Интервю | Нерешените въпроси в българската енергетика са за много пари
Г-н Нейков, в българската енергетика в последно време виждаме доста неясноти и съмнения – още не знаем какво ще вършим с въглищата, до неотдавна искахме да строим АЕЦ „ Белене “, само че бързо залитнахме към нови блокове в „ Козлодуй “, взехме решение да продаваме реактори, само че в този момент мислим дали да не се откажем, щяхме да либерализираме пазара, само че в последния миг спряхме процеса. Примерите са още доста... за какво все се получава по този начин?
Причините са няколко – първата, несъмнено, е политическата неустойчивост. Но желая да подчертая, че част от тези проблеми съществуваха още преди да влезем в този цикъл от непрестанни избори. До огромна степен развиването на енергийните пазари и, респективно, на енергийната политика, изключително на европейско равнище завари нашите политици неподготвени. Това докара до безредно мислене и, респективно, безредни дейности. Всъщност, неналичието на енергийна тактика на страната е огромният проблем. Аз няколко пъти предлагам, откакто Народното събрание не може да одобри енергийна тактика, най-малко да одобри някакви насоки за развиване на енергетиката по съществени въпроси, като ги сведе до пет – шест съответни тематики. Веднага давам оферти за няколко такива тематики, без да подценявам която и да е, подреждането не значи приоритетност.
Трябва да има изясненост какво става с либерализацията на електроенергийния пазар. Ние сега сме в състояние „ тука има, тука няма “. Вярно е, че има доста външни фактори, които въздействат върху това, има софтуерни фактори, които въздействат, само че ние стигнахме до състояние, в което обявихме либерализацията и по-късно започнахме да даваме обратно.
Второто нещо, което е обвързвано с електроенергетиката, се отнася до развиването на електроенергийните мрежи. Изпаднахме в обстановка, в която страната сякаш правеше разлика сред държавните и частните сдружения – мрежовите оператори. Планът за възобновяване и резистентност предвиждаше средства за развиване единствено на електроенергийните мрежи, които се ръководят от Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО).
Третото нещо е, че имаме извънредно огромен недостиг неизясненост какво става и какво ще става с нуклеарната енергетика. Там политиците сведоха нещата до политически задължения, а не до икономическа аргументация.
По отношение на развиването на газовия бранш, знаете какво стана с „ Булгартрансгаз “, какви разногласия породиха с турската страна. В България за битова газификация и за дейното ѝ развиване се приказва от 25 –30 години, а в действителност равнището ѝ към момента е доста ниско.
Всички тези стратегически въпроси търсят своя отговор. Тези стратегически въпроси обаче са свързани и с доста пари и тези пари ги плащаме ние.
Аз имам един обичан образец – в случай че си спомняте в един миг беше доста съвременно да се приказва за саниране, тогава бяха изхарчени към 2 милиарда лева пари на българския поданик, наблягам не европейско финансиране. По обществена информация, с тези пари, при най-благосклонно броене, са „ ощастливени “ към 3% от българските жители за 2 милиарда лева, което е безусловно несъответстващо.
Друг стратегически въпрос е обвързван с ролята на въглищата и с политизирането на въпроса, от който е извънредно време да се излезе и да се погледнат нещата действително.
Има огромна тематика, обвързвана с „ Лукойл Нефтохим Бургас “, по която също би трябвало да е ясно накъде вървят нещата, макар че към този момент трендовете са ясни, само че обществото би трябвало да знае.
Поне тези пет – шест въпроса би трябвало да бъдат решени.
Има и различен значителен въпрос, който не е толкоз стопански, колкото административен. Той е обвързван с бюрокрацията в най-хубавия смисъл на това разбиране – кадровото застраховане на администрацията в изпълнителната власт. Въпросът с регулатора също е сериозен, тъй като и там има кадрови проблеми.
Този непрекъснат цикъл от избори ли е повода политиците да не взимат дълготрайни решения за енергетиката?
За страдание ролята на изборите е доста значима, тъй като когато има избори, политиците мислят за тях, те не мислят дълготрайно, тъй като става дума за доста огромен брой гласоподаватели, които ще дефинират тяхното посланичество в Народното събрание. Затова и тематиката за Енергийната тактика е изключително значима, тъй като по хипотеза това е един по-дългосрочен документ. Но, за жалост, и там има съществено въздействие на злободневието, на настоящата политическа конюнктура. Причината за това е обвързвана с обстоятелството, че документът се приготвя от изпълнителната власт, а се приема от Народното събрание. И когато сме в обстановка на постоянни към този момент служебни държавни управления, това стиковане е доста проблематично.
Другият огромен проблем, обвързван с енергийния бранш, от позиция на дълготрайната визия, е, че България би трябвало да одобри доста по-активна роля във образуването на районните и европейските енергийни политики. Давам образец с цените на тока и с последните флуктуации в това отношение – несъмнено тази годината жегата, безводието изиграха доста значима роля, само че една от аргументите цените да бъдат по-високи и по-нестабилни е фактът, че без значение от общата европейска рамка и стремежите за районен метод, всяка страна членка си действаше както откри за добре, с ограничения, които откри за добре, в това число България. А това попречва опцията за дейно потребление на борсовите механизми и междуборсовата съгласуваност. Стигнахме и до състояние, в което даже в района имаше „ блекаут “ – няколко страни бяха наранени и това беше преди няколко месеца. Това е много неуместно от днешна позиция.
В България общото количество действително настоящи конфигурирани мощности е към 12 хиляди MW, а през лятото, когато бяха пиковете на потреблението, мъчно надхвърляхме използването на 7 хиляди MW. Независiмо от това тези флуктуации в цените бяха факт. Има и други фактори, не би трябвало да забравяме войната в Украйна, която оказа някакво въздействие. Очертава се факторът районен и европейски метод като извънредно значим, с цел да се стигне до одобряване на пазарните механизми и надлежно понижаване на цените. Тук би трябвало да прибавим съмнение на национално равнище, обвързвано с либерализацията на енергийния пазар. Държавата вкара механизми за небитовите консуматори, които от време на време изглеждаха странни, само че това са действителностите.
През лятото обаче тук, в България, ни избавиха точно въглищата, като заработиха още няколко блока на централиte. Можеше ли да се оправим без тях?
Може би щеше да бъде мъчно, особено това лято, само че те не изиграха такава огромна роля, каквато им се желае на синдикатите да играят. Поглеждайки статистическите данни и даже в пиковите моменти, ролята на въглищата не надхвърляше 30% и то през нощта, когато фотоволтаиците не работят. Сега в случай че погледнете, ще видите, че тяхната роля се движи към 15 – 20% най-много денем.
Говорейки за цените, последните дни в България и района отново са доста високи по отношение на другите страни. Това е проблем, от който бизнесът се оплаква от доста години, макар ограниченията. Какво е решението на тази обстановка?
Оплакването значително е национална линия, което, несъмнено, не би трябвало да бъде подценявано. И битът се оплаква, само че в случай че вземете статистиката по години, ще видите, че България постоянно е с най-ниските цени през последните 5 – 6 години. Що се отнася до обстановката все още за бизнеса, дано не забравяме, че недоволствата им също би трябвало да бъдат гледани задоволително сериозно, тъй като бяха подхванати ограничения, беше основан механизъм за компенсиране. Това е една краткотрайна обстановка, тя от време на време се повтаря, от време на време има рецесии. Неслучайно започнах с това, че би трябвало да се гледа районно и европейски, тъй като в случай че имаше задоволително електроенергийна съгласуваност и задоволително опция за търговия с електрическа енергия, опцията за обмяна на електрическа енергия щеше да е доста по-голяма. Вярно е, че все още има проблем, само че страната е реагирала – има обезщетителен механизъм за бизнеса.
Държавата би трябвало да взе участие по-активно в районната и европейска политика, с цел да се осъществят тези детайли на софтуерна и на борсова съгласуваност, с цел да може да се облекчи търговията.
Това ли е лекарството?
Да, това е лекарството, редом с това би трябвало да търсим и стимулиране на развиването на нови мощности. В момента ВЕИ мощностите, които се построяват или са построени, са доста повече от тези, които към този момент работят. Тоест, в случай че изпълним и тяхното присъединение, казусът със сигурността на снабдяването с електрическа енергия изобщо няма да го има и ще можем да решим въпроса с локални производители. В началото на 2024 година започнахме да внасяме ток, създаден на база ВЕИ мощности, и не тъй като нямаме такива, а тъй като те не са присъединени към мрежата – т.е., тук имаме един вътрешен проблем.
Фокус е развиването на мрежовата инфраструктура както на европейско, по този начин и на национално равнище. България обаче е провинен за огромен % от проблемите на енергийната система в Европа...
Ние в това отношение няма потребност да откриваме топлата вода – има две посоки: усилване на софтуерната съгласуваност и нейното застраховане и борсовите механизми – рационализиране на механизма за търговия сред страните и то освен страните членки на Европейски Съюз. В това отношение желая да подчертая един позитивен факт: Българската самостоятелна енергийна борса работи доста добре. Като цяло ние би трябвало да преодолеем тези моменти компликации – горещина, липса на вода, война – които от време на време ще се появяват, насочвайки се към развиване на пазара. Няма различен път. На фона на цените на европейско равнище нашият бранш е почти постоянен.
В същото време обаче се отхвърляме от развиването на вятърни мощности, да вземем за пример, които могат да оказват помощ за превъзмогването на тези проблеми. Наскоро стана ясно, че в Генерал Тошево всички капиталови планове за вятър са отказани.
Това е извънредно значим въпрос, тъй като подобен вид планове има доста. Те несъмнено не са от национално значение, само че когато кумулативно се погледат, резултатът се мултиплицира и надлежно ролята им е доста по-голяма. За мен има два въпроса, свързани с проблемите при подобен вид планове. Първият е неразбираемата наредба, към момента законодателството в това отношение се усъвършенства. Там, където съществува регулация, липсва административен потенциал за използването ѝ. На второ място, няма да се учудя, в случай че има проблеми по реализирането на такива планове заради неяснотата за опция за тяхното присъединение.
Защо този проблем е значим – в народен проект една инвестиция от 20 – 30 млн. лева не е доста, само че за един съответен вложител това са ужасно доста пари, става дума за заеми, бизнес проекти, наказателни лихви. При това състояние, в случай че при един от тези детайли се скъса веригата и човек се окаже в състояние на задлъжнялост заради липса на административен потенциал или софтуерни благоприятни условия, това не стои добре и отхвърля и други. Отново стигаме до централизираната роля на страната – ясно законодателство, ясна политика и подкрепяне на съответния вложител да си осъществя по-бързо плана. Не може в някои общини администрацията да бави съответните стъпки заради липса на потенциал. Вярно е, че това е справедлив факт, само че страната би трябвало да откри решение.
Мотивът за отпор, какъвто дават локалните управляващи, обаче е за създаване на ветроенергийни паркове върху плодородна земеделска земя...
Това отново е обвързвано с неразбираемото законодателство и съответен образец е един от най-големите слънчеви паркове в България, край Панагюрище, където има ужасно доста разногласия във връзка с статута на земята, метода ѝ на придобиване и така нататък Говорим за 480 MW слънчев парк – толкоз беше мощността на един от дребните блокове в АЕЦ " Козлодуй ". Но това е вътрешен въпрос за страната и значително локален, тъй като по него имат отношение локалните служби, геодезии, тези които дават отговор за категоризация на земята, за запазване на околната среда и други Става въпрос за големи мощности и за оперативни проблеми на доста дребни планове, които обаче би трябвало да намерят национално решение.
Причините са няколко – първата, несъмнено, е политическата неустойчивост. Но желая да подчертая, че част от тези проблеми съществуваха още преди да влезем в този цикъл от непрестанни избори. До огромна степен развиването на енергийните пазари и, респективно, на енергийната политика, изключително на европейско равнище завари нашите политици неподготвени. Това докара до безредно мислене и, респективно, безредни дейности. Всъщност, неналичието на енергийна тактика на страната е огромният проблем. Аз няколко пъти предлагам, откакто Народното събрание не може да одобри енергийна тактика, най-малко да одобри някакви насоки за развиване на енергетиката по съществени въпроси, като ги сведе до пет – шест съответни тематики. Веднага давам оферти за няколко такива тематики, без да подценявам която и да е, подреждането не значи приоритетност.
Трябва да има изясненост какво става с либерализацията на електроенергийния пазар. Ние сега сме в състояние „ тука има, тука няма “. Вярно е, че има доста външни фактори, които въздействат върху това, има софтуерни фактори, които въздействат, само че ние стигнахме до състояние, в което обявихме либерализацията и по-късно започнахме да даваме обратно.
Второто нещо, което е обвързвано с електроенергетиката, се отнася до развиването на електроенергийните мрежи. Изпаднахме в обстановка, в която страната сякаш правеше разлика сред държавните и частните сдружения – мрежовите оператори. Планът за възобновяване и резистентност предвиждаше средства за развиване единствено на електроенергийните мрежи, които се ръководят от Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО).
Третото нещо е, че имаме извънредно огромен недостиг неизясненост какво става и какво ще става с нуклеарната енергетика. Там политиците сведоха нещата до политически задължения, а не до икономическа аргументация.
По отношение на развиването на газовия бранш, знаете какво стана с „ Булгартрансгаз “, какви разногласия породиха с турската страна. В България за битова газификация и за дейното ѝ развиване се приказва от 25 –30 години, а в действителност равнището ѝ към момента е доста ниско.
Всички тези стратегически въпроси търсят своя отговор. Тези стратегически въпроси обаче са свързани и с доста пари и тези пари ги плащаме ние.
Аз имам един обичан образец – в случай че си спомняте в един миг беше доста съвременно да се приказва за саниране, тогава бяха изхарчени към 2 милиарда лева пари на българския поданик, наблягам не европейско финансиране. По обществена информация, с тези пари, при най-благосклонно броене, са „ ощастливени “ към 3% от българските жители за 2 милиарда лева, което е безусловно несъответстващо.
Друг стратегически въпрос е обвързван с ролята на въглищата и с политизирането на въпроса, от който е извънредно време да се излезе и да се погледнат нещата действително.
Има огромна тематика, обвързвана с „ Лукойл Нефтохим Бургас “, по която също би трябвало да е ясно накъде вървят нещата, макар че към този момент трендовете са ясни, само че обществото би трябвало да знае.
Поне тези пет – шест въпроса би трябвало да бъдат решени.
Има и различен значителен въпрос, който не е толкоз стопански, колкото административен. Той е обвързван с бюрокрацията в най-хубавия смисъл на това разбиране – кадровото застраховане на администрацията в изпълнителната власт. Въпросът с регулатора също е сериозен, тъй като и там има кадрови проблеми.
Този непрекъснат цикъл от избори ли е повода политиците да не взимат дълготрайни решения за енергетиката?
За страдание ролята на изборите е доста значима, тъй като когато има избори, политиците мислят за тях, те не мислят дълготрайно, тъй като става дума за доста огромен брой гласоподаватели, които ще дефинират тяхното посланичество в Народното събрание. Затова и тематиката за Енергийната тактика е изключително значима, тъй като по хипотеза това е един по-дългосрочен документ. Но, за жалост, и там има съществено въздействие на злободневието, на настоящата политическа конюнктура. Причината за това е обвързвана с обстоятелството, че документът се приготвя от изпълнителната власт, а се приема от Народното събрание. И когато сме в обстановка на постоянни към този момент служебни държавни управления, това стиковане е доста проблематично.
Другият огромен проблем, обвързван с енергийния бранш, от позиция на дълготрайната визия, е, че България би трябвало да одобри доста по-активна роля във образуването на районните и европейските енергийни политики. Давам образец с цените на тока и с последните флуктуации в това отношение – несъмнено тази годината жегата, безводието изиграха доста значима роля, само че една от аргументите цените да бъдат по-високи и по-нестабилни е фактът, че без значение от общата европейска рамка и стремежите за районен метод, всяка страна членка си действаше както откри за добре, с ограничения, които откри за добре, в това число България. А това попречва опцията за дейно потребление на борсовите механизми и междуборсовата съгласуваност. Стигнахме и до състояние, в което даже в района имаше „ блекаут “ – няколко страни бяха наранени и това беше преди няколко месеца. Това е много неуместно от днешна позиция.
В България общото количество действително настоящи конфигурирани мощности е към 12 хиляди MW, а през лятото, когато бяха пиковете на потреблението, мъчно надхвърляхме използването на 7 хиляди MW. Независiмо от това тези флуктуации в цените бяха факт. Има и други фактори, не би трябвало да забравяме войната в Украйна, която оказа някакво въздействие. Очертава се факторът районен и европейски метод като извънредно значим, с цел да се стигне до одобряване на пазарните механизми и надлежно понижаване на цените. Тук би трябвало да прибавим съмнение на национално равнище, обвързвано с либерализацията на енергийния пазар. Държавата вкара механизми за небитовите консуматори, които от време на време изглеждаха странни, само че това са действителностите.
През лятото обаче тук, в България, ни избавиха точно въглищата, като заработиха още няколко блока на централиte. Можеше ли да се оправим без тях?
Може би щеше да бъде мъчно, особено това лято, само че те не изиграха такава огромна роля, каквато им се желае на синдикатите да играят. Поглеждайки статистическите данни и даже в пиковите моменти, ролята на въглищата не надхвърляше 30% и то през нощта, когато фотоволтаиците не работят. Сега в случай че погледнете, ще видите, че тяхната роля се движи към 15 – 20% най-много денем.
Говорейки за цените, последните дни в България и района отново са доста високи по отношение на другите страни. Това е проблем, от който бизнесът се оплаква от доста години, макар ограниченията. Какво е решението на тази обстановка?
Оплакването значително е национална линия, което, несъмнено, не би трябвало да бъде подценявано. И битът се оплаква, само че в случай че вземете статистиката по години, ще видите, че България постоянно е с най-ниските цени през последните 5 – 6 години. Що се отнася до обстановката все още за бизнеса, дано не забравяме, че недоволствата им също би трябвало да бъдат гледани задоволително сериозно, тъй като бяха подхванати ограничения, беше основан механизъм за компенсиране. Това е една краткотрайна обстановка, тя от време на време се повтаря, от време на време има рецесии. Неслучайно започнах с това, че би трябвало да се гледа районно и европейски, тъй като в случай че имаше задоволително електроенергийна съгласуваност и задоволително опция за търговия с електрическа енергия, опцията за обмяна на електрическа енергия щеше да е доста по-голяма. Вярно е, че все още има проблем, само че страната е реагирала – има обезщетителен механизъм за бизнеса.
Държавата би трябвало да взе участие по-активно в районната и европейска политика, с цел да се осъществят тези детайли на софтуерна и на борсова съгласуваност, с цел да може да се облекчи търговията.
Това ли е лекарството?
Да, това е лекарството, редом с това би трябвало да търсим и стимулиране на развиването на нови мощности. В момента ВЕИ мощностите, които се построяват или са построени, са доста повече от тези, които към този момент работят. Тоест, в случай че изпълним и тяхното присъединение, казусът със сигурността на снабдяването с електрическа енергия изобщо няма да го има и ще можем да решим въпроса с локални производители. В началото на 2024 година започнахме да внасяме ток, създаден на база ВЕИ мощности, и не тъй като нямаме такива, а тъй като те не са присъединени към мрежата – т.е., тук имаме един вътрешен проблем.
Фокус е развиването на мрежовата инфраструктура както на европейско, по този начин и на национално равнище. България обаче е провинен за огромен % от проблемите на енергийната система в Европа...
Ние в това отношение няма потребност да откриваме топлата вода – има две посоки: усилване на софтуерната съгласуваност и нейното застраховане и борсовите механизми – рационализиране на механизма за търговия сред страните и то освен страните членки на Европейски Съюз. В това отношение желая да подчертая един позитивен факт: Българската самостоятелна енергийна борса работи доста добре. Като цяло ние би трябвало да преодолеем тези моменти компликации – горещина, липса на вода, война – които от време на време ще се появяват, насочвайки се към развиване на пазара. Няма различен път. На фона на цените на европейско равнище нашият бранш е почти постоянен.
В същото време обаче се отхвърляме от развиването на вятърни мощности, да вземем за пример, които могат да оказват помощ за превъзмогването на тези проблеми. Наскоро стана ясно, че в Генерал Тошево всички капиталови планове за вятър са отказани.
Това е извънредно значим въпрос, тъй като подобен вид планове има доста. Те несъмнено не са от национално значение, само че когато кумулативно се погледат, резултатът се мултиплицира и надлежно ролята им е доста по-голяма. За мен има два въпроса, свързани с проблемите при подобен вид планове. Първият е неразбираемата наредба, към момента законодателството в това отношение се усъвършенства. Там, където съществува регулация, липсва административен потенциал за използването ѝ. На второ място, няма да се учудя, в случай че има проблеми по реализирането на такива планове заради неяснотата за опция за тяхното присъединение.
Защо този проблем е значим – в народен проект една инвестиция от 20 – 30 млн. лева не е доста, само че за един съответен вложител това са ужасно доста пари, става дума за заеми, бизнес проекти, наказателни лихви. При това състояние, в случай че при един от тези детайли се скъса веригата и човек се окаже в състояние на задлъжнялост заради липса на административен потенциал или софтуерни благоприятни условия, това не стои добре и отхвърля и други. Отново стигаме до централизираната роля на страната – ясно законодателство, ясна политика и подкрепяне на съответния вложител да си осъществя по-бързо плана. Не може в някои общини администрацията да бави съответните стъпки заради липса на потенциал. Вярно е, че това е справедлив факт, само че страната би трябвало да откри решение.
Мотивът за отпор, какъвто дават локалните управляващи, обаче е за създаване на ветроенергийни паркове върху плодородна земеделска земя...
Това отново е обвързвано с неразбираемото законодателство и съответен образец е един от най-големите слънчеви паркове в България, край Панагюрище, където има ужасно доста разногласия във връзка с статута на земята, метода ѝ на придобиване и така нататък Говорим за 480 MW слънчев парк – толкоз беше мощността на един от дребните блокове в АЕЦ " Козлодуй ". Но това е вътрешен въпрос за страната и значително локален, тъй като по него имат отношение локалните служби, геодезии, тези които дават отговор за категоризация на земята, за запазване на околната среда и други Става въпрос за големи мощности и за оперативни проблеми на доста дребни планове, които обаче би трябвало да намерят национално решение.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ