Парламентът се превърна в машина за нормативни грешки
Г-н Радев, като представител на работодателите и бизнесмените, по какъв начин разбирате натрапчивото самоопределение на ГЕРБ като дясна партия?
В България етикетите не всеки път дават отговор на наличието. Помним, че най-хубавите десни ограничения бяха въведени по времето на Тройната коалиция – плоският налог, респективно извънредно високите доходи във фиска. По формулировка дясното е ниски налози и отвод на страната от правене на бизнес, това са обичайни постулати от развиването и на бизнеса, и на страната. За 12 година в ръководството на страната, обявената като дясна групировка ГЕРБ, член и на ЕНП, претърпя много странна еволюция. Половината от тази дузина години на власт, тя се придържаше към някакви стандарти на дясното.
Въпреки че и тогава у нас не преливаше от непознати вложения.
Тогава някъде бяха последните положителни години за непознатите вложения. Сега анонсите са за нещо напълно друго, с ясни характерности на лявото. Говоря най-много за етатизирането на бизнеса: приготвя се планът за държавна петролна компания, за държавно ВИК, някакъв колосален холдинг. Ако ръководството беше искрено ляво, не би трябвало да има изненади. Странното е, че този възторг продължава да съществува, въпреки че най-лошо ръководената благосъстоятелност у нас постоянно е била държавната – горещите образци са националната компания „ Пътна инфраструктура “, самото БДЖ.
Вие казвате, че ограниченията на държавното управление са пролетарски, само че дружно с това и оперетни. Как наподобява във вашите очи „ бойкономиката “?
Имам поради, че акцентът на държавното управление пада върху заетостта. А естеството на пазарната стопанска система допуска настоящ пазар и на пазара на труда. Когато аз мога да произведа нужното за пазара количество, с належащо за това качество, аз имам свободата да се разделя с тези служащи, които не ми трябват, тъй като потреблението е спаднало, размерите са намалели и това, което съм правил с 300 индивида, в този момент мога да свърша със 150. Целият механизъм за отбрана на заетостта, спонсориран от страната с 60:40, изтегля ликвидност от бизнесмена в интерес на хора, които няма да произведат или създаденото няма да се осъществя. Терминът оперета използвах в смисъла на това, че запазването на пролетариата бе етикетирано като мярка за отбрана на бизнеса. Това изрично не е по този начин.
Определяте работата на Народното събрание като произвеждане на фейлетони. Кои съответни фейлетони имате поради?
За страдание, изключително в последните дни, към този момент не бих се изказал толкоз милостиво към актовете на законодателя. Народното събрание като подивяло се е трансформирало в машина за нормативни неточности. При това машина, работеща непрекъснато. Фейлетоните свършиха някъде към Коледа. Това, което се случва сега, е потресаващо с гръмотевичната си несръчност и повърхностност: нечетящи хора пишат нещо, което други би трябвало да четат – нормативната база за обществото, респективно за стопанската система. Не е имало по едва национално заседание в България, исторически е потвърдено. Напълно понятен е рейтингът от 7%, само че и той е висок. Всеки закон, всяко нормативно решение основават купища проблеми на всички места. При това написани прочувствено необразовано. Виждаме, че с промени в закона за изключителното състояние се пререгламентират действия в хазарта. От това по-голям парадокс няма. Бях очевидец по какъв начин през изтеклата 2020 година неточности в Закона за изключителното състояние докараха законодателите да благославят несъгласие на президента, с който другояче интензивно водят война - това беше най-икономичният им нормотворчески ход да поправят личните си неточности. Сега ни следва да изпратим нови 240 законодатели в Народното събрание, добре е да се дадем авансово сметка за потенциала им.
В цяла Европа помощите към обществото и бизнеса в коронавирус рецесията се съпоставяха с размера на съответния Брутният вътрешен продукт и цифрите бяха от порядъка на 10-15, даже 20 %. У нас непрекъснато се приказва за милиони, само че действително какво получи българският бизнес от страната като антикризисни ограничения, измерено по отношение на нашия Брутният вътрешен продукт, има ли 1-2%?
Последният изчислен Брутният вътрешен продукт за България е от 2019 година и той беше близо 119 милиарда лв.. За 2020 година упованията са сред 105 и 112 милиарда, т. е. спад от 7 до 10 %. Ако стъпим на тази метрика, 1-2% помощ значат 1,2-2,4 милиарда лв.. До този миг като ликвидна поддръжка българският бизнес е получил 225 млн. лева за микро и дребни предприятия – бяха утвърдени 21 190 плана, по които се получиха размери от 3 до 10 хиляди лв.. Във втората вълна от август при дребните и междинни предприятия, където помощта можеше да бъде сред 30 и 150 хиляди лева към този момент има листа на утвърдените, само че договарянето на изискванията продължава, ревизират се данни и има възможност до края на февруари да започват заплащанията. Там с разширенията са към 260-300 млн. лв.. Тоест общо половин милиард ще се случат до края на месеца.
Значи в най-хубавия случай България отива на поддръжка за бизнеса от половин % от Брутният вътрешен продукт?
Даже и по-малко. При мярката 60:40, по която в действителност се правят заплащания, държавното присъединяване е 660 млн. лева, само че би трябвало да се знае, че бизнесът е дал 440 млн. лв.. Ако би трябвало напълно огрубено да кажем, контрибуцията на страната в края на февруари би била към 1-1,1 милиарда лева Като правна опция са дефинирани още много на брой ограничения, някои от които трудноразбираеми и предприемачът е вкаран в решаването на комплициран ребус. В европейските страни ограниченията също са доста, само че процедурите са мощно опростени.
На фона на това, в разгара на рецесията държавното управление разгласи 30% нарастване на възнагражденията в администрацията, която без друго е раздута прекалено. Каква е реакцията на бизнеса, който „ създава “ заплатите на чиновничеството?
Всички реагираха отрицателно, естествено. Държавата сама по себе си не създава, тя преразпределя артикул, който е основан от частния бизнесмен. Така че ние, с изключение на личните си чиновници, получихме още едни скъпоплатени служащи, които за сметка на това работят против нас.
И които се обрисуват натоварени и с предизборни функционалности.
Не е мъчно човек да си го намерения.
Какво ще кажете за новата процедура публичните поръчки да бъдат подценявани, за сметка на директно възлагане от държавни компании на подбрани подизпълнители? Не е ли това още една форма на деформиране на пазара и очистване на конкуренцията?
Вицепремиерът Дончев сподели, че това е регламентирано и не е никакво нарушаване на закона. Т. нар. поръчки „ Ин хаус “ отиват в едно сдружение, което има 41 служащия и 43 счетоводители, а би трябвало да има милиони човекодни за работа на обекти. Понякога се сблъскваме с фундаменталния въпрос за законното, само че аморално. От неналичието на конкуренция в българския пазар губи обществото.
Забелязват ли се форми на държавен капитализъм?
Държавен капитализъм ще е, в случай че тези 43 счетоводители отидат и построят правата в „ Боаза “, примерно. Става дума за държавна дистрибуция на публични средства към частно-правни субекти.
По познатата формула „ наши “ и „ непознати “ предприемачи?
Реално страната се е отказала от непостижимата и неподходяща функционалност да провежда процеса на публичната поръчка.
Защо бизнесът не реагира солидарно на случаите на преодоляване, лишаване и даже национализиране на бизнеси?
Не считам, че на бизнеса наложително му би трябвало „ отечествен фронт “. В БСК имаме вяра в конкуренцията и считаме, че има и честен български бизнес.
Вашите сътрудници от АИКБ реагираха остро и на Бюджет 2021, и на предизборните партийни вмешателства в предприятията. Споделяте ли тази позиция?
Не ми харесва надпреварата сред институциите и бизнеса - кой кого да овладее. Това, за което говорите, е поощряване на доносничеството и напълно изразителен опит да се подчинят и неподчиняемите структури. Смятам, че страната би трябвало да спре до такава степен – да сътвори условия за бизнес. Колкото по-честен и по-прозрачен, толкоз по-добре. Няма недобросъвестност, която да не е осъдена с времето. Никоя страна не е спечелила, убивайки бизнеса. Истинските десни ръководства обезпечават независимост за бизнеса.
Четете ли в предизборните стратегии прагматични и реализуеми хрумвания за бизнеса?
Най-вероятно ще прочета доста едни и същи думи в разнообразни платформи. Ако прегледаме партийните стратегии от последните няколко избора, ние трябваше към този момент да сме Швейцария.
Има ли изгледи в България обществото и неговото бизнес крило да изтикат към властта действителен предприемач?
Не. Моето разбиране е, че качествените хора са в бизнеса, не в политиката. Хората в политиката имат устрема да осребрят политическия си живот и да се трансфорат в капиталисти. Не по-малко смешно е хора, които са в бизнеса, да пожелаят да станат политици. Това е парадоксална осмоза на полезности.
Виждате ли вид за „ гърцизация “ на българската стопанска система, в резултат на безразборното предизборно разпределяне на пари и залагането на „ мини “ от страна на властта за последващи кабинети?
Ако „ гърцизация “ е термин, с който значиме изкуствено качване на стандарта на живот, България е доста надалеч. Ако „ гърцизация “ е това да докараш „ Майкрософт “ с 2 милиарда инвестиция, нищо срещу. И в най-стегнатия режим на икономии от времето на Сириза, най-ниските гръцки пенсии бяха колкото заплатата на зам. министър у нас.
Разговора води Емил Янев
Радосвет Радев е публицист и предприемач, притежател и изпълнителен шеф на „ Дарик радио “, ръководител на УС на Българската стопанска камара, създател на най-големия приватизационен фонд „ Доверие “ и на приватизационен фонд „ Албена инвест “.
В България етикетите не всеки път дават отговор на наличието. Помним, че най-хубавите десни ограничения бяха въведени по времето на Тройната коалиция – плоският налог, респективно извънредно високите доходи във фиска. По формулировка дясното е ниски налози и отвод на страната от правене на бизнес, това са обичайни постулати от развиването и на бизнеса, и на страната. За 12 година в ръководството на страната, обявената като дясна групировка ГЕРБ, член и на ЕНП, претърпя много странна еволюция. Половината от тази дузина години на власт, тя се придържаше към някакви стандарти на дясното.
Въпреки че и тогава у нас не преливаше от непознати вложения.
Тогава някъде бяха последните положителни години за непознатите вложения. Сега анонсите са за нещо напълно друго, с ясни характерности на лявото. Говоря най-много за етатизирането на бизнеса: приготвя се планът за държавна петролна компания, за държавно ВИК, някакъв колосален холдинг. Ако ръководството беше искрено ляво, не би трябвало да има изненади. Странното е, че този възторг продължава да съществува, въпреки че най-лошо ръководената благосъстоятелност у нас постоянно е била държавната – горещите образци са националната компания „ Пътна инфраструктура “, самото БДЖ.
Вие казвате, че ограниченията на държавното управление са пролетарски, само че дружно с това и оперетни. Как наподобява във вашите очи „ бойкономиката “?
Имам поради, че акцентът на държавното управление пада върху заетостта. А естеството на пазарната стопанска система допуска настоящ пазар и на пазара на труда. Когато аз мога да произведа нужното за пазара количество, с належащо за това качество, аз имам свободата да се разделя с тези служащи, които не ми трябват, тъй като потреблението е спаднало, размерите са намалели и това, което съм правил с 300 индивида, в този момент мога да свърша със 150. Целият механизъм за отбрана на заетостта, спонсориран от страната с 60:40, изтегля ликвидност от бизнесмена в интерес на хора, които няма да произведат или създаденото няма да се осъществя. Терминът оперета използвах в смисъла на това, че запазването на пролетариата бе етикетирано като мярка за отбрана на бизнеса. Това изрично не е по този начин.
Определяте работата на Народното събрание като произвеждане на фейлетони. Кои съответни фейлетони имате поради?
За страдание, изключително в последните дни, към този момент не бих се изказал толкоз милостиво към актовете на законодателя. Народното събрание като подивяло се е трансформирало в машина за нормативни неточности. При това машина, работеща непрекъснато. Фейлетоните свършиха някъде към Коледа. Това, което се случва сега, е потресаващо с гръмотевичната си несръчност и повърхностност: нечетящи хора пишат нещо, което други би трябвало да четат – нормативната база за обществото, респективно за стопанската система. Не е имало по едва национално заседание в България, исторически е потвърдено. Напълно понятен е рейтингът от 7%, само че и той е висок. Всеки закон, всяко нормативно решение основават купища проблеми на всички места. При това написани прочувствено необразовано. Виждаме, че с промени в закона за изключителното състояние се пререгламентират действия в хазарта. От това по-голям парадокс няма. Бях очевидец по какъв начин през изтеклата 2020 година неточности в Закона за изключителното състояние докараха законодателите да благославят несъгласие на президента, с който другояче интензивно водят война - това беше най-икономичният им нормотворчески ход да поправят личните си неточности. Сега ни следва да изпратим нови 240 законодатели в Народното събрание, добре е да се дадем авансово сметка за потенциала им.
В цяла Европа помощите към обществото и бизнеса в коронавирус рецесията се съпоставяха с размера на съответния Брутният вътрешен продукт и цифрите бяха от порядъка на 10-15, даже 20 %. У нас непрекъснато се приказва за милиони, само че действително какво получи българският бизнес от страната като антикризисни ограничения, измерено по отношение на нашия Брутният вътрешен продукт, има ли 1-2%?
Последният изчислен Брутният вътрешен продукт за България е от 2019 година и той беше близо 119 милиарда лв.. За 2020 година упованията са сред 105 и 112 милиарда, т. е. спад от 7 до 10 %. Ако стъпим на тази метрика, 1-2% помощ значат 1,2-2,4 милиарда лв.. До този миг като ликвидна поддръжка българският бизнес е получил 225 млн. лева за микро и дребни предприятия – бяха утвърдени 21 190 плана, по които се получиха размери от 3 до 10 хиляди лв.. Във втората вълна от август при дребните и междинни предприятия, където помощта можеше да бъде сред 30 и 150 хиляди лева към този момент има листа на утвърдените, само че договарянето на изискванията продължава, ревизират се данни и има възможност до края на февруари да започват заплащанията. Там с разширенията са към 260-300 млн. лв.. Тоест общо половин милиард ще се случат до края на месеца.
Значи в най-хубавия случай България отива на поддръжка за бизнеса от половин % от Брутният вътрешен продукт?
Даже и по-малко. При мярката 60:40, по която в действителност се правят заплащания, държавното присъединяване е 660 млн. лева, само че би трябвало да се знае, че бизнесът е дал 440 млн. лв.. Ако би трябвало напълно огрубено да кажем, контрибуцията на страната в края на февруари би била към 1-1,1 милиарда лева Като правна опция са дефинирани още много на брой ограничения, някои от които трудноразбираеми и предприемачът е вкаран в решаването на комплициран ребус. В европейските страни ограниченията също са доста, само че процедурите са мощно опростени.
На фона на това, в разгара на рецесията държавното управление разгласи 30% нарастване на възнагражденията в администрацията, която без друго е раздута прекалено. Каква е реакцията на бизнеса, който „ създава “ заплатите на чиновничеството?
Всички реагираха отрицателно, естествено. Държавата сама по себе си не създава, тя преразпределя артикул, който е основан от частния бизнесмен. Така че ние, с изключение на личните си чиновници, получихме още едни скъпоплатени служащи, които за сметка на това работят против нас.
И които се обрисуват натоварени и с предизборни функционалности.
Не е мъчно човек да си го намерения.
Какво ще кажете за новата процедура публичните поръчки да бъдат подценявани, за сметка на директно възлагане от държавни компании на подбрани подизпълнители? Не е ли това още една форма на деформиране на пазара и очистване на конкуренцията?
Вицепремиерът Дончев сподели, че това е регламентирано и не е никакво нарушаване на закона. Т. нар. поръчки „ Ин хаус “ отиват в едно сдружение, което има 41 служащия и 43 счетоводители, а би трябвало да има милиони човекодни за работа на обекти. Понякога се сблъскваме с фундаменталния въпрос за законното, само че аморално. От неналичието на конкуренция в българския пазар губи обществото.
Забелязват ли се форми на държавен капитализъм?
Държавен капитализъм ще е, в случай че тези 43 счетоводители отидат и построят правата в „ Боаза “, примерно. Става дума за държавна дистрибуция на публични средства към частно-правни субекти.
По познатата формула „ наши “ и „ непознати “ предприемачи?
Реално страната се е отказала от непостижимата и неподходяща функционалност да провежда процеса на публичната поръчка.
Защо бизнесът не реагира солидарно на случаите на преодоляване, лишаване и даже национализиране на бизнеси?
Не считам, че на бизнеса наложително му би трябвало „ отечествен фронт “. В БСК имаме вяра в конкуренцията и считаме, че има и честен български бизнес.
Вашите сътрудници от АИКБ реагираха остро и на Бюджет 2021, и на предизборните партийни вмешателства в предприятията. Споделяте ли тази позиция?
Не ми харесва надпреварата сред институциите и бизнеса - кой кого да овладее. Това, за което говорите, е поощряване на доносничеството и напълно изразителен опит да се подчинят и неподчиняемите структури. Смятам, че страната би трябвало да спре до такава степен – да сътвори условия за бизнес. Колкото по-честен и по-прозрачен, толкоз по-добре. Няма недобросъвестност, която да не е осъдена с времето. Никоя страна не е спечелила, убивайки бизнеса. Истинските десни ръководства обезпечават независимост за бизнеса.
Четете ли в предизборните стратегии прагматични и реализуеми хрумвания за бизнеса?
Най-вероятно ще прочета доста едни и същи думи в разнообразни платформи. Ако прегледаме партийните стратегии от последните няколко избора, ние трябваше към този момент да сме Швейцария.
Има ли изгледи в България обществото и неговото бизнес крило да изтикат към властта действителен предприемач?
Не. Моето разбиране е, че качествените хора са в бизнеса, не в политиката. Хората в политиката имат устрема да осребрят политическия си живот и да се трансфорат в капиталисти. Не по-малко смешно е хора, които са в бизнеса, да пожелаят да станат политици. Това е парадоксална осмоза на полезности.
Виждате ли вид за „ гърцизация “ на българската стопанска система, в резултат на безразборното предизборно разпределяне на пари и залагането на „ мини “ от страна на властта за последващи кабинети?
Ако „ гърцизация “ е термин, с който значиме изкуствено качване на стандарта на живот, България е доста надалеч. Ако „ гърцизация “ е това да докараш „ Майкрософт “ с 2 милиарда инвестиция, нищо срещу. И в най-стегнатия режим на икономии от времето на Сириза, най-ниските гръцки пенсии бяха колкото заплатата на зам. министър у нас.
Разговора води Емил Янев
Радосвет Радев е публицист и предприемач, притежател и изпълнителен шеф на „ Дарик радио “, ръководител на УС на Българската стопанска камара, създател на най-големия приватизационен фонд „ Доверие “ и на приватизационен фонд „ Албена инвест “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ