Без ускорени геоложки проучвания, ще изпаднем от надпреварата за суровини
Г-н Митев, преди година БМГК прикани за ускорение на издаването на разрешителни за изследване за сериозни първични материали у нас и основаване на бърза писта за реализация на сходни планове и старт на добива им. За това време промени ли се нещо в дейностите на държавното управление?
Краткият отговор е не. Не в мащаба, от който имаме потребност. Европа одобри Регламента за сериозните първични материали (CRMA), с ясни периоди за стратегически планове – най-много 27 месеца за разрешителни при рандеман и 15 месеца за преправка и преработване, плюс „ едно гише “ за съгласуваност. Това е новият стандарт.
В България към момента сме надалеч от тези периоди. Проблемът е в административната тежест - повтаряне на функционалности и липса на съгласуваност сред институциите, които вземат участие в процеса.
Последната нова мина у нас стигна до старт след близо 17 години административни процедури. Това е показателно за разликата сред европейския стандарт и нашата процедура. При такива периоди няма по какъв начин да притеглим вложители в нови планове за сериозни първични материали, изключително когато прилежащи страни към този момент вкарват по-бързи и транспарантни режими.
Ако не наваксаме, просто ще изостанем в " конкуренцията за първични материали ". Новият европейски правилник задължава страните да имат национални стратегии за геоложки изследвания. Това е първата стъпка, с която можем бързо да наваксаме – в случай че имаме настоящи геоложки карти, ясно обозначени предпочитани зони, които да се приготвят за бъдещи обекти. Това може да се свърши в границите на няколко години, само че би трябвало политическа воля и координирани дейности сред министерства, организации и локални управляващи. В момента темпото е под нужното, а в световен проект времето не работи в наша изгода – конкуренцията за вложения в добива на сериозни първични материали е огромна и всеки занимателен план просто се пренасочва другаде.
Какво е вашето пояснение за нехайството на страната към бранш, радващ се на плевел интерес в международен мащаб и даже на борба за подписване на междуправителствени съглашения за достъп до стратегически запаси?
Аз не бих го нарекъл безгрижие. По-скоро приказваме за липса на ясна цел и дълготраен проект за бранша, какъвто не може да се чака при честата промяна на държавни управления и политическите рецесии, които виждаме в последните пет години.
Минната промишленост работи с небосвод от десетилетия, а когато сигналите от страната са неуверени и разпоредбите се сменят в придвижване, вложителите просто насочват капитала си там, където има предвидимост. В Европа картината е добре известна – използваме към 30% от международните първични материали, а добиваме едвам 3%. Затова Европейски Съюз към този момент сложи съответни цели: до 2030 година най-малко 10% от потреблението да се добива в границите на Съюза, 40% да се преработва тук и 25% да идва от преработване. Това е логичност, която би трябвало да преведем и на български терен – със периоди, бюджет, съответни цели и ясна отговорност кой какво прави.
Фактът, че при първата вълна от асортимент на стратегически планове по Регламента за сериозните първични материали, утвърдена през март 2025 година, няма нито един български план, е явен сигнал. Това не значи, че нямаме капацитет, само че демонстрира, че би трябвало доста по-добра подготовка – планове с цялостна техническа и икономическа аргументация, потвърдени ресурси и отработена връзка с локалните общности още в най-ранния стадий. Ако не го създадем, просто ще гледаме в профил по какъв начин други страни осъществят възможностите, които и ние имаме.
Част от евентуалните залежи на скъпи метали и минерали у нас не могат да бъдат създадени поради локална опозиция. Например това за волфрам край Велинград, или затворени манганови находища. Как може да бъде преодолян публичният негативизъм против изследванията и добива на подземни благосъстояния?
Доверието към минната промишленост се построява с години и изисква дейната роля на страната като неоспорим поръчител за бистрота и надзор. Когато институциите ясно застанат зад своите решения и ги обяснят на обществото, доста от страховете и спекулациите отпадат. Там, където институциите и бизнесът работят в синхрон и с еднообразно обръщение, публичното съмнение последователно се заменя с схващане и поддръжка. Ако този развой се подценява, случаите като Велинград, а също Трън, Златуша, или мангановите залежи няма да останат изолирани, а ще се трансфорат в модел, който ще стопира развиването на целия бранш.
Енергийният министър неотдавна в Съединени американски щати разисква привличане на тамошни вложители за сходни изследвания, само че задоволително добра ли е бизнес средата за такива инициативи? Знаем, че в това време енергийното ведомство желае да увеличи концесионните си хонорари. Това не е ли спънка даже за сегашните настоящи мини за стратегически първични материали?
Всяка среща, която отваря порти за нови вложители и технологии, е потребна. Но вложителите първо гледат каква е средата тук. Ако у нас няма предвидими правила и постоянни условия, ползата доста бързо стопира.
В края на 2024 година предлагането за въвеждане на спомагателен " минен налог " беше явен образец по какъв начин неочакваната смяна на разпоредбите основава неустановеност и подкопава доверието.
Позицията на сектора постоянно е била поредна – би трябвало да има предвидимост, ясни правила и постоянни условия, които не се трансформират в придвижване. Минната промишленост влага с дълъг небосвод и всяка непланирана регулаторна смяна въздейства директно върху готовността за нови планове.
За да бъдем действително конкурентни в битката за стратегически планове, би трябвало да реализираме още няколко значими промени. На първо място е синхронизацията на процедурите по цялата верига – от изследването, през оценката на въздействието върху околната среда и концесионния контракт, до строителството. В момента те вървят като обособени и несвързани процеси, което води до закъснение и оскъпяване. Също толкоз значимо е да има предвидимост в цените на електрическата енергия. Минната промишленост е енергоемка и внезапните съмнения в цените могат да повлияят на облагата даже при положителни пазарни условия. И най-после, стабилната фискална рамка е изискване, без което не може. Това дава на фирмите опция да възнамеряват, да ръководят риска и да вземат капиталови решения с дълготраен небосвод.
Ако тези условия бъдат изпълнени, ползата на непознатите вложители ще се материализира в действителни планове и нови работни места.
Има ли изясненост за перспективните терени, които може да съдържат сериозни първични материали и би трябвало да бъдат изследвани? Къде са те – има ли към този момент разгласен интерес към тях и какво може да се чака в обозримо бъдеще?
Геоложката картина на страната е добре позната. Знаем, че в Средногорието има находища на мед и злато, в Източните Родопи има злато, в Рило-Родопския масив – волфрам и молибден, в Сакар планина също има ресурси на волфрам, мед и злато, а в Добруджа – обилни манганови находища. Имаме и индустриални минерали с положително търсене. По новите европейски критерии медта към този момент е стратегическа суровина, а България е измежду водещите производители в Европейски Съюз. Водещи сме и при златото, барита, оловото и цинка.
Проблемът е, че сега работят главно предприятия с над 50 години история, а за планирането на нови би трябвало да използваме геоложки данни, събирани преди десетилетия – 60-те, 70-те и 80-те години. Ако желаеме да сменяем днешните мощности с нови залежи през идващите 10–15 години, би трябвало да насочим напъните си в нови изследвания. Интерес към изследванията има, само че от първичен интерес до действително потвърдени ресурси, минава дълъг интервал от време, който би трябвало да се усъвършенства.
Какви са сегашните най-сериозни спънки пред минния бизнес у нас?
Като цяло пречките пред бранша се свеждат до няколко съществени линии. На първо място – прекомерно забавените процедури, които стопират плановете и понижават интереса на вложителите. На второ – значимо е да има предвидимост в изискванията за работа, било то в регулации, налози или енергийни разноски. Минната промишленост е дълготраен бизнес и с цел да се развива, би трябвало да знае какви са разпоредбите и че те няма да се трансформират ненадейно. И трето – потребността от по-добра връзка с обществото, с цел да се построи доверие и схващане за смисъла на добива и ролята му за стопанската система. Без това не може да приказваме за ярко бъдеще на минния отрасъл.
Преминаването към еврото е една от най-важните тематики на годината. Какво влияние ще окаже това върху минния бизнес?
За минния бранш прекосяването към еврото би било стъпка към по-голяма финансова непоклатимост и по-нисък валутен риск при интернационалните покупко-продажби. Повечето първични материали се търгуват в долари, само че огромна част от оборудването, технологиите и услугите, които използваме, идват от Европейски Съюз и са в евро. Това ще улесни финансовите планове и ще понижи разноските по продан. За нас е значимо валутната непоклатимост да бъде подкрепена с по-гъвкава и предвидима регулаторна среда.
Краткият отговор е не. Не в мащаба, от който имаме потребност. Европа одобри Регламента за сериозните първични материали (CRMA), с ясни периоди за стратегически планове – най-много 27 месеца за разрешителни при рандеман и 15 месеца за преправка и преработване, плюс „ едно гише “ за съгласуваност. Това е новият стандарт.
В България към момента сме надалеч от тези периоди. Проблемът е в административната тежест - повтаряне на функционалности и липса на съгласуваност сред институциите, които вземат участие в процеса.
Последната нова мина у нас стигна до старт след близо 17 години административни процедури. Това е показателно за разликата сред европейския стандарт и нашата процедура. При такива периоди няма по какъв начин да притеглим вложители в нови планове за сериозни първични материали, изключително когато прилежащи страни към този момент вкарват по-бързи и транспарантни режими.
Ако не наваксаме, просто ще изостанем в " конкуренцията за първични материали ". Новият европейски правилник задължава страните да имат национални стратегии за геоложки изследвания. Това е първата стъпка, с която можем бързо да наваксаме – в случай че имаме настоящи геоложки карти, ясно обозначени предпочитани зони, които да се приготвят за бъдещи обекти. Това може да се свърши в границите на няколко години, само че би трябвало политическа воля и координирани дейности сред министерства, организации и локални управляващи. В момента темпото е под нужното, а в световен проект времето не работи в наша изгода – конкуренцията за вложения в добива на сериозни първични материали е огромна и всеки занимателен план просто се пренасочва другаде.
Какво е вашето пояснение за нехайството на страната към бранш, радващ се на плевел интерес в международен мащаб и даже на борба за подписване на междуправителствени съглашения за достъп до стратегически запаси?
Аз не бих го нарекъл безгрижие. По-скоро приказваме за липса на ясна цел и дълготраен проект за бранша, какъвто не може да се чака при честата промяна на държавни управления и политическите рецесии, които виждаме в последните пет години.
Минната промишленост работи с небосвод от десетилетия, а когато сигналите от страната са неуверени и разпоредбите се сменят в придвижване, вложителите просто насочват капитала си там, където има предвидимост. В Европа картината е добре известна – използваме към 30% от международните първични материали, а добиваме едвам 3%. Затова Европейски Съюз към този момент сложи съответни цели: до 2030 година най-малко 10% от потреблението да се добива в границите на Съюза, 40% да се преработва тук и 25% да идва от преработване. Това е логичност, която би трябвало да преведем и на български терен – със периоди, бюджет, съответни цели и ясна отговорност кой какво прави.
Фактът, че при първата вълна от асортимент на стратегически планове по Регламента за сериозните първични материали, утвърдена през март 2025 година, няма нито един български план, е явен сигнал. Това не значи, че нямаме капацитет, само че демонстрира, че би трябвало доста по-добра подготовка – планове с цялостна техническа и икономическа аргументация, потвърдени ресурси и отработена връзка с локалните общности още в най-ранния стадий. Ако не го създадем, просто ще гледаме в профил по какъв начин други страни осъществят възможностите, които и ние имаме.
Част от евентуалните залежи на скъпи метали и минерали у нас не могат да бъдат създадени поради локална опозиция. Например това за волфрам край Велинград, или затворени манганови находища. Как може да бъде преодолян публичният негативизъм против изследванията и добива на подземни благосъстояния?
Доверието към минната промишленост се построява с години и изисква дейната роля на страната като неоспорим поръчител за бистрота и надзор. Когато институциите ясно застанат зад своите решения и ги обяснят на обществото, доста от страховете и спекулациите отпадат. Там, където институциите и бизнесът работят в синхрон и с еднообразно обръщение, публичното съмнение последователно се заменя с схващане и поддръжка. Ако този развой се подценява, случаите като Велинград, а също Трън, Златуша, или мангановите залежи няма да останат изолирани, а ще се трансфорат в модел, който ще стопира развиването на целия бранш.
Енергийният министър неотдавна в Съединени американски щати разисква привличане на тамошни вложители за сходни изследвания, само че задоволително добра ли е бизнес средата за такива инициативи? Знаем, че в това време енергийното ведомство желае да увеличи концесионните си хонорари. Това не е ли спънка даже за сегашните настоящи мини за стратегически първични материали?
Всяка среща, която отваря порти за нови вложители и технологии, е потребна. Но вложителите първо гледат каква е средата тук. Ако у нас няма предвидими правила и постоянни условия, ползата доста бързо стопира.
В края на 2024 година предлагането за въвеждане на спомагателен " минен налог " беше явен образец по какъв начин неочакваната смяна на разпоредбите основава неустановеност и подкопава доверието.
Позицията на сектора постоянно е била поредна – би трябвало да има предвидимост, ясни правила и постоянни условия, които не се трансформират в придвижване. Минната промишленост влага с дълъг небосвод и всяка непланирана регулаторна смяна въздейства директно върху готовността за нови планове.
За да бъдем действително конкурентни в битката за стратегически планове, би трябвало да реализираме още няколко значими промени. На първо място е синхронизацията на процедурите по цялата верига – от изследването, през оценката на въздействието върху околната среда и концесионния контракт, до строителството. В момента те вървят като обособени и несвързани процеси, което води до закъснение и оскъпяване. Също толкоз значимо е да има предвидимост в цените на електрическата енергия. Минната промишленост е енергоемка и внезапните съмнения в цените могат да повлияят на облагата даже при положителни пазарни условия. И най-после, стабилната фискална рамка е изискване, без което не може. Това дава на фирмите опция да възнамеряват, да ръководят риска и да вземат капиталови решения с дълготраен небосвод.
Ако тези условия бъдат изпълнени, ползата на непознатите вложители ще се материализира в действителни планове и нови работни места.
Има ли изясненост за перспективните терени, които може да съдържат сериозни първични материали и би трябвало да бъдат изследвани? Къде са те – има ли към този момент разгласен интерес към тях и какво може да се чака в обозримо бъдеще?
Геоложката картина на страната е добре позната. Знаем, че в Средногорието има находища на мед и злато, в Източните Родопи има злато, в Рило-Родопския масив – волфрам и молибден, в Сакар планина също има ресурси на волфрам, мед и злато, а в Добруджа – обилни манганови находища. Имаме и индустриални минерали с положително търсене. По новите европейски критерии медта към този момент е стратегическа суровина, а България е измежду водещите производители в Европейски Съюз. Водещи сме и при златото, барита, оловото и цинка.
Проблемът е, че сега работят главно предприятия с над 50 години история, а за планирането на нови би трябвало да използваме геоложки данни, събирани преди десетилетия – 60-те, 70-те и 80-те години. Ако желаеме да сменяем днешните мощности с нови залежи през идващите 10–15 години, би трябвало да насочим напъните си в нови изследвания. Интерес към изследванията има, само че от първичен интерес до действително потвърдени ресурси, минава дълъг интервал от време, който би трябвало да се усъвършенства.
Какви са сегашните най-сериозни спънки пред минния бизнес у нас?
Като цяло пречките пред бранша се свеждат до няколко съществени линии. На първо място – прекомерно забавените процедури, които стопират плановете и понижават интереса на вложителите. На второ – значимо е да има предвидимост в изискванията за работа, било то в регулации, налози или енергийни разноски. Минната промишленост е дълготраен бизнес и с цел да се развива, би трябвало да знае какви са разпоредбите и че те няма да се трансформират ненадейно. И трето – потребността от по-добра връзка с обществото, с цел да се построи доверие и схващане за смисъла на добива и ролята му за стопанската система. Без това не може да приказваме за ярко бъдеще на минния отрасъл.
Преминаването към еврото е една от най-важните тематики на годината. Какво влияние ще окаже това върху минния бизнес?
За минния бранш прекосяването към еврото би било стъпка към по-голяма финансова непоклатимост и по-нисък валутен риск при интернационалните покупко-продажби. Повечето първични материали се търгуват в долари, само че огромна част от оборудването, технологиите и услугите, които използваме, идват от Европейски Съюз и са в евро. Това ще улесни финансовите планове и ще понижи разноските по продан. За нас е значимо валутната непоклатимост да бъде подкрепена с по-гъвкава и предвидима регулаторна среда.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ