- Г-н Михов, в края на април бяхте сред пострадалите

- Г-н Михов, в края на април бяхте измежду потърпевшите във верижна злополука в София. Как стана ПТП-то на „ Цариградско шосе "?

- Имаше запушване на бул. „ Цариградско шосе ” и стана верижна злополука сред три коли, като моята беше последна. Слава богу, вредите са единствено по „ колите, няма човешки жертви. След като се случи ПТП-то, две прелестни млади дами, които караха другите два автомобила пристигнаха при мен, с цел да видят по какъв начин съм. Тримата отидохме в болница за обзор. На девойките им нямаше нищо. На мен ми направиха рентген и се откри, че съм с натъртен гръден панер, който още ме наболява и ми припомня за станалото. Лекарите желаеха да поостана няколко дни за проучвания, само че защото ми е писнало от прегледи и хоспитализации, отхвърлих и си потеглих на своя отговорност.

- Откога притежавате шофьорска брошура и какъв брой автомобила сте сменили до момента? Други произшествия имали ли сте през живота си?

- От доста години имам шофьорска брошура, и то за професионален лидер на МПС. В гимназията се учех на камиони ГАЗ-51 и ГАЗ-53. Страхотни преподаватели ми показваха тънкостите на карането.

" В началото на 90-те за първи път катастрофирах с автомобил. Вината тогава не беше моя. Шофирах на бул. „ България " и на една от пресечките се ударих с тролей.

- Някога тормозили ли сте се за живота си?

- Да, претърпях две доста сложни години. Бях сред живота и гибелта. Имах връзка с несъответствуващ човек, който ми взе всички пари. Започна да ме изнудва, заплашваше и фамилията ми, сипеше закани за двете ми внучки. Бях раздрънкан от удари с тръба и какво ли още не, Този човек е първият който си е разрешил да ме заплашва и бие. Винаги съм се опитвал да върша положително и в никакъв случай не съм посягал на човек, само че очевидно е трябвало да преживея и това.

- За побоя преди 5 години ли говорите – когато няколко души ви потрошиха грубо пред дома ви в „ Младост ”?

- Не е единствено този случай. Въпросният ми е посягал неведнъж. Преди 5 години не споделих на полицията, че побоят е от него. Не смеех, беше ме боязън да не навреди на фамилията, на дамата, дъщерята и внучките. След време, когато към този момент ми дотегна от закани и малтретиране, отидох в полицията и дадох показания. Споделих за какво съм замълчал, когато бях атакуван пред дома ми.

- Колко пъти сте обичай от и по разпореждане на въпросния човек?

- Никога не съм бил човек, който се оплаква – просто споделям. Близо 2 години продължи тормозът и неведнъж съм бил измъчван. Целият съм натрошен от въпросния и от други хора по негова заповед. Имам 5 счупени ребра, 3 пукнати, счупена челюст, счупени уши... в оня интервал не смеех да оповестя в полицията, тъй като знаех, че душманинът ми има връзки на всички места. Той ми говореше непосредствено, че едната внучка е 20 000 евро, другата – 30 000 и така нататък Най-накрая въпреки всичко се престраших и отидох да подам тъжба. Попаднах на стоманен служител на реда. От Министерство на вътрешните работи предизвестиха инквизитора ми и съвсем година нямах никакви проблеми. Не мина доста време и го убиха на улицата. Не желая и няма да загатна името му, макар че към този момент е мъртъв и не съставлява опасност за мен.

- Кога ви посегна за първи път?

- Запознахме се инцидентно с него и взехме решение да станем бизнеспартньори. Съвсем ненадейно обаче той се промени изведнъж. Една вечер беше пийнал и го карах с неговата кола. Минах през някаква дупка и тогава ми счупи ченето.

- Какви тъкмо бяха бизнесотношенията ви?

- Взехме дружно чартърен ресторант. Мястото беше хубаво за бизнес, само че с хора като въпросния не може да се работи. Уж щяхме да разделяме всичко на половина, само че не се случи тъкмо по този начин. Той се правеше на доста богат, а се постановяваше най-често аз да заплащам защо ли не. Накрая се оказа, че затрупвам 70% от разноските, а той – 30. Минало-заминало. Радвам се, че фамилията ми и аз сме добре, че този призрачен сън е към този момент зад тила ми.

- Каква сума загубихте от партньорството си с въпросния?

- Загубих доста пари, над 80 000 евро. Продадох си ягуара, както и другите коли. Наложи се даже да се разделя с офиса си. Дадох огромна част от парите на инквизитора. Опитах се да се отдръпна и започнах работа при другар, само че оня ме принуди да му броя 10 000 лв. – налог успокоение. Останах под нулата...

- Кой ви подаде Ръка тогава?

- Когато останах под нулата, видях кои са същинските другари. 5-6 индивида ми помагаха всеки месец, с цел да пребивавам. Дори това, че сега отново имам автомобил, е с помощта на мой непосредствен – той ми спомага да си взема колата на лизинг.

- С какви пари живеете сега?

- На тематика пари постоянно съм бил прецизен до стотинката. Не дължа никому, само че доста хора дължат на мен. Пари се печелят, само че доверие, чест и морал, каквито владея, не могат да се купят. Получавам в този момент прилична пенсия. Вземам и хонорар от Обществения съвет към БФС. Важно е околните ми и аз да сме живи и здрави. Човек може да живее и по-скромно, с по-малко средства. Единственото, което ме натъжава, е, че сега нямам опция да оказвам помощ на хората, както съм правил преди години.

Преди, като сме се събирали на маса, в никакъв случай не съм разрешавал различен да заплаща сметката. Направих асоциация и фонд в помощ на ветерани, тъй като е грехота да бъдат забравяни гениални някогашни футболисти. Планувам скоро с сегашния президент на БФС да изпълним търг, на който ще изложа неповторими експонати – хубави фланелки от целия свят с подписи на цели футболни тимове. Искам със събраните средства да бъдат под- помогнати ветераните. Търсим и съидейници, които да вземат участие.

- Колко време ви трябваше, с цел да се възстановите от огромния тормоз, на който ви е подлагал някогашният ви съдружник?

- Има още малко стрес в мен, само че към този момент отминава. От година пребивавам нов, втори живот. Вече не ме е боязън от нищо, просветна ми. Най-важното е, че околните ми са живи и не пострадаха. Отново започнах да се срещам с другари. Преди това на никое място не излизах, бях като прислужник на човек, който съумя да ме подчини. Всички мои близки през днешния ден също са добре, само че дълго време бяха под стрес и трепереха. Заключвахме се, вземахме превантивни ограничения. Случващото се тогава се отрази най-зле на жена ми  беше ни жива, ни умряла. Пиеше много медикаменти.

- Майка ви по какъв начин е?

- Жива и здраве е, държи се. На 92 години е и живее независимо. Чуваме се постоянно и постоянно вървим със фамилията. Ми да я виждаме.

- Вашето здраве положително ли е за годините ви?

- Държа се. От 33-годишен имам проблем със сърцето. Преди време ми направиха аблация, която се оказа сполучлива. Благодарен съм на професорите и на целия екип, отношението им към мен беше прелестно.

- Как минава нормално един ваш ден в последно време?

- Разхождаме се със брачната половинка ми, пием по едно кафе… Два пъти седмично играем по 3-4 часа карти с позитивни хора. Всеки понеделник се виждам с другари. В четвъртък обядваме в известно столично заведение, а гостуваме и на наш другар в известна столична лаборатория, с цел да си поговорим. В дребните часове нормално виждам спорт по малкия екран. Много обичам снукъра.

- Как ще коментирате напрежението сред някогашната шефка на БОК Стефка Костадинова и новоизбраната Весела Лечева?

- Много ги почитам и двете. Отдавна се познавам с Весела, както и със брачна половинка й Манол Велев, господ да го елементарни. Със Стефка пък сме близки другари. Ходил съм й на рождени дни, а и в този момент постоянно се виждам с нея и сина й, който преди време играеше карти с нас. Умно и положително момче е. Весела и Стефка са велики спортистки. И двете би трябвало да послушат себе си, а не хората, които ги поучават. Такива огромни фигури не трябва да стигат до спорове. Просто е грозно за цялото общество...

- Какво е вашето пояснение за това, че при неотдавнашно изтегляне на „ Тото 5 от 35 " онлайн по Българска национална телевизия излезе цифрата 41?

- Много може да се разсъждава по какъв начин се е стигнало до такава степен. При съществуване на комисия и водещи е необичайно да не се забележи топка, която не трябва да е в сферата. По времето на Тодор Живков през тираж или два имаше хора, които са улучили всички цифри. Сега ми прави усещане, че джакпотите нарастват. Така се настървяват тези, които желаят да ударят огромната облага и приходите на тотото се усилват. Защо едно време имаше печеливши доста по-често?

- Вие играете ли тото?

- От 18-19 години съм завършил с всевъзможен тип хазарт. Преди известно време вървях при другар и заложих на един-два мача, само че разбрах, че към този момент нямам тогавашната тръпка. Навремето, като видех казино, се усещах все едно съм зърнал най-хубавата жена – незабавно тръгвах към това прелестно място. В казината съм изживявал огромни страсти, само че в никакъв случай не съм стигал до просешка сопа и не съм лишавал фамилията си. Със свободните си пари – тези, които са отвън бизнеса и фамилния бюджет, човек може да прави каквото си изиска.

Източник: Уикенд