България получи покана за членство в ОИСР през януари, а през май и пътна карта
Г-н Пеканов, не мислите ли, че европейските пари към този момент добиват митичен облик. Но съответния българин желае да види себе си в някои от тези обещани планове. Кои са европейските стратегии, от които да вземем за пример може да се възползва всеки искащ?
- По отношение на оперативните стратегии, такива има по развиване на човешките запаси, по храните, по образованието. Това са стратегиите, които най-масово стигат до жителите. И не отиват по инфраструктурни обекти, където през годините породиха много подозрения за вярното консумиране на средствата. В края на предходната седмица участвах в събитие, където се дискутираше субсидиране на младежи - в този случай парите отиват към най-важното, човешкия капацитет.
Тези стратегии би трябвало да са и по-очевидни за хората – в доста случаи те минават край тях неусетно за публичното внимание.
- Така е. Говорим единствено за автомагистрали, а би трябвало да усъвършенстваме присъединяване в всеобщи стратегии – за обучение, за решение на обществени проблеми.
Кои съответни стратегии бихте показали на прима виста?
- Както споделих, основни са стратегиите обучение и развиване на човешките запаси.
С какво наличие са изпълнени те?
- Субсидиране на претовареност, подготовка на младежи. В Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) към този момент има оповестени 260 млн. лева, за които може да се кандидатства до 21 септември за цифровизация и рационализация на бизнеса. Например предприятията да не са по този начин енергийно интензивни – знае се, че България има най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз. Това може да даде резултат и върху ценовия напън. По тематиката цифровизация се заблуждаваме, че сме добре, а може да се прави доста повече.
А другояче се славим с едни от най-хубавите ІТ-специалисти.
- Но не сме вложили задоволително, с цел да бъдат компаниите обезпечени в това отношение. МИР готви още две стратегии за оптимизация на бизнесите.
Вижте цялото видео от изявлението с Атанас Пеканов :
От позицията на макроикономист и троент вицепремиер, който гледа на проблемите в България и от близо, и от надалеч, кои са непокритите потребности на страната и какво би могло да направи служебното държавно управление в тази посока за късия си мандат?
- Грешна е хипотезата, че служебното държавно управление би трябвало да се занимава единствено с изборите. Пред страната ни има доста задания и институциите би трябвало да си правят работата. Мандатът на един длъжностен кабинет е 10-12 седмици. А през това време би трябвало да се върви напред. Смятам за предпочитани европейските тематики – извършване на уговорките по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), придвижване по тематиката за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, и внимание към еврозоната.
По отношение на еврото, вие казвате, че в този момент предстоят трите основни месеца, от които зависи спазването на поръчката за въвеждане на евровалутата на 1 януари 2024 година. Защо тъкмо тези три месеца са основни и какъв е размерът работа, която би трябвало в този момент да се извърши под ваш надзор?
- Лично аз ставам член на координационния съвет за участието на България в еврозоната. Това е съвет сред МФ, Българска народна банка и другите министерства, с присъединяване на мен като вицепремиер. Работата се разделя на две елементи. Едната е техническа, само че не е маловажна, тъй като жителите би трябвало да бъдат предпазени. Не желая терзанията им от приемането на еврото да бъдат пометени. Още повече, че сега имаме извънредно тежка инфлационна среда.
Като прибавим и мощната антиевропейска агитация, която тече от години, страховете стават изцяло обясними.
- Хората се тормозят, че на следващия ден хлябът вместо 2 лева ще стане 2 евро. Естествено, че това няма да се случи. Но, с цел да подсигуряваме, че някои компании няма да се пробват да създадат сходни опити, ще използван механизми, потвърдени в други страни - като балтийските, да вземем за пример.
Тези проблеми не следва ли да се вземат решение от свободния пазар и конкуренцията?
- Това е базовата идея. Но преговори и спекулации се случват и в други страни. И тук е ролята на страната, която да употребява защитните си механизми. За да не се случват така наречен „ пазарни провали “. И когато постоянен кабинет удостовери, че влизането би трябвало да се случи на 1 януари 2024 година, да покажем пред европейските ни сътрудници, че сме подготвени. В същото време би трябвало да се приготви информационната акция, с цел да стане ясно на хората какъв ще е процесът и да се тушират терзанията. Първоначално цените ще се демонстрират в две валути – лев и евро, с цел да е ясно, че цената не се трансформира.
Какъв е естественият интервал за това двойно ценообразуване?
- Добър вид е към 6 месеца преди въвеждането на еврото.
Разговора води: Емил Янев
- По отношение на оперативните стратегии, такива има по развиване на човешките запаси, по храните, по образованието. Това са стратегиите, които най-масово стигат до жителите. И не отиват по инфраструктурни обекти, където през годините породиха много подозрения за вярното консумиране на средствата. В края на предходната седмица участвах в събитие, където се дискутираше субсидиране на младежи - в този случай парите отиват към най-важното, човешкия капацитет.
Тези стратегии би трябвало да са и по-очевидни за хората – в доста случаи те минават край тях неусетно за публичното внимание.
- Така е. Говорим единствено за автомагистрали, а би трябвало да усъвършенстваме присъединяване в всеобщи стратегии – за обучение, за решение на обществени проблеми.
Кои съответни стратегии бихте показали на прима виста?
- Както споделих, основни са стратегиите обучение и развиване на човешките запаси.
С какво наличие са изпълнени те?
- Субсидиране на претовареност, подготовка на младежи. В Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) към този момент има оповестени 260 млн. лева, за които може да се кандидатства до 21 септември за цифровизация и рационализация на бизнеса. Например предприятията да не са по този начин енергийно интензивни – знае се, че България има най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз. Това може да даде резултат и върху ценовия напън. По тематиката цифровизация се заблуждаваме, че сме добре, а може да се прави доста повече.
А другояче се славим с едни от най-хубавите ІТ-специалисти.
- Но не сме вложили задоволително, с цел да бъдат компаниите обезпечени в това отношение. МИР готви още две стратегии за оптимизация на бизнесите.
Вижте цялото видео от изявлението с Атанас Пеканов :
От позицията на макроикономист и троент вицепремиер, който гледа на проблемите в България и от близо, и от надалеч, кои са непокритите потребности на страната и какво би могло да направи служебното държавно управление в тази посока за късия си мандат?
- Грешна е хипотезата, че служебното държавно управление би трябвало да се занимава единствено с изборите. Пред страната ни има доста задания и институциите би трябвало да си правят работата. Мандатът на един длъжностен кабинет е 10-12 седмици. А през това време би трябвало да се върви напред. Смятам за предпочитани европейските тематики – извършване на уговорките по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), придвижване по тематиката за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, и внимание към еврозоната.
По отношение на еврото, вие казвате, че в този момент предстоят трите основни месеца, от които зависи спазването на поръчката за въвеждане на евровалутата на 1 януари 2024 година. Защо тъкмо тези три месеца са основни и какъв е размерът работа, която би трябвало в този момент да се извърши под ваш надзор?
- Лично аз ставам член на координационния съвет за участието на България в еврозоната. Това е съвет сред МФ, Българска народна банка и другите министерства, с присъединяване на мен като вицепремиер. Работата се разделя на две елементи. Едната е техническа, само че не е маловажна, тъй като жителите би трябвало да бъдат предпазени. Не желая терзанията им от приемането на еврото да бъдат пометени. Още повече, че сега имаме извънредно тежка инфлационна среда.
Като прибавим и мощната антиевропейска агитация, която тече от години, страховете стават изцяло обясними.
- Хората се тормозят, че на следващия ден хлябът вместо 2 лева ще стане 2 евро. Естествено, че това няма да се случи. Но, с цел да подсигуряваме, че някои компании няма да се пробват да създадат сходни опити, ще използван механизми, потвърдени в други страни - като балтийските, да вземем за пример.
Тези проблеми не следва ли да се вземат решение от свободния пазар и конкуренцията?
- Това е базовата идея. Но преговори и спекулации се случват и в други страни. И тук е ролята на страната, която да употребява защитните си механизми. За да не се случват така наречен „ пазарни провали “. И когато постоянен кабинет удостовери, че влизането би трябвало да се случи на 1 януари 2024 година, да покажем пред европейските ни сътрудници, че сме подготвени. В същото време би трябвало да се приготви информационната акция, с цел да стане ясно на хората какъв ще е процесът и да се тушират терзанията. Първоначално цените ще се демонстрират в две валути – лев и евро, с цел да е ясно, че цената не се трансформира.
Какъв е естественият интервал за това двойно ценообразуване?
- Добър вид е към 6 месеца преди въвеждането на еврото.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ