ПИБ вложи 600 млн. лв. в намаляване на риска
Г-н Неделчев, Първа капиталова банка завърши 2017-а с много високи финансови резултати. Макар облагата от 85 млн. лева да е по-малка спрямо тази от 2016 година, тя въпреки всичко е много солидна на фона на непрекъснато намаляващите лихвени нива. Какви са нейните съществени източници?
- Отчетената за предходната година облага отразява положителния капацитет на банката, а считам, че през 2018-а той ще нараства.
Вярно е, че облагата за 2017-а е по-ниска от тази за 2016-а, само че това е специфичност, която е присъща за целия банков бранш през миналата година, тъй като през 2016-а върху облагата имаше еднократни позитивни резултати. Такъв резултат примерно е огромният дял, който всички банки у нас получиха от интернационалния картов оператор "Виза ". Само за ПИБ този дял през 2016-а бе 25 млн. лв.. А през 2017-а този резултат го няма.
Освен това поради общото понижение на лихвените нива в цялата банкова система се стигна до стесняване на чистия лихвен приход. Във всички банки има напън за предоговаряне на остарели заеми, а договорите за нови заеми се подписват при по-ниски лихвени равнища. И в ПИБ тази наклонност води до понижаване на лихвените приходи. Въпреки това като цяло считаме, че лихвените маржове се стабилизират на сегашните си равнища. При нас чистият позитивен марж на лихвоносните активи е към 4% при 3.7% за цялата банкова система.
Добре е да се знае, че през предходната година имаме растеж на чистите доходи от такси и комисиони - от 89 млн. лева на 99 млн. лева, който се дължи не на увеличение на размера на таксите, а на растежа на броя и размера на паричните преводи. Размерът на провизиите по отношение на общия размер на заемите при нас е 1.4% и тя е сравнима с тази, която е междинна за пазара - 1.3 %.
Както към този момент казахме, облагата от 85 млн. лева през 2017-а ни дава коефициент на възвръщаемост на капитала от 9.7% при 9.6% междинна възвръщаемост за целия пазар.
Има ли пренасочване на бизнеса на банката към нови групи клиенти?
- Още през 2016-а ние акцентирахме върху развиването на банкирането на дребно, а и за дребни и междинни предприятия. В потребителските заеми ПИБ има най-големия растеж за 2017-а. В целия сегмент за банкиране на дребно сме на второ място по растеж в банковата система. Смятаме, че по-доброто развиване на макроикономическата среда като цяло, повишените приходи на популацията и потреблението, намаляването на безработицата са доста добра база за развиване на банкирането за физически лица. Това не значи, че сме изоставили корпоративното банкиране, само че сме съсредоточили по-големи старания върху развиването на услугите за жители.
Като приказваме за банкирането на дребно, какъв е рискът за заемите за жители и за дребните и междинните предприятия от идно увеличение на лихвените нива?
- При всички случаи такова нарастване ще има. Друг е въпросът дали то ще стартира още през 2018-а или през 2019 година. Според нас това нарастване няма да бъде внезапно. Но моят съвет към кредитополучателите е добре да възнамеряват, когато купуват парцел или вършат инвестиция благодарение на по-дългосрочен заем, като изчислят опциите си да го обслужват при увеличени лихви и надлежно при увеличени разноски за изплащането на заема. Във всеки случай задачата на ПИБ, а и на която и да е друга банка не е да даде заеми, които ще затруднят клиентите й даже и при смяна на пазарните условия.
През цялата 2018-а и първия месец на 2018-а се вижда, че така наречен необслужвани заеми на банковия пазар понижават както като безспорен размер, по този начин и като съответствие по отношение на общия кредитен портфейл. Как се развива този развой в ПИБ и какво е въздействието му върху финансовите й резултати?
- Първа капиталова банка има средносрочна стратегия за по-нататъшното понижаване на необслужваните заеми, съгласно която в границите на няколко години ще достигнем ниски нива на проблематичните заеми. През 2017-а - от края на първото тримесечие, когато необслужваните заеми бяха 21.5% от общия размер на предоставените от банката заеми, в края на годината това съответствие понижа до 17.6 %. Това напълно не е малко, тъй като става дума за отписване на изцяло провизирани заеми и стесняване на проблематичния портфейл с повече от 200 млн. лева, като тази наклонност към понижение продължава. Съществуващите проблематични заеми в банката са провизирани приблизително на 60% от техния размер, а разликата до 100% е покрита с обезпечения на по-голяма стойност от тази разлика. Разбирате, че за реализацията на проблематичните вземания е належащо време, обвързвано със правосъдните процедури по продажбата на обезпеченията. Това е непрекъснат развой, който продължава във времето. Що се отнася до новите заеми - при тях нивата на утежняване са доста ниски, заради което и новогенерираните неприятни заеми са доста малко.
След прегледа на качеството на активите през 2016-а към ПИБ имаше надзорни рекомендации за понижаване на рисковите активи. Как се извършват те? И какви дейности са подхванати във връзка с парцела в Кремиковци, който банката закупи и който е основна част от обезпеченията на длъжници, които станаха нейна благосъстоятелност?
- Имотите в Кремиковци в действителност са основна част от активите, добити от банката. В този случай се работи по две линии. Едната е по изчистване на ненужните здания и цялостна рекултивация на терена. Другата линия е, че беседваме с евентуални вложители за бъдещо развиване на индустриални и логистични планове на територията на Кремиковци. Интересът за това е сериозен и чакаме в околните години там да се реализира забавен план.
Имате поради план, при който банката ще продаде този актив?
- Да.
А какво е осъществяването по другите рекомендации на банковия контрол?
- От края на 2015-а до края на 2017-а година общият размер на всички подхванати ограничения по понижаване на рисковете за банката е над 600 млн. лв.. В тях се включва облагата на банката за двете години - в размер на 175 млн. лева, начислените хранителни запаси за 2016-а и 2017-а в размер на 232 млн. лева и спомагателни ограничения за понижаване на риска по обособени вземания - отчасти погасяване и спомагателни обезпечения за над 250 млн. лв..
Ние считаме, че сме покрили изцяло съответно тези 400 млн. лева, които ПИБ трябваше да покрие - съгласно това, което сподели прегледът на качеството на активите през 2016-а. Затова още през предходната година обявихме, че финансовите буфери, които по рекомендациите на Българска народна банка, Първа капиталова банка трябваше да натрупа, са обезпечени.
Освен тези чисто финансови ограничения сме подхванали и административни ограничения за възстановяване на успеваемостта на ръководството на банката. Повишихме потенциала на отделите по ръководство на риска, по събираемостта на заемите. Създадохме и ново звено за продажба на добитите активи. Има нова дирекция, която се занимава с интензивното ръководство на заеми, които не са в просрочие, само че чиито получатели демонстрират признаци на утежняване на финансовото си положение.
А рекомендацията за привличане на нови вложители в капитала на банката? Докъде стигна процесът на нейното осъществяване?
- Неведнъж съм коментирал този въпрос, само че още веднъж ще подчертая, че Първа капиталова банка е обществено сдружение, търгувано на Българска фондова борса. По тази причина всевъзможни информация, обвързвана свързана с привличането на нови вложители в капитала на банката, която бъде изнесена, преди да има обвързващи предложения, може да повлияе върху цените на борсата. А това е неприемливо според настоящото законодателство. По тази причина мога единствено да кажа, че процесът на диалози с разнообразни типове евентуални вложители продължава и ние ще се спрем на най-хубавото предложение за клиентите, за чиновниците и за акционерите на банката.
През последните две седмици в общественото пространство още веднъж бе повдигната тематиката за парк "Пирин ", за вложенията в него и за присъединяване на ПИБ в тях. Какъв е размерът на вземанията на банката от всички длъжници, свързани с парк "Пирин ", и по особено от компанията "Юлен "?
- Не мога да разясня вземанията от обособени клиенти поради банковата загадка. Но ще кажа, че общият размер на вземанията на банката от семейства и от всевъзможни бизнес инициативи в Банско е под 1.3% от целия кредитен портфейл на банката, като голямата част от тези вземания са към жители и към дребни и междинни предприятия от Банско и района. При това процентът на просрочия по тези вземания на банката са под междинните за страната.
Неделчо Неделчев е определен за основен изпълнителен шеф и ръководител на управителния съвет на Първа капиталова банка през май 2017-а. През интервала 2007-2012-а той бе член на надзорния съвет на кредитната институция, а през 2013 година управлява плана за придобиването на "Юнионбанк " ЕАД, като до вливането й в ПИБ е член на надзорния й съвет.
Започва кариерата си в брокерска къща "Авал Ин ". От 1997 година е финансов анализатор в "Първа финансова брокерска къща ", като скоро по-късно става началник на отдел "Анализи ", а през 2001 година към този момент е един от нейните шефове. През 2003 година е назначен за заместник-министър в Министерство на превоза и известията, като за интервала от 2003-2005 година е бил заместник-председател и ръководител на съвета на шефовете на "Българска телекомуникационна компания " АД. От септември 2005 година до март 2006 година Неделчев е консултант на министъра на държавната администрация. През професионалната си кариера той е взел участие в ръководството на редица сдружения с активност в енергийния и телекомуникационния бранш в България, както и такива в региона на финансовото консултиране.
- Отчетената за предходната година облага отразява положителния капацитет на банката, а считам, че през 2018-а той ще нараства.
Вярно е, че облагата за 2017-а е по-ниска от тази за 2016-а, само че това е специфичност, която е присъща за целия банков бранш през миналата година, тъй като през 2016-а върху облагата имаше еднократни позитивни резултати. Такъв резултат примерно е огромният дял, който всички банки у нас получиха от интернационалния картов оператор "Виза ". Само за ПИБ този дял през 2016-а бе 25 млн. лв.. А през 2017-а този резултат го няма.
Освен това поради общото понижение на лихвените нива в цялата банкова система се стигна до стесняване на чистия лихвен приход. Във всички банки има напън за предоговаряне на остарели заеми, а договорите за нови заеми се подписват при по-ниски лихвени равнища. И в ПИБ тази наклонност води до понижаване на лихвените приходи. Въпреки това като цяло считаме, че лихвените маржове се стабилизират на сегашните си равнища. При нас чистият позитивен марж на лихвоносните активи е към 4% при 3.7% за цялата банкова система.
Добре е да се знае, че през предходната година имаме растеж на чистите доходи от такси и комисиони - от 89 млн. лева на 99 млн. лева, който се дължи не на увеличение на размера на таксите, а на растежа на броя и размера на паричните преводи. Размерът на провизиите по отношение на общия размер на заемите при нас е 1.4% и тя е сравнима с тази, която е междинна за пазара - 1.3 %.
Както към този момент казахме, облагата от 85 млн. лева през 2017-а ни дава коефициент на възвръщаемост на капитала от 9.7% при 9.6% междинна възвръщаемост за целия пазар.
Има ли пренасочване на бизнеса на банката към нови групи клиенти?
- Още през 2016-а ние акцентирахме върху развиването на банкирането на дребно, а и за дребни и междинни предприятия. В потребителските заеми ПИБ има най-големия растеж за 2017-а. В целия сегмент за банкиране на дребно сме на второ място по растеж в банковата система. Смятаме, че по-доброто развиване на макроикономическата среда като цяло, повишените приходи на популацията и потреблението, намаляването на безработицата са доста добра база за развиване на банкирането за физически лица. Това не значи, че сме изоставили корпоративното банкиране, само че сме съсредоточили по-големи старания върху развиването на услугите за жители.
Като приказваме за банкирането на дребно, какъв е рискът за заемите за жители и за дребните и междинните предприятия от идно увеличение на лихвените нива?
- При всички случаи такова нарастване ще има. Друг е въпросът дали то ще стартира още през 2018-а или през 2019 година. Според нас това нарастване няма да бъде внезапно. Но моят съвет към кредитополучателите е добре да възнамеряват, когато купуват парцел или вършат инвестиция благодарение на по-дългосрочен заем, като изчислят опциите си да го обслужват при увеличени лихви и надлежно при увеличени разноски за изплащането на заема. Във всеки случай задачата на ПИБ, а и на която и да е друга банка не е да даде заеми, които ще затруднят клиентите й даже и при смяна на пазарните условия.
През цялата 2018-а и първия месец на 2018-а се вижда, че така наречен необслужвани заеми на банковия пазар понижават както като безспорен размер, по този начин и като съответствие по отношение на общия кредитен портфейл. Как се развива този развой в ПИБ и какво е въздействието му върху финансовите й резултати?
- Първа капиталова банка има средносрочна стратегия за по-нататъшното понижаване на необслужваните заеми, съгласно която в границите на няколко години ще достигнем ниски нива на проблематичните заеми. През 2017-а - от края на първото тримесечие, когато необслужваните заеми бяха 21.5% от общия размер на предоставените от банката заеми, в края на годината това съответствие понижа до 17.6 %. Това напълно не е малко, тъй като става дума за отписване на изцяло провизирани заеми и стесняване на проблематичния портфейл с повече от 200 млн. лева, като тази наклонност към понижение продължава. Съществуващите проблематични заеми в банката са провизирани приблизително на 60% от техния размер, а разликата до 100% е покрита с обезпечения на по-голяма стойност от тази разлика. Разбирате, че за реализацията на проблематичните вземания е належащо време, обвързвано със правосъдните процедури по продажбата на обезпеченията. Това е непрекъснат развой, който продължава във времето. Що се отнася до новите заеми - при тях нивата на утежняване са доста ниски, заради което и новогенерираните неприятни заеми са доста малко.
След прегледа на качеството на активите през 2016-а към ПИБ имаше надзорни рекомендации за понижаване на рисковите активи. Как се извършват те? И какви дейности са подхванати във връзка с парцела в Кремиковци, който банката закупи и който е основна част от обезпеченията на длъжници, които станаха нейна благосъстоятелност?
- Имотите в Кремиковци в действителност са основна част от активите, добити от банката. В този случай се работи по две линии. Едната е по изчистване на ненужните здания и цялостна рекултивация на терена. Другата линия е, че беседваме с евентуални вложители за бъдещо развиване на индустриални и логистични планове на територията на Кремиковци. Интересът за това е сериозен и чакаме в околните години там да се реализира забавен план.
Имате поради план, при който банката ще продаде този актив?
- Да.
А какво е осъществяването по другите рекомендации на банковия контрол?
- От края на 2015-а до края на 2017-а година общият размер на всички подхванати ограничения по понижаване на рисковете за банката е над 600 млн. лв.. В тях се включва облагата на банката за двете години - в размер на 175 млн. лева, начислените хранителни запаси за 2016-а и 2017-а в размер на 232 млн. лева и спомагателни ограничения за понижаване на риска по обособени вземания - отчасти погасяване и спомагателни обезпечения за над 250 млн. лв..
Ние считаме, че сме покрили изцяло съответно тези 400 млн. лева, които ПИБ трябваше да покрие - съгласно това, което сподели прегледът на качеството на активите през 2016-а. Затова още през предходната година обявихме, че финансовите буфери, които по рекомендациите на Българска народна банка, Първа капиталова банка трябваше да натрупа, са обезпечени.
Освен тези чисто финансови ограничения сме подхванали и административни ограничения за възстановяване на успеваемостта на ръководството на банката. Повишихме потенциала на отделите по ръководство на риска, по събираемостта на заемите. Създадохме и ново звено за продажба на добитите активи. Има нова дирекция, която се занимава с интензивното ръководство на заеми, които не са в просрочие, само че чиито получатели демонстрират признаци на утежняване на финансовото си положение.
А рекомендацията за привличане на нови вложители в капитала на банката? Докъде стигна процесът на нейното осъществяване?
- Неведнъж съм коментирал този въпрос, само че още веднъж ще подчертая, че Първа капиталова банка е обществено сдружение, търгувано на Българска фондова борса. По тази причина всевъзможни информация, обвързвана свързана с привличането на нови вложители в капитала на банката, която бъде изнесена, преди да има обвързващи предложения, може да повлияе върху цените на борсата. А това е неприемливо според настоящото законодателство. По тази причина мога единствено да кажа, че процесът на диалози с разнообразни типове евентуални вложители продължава и ние ще се спрем на най-хубавото предложение за клиентите, за чиновниците и за акционерите на банката.
През последните две седмици в общественото пространство още веднъж бе повдигната тематиката за парк "Пирин ", за вложенията в него и за присъединяване на ПИБ в тях. Какъв е размерът на вземанията на банката от всички длъжници, свързани с парк "Пирин ", и по особено от компанията "Юлен "?
- Не мога да разясня вземанията от обособени клиенти поради банковата загадка. Но ще кажа, че общият размер на вземанията на банката от семейства и от всевъзможни бизнес инициативи в Банско е под 1.3% от целия кредитен портфейл на банката, като голямата част от тези вземания са към жители и към дребни и междинни предприятия от Банско и района. При това процентът на просрочия по тези вземания на банката са под междинните за страната.
Неделчо Неделчев е определен за основен изпълнителен шеф и ръководител на управителния съвет на Първа капиталова банка през май 2017-а. През интервала 2007-2012-а той бе член на надзорния съвет на кредитната институция, а през 2013 година управлява плана за придобиването на "Юнионбанк " ЕАД, като до вливането й в ПИБ е член на надзорния й съвет.
Започва кариерата си в брокерска къща "Авал Ин ". От 1997 година е финансов анализатор в "Първа финансова брокерска къща ", като скоро по-късно става началник на отдел "Анализи ", а през 2001 година към този момент е един от нейните шефове. През 2003 година е назначен за заместник-министър в Министерство на превоза и известията, като за интервала от 2003-2005 година е бил заместник-председател и ръководител на съвета на шефовете на "Българска телекомуникационна компания " АД. От септември 2005 година до март 2006 година Неделчев е консултант на министъра на държавната администрация. През професионалната си кариера той е взел участие в ръководството на редица сдружения с активност в енергийния и телекомуникационния бранш в България, както и такива в региона на финансовото консултиране.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ




