БСП се нуждае от радикална промяна
- Г-н Пирински, каква беше отминаващата 2024 година за Българска социалистическа партия? Консолидацията ли е бъдещето на лявото?
- Това беше годината на пагубен неуспех на предсказанията на Корнелия Нинова от януари т.г. за огромен триумф на евроизборите през юни, последван от цялостен цикъл доклади и избори доникъде на септември, директен избор на ръководител през октомври и триумфален 51-ви конгрес през ноември. Вместо това на 9 юни евродепутатите ни спаднаха от пет на двама, а на изключителните избори за парламент партията можа едвам да завоюва унизителните 151 хиляди гласа, равни на 7% от гласувалите – невиждано проваляне за целия интервал на миналите 35 години.
След този срив, изправил партията пред действителната заплаха на последващи избори да изпадне под 4-процентовата преграда, от средата на юни тече развой на трудно загърбване на пагубния курс от последните 8 години, сринал партията от водещи позиции до периферното пето място. Да, има признаци за прекъсване на срутва и поврат с получените през октомври 183 000 гласа във формата " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ". Но да не забравяме, че единствено преди година, на 2 април, Българска социалистическа партия получи доста над 225 хиляди гласа или към 9%, както че и те остават едвам 1/4 от над 950 000 от единствено шест години по-рано. Няма място за безусловно никакво лекомислие или блаженство.
- Чуха се отзиви на политолози, а и Вие изразихте мнение, че са нужни промени в Програмата на Българска социалистическа партия? Какви би трябвало да бъдат те?
-Въпросът за Програмата не трябва и не може да измества въпроса за позициите на Българска социалистическа партия по горещите въпроси на настоящия миг. Мнението ми е, че тези позиции би трябвало еднопосочно да се дефинират от ясно схващане кое е главното несъгласие в обществото през днешния ден. Споделям мнението на прочут благоевградски социалист, намерило място и на страниците на вестник ДУМА от 9 октомври т.г., че това несъгласие най-кратко и тъкмо може да се формулира по този начин: „ България или Пеевски! “, защото всеки глас за Пеевски е не просто демонстрация на неприятен усет, а глас против България - схващане, което би трябвало да преодолее страха и да пречупи гръбнака на този безочлив поход за преодоляване на агонизиращата ни страна!
Само че изборите и развитията след тях напълно не лишиха от безогледния натиск на този поход. Затова през днешния ден изборът се трансформира във въпроса какво държавно управление може и би трябвало да се образува. Участието на Българска социалистическа партия в държавно управление, „ форматирано “ от ГЕРБ, поради тяхната прекомерно двусмислена позиция по изолирането на фактора Пеевски от властови и корупционни въздействия, ще компрометира партията като притежател на друго качество политика, витално нужна на страната през днешния ден. То неизбежно ще има и съответните тежки последствия за Българска социалистическа партия на идващите избори. Когато и да са те, партията е длъжна да се яви на тях с извоюван стабилен заем на доверие вследствие на ролята си на градивна съпротива в 51-ия парламент, подкрепяща едни или други потребни ограничения, само че уверено противопоставяща се на всевъзможни прояви на съсипващото страната задкулисие.
- Все отново, дано се върнем на въпроса за нуждата от промени на партийната стратегия.
- На последното съвещание на 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия през февруари предходната година Нинова тържествено съобщи, че то е извънредно значимо, тъй като на него щяла да се разисква идея за „ нова съвременна лява стратегия “. Разбира се, нищо сходно не стана. Напротив, това злощастно съвещание влезе в аналите с позорното противоуставно изключване на 14 знакови социалисти, както и с това, че за пръв път конгресът остана без признат политически документ.
Подемайки в този момент задачата, би следвало да си напомним Програмата на Българска социалистическа партия, призната на 47-мия конгрес през 2008 година, която е годна през днешния ден. Нейна вътрешност е постановката „ Пазарна стопанска система - да! Пазарно общество – не! “. Което значи пазарът да подтиква икономическия напредък, само че да не господства в политиката, да не дефинира достъпа до качествено обучение и опазване на здравето, до водещите научни достижения и просвета. За задачата, като идея на Българска социалистическа партия е обоснована алтернативата на позитивната обществена страна, заложена в Конституцията, която поддържа предприемчивите, преодолява поляризацията и обезпечава равни витални шансове на всички свои жители. Което е доста повече и по-различно от набора ограничения за по-високи заплати, пенсии и обществени придобивки. Вместо да бъде изучавана и популяризирана и в партията, и в обществото, Програмата беше подминавана, отхвърляна, подложена на критика - къде основателно, къде не, и от ляво, и от дясно, и отдадена на забвение като управително начало за деяние. Причините са повече от една, мястото да ги преглеждаме – не тук и в този момент.
Живеем в нови времена, доста разнообразни от тези отпреди 15 и повече години. Изисква се безкористен и изчерпателен развой на ново осмисляне и на предходния интервал от 45 години, и отминалите 35, на света към нас и мястото на България в него, на полезностите, определящи държанието на хората, на методите, по които се свързваме и поддържаме връзка. Такъв развой няма нищо общо със сядането и написването на програмен текст. Напротив, самата работа по нова стратегия би трябвало да ангажира и образува в членовете и симпатизантите на Българска социалистическа партия самочувствието, че са откриватели и носители на нужните на обществото оценки за предишното и актуалното, както и на правилните подходи и пътища за решение на основните провокации пред страната.
Междувременно, на потребността от нови идейни послания може да се отговори с програмна декларация, за създаването на каквато Изпълнителното бюро и Националният съвет би могло да основат нужната приобщаваща организация.
- Какви са Вашите упования от 51-вия конгрес на партията? Кои са значимите решения, които би трябвало да вземат делегатите?
- Както стана ясно, първото съвещание на новия 51-ви конгрес ще бъде намерено на 15 февруари идната година. Не единствено чакам, а доста се надявам той да бъде цялостен противовес на упоменатото еднодневно съвещание на 50-ия през февруари 2023 година Конгресът в този момент е задължен да даде отговор на един главен въпрос – по какъв начин Българска социалистическа партия да се трансформира в партията, в която болшинството жители да видят силата, способна да скъса с порочните практики от последните 35 години и да покаже, че фактически може да обоснове пътя към една друга България. Ни повече, ни по-малко.
- Има ли потребност от нов Устав на Българска социалистическа партия? Какво е Вашето мнение за директния избор на ръководител на партията?
- Нужда от съществени промени в Устава явно има. Да споменем да вземем за пример злоупотребата с условието конгресът „ да установи “ оставката на ръководителя.
Прекият избор слага ръководителя над груповите органи на партията - Конгреса и Националния съвет, и я трансформира просто в още една лидерска групировка, зачерквайки мобилизиращата мощ в демократичното начало на груповото управление.
В държанието на Нинова видяхме извънредно нездравословните последствия от това позициониране на ръководителя с отхвърли й действително да си подаде оставката след поредност съсипващи изборни провали, както и в неуместното й държание към регистрацията на партията за последните избори.
Навлизането в този момент в нов цикъл „ лидерска конкуренция “ е всичко друго, само че не и развой на консолидация и превръщане към задачата да се печели доверие не вътре в партията, а на открито, в обществото.
Да не приказваме за заплахата подобен избор в този момент да замязя на последните парламентарни, имайки поради неизяснения членски състав, смутените организационни структури и компликациите за управление на процедурите за организация и отчитане на резултатите.
- Кои са значимите стъпки, които левицата би трябвало да направи, с цел да си върне доверието на хората и още веднъж да стане значим и решителен фактор в политическия живот на страната?
- Оттук нататък за Българска социалистическа партия има две вероятности – да продължи по досегашния метод и да остане с поддръжката на обичайния си електорат или да заслужи ново доверие измежду необятни кръгове, чиито витални ползи една левица би трябвало да пази, само че които в огромното си болшинство не виждат в днешната Българска социалистическа партия собствен благонадежден представител. Такива са работещите на заплата и в промишлеността и известията, и в прът центровете и платформите, необятни кръгове от интелигенцията, както и измежду младежите, търсещи отговори на въпросите какво беше, какво става и по какъв начин да си обезпечат заслужен живот в толкоз обърканото ни всекидневие.
Такова доверие може да се печели единствено посредством радикална смяна на самата партия, която да й разреши по едно и също време да се консолидира вътрешно, да стабилизира и разшири обединяването на левицата и да проработи нови позиции у нас и отвън страната. Явно повече от комплицирана задача, само че само избавителната.
- Вашите упования за Новата година. Какво пожелавате на българите и на страната?
- Обществото ни да стартира да намира себе си по пътя на помиряването и толерантността въз основа на споделеното схващане, че просветата, знанията, книжовността и науката са „ таз мощ нова “, която може да гради самочувствие и триумф в новите действителности на актуалния свят.
- Това беше годината на пагубен неуспех на предсказанията на Корнелия Нинова от януари т.г. за огромен триумф на евроизборите през юни, последван от цялостен цикъл доклади и избори доникъде на септември, директен избор на ръководител през октомври и триумфален 51-ви конгрес през ноември. Вместо това на 9 юни евродепутатите ни спаднаха от пет на двама, а на изключителните избори за парламент партията можа едвам да завоюва унизителните 151 хиляди гласа, равни на 7% от гласувалите – невиждано проваляне за целия интервал на миналите 35 години.
След този срив, изправил партията пред действителната заплаха на последващи избори да изпадне под 4-процентовата преграда, от средата на юни тече развой на трудно загърбване на пагубния курс от последните 8 години, сринал партията от водещи позиции до периферното пето място. Да, има признаци за прекъсване на срутва и поврат с получените през октомври 183 000 гласа във формата " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ". Но да не забравяме, че единствено преди година, на 2 април, Българска социалистическа партия получи доста над 225 хиляди гласа или към 9%, както че и те остават едвам 1/4 от над 950 000 от единствено шест години по-рано. Няма място за безусловно никакво лекомислие или блаженство.
- Чуха се отзиви на политолози, а и Вие изразихте мнение, че са нужни промени в Програмата на Българска социалистическа партия? Какви би трябвало да бъдат те?
-Въпросът за Програмата не трябва и не може да измества въпроса за позициите на Българска социалистическа партия по горещите въпроси на настоящия миг. Мнението ми е, че тези позиции би трябвало еднопосочно да се дефинират от ясно схващане кое е главното несъгласие в обществото през днешния ден. Споделям мнението на прочут благоевградски социалист, намерило място и на страниците на вестник ДУМА от 9 октомври т.г., че това несъгласие най-кратко и тъкмо може да се формулира по този начин: „ България или Пеевски! “, защото всеки глас за Пеевски е не просто демонстрация на неприятен усет, а глас против България - схващане, което би трябвало да преодолее страха и да пречупи гръбнака на този безочлив поход за преодоляване на агонизиращата ни страна!
Само че изборите и развитията след тях напълно не лишиха от безогледния натиск на този поход. Затова през днешния ден изборът се трансформира във въпроса какво държавно управление може и би трябвало да се образува. Участието на Българска социалистическа партия в държавно управление, „ форматирано “ от ГЕРБ, поради тяхната прекомерно двусмислена позиция по изолирането на фактора Пеевски от властови и корупционни въздействия, ще компрометира партията като притежател на друго качество политика, витално нужна на страната през днешния ден. То неизбежно ще има и съответните тежки последствия за Българска социалистическа партия на идващите избори. Когато и да са те, партията е длъжна да се яви на тях с извоюван стабилен заем на доверие вследствие на ролята си на градивна съпротива в 51-ия парламент, подкрепяща едни или други потребни ограничения, само че уверено противопоставяща се на всевъзможни прояви на съсипващото страната задкулисие.
- Все отново, дано се върнем на въпроса за нуждата от промени на партийната стратегия.
- На последното съвещание на 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия през февруари предходната година Нинова тържествено съобщи, че то е извънредно значимо, тъй като на него щяла да се разисква идея за „ нова съвременна лява стратегия “. Разбира се, нищо сходно не стана. Напротив, това злощастно съвещание влезе в аналите с позорното противоуставно изключване на 14 знакови социалисти, както и с това, че за пръв път конгресът остана без признат политически документ.
Подемайки в този момент задачата, би следвало да си напомним Програмата на Българска социалистическа партия, призната на 47-мия конгрес през 2008 година, която е годна през днешния ден. Нейна вътрешност е постановката „ Пазарна стопанска система - да! Пазарно общество – не! “. Което значи пазарът да подтиква икономическия напредък, само че да не господства в политиката, да не дефинира достъпа до качествено обучение и опазване на здравето, до водещите научни достижения и просвета. За задачата, като идея на Българска социалистическа партия е обоснована алтернативата на позитивната обществена страна, заложена в Конституцията, която поддържа предприемчивите, преодолява поляризацията и обезпечава равни витални шансове на всички свои жители. Което е доста повече и по-различно от набора ограничения за по-високи заплати, пенсии и обществени придобивки. Вместо да бъде изучавана и популяризирана и в партията, и в обществото, Програмата беше подминавана, отхвърляна, подложена на критика - къде основателно, къде не, и от ляво, и от дясно, и отдадена на забвение като управително начало за деяние. Причините са повече от една, мястото да ги преглеждаме – не тук и в този момент.
Живеем в нови времена, доста разнообразни от тези отпреди 15 и повече години. Изисква се безкористен и изчерпателен развой на ново осмисляне и на предходния интервал от 45 години, и отминалите 35, на света към нас и мястото на България в него, на полезностите, определящи държанието на хората, на методите, по които се свързваме и поддържаме връзка. Такъв развой няма нищо общо със сядането и написването на програмен текст. Напротив, самата работа по нова стратегия би трябвало да ангажира и образува в членовете и симпатизантите на Българска социалистическа партия самочувствието, че са откриватели и носители на нужните на обществото оценки за предишното и актуалното, както и на правилните подходи и пътища за решение на основните провокации пред страната.
Междувременно, на потребността от нови идейни послания може да се отговори с програмна декларация, за създаването на каквато Изпълнителното бюро и Националният съвет би могло да основат нужната приобщаваща организация.
- Какви са Вашите упования от 51-вия конгрес на партията? Кои са значимите решения, които би трябвало да вземат делегатите?
- Както стана ясно, първото съвещание на новия 51-ви конгрес ще бъде намерено на 15 февруари идната година. Не единствено чакам, а доста се надявам той да бъде цялостен противовес на упоменатото еднодневно съвещание на 50-ия през февруари 2023 година Конгресът в този момент е задължен да даде отговор на един главен въпрос – по какъв начин Българска социалистическа партия да се трансформира в партията, в която болшинството жители да видят силата, способна да скъса с порочните практики от последните 35 години и да покаже, че фактически може да обоснове пътя към една друга България. Ни повече, ни по-малко.
- Има ли потребност от нов Устав на Българска социалистическа партия? Какво е Вашето мнение за директния избор на ръководител на партията?
- Нужда от съществени промени в Устава явно има. Да споменем да вземем за пример злоупотребата с условието конгресът „ да установи “ оставката на ръководителя.
Прекият избор слага ръководителя над груповите органи на партията - Конгреса и Националния съвет, и я трансформира просто в още една лидерска групировка, зачерквайки мобилизиращата мощ в демократичното начало на груповото управление.
В държанието на Нинова видяхме извънредно нездравословните последствия от това позициониране на ръководителя с отхвърли й действително да си подаде оставката след поредност съсипващи изборни провали, както и в неуместното й държание към регистрацията на партията за последните избори.
Навлизането в този момент в нов цикъл „ лидерска конкуренция “ е всичко друго, само че не и развой на консолидация и превръщане към задачата да се печели доверие не вътре в партията, а на открито, в обществото.
Да не приказваме за заплахата подобен избор в този момент да замязя на последните парламентарни, имайки поради неизяснения членски състав, смутените организационни структури и компликациите за управление на процедурите за организация и отчитане на резултатите.
- Кои са значимите стъпки, които левицата би трябвало да направи, с цел да си върне доверието на хората и още веднъж да стане значим и решителен фактор в политическия живот на страната?
- Оттук нататък за Българска социалистическа партия има две вероятности – да продължи по досегашния метод и да остане с поддръжката на обичайния си електорат или да заслужи ново доверие измежду необятни кръгове, чиито витални ползи една левица би трябвало да пази, само че които в огромното си болшинство не виждат в днешната Българска социалистическа партия собствен благонадежден представител. Такива са работещите на заплата и в промишлеността и известията, и в прът центровете и платформите, необятни кръгове от интелигенцията, както и измежду младежите, търсещи отговори на въпросите какво беше, какво става и по какъв начин да си обезпечат заслужен живот в толкоз обърканото ни всекидневие.
Такова доверие може да се печели единствено посредством радикална смяна на самата партия, която да й разреши по едно и също време да се консолидира вътрешно, да стабилизира и разшири обединяването на левицата и да проработи нови позиции у нас и отвън страната. Явно повече от комплицирана задача, само че само избавителната.
- Вашите упования за Новата година. Какво пожелавате на българите и на страната?
- Обществото ни да стартира да намира себе си по пътя на помиряването и толерантността въз основа на споделеното схващане, че просветата, знанията, книжовността и науката са „ таз мощ нова “, която може да гради самочувствие и триумф в новите действителности на актуалния свят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ