Г-н Пеканов, досега България получи само едно плащане по Плана

Г-н Пеканов, до момента България получи единствено едно заплащане по Плана за възобновяване, а по график към този момент трябваше да работим за четвърто. В същото време основни промени като либерализацията на енергийния пазар се отсрочват. По Ваше мнение, след решението за либерализацията ще получи ли изобщо България още някакви пари по Плана за възобновяване или той върви към неуспех?
Със сигурност съм много обезпокоен, че има риск да не получим повече пари. Очаквам при второто заплащане голяма част от парите да бъдат удържани. То е в размер на 1.4 милиарда лева В най-хубавия случай, съгласно мен, поради блокирането на либерализацията ще получим половината пари. Може това да е една промяна, само че доста значима промяна за Европейската комисия. Те от години желаят това да се случи. От друга страна, тя се забавя с една година. Не е казано, че в никакъв случай няма да се случи. Ако Европейската комисия реши, че след една година въпреки всичко е ок да се случи, може да имаме оттова нататък опция и за идващите заплащания.

Но съм обезпокоен, тъй като всичко се бави извънредно доста. Както казахте, трябваше да сме на четвърто заплащане, а ние сме на второ. Имаме единствено още две години до края на инструмента, а не виждам никаква смяна във визията на Европейската комисия да бъде гъвкава и да каже „ добре, някои неща към този момент са невъзможни, ще се съгласим, че не сте ги изпълнили “. За момента не виждам такова нещо освен към България, само че към всички страни. Те държат всичко да се случи както е планувано през 2021 година, а ние изобщо не го вършим, надлежно виждам голям риск.

Това не е единствено за България. Тя е измежду страните, които получават доста пари, се оправя най-зле, само че не се оправя най-зле измежду всички страни. Страни, които получават по-малко пари, също не се движат кой знае какъв брой бързо.
Да, само че България би трябвало да догонва тези страни.
Точно по този начин. За нас е проблем. За Австрия и Германия не е проблем дали ще вземат тези пари. За Нидерландия моето персонално мнение е, че няма да получи изобщо никакви пари по Плана за възобновяване. Новото държавно управление, което се закле предходната седмица, сподели, че ще анулира пенсионната промяна. Това е тяхната най-трудна промяна, на която Европейската комисия държи. Тук може да се види ясно сравнението – Нидерландия надали ще съжалява толкоз доста, че не е получила средствата, които са дребна част от нейната стопанска система, до момента в който за България те са голяма част.
Може ли да създадем едно съпоставяне с Румъния, с която нормално България се съпоставя. Тя по какъв начин извършва Плана си?
Румъния е получила две заплащания. Малко по-напред са от нас, само че фактически също получиха много ясна рецензия от Европейската комисия през март – едно писмо, в което пишеше, че обещанията, които се дават от някои от партиите в Румъния, значат, че и те най-вероятно няма да могат да получат пари скоро, тъй като не желаят да вършат това, за което са се разбрали.
Всъщност от 2021 година България можеше да влага 67 милиарда лева по старите и новите оперативни стратегии, Плана за възобновяване, RePowerEU. Изглежда, че България бездейства.
По старите стратегии всичко беше усвоено. Няма загуба, те са на към 99%. По новите стратегии всичко се движи постепенно. Това не е единствено в България – във всички страни се движат постепенно. Това е проблем, само че не е съдбовно към момента. Това е по този начин, тъй като всички страни се концентрират върху Плана за възобновяване. Всички страни знаят, че времето за него е по-малко – до 2026 година По новите кохезионни стратегии то е до 2027 година плюс още три години след края на програмата, в които може да се усвояват парите. Страните членки считат, че знаят по какъв начин се работи по кохезионната политика и имат задоволително време до 2030 година Всички се концентрират върху Плана за възобновяване, само че в даден миг вземат решение, че няма да могат да свършат работата по него, тъй като промените не са известни.
Всъщност, настрани от промените, които чакат, какви са аргументите да не се оправяме с осъществяването? И какъв брой е мъчно една страна да си купи влакове?
Трудно е, тъй като съблюдава всички вероятни процедури, само че в това време доста бърза. Това са две неща, които се самоизключват. От една страна, в случай че доста бързаш, ще се опиташ по най-лесния метод да го реализираш. От друга страна, бюрокрацията, която е обвързвана с Плана за възобновяване, е по-голяма отпреди, от кохезионните стратегии. Най-общо казано по кохезионните стратегии купуваш един трен, взимаш касовата записка и я изпращаш на Европейската комисия. Сега би трябвало да гарантираш, че влакът ще способства за понижаване на излъчванията, че ще се движи с избрана скорост. Това води до забавяния. Разбира се, че непрекъснатата промяна на министри в последните три години също способства за казуса.

Капацитетът, който имахме, за асимилиране на тези средства, не беше употребен, а даже беше подложен под риск, тъй като звеното, което се занимаваше с еврофондовете към Министерски съвет, предходната година беше преместено към Министерство на финансите. Това също е обвързвано със загуба на време. Министър Асен Василев постави ресора при финансите. Започна едно пренасяне, смяна на фрагменти. Това също води до в допълнение закъснение.

В същото време ние се опитваме да получим два пъти повече пари със същата администрация. Не сме отделили спомагателни пари за нова администрация по Плана за възобновяване. Същите хора, които досега са се занимавали с кохезионната политика, която е друг вид политика – в общи линии осъществяване на действия и отчитането им. Планът за възобновяване е различен вид. Там има сложени резултати – по какъв начин ще постигнеш понижаване на излъчванията, саниране на еди какъв брой си здания, което значи, че всяка от тях е понижила потреблението на електричество с еди какъв брой си %. Това е много работа.
Липсва потенциал.
Липсва потенциал, да, тъй като трябваше да бъде повишен, а вместо това той бе трансформиран, което загуби време.
Бившият енергиен министър Румен Радев беше споделил, че оценяването на плановете по някои процедури се забавя поради липса на специалисти оценители.
Вярно е. При хиляди кандидатствания за саниране, за ВЕИ-та има големи забавяния и това е проблем.
Министърът на превоза Георги Гвоздейков в неделя съобщи, че води диалози с Европейската комисия да промени вида влакове по една от главните поръчки – за push pull влаковете, чието произвеждане да влезе в рамките доникъде на 2026 година Възможно ли е Европейската комисия да се съгласи на сходни промени?
Това са механически елементи, които не мога да разясня. Доста строга е за момента вероятността всичко да се свърши до 2026 година Тоест там, където се разпознава нещо, което не може да се случи до 2026 година, може би има вид да се промени вида на това, което би трябвало да бъде поръчано, с цел да може да се случи.
България би трябвало да изготви една нова глава към Плана за възобновяване – RePowerEU. Какво знаете за работата по нея?
Много съм отчаян, тъй като предходната година през май, в края на служебния кабинет, ние дадохме някои оферти – да вземем за пример за разширение на електропреносната система. Това е доста значимо, тъй като с построяването на повече възобновими енергийни източници електропреносната система се натоварва и би трябвало да се модернизира. Имаше и други оферти. Всички те пристигнаха от Министерство на енергетиката. Дали новото държавно управление ги е харесало или не – очевидно не ги е, само че те имаха една година да дадат други оферти и да ги изпратят на Европейската комисия. България остава единствената страна, която не го е направила, не е изпратила тази спомагателна глава. Една година е извънредно дълго време и е голям риск.
България може ли да получи ново заплащане, без да е изпратила тази нова глава?
Можем да получим заплащане без RePowerEU. Това не е казусът. Проблемът е, че RePowerEU беше спомагателен запас – за България към 1 милиарда лева – който Европейската комисия сподели „ ще ви дадем пари, с цел да намалите зависимостта си от други енергийни източници след началото на съветската експанзия “ и ние за момента нищо не сме създали, а остават още две години. Ние още не знаем какво ще вършим, а имаме единствено две години да го създадем.
Планът за възобновяване политизира ли се доста последните години?
Да, считам, че прекалихме с политизацията, тъй като всяко ръководство смяташе, че нещо може да се усъвършенства, което несъмнено е правилно, само че в това непрекъснато усъвършенстване ние изгубихме доста време, само че в последна сметка ние не сме единствените.
Планът за възобновяване наподобява не се сътвори в комфортно за България време.
Точно по този начин. Но има страни, които подходиха по-зряло. В Италия Планът за възобновяване беше написан от служебния кабинет на Марио Драги, след което до момента в който беше в предизборна акция Мелони го подлагаше на критика извънредно доста, споделяше „ ние ще променим всичко “. Това беше част от акцията, само че откакто пристигна на власт свърши работата, която беше заложена. Като част от политическата акция разбирам потреблението му, само че като непрекъснати промени, които забавят реализацията, за мен това не е добре.