Проф. Павлов пред Фрог: Руската пета колона е превзела БНР. Не виждам в Костадинов нов Аспарух
Г-н Павлов, може ли Република Северна Македония да влезе в Европа с антибългаризъм и антиевропейски послания? Може ли да се направи компромис с историята за сметка на стопанската система и общото бъдеще в Европейски Съюз?
Както виждаме, има хора, които считат, че това е допустимо - Република Северна Македония да влезе с целия нюанс на българската агитация, със своето поклонение пред диктатора Тито, с цялата си просръбска и пропутинска ориентировка, защото това, за жалост, е реалност. Както е и факт в България - в съществени публични среди. Но това не трябва да става, тъй като опонира на духа на самия Европейски съюз и на здравия разсъдък. Така че сходни взаимни отстъпки и самото съотнасяне на нещата, от една страна, история, а въпреки това - стопанска система, е неуместно. Някакъв оксиморон. Никой не отхвърля нуждата от все по-тясно съдействие и в стопанската система, и в културата. Но няма вероятност, в случай че там се вихри антибългарска агитация, отхвърлят се закони и правата на хора, които имат българско съзнание и природа.
Става дума за болшинството от популацията на РСМ.
Още веднъж желая да моля: Да се престане с това папагалско повторение от наши политици и публицисти, че има българско малцинство. Там няма българско малцинство, има българско болшинство от позиция на историята.
Разбира се, всеки човек и група има право да се усеща такава, каквато е - както желае. Да се употребява понятието малцинство е изцяло неуместно и погрешно. Още повече, че в самата Конституция на Република Северна Македония се приказва за елементи то нации, за общности, а не за малцинства.
А мислите ли, че в действителност има някакви скрити сделки сред българското и македонското държавно управление?
Възможно е да имало някакви вербални заявления, които са направени освен от актуалното държавно управление, само че и от минали. Очевидно е, че най-големият и правилен съдружник на РСМ е по пътя към Европа, към НАТО, към цивилизования свят е България, която първа призна в последна сметка отделилата се някогашна Югославска република. И да е имало сходни изяви, аз не мога да допускам, че има някакви документирани подписани заявления. Очевидно не е по този начин. Опитът да се манипулира публичното мнение е извънредно рисков. Съветвам критиците на държавното управление да намерят различен метод, а не да по този метод, който за мен дискретира самата ни страна. Независимо кой, какви усеща има към сегашното държавно управление.
Как ще коментирате българското разделяне за войната в Украйна? Има ли исторически корени основаването и дейностите на петата колона на Русия в България? Не е ли огромна щета за България симбиозата на съветската агентура, българската олигархия и малодушието на българина?
Аз не мисля, че българинът е мекушав по природа. Напротив, ние в нашата история сме показвали, пък дори и в близката нееднократно, че сме народ с достолепия и който умее да се бори за правата си, справедливостта, човешките полезности. Но остава такова усещане и за жалост, от ден на ден се наслоява в българското общество…
При нас работи съветска пета колона, за това няма никакво подозрение. Превзела е в действителност огромна част от българските медии, в това число някои от националните медии. Особено Българското национално радио, не поставям под общ знаменател всички публицисти, само че там има една немалка група, която облъчва денонощно… Включително в нощния блок на “Хоризонт” се дава думата на хора, които приказват по половин час против Зеленски, какъв брой е популярен Путин…
По-скоро тече една хибридна интервенция, което се вижда даже с просто око. По-тревожно е, че в София се движат някакви паравоенни хора, облечени в камуфлажни униформи, издигащи вишка пред публични институции като Столична община, където да смъкват украинското знаме, което е закачено с решението на самия Софийски общински съвет. И няма безусловно никаква реакция на полицията. Абсолютно никаква. Това е неприемливо.
Главният мотор на съветската хибридна война в България е безспорно водачът на “Възраждане” Костадин Костадинов. Говорим за преучредяване на българската страна. Това е посягане върху българската конституция. И ние не виждаме никаква реакция даже от политическите съперници на Костадинов. Разбира се, в доста връзки той е почитател на тактиката на Хитлер и на Путин. Защото на това наподобява. Без да желая да го жегвам персонално, огромна част от стъпките му просто следват сходен модел. Който е анахроничен и безпределно рисков. Разбира се, е изтъкан от вълшебната съблаз на въпросния водач на неговите съидейници, само че като цяло се взривява публичния мир.
Редно е да има дейности от българските институции. Да се приказва за преучредяване на страната е извънредно неуместно. Аз не виждам в лицето на Костадин Костадинов нов Аспарух или нов вид на Петър и Асен. Малко повече невзискателност няма да навреди на господин Костадинов, както и вглеждането в същинските български ползи, а не обслужване на непознати империалистически и за жалост, неонацистки ползи, които сега прокарва Русия с тази безумна война в Украйна.
Като историк смятате ли, че би трябвало да се отстранен паметникът на Съветската войска в София и на Альоша в Пловдив?
Тези монументи минимум опонират на историческата истина. Ние не сме освободени, а окупирани от руската войска.
Аз съм срещу разрушаването на монументи, само че би трябвало да бъдат преместени в някакви музеи на тоталитаризма, които има на доста места. Те сигурно не могат и не би трябвало да бъдат употребявани като инструмент на хибридната война. Защото тъкмо това става с паметника в София. Той е охраняван от някакви хора, които се зъбят. Чух по една медия, че един от охраняващите твърдял, че след 3 месеца от Русия щели да дойдат да се разправят с нацистите - с мен и с Вас, тъй като ми задавате сходни въпроси. Защото явно ние двамата с Вас сме нацисти.
Това е нещо, което би трябвало да се следи от българския закон. Това е срещу публичния ред.
Г-н Павлов, дали войната в Украйна е война за заличаване на православието?
Това са цялостни глупости, защото става дума за един православен народ, какъвто е е украинският. Да не приказваме, че в съветската войска е цялостно с всевъзможни хора, които не са православни.
Ние виждаме, първо, че самата концепция за съветския мир, която се постанова по този начин брутално от президента Путин, на процедура засяга нещо, което мъчно се свързва с корените на московската страна с православието, със славянството и така нататък
Просто по един безусловно жесток и нахален метод се употребяват категории, които нямат нищо общо с днешната реалност. Тези следващи обвинявания от “големия церемониал на победата” са също нелепи.
Забелязах един термин в медиите на открито “победобесие”. Наистина тук се развива някакъв синдром на побесняване от предходната и мислена победа, която опонира със здравия разсъдък. Но то не е експорт единствено на полуда, както някои си мислят, а в действителност е една обоснована тактика за международно владичество, в което един хайлайф, ограбващ ⅙ от земната суша, с цел да разпусне своите пипала върху целия свят.
Ако част от тези големи средства, която Русия получава от потреблението на естествените запаси, бяха връщани назад в РФ, допускам, че няма да има никаква потребност от война с Украйна. Тъй като няма подозрение, че една от главните цели на войната и експанзията против Украйна, е да се смаже в последна сметка един либерален режим, без значение от минусите му. В Украйна има народна власт, има избори, има митинги, до момента в който в Русия ние не виждаме нищо сходно през последните 25 години.
Мислите ли, че съветският водач Владимир Путин изпитва злоба към украинския президент Володомир Зеленски?
Такъв детайл на злоба и ревнивост от ден на ден се вижда. Включително имаше такива съветски изказвания, че президентът Путин е сериозен човек, не е артист, че това, което прави Зеленски е актьорска игра... Напротив, ние виждаме по какъв начин един артист израсна в политик и то от международна големина. Има на какво да се поучат политиците от Зеленски. И от Путин - само че с противоположен знак.
Допустимо ли е държанието на посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова, която непрестанно предизвика българската чест и бие по достолепието ни като народ?
Поведението ѝ е безогледно, провокативно. Тя се държи като греда у губернатор на една окупирана територия. Тези хора с камуфлажните униформи с съветските флагове, които побесняват като видят украинско знаме, злоупотребяващи и с български национални знаци, явно се виждат като един нов 9-ти септември. Или като нещо още по-страшно.
Вероятно комисарското държание на госпожа Митрофанова е изход на отношението на публична Русия към България, а не просто някакъв персонален неин каприз.
Трябва ли да бъде изгонена?
Трябваше доста от дълго време да бъде изгонена. Тя въобще не е трябвало да бъде одобрявана. Когато се изпраща дипломат, се изисква и единодушието на приемащата страна. Предполагам, че нашето външно министерство е било наясно с това каква тъкмо е госпожа Митрофанова.
Така ли другояче дано го вземат решение нашите политици. Да се демонстрира темперамент е потребно, слабохарактерност и безгръбначие несъмнено е нездравословно. И историята е с госпожа Митрофанова го удостоверява изрично.
Държат ли се съответно нашите политици в тази комплицирана конюнктура на война, инфлация и рецесии. Какво биха подсказали на сегашните управници Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и други държавници от предишното?
Нека нашите политици, освен от държавното управление, което отнася доста рецензии, само че и тези, които са до една или друга степен в съпротива, да погледнат в действителност по какъв начин работят българските държавници от предишното. Защото ние имаме впечатляващи политици, които назовахте и освен - Стефан Стамболов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев.
Между двете международни войни и в една доста по-тежка обстановка от днешната, управниците са слагали на напред във времето ползите на България. И в никакъв случай не са обслужвали непознатите. В момента виждаме цели политически партии от ръководещото болшинство, които волно или несъзнателно обслужват ползите на агресора в тази война. Смятат Русия за другарска страна, в случай че ние сме поставени на челно място в неприятелския лист на РФ.
А президентът Румен Радев измежду тези, които обслужват непознати ползи ли е?
За страдание, да. Имах упованията и вярата, че президентът Радев ще бъде един уравновесен човек. Най-сериозната ми рецензия към него е, че той плаши популацията с война. Държавният глава води някаква популистка политика, която е извънредно изненадващо и недопустимо. Да не приказваме за такива изявления, че Русия ще завоюва, че Крим е съветски. Подобно държание е непростимо за един държавен глава.
За или срещу за даването на оръжия на Украйна?
Това с ремонта на оръжията беше някакъв опит да се излезе от вътрешните разногласия, провокирани от самото държавно управление. Конкретно от госпожа Нинова, която се държи не като вицепремиер, а като министър председател. Несъмнено Украйна би трябвало да получи помощ - военно-техническа и всякаква. Виждаме, че това го вършат безусловно други всички страни - без Унгария. Като ние сме в по-лоша позиция от Унгария, тъй като там изрично се отхвърлят, а ние се опитваме да шикалкавим. Несъмнено Украйна се нуждае от българска военна помощ и тя може да бъде дадена.
Други хора, в това число военният министър, който е политическо лице, стартират да изясняват по какъв начин нямаме какво да дадем. Истината е, че имаме какво да дадем. Достатъчно огромен запас имаме и от бойни машини, и от оборудвания, които може да бъдат предоставени на Украйна. Както Чехия, Словакия и на процедура всички останали страни членки от Европейски Съюз направиха. И то страни, които са в доста по-сложни връзки с Русия.
Интервю на Мира Ереева
Както виждаме, има хора, които считат, че това е допустимо - Република Северна Македония да влезе с целия нюанс на българската агитация, със своето поклонение пред диктатора Тито, с цялата си просръбска и пропутинска ориентировка, защото това, за жалост, е реалност. Както е и факт в България - в съществени публични среди. Но това не трябва да става, тъй като опонира на духа на самия Европейски съюз и на здравия разсъдък. Така че сходни взаимни отстъпки и самото съотнасяне на нещата, от една страна, история, а въпреки това - стопанска система, е неуместно. Някакъв оксиморон. Никой не отхвърля нуждата от все по-тясно съдействие и в стопанската система, и в културата. Но няма вероятност, в случай че там се вихри антибългарска агитация, отхвърлят се закони и правата на хора, които имат българско съзнание и природа.
Става дума за болшинството от популацията на РСМ.
Още веднъж желая да моля: Да се престане с това папагалско повторение от наши политици и публицисти, че има българско малцинство. Там няма българско малцинство, има българско болшинство от позиция на историята.
Разбира се, всеки човек и група има право да се усеща такава, каквато е - както желае. Да се употребява понятието малцинство е изцяло неуместно и погрешно. Още повече, че в самата Конституция на Република Северна Македония се приказва за елементи то нации, за общности, а не за малцинства.
А мислите ли, че в действителност има някакви скрити сделки сред българското и македонското държавно управление?
Възможно е да имало някакви вербални заявления, които са направени освен от актуалното държавно управление, само че и от минали. Очевидно е, че най-големият и правилен съдружник на РСМ е по пътя към Европа, към НАТО, към цивилизования свят е България, която първа призна в последна сметка отделилата се някогашна Югославска република. И да е имало сходни изяви, аз не мога да допускам, че има някакви документирани подписани заявления. Очевидно не е по този начин. Опитът да се манипулира публичното мнение е извънредно рисков. Съветвам критиците на държавното управление да намерят различен метод, а не да по този метод, който за мен дискретира самата ни страна. Независимо кой, какви усеща има към сегашното държавно управление.
Как ще коментирате българското разделяне за войната в Украйна? Има ли исторически корени основаването и дейностите на петата колона на Русия в България? Не е ли огромна щета за България симбиозата на съветската агентура, българската олигархия и малодушието на българина?
Аз не мисля, че българинът е мекушав по природа. Напротив, ние в нашата история сме показвали, пък дори и в близката нееднократно, че сме народ с достолепия и който умее да се бори за правата си, справедливостта, човешките полезности. Но остава такова усещане и за жалост, от ден на ден се наслоява в българското общество…
При нас работи съветска пета колона, за това няма никакво подозрение. Превзела е в действителност огромна част от българските медии, в това число някои от националните медии. Особено Българското национално радио, не поставям под общ знаменател всички публицисти, само че там има една немалка група, която облъчва денонощно… Включително в нощния блок на “Хоризонт” се дава думата на хора, които приказват по половин час против Зеленски, какъв брой е популярен Путин…
По-скоро тече една хибридна интервенция, което се вижда даже с просто око. По-тревожно е, че в София се движат някакви паравоенни хора, облечени в камуфлажни униформи, издигащи вишка пред публични институции като Столична община, където да смъкват украинското знаме, което е закачено с решението на самия Софийски общински съвет. И няма безусловно никаква реакция на полицията. Абсолютно никаква. Това е неприемливо.
Главният мотор на съветската хибридна война в България е безспорно водачът на “Възраждане” Костадин Костадинов. Говорим за преучредяване на българската страна. Това е посягане върху българската конституция. И ние не виждаме никаква реакция даже от политическите съперници на Костадинов. Разбира се, в доста връзки той е почитател на тактиката на Хитлер и на Путин. Защото на това наподобява. Без да желая да го жегвам персонално, огромна част от стъпките му просто следват сходен модел. Който е анахроничен и безпределно рисков. Разбира се, е изтъкан от вълшебната съблаз на въпросния водач на неговите съидейници, само че като цяло се взривява публичния мир.
Редно е да има дейности от българските институции. Да се приказва за преучредяване на страната е извънредно неуместно. Аз не виждам в лицето на Костадин Костадинов нов Аспарух или нов вид на Петър и Асен. Малко повече невзискателност няма да навреди на господин Костадинов, както и вглеждането в същинските български ползи, а не обслужване на непознати империалистически и за жалост, неонацистки ползи, които сега прокарва Русия с тази безумна война в Украйна.
Като историк смятате ли, че би трябвало да се отстранен паметникът на Съветската войска в София и на Альоша в Пловдив?
Тези монументи минимум опонират на историческата истина. Ние не сме освободени, а окупирани от руската войска.
Аз съм срещу разрушаването на монументи, само че би трябвало да бъдат преместени в някакви музеи на тоталитаризма, които има на доста места. Те сигурно не могат и не би трябвало да бъдат употребявани като инструмент на хибридната война. Защото тъкмо това става с паметника в София. Той е охраняван от някакви хора, които се зъбят. Чух по една медия, че един от охраняващите твърдял, че след 3 месеца от Русия щели да дойдат да се разправят с нацистите - с мен и с Вас, тъй като ми задавате сходни въпроси. Защото явно ние двамата с Вас сме нацисти.
Това е нещо, което би трябвало да се следи от българския закон. Това е срещу публичния ред.
Г-н Павлов, дали войната в Украйна е война за заличаване на православието?
Това са цялостни глупости, защото става дума за един православен народ, какъвто е е украинският. Да не приказваме, че в съветската войска е цялостно с всевъзможни хора, които не са православни.
Ние виждаме, първо, че самата концепция за съветския мир, която се постанова по този начин брутално от президента Путин, на процедура засяга нещо, което мъчно се свързва с корените на московската страна с православието, със славянството и така нататък
Просто по един безусловно жесток и нахален метод се употребяват категории, които нямат нищо общо с днешната реалност. Тези следващи обвинявания от “големия церемониал на победата” са също нелепи.
Забелязах един термин в медиите на открито “победобесие”. Наистина тук се развива някакъв синдром на побесняване от предходната и мислена победа, която опонира със здравия разсъдък. Но то не е експорт единствено на полуда, както някои си мислят, а в действителност е една обоснована тактика за международно владичество, в което един хайлайф, ограбващ ⅙ от земната суша, с цел да разпусне своите пипала върху целия свят.
Ако част от тези големи средства, която Русия получава от потреблението на естествените запаси, бяха връщани назад в РФ, допускам, че няма да има никаква потребност от война с Украйна. Тъй като няма подозрение, че една от главните цели на войната и експанзията против Украйна, е да се смаже в последна сметка един либерален режим, без значение от минусите му. В Украйна има народна власт, има избори, има митинги, до момента в който в Русия ние не виждаме нищо сходно през последните 25 години.
Мислите ли, че съветският водач Владимир Путин изпитва злоба към украинския президент Володомир Зеленски?
Такъв детайл на злоба и ревнивост от ден на ден се вижда. Включително имаше такива съветски изказвания, че президентът Путин е сериозен човек, не е артист, че това, което прави Зеленски е актьорска игра... Напротив, ние виждаме по какъв начин един артист израсна в политик и то от международна големина. Има на какво да се поучат политиците от Зеленски. И от Путин - само че с противоположен знак.
Допустимо ли е държанието на посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова, която непрестанно предизвика българската чест и бие по достолепието ни като народ?
Поведението ѝ е безогледно, провокативно. Тя се държи като греда у губернатор на една окупирана територия. Тези хора с камуфлажните униформи с съветските флагове, които побесняват като видят украинско знаме, злоупотребяващи и с български национални знаци, явно се виждат като един нов 9-ти септември. Или като нещо още по-страшно.
Вероятно комисарското държание на госпожа Митрофанова е изход на отношението на публична Русия към България, а не просто някакъв персонален неин каприз.
Трябва ли да бъде изгонена?
Трябваше доста от дълго време да бъде изгонена. Тя въобще не е трябвало да бъде одобрявана. Когато се изпраща дипломат, се изисква и единодушието на приемащата страна. Предполагам, че нашето външно министерство е било наясно с това каква тъкмо е госпожа Митрофанова.
Така ли другояче дано го вземат решение нашите политици. Да се демонстрира темперамент е потребно, слабохарактерност и безгръбначие несъмнено е нездравословно. И историята е с госпожа Митрофанова го удостоверява изрично.
Държат ли се съответно нашите политици в тази комплицирана конюнктура на война, инфлация и рецесии. Какво биха подсказали на сегашните управници Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и други държавници от предишното?
Нека нашите политици, освен от държавното управление, което отнася доста рецензии, само че и тези, които са до една или друга степен в съпротива, да погледнат в действителност по какъв начин работят българските държавници от предишното. Защото ние имаме впечатляващи политици, които назовахте и освен - Стефан Стамболов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев.
Между двете международни войни и в една доста по-тежка обстановка от днешната, управниците са слагали на напред във времето ползите на България. И в никакъв случай не са обслужвали непознатите. В момента виждаме цели политически партии от ръководещото болшинство, които волно или несъзнателно обслужват ползите на агресора в тази война. Смятат Русия за другарска страна, в случай че ние сме поставени на челно място в неприятелския лист на РФ.
А президентът Румен Радев измежду тези, които обслужват непознати ползи ли е?
За страдание, да. Имах упованията и вярата, че президентът Радев ще бъде един уравновесен човек. Най-сериозната ми рецензия към него е, че той плаши популацията с война. Държавният глава води някаква популистка политика, която е извънредно изненадващо и недопустимо. Да не приказваме за такива изявления, че Русия ще завоюва, че Крим е съветски. Подобно държание е непростимо за един държавен глава.
За или срещу за даването на оръжия на Украйна?
Това с ремонта на оръжията беше някакъв опит да се излезе от вътрешните разногласия, провокирани от самото държавно управление. Конкретно от госпожа Нинова, която се държи не като вицепремиер, а като министър председател. Несъмнено Украйна би трябвало да получи помощ - военно-техническа и всякаква. Виждаме, че това го вършат безусловно други всички страни - без Унгария. Като ние сме в по-лоша позиция от Унгария, тъй като там изрично се отхвърлят, а ние се опитваме да шикалкавим. Несъмнено Украйна се нуждае от българска военна помощ и тя може да бъде дадена.
Други хора, в това число военният министър, който е политическо лице, стартират да изясняват по какъв начин нямаме какво да дадем. Истината е, че имаме какво да дадем. Достатъчно огромен запас имаме и от бойни машини, и от оборудвания, които може да бъдат предоставени на Украйна. Както Чехия, Словакия и на процедура всички останали страни членки от Европейски Съюз направиха. И то страни, които са в доста по-сложни връзки с Русия.
Интервю на Мира Ереева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ