- Какви са най-големите опасности пред българската стопанска система и какви ограничения бихте предложили да се вземат с цел да се предотвратят по-сериозни земетресения?
- При свиващи се външни пазари, най-големи провали ще понесат предприятията, произвеждащи продукция за експорт. На тях наложително би трябвало да им се помогне. Колкото до превантивните ограничения бих показал единствено няколко, които съгласно мен са значими и биха могли да оказват помощ.
ПЪРВО: Съществува един световен фактор, който директно въздейства върху развиването на стопанската система. Това е политическата непоклатимост на страната. Изгуби ли се тази непоклатимост, появи ли се политическа рецесия, стопанската система неизбежно се забавя. И в случай че това закъснение съвпадне с негативната фаза на икономическия цикъл, в каквато се намираме в този момент, пакостите ще са двойно повече. Така че политиците ни да си опичат мозъка и да не си разрешават самоцелно да слагат персоналните си и тяснопартийни ползи над националните.
ВТОРО: Както страната, по този начин и бизнесът и семействата би трябвало да изработят своите превантивни антикризисни тактики.
На ДЪРЖАВНО ниво:
При правенето на бюджета за идната година да се заложи нулев недостиг. Да се плануват промени в бюджетната сфера, които да усъвършенстват и понижат раздутото финансиране на бюджетните системи - министерства и ведомства. Да се понижат обществените разноски посредством успеваемост и надзор върху всеки изхарчен лев.
Да се поддържа високо равнище на Фискалния запас, който е естественият буфер при настъпване на неподходящи времена.
Да се положат оптимални старания за усвояването на 100% от средствата по европейските фондове.
Реално облекчение на бизнеса и държавна поддръжка за излизането му на нови пазари.
Разширяване и увеличение на тласъците за нови вложения.
Повишено внимание и сложен надзор от банковия бранш при разпределяне на нови заеми. Реална оценка за опциите на кредитополучателите да обслужват отговорностите си при влошена икономическа среда.
На ФИРМЕНО ниво:
Подготовка от стесняване на индустриалните размери при потребност, в това число до хигиеничен най-малко. Гъвкаво работно време, понижен работен ден, четиридневна работна седмица, продължителни отпуски и други сходни.
Ограничаване на непроизводствените разноски и заделяне на финансов запас, с който да се посрещнат и понижат негативните резултати от възможна криза или рецесия. Защото сигурно външното финансиране ще бъде съществено затруднено.
Преструктуриране на индустриалните стратегии и там, където е допустимо, насочване към нови произведения, търсени от трети пазари /извън ЕС/.
На ниво ДОМАКИНСТВА:
Изготвяне на рационален фамилен бюджет съгласуван с допустимо утежняване на външната среда. Отлагане на някои скъпи покупки /жилища, коли…/ за по-добри времена и основаване на финансов запас - бели пари за черни дни.
Квалификация и преквалификация - придобиване на нови познания и умения подобаващи за действия с нов по-широк пазарен дял.
В последна сметка, в случай че се подготвим добре и в точния момент, няма да допуснем рецесия, а възможната криза ще преодолеем по-лесно и без особени вреди.
- Това, че българка оглави МВФ може ли да донесе действителни плюсове за страната ни?
- Разбира се. Това е един необикновен триумф както за Кристалина в персонален проект, по този начин и за България. Аз още не мога да допускам, че това се случи. Българка, началник на МВФ! На тази голяма международна финансова институция, в която членуват 189 страни и която оперира с финансов запас от към един трилион $. Институция, която най-общо казано се грижи за икономическото и финансово здраве на света. Институция, която има най-мощния експертен капацитет за разбори, прогнози и решения на всевъзможни стопански и финансови проблеми на макроикономическо равнище. Нейният ръководещ шеф е една от най-влиятелните персони в света. Няма значим стопански или финансов въпрос от световен темперамент, който да не се съгласува с Фонда или да не се вземе мнението на ръководещия шеф, т.е. на Кристалина занапред нататък! Самата тя очевидно е доста високо оценена от водачите на международната финансова общественост, тъй като директорският ръб на Фонда промени устава на МВФ единствено и единствено да допусне кандидатурата й. Браво на нея. Този неин триумф носи огромен авторитет на България. Питате за плюсове. Ами да, има, и то освен авторитет. Разбира се, не трябва да чакаме някаква специфична финансова полза. Но на дипломатическо равнище толкоз авторитетна персона би могла да помогне в доста направления. Само да не сме доста гласовити, тъй като прекомерната гласност може да попречи на всяка дипломация.
- Ще бъдем ли признати в чакалнята на еврозоната - ЕRM II през октомври? Готови ли сме към този момент?
- За ЕRМ ІІ сме подготвени доста от дълго време. Миналата година от Европейски Съюз ни сложиха спомагателни условия и условия. Приехме ги и ги изпълнихме и тях. И не толкоз тъй като някой ги изисква, а тъй като всички те са значими и потребни за страната. Вярно, приемането ни се забави, само че аз го приписвам на промяната на всички управителни органи на европейските институции. Нов европейски парламент, нова Комисия с нов ръководител, ново управление на Европейската централна банка /още не встъпило в длъжност/, чието мнение по нашето приемане е определящо. И тъй като не виждам причина да ни измислят нови условия, без да изпаднат в жестоко нарушаване на настоящите европейски закони и правила, мисля, че до края на т.г. това участие ще се случи.
- Добър въпрос. И доста настоящ. Защото към момента малко хора се замислят какво ни чака на следващия ден. Световната стопанска система се характеризира със своето циклично развиване. Тя се движи по самобитна серпантина, в която се редуват интервали на напредък и на спад. Периодът на напредък мина и в този момент следва спад, който ще продължи най-малко няколко години. Добре е светът да се приготви за по-лоши времена. За страдание, сме очевидци на политики и дейности като комерсиалните войни сред Съединени американски щати и Китай, сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, следва Брекзит в корав вид, никнат нови военни спорове на всички места по света. А това са все неща, сътворени от неразумни водачи или държавни управления, които не виждат по-далече от пъпа си. Защото тези световни човешки нелепости ще усилят доста размера и скоростта на икономическия спад. За жал, дребните страни като България не могат значително да повлияят на тези процеси. Но могат да се приготвят навреме и да понижат отрицателните последствия за себе си.
Всъщност не всеки стопански спад води наложително до рецесия. Преди нея има две предшестващи етапи на спад. Първата е стагнацията - лек и не изключително нескончаем спад, който нормално бързо изчезва, само че е знак, че нещо не е наред. Когато този спад обаче се усили и продължи повече от две поредни тримесечия, тогава навлизаме във втората фаза - криза. Нейната средностатистическа дълготрайност е към една година, само че през този интервал може да аргументи доста пакости. Едва когато икономическият спад се задълбочи и мощно усили размера си, можем да приказваме, че рецесията е настъпила. Засега светът е към момента в ранен етап - лек спад на растежа в трите колоса Съединени американски щати, Китай и Европейски Съюз. Но в Европейски Съюз все по-осезателно се усеща този етап. Някои огромни страни към този момент са в криза /Италия/, а други - в застоялост /Германия/. Вероятно този развой ще се задълбочава. Едно е несъмнено. Съюзът като цяло по-леко ще понесе икономическия спад, в сравнение с обособените страни членки, в случай че не са част от този съюз.
Европейски Съюз разполага със съществени принадлежности, с които може доста да понижи размерът на възможните вреди. Прилага единна икономическа политика отвън себе си, включително комерсиална и митническа, и е в положение да отбрани ползите си доста по-успешно от всяка обособена съставна страна. Притежава финансови принадлежности -мощни парични фондове и механизми за превъзмогване на по-значителни стопански разтърсвания. Създаденият неотдавна Банков съюз в действителност съставлява система от механизми, правила и ограничения за противопоставяне на огромни рецесии. Надявам се, че ще бъдат вярно използвани.
В България към този момент обстановката наподобява много по-оптимистична. Няма нито застоялост, нито криза, да не приказваме за рецесия. Нямаме спад - назад за полугодието отчетохме добър стопански напредък от 3.5%. Очакванията са за цялата година растежът да е сред 3% и 3.5%. Което наподобява доста добре на фона на протичащото се на открито. Но никога не би трябвало да ни успокоява, тъй като влошаващата се външна среда неизбежно ще се отрази и в България. Първата черна гарга към този момент се появи -индустриалното произвеждане навлезе в застоялост. Последните няколко месеца производството се сви, новите поръчки са по-малко, износът понижава. Така че време за губене няма - превантивни ограничения би трябвало да се вземат неотложно.
- Какви са най-големите опасности пред българската стопанска система и какви ограничения бихте предложили да се вземат с цел да се предотвратят по-сериозни земетресения?
- При свиващи се външни пазари, най-големи провали ще понесат предприятията, произвеждащи продукция за експорт. На тях наложително би трябвало да им се помогне. Колкото до превантивните ограничения бих показал единствено няколко, които съгласно мен са значими и биха могли да оказват помощ.
ПЪРВО: Съществува един световен фактор, който директно въздейства върху развиването на стопанската система. Това е политическата непоклатимост на страната. Изгуби ли се тази непоклатимост, появи ли се политическа рецесия, стопанската система неизбежно се забавя. И в случай че това закъснение съвпадне с негативната фаза на икономическия цикъл, в каквато се намираме в този момент, пакостите ще са двойно повече. Така че политиците ни да си опичат мозъка и да не си разрешават самоцелно да слагат персоналните си и тяснопартийни ползи над националните.
ВТОРО: Както страната, по този начин и бизнесът и семействата би трябвало да изработят своите превантивни антикризисни тактики.
На ДЪРЖАВНО ниво:
При правенето на бюджета за идната година да се заложи нулев недостиг. Да се плануват промени в бюджетната сфера, които да усъвършенстват и понижат раздутото финансиране на бюджетните системи - министерства и ведомства. Да се понижат обществените разноски посредством успеваемост и надзор върху всеки изхарчен лев.
Да се поддържа високо равнище на Фискалния запас, който е естественият буфер при настъпване на неподходящи времена.
Да се положат оптимални старания за усвояването на 100% от средствата по европейските фондове.
Реално облекчение на бизнеса и държавна поддръжка за излизането му на нови пазари.
Разширяване и увеличение на тласъците за нови вложения.
Повишено внимание и сложен надзор от банковия бранш при разпределяне на нови заеми. Реална оценка за опциите на кредитополучателите да обслужват отговорностите си при влошена икономическа среда.
На ФИРМЕНО ниво:
Подготовка от стесняване на индустриалните размери при потребност, в това число до хигиеничен най-малко. Гъвкаво работно време, понижен работен ден, четиридневна работна седмица, продължителни отпуски и други сходни.
Ограничаване на непроизводствените разноски и заделяне на финансов запас, с който да се посрещнат и понижат негативните резултати от възможна криза или рецесия. Защото сигурно външното финансиране ще бъде съществено затруднено.
Преструктуриране на индустриалните стратегии и там, където е допустимо, насочване към нови произведения, търсени от трети пазари /извън ЕС/.
На ниво ДОМАКИНСТВА:
Изготвяне на рационален фамилен бюджет съгласуван с допустимо утежняване на външната среда. Отлагане на някои скъпи покупки /жилища, коли…/ за по-добри времена и основаване на финансов запас - бели пари за черни дни.
Квалификация и преквалификация - придобиване на нови познания и умения подобаващи за действия с нов по-широк пазарен дял.
В последна сметка, в случай че се подготвим добре и в точния момент, няма да допуснем рецесия, а възможната криза ще преодолеем по-лесно и без особени вреди.
- Това, че българка оглави МВФ може ли да донесе действителни плюсове за страната ни?
- Разбира се. Това е един необикновен триумф както за Кристалина в персонален проект, по този начин и за България. Аз още не мога да допускам, че това се случи. Българка, началник на МВФ! На тази голяма международна финансова институция, в която членуват 189 страни и която оперира с финансов запас от към един трилион $. Институция, която най-общо казано се грижи за икономическото и финансово здраве на света. Институция, която има най-мощния експертен капацитет за разбори, прогнози и решения на всевъзможни стопански и финансови проблеми на макроикономическо равнище. Нейният ръководещ шеф е една от най-влиятелните персони в света. Няма значим стопански или финансов въпрос от световен темперамент, който да не се съгласува с Фонда или да не се вземе мнението на ръководещия шеф, т.е. на Кристалина занапред нататък! Самата тя очевидно е доста високо оценена от водачите на международната финансова общественост, тъй като директорският ръб на Фонда промени устава на МВФ единствено и единствено да допусне кандидатурата й. Браво на нея. Този неин триумф носи огромен авторитет на България. Питате за плюсове. Ами да, има, и то освен авторитет. Разбира се, не трябва да чакаме някаква специфична финансова полза. Но на дипломатическо равнище толкоз авторитетна персона би могла да помогне в доста направления. Само да не сме доста гласовити, тъй като прекомерната гласност може да попречи на всяка дипломация.
- Ще бъдем ли признати в чакалнята на еврозоната - ЕRM II през октомври? Готови ли сме към този момент?
- За ЕRМ ІІ сме подготвени доста от дълго време. Миналата година от Европейски Съюз ни сложиха спомагателни условия и условия. Приехме ги и ги изпълнихме и тях. И не толкоз тъй като някой ги изисква, а тъй като всички те са значими и потребни за страната. Вярно, приемането ни се забави, само че аз го приписвам на промяната на всички управителни органи на европейските институции. Нов европейски парламент, нова Комисия с нов ръководител, ново управление на Европейската централна банка /още не встъпило в длъжност/, чието мнение по нашето приемане е определящо. И тъй като не виждам причина да ни измислят нови условия, без да изпаднат в жестоко нарушаване на настоящите европейски закони и правила, мисля, че до края на т.г. това участие ще се случи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ