Георги Марков: Ние сме в парламентарна агония! Бойко, хвърлай кърпата!
- Г-н Марков, съдружното ръководство съществено буксува. Ще издържи ли властта на напрежението и на центробежните сили вътре в обединението?
- Обречени сме на коалиция с обединения, за жалост. Моделът, който в околните 10 години ще направлява българската политика, е формиран от три партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Видя се, че заради извънредно калпавата изборна система, където прагът, включително и за обединения е 4%, могат да се вършат обединения от три до седем партии, с цел да влезе още една формациия и тя да взе участие в ръководството. Но тези форсмажорни обединения нямат трайно въздействие. Аз не намирам за обикновено партиите от една парламентарна коалиция като Патриотите да се явяват на различен вид избори по настрана. Те го показват като обикновено, аз считам, че не е. Защото хем ще се яват като съперници на предстощите избори, хем ще ръководят дружно. То е... нямам думи! Българска работа! Но тяхна си работа.
- Виждаме обаче по какъв начин тази дребна патриотична коалиция се пробва да рекетира огромната, да извива ръце, плашейки с кворума, което трансформира Народното събрание в поле на непрекъснати раздори. Това е отблъскващо за хората, рейтингът на Народното събрание се е сринал до 8%, само че като че ли свадите нямат край, няма разсъдък! Защо?
- Като се обречеш на коалиция, и то на коалиция с коалиция, постоянно си заставен да търпиш прищявки. Бойко ги накачули в предходния парламент – Реформаторският блок бяха 7-партийна коалиция, влачи ги напред-назад, най-после те му споделиха Бай Хуй! Благодарност няма. И в този момент напълно почтено ти споделям: Ако аз не съм народен представител на ГЕРБ, а съм приятелят на Бойко, ние се познаваме от 1996 година, и той ме срещне и ми каже: „ Жоре, приятелю, кажи какво да върша в този момент?”, аз ще му отговоря „ Бойко, хвърляй кърпата! Ти си на 60 години, остана в историята като най-големият победител, тачи те цяла Европа, зад тила си имаш зрими неща. Хвърляй кърпата, остави ги другите да вършат кворума, седи си Банкя и ми идвай в Унгария на посетители! Вместо да се потиш и чудиш на кого и по какъв начин да угаждаш, с цел да има кворум”. Това е вървене по тъгите! Това се назовава парламентарна мъка!
- Щом Вие, депутатът с най-дълъг стаж в Народното събрание, давате тази оценка, значи ситуацията е съществено!
- Да, ние се намираме в парламентарна мъка! Но и в предишния парламент бяхме по този начин.
- Това не е утешение!
- Сегашната патова обстановка и висенето на кворума на косъм е вследствие на идиотската изборна система, която тържествува в България, макар извършения референдум. Абсурдно е да вършим повече избори по тази система! Трябва да почнем да мислим за унгарския модел, залегнал в Конституцията, при който унгарският парламент заседава на сесии и се събира при потребност изключително. Ще пристигна миг, когато в България ще са признати всички закони и всички наставления на Европейски Съюз и ние няма можем да се вършим, че работим и променяме закони, единствено с цел да се намираме на работа.
- Трябва ли да се промени правилникът на Народното събрание за да се орежат заплатите на народните представители, които не идват на работа? За това упорстват от НФСБ, които желаят непременно да санкционират Българска социалистическа партия за бойката на Народното събрание, само че концепцията им срещна сериозната опозиция на Движение за права и свободи. А доколкото разбирам и в ГЕРБ не са удовлетворени, само че не смеят да изразят мнението си.
- Работата на депутатите в Централна и Западна Европа не е единствено в Народното събрание, а и измежду хората. И по тази причина аз считам за неприемливо да се прирявнява статута на депутатите с този на служащите и чиновниците в трудово-правните връзки. Парламентът не е шеф на депутатите! Те си имат собствен статут и той включва най-много законодателната активност, само че и работа отвън Народното събрание. И това би трябвало да се разбере ясно. Затова българската Конституция е планувала кворумът да е не от 240, а от 121 депутати. Дебело наблягам - уволнения на депутатите не може да има – полемика, към която вървим! Всичката Мара втасала и в този момент с депутатския статут би трябвало да се занимаваме! Шапка му смъквам на Цветанов, който като се изключи че би трябвало да се занимава със структурите на ГЕРБ, които са на доста високо европейско равнище, а и с усърдието да прави кворум.
- И в това време Цветанов е подложен на непрекъснат рекет от съдружните си сътрудници. Вижда се, че Народното събрание мъчно може да се провежда, с цел да има естествена законодателна активност.
- Затова моят съвет към Бойко е да хвърля кърпата -или да направи държавното управление на малцинството в този парламент или да отиваме на избори, които ГЕРБ няма да загуби. Не може непрестанно да се употребява обединението за рекет, за неуместни обстановки като тази сега – Народното събрание да се трансформира в приятелски съд! Другарските съдилища ги закрихме по мой законопроект още във Велико народно събрание. Много скърбя, че напъните, които постави Борисов и триумфите, които реализира България на Балканите в последнага година и половина – на път сме да пратим всичко по дяволите!
- В момента най-важното нещо в страната се оказва кворумът в Народното събрание. И поради него се газят закони, прекроява се парламентарен устав - това е някакав парадокс, в който болшинството затъва. Колко време може да издържи?
- Цената на кворума не може да бъде тъпчене на Конституцията и статута на народния представител. Политиката е действителна активност. Към сегашния миг има парламентарно болшинство. То към момента не е застрашено. Който унищожи парламентарното болшинство, да си носи отговорността. Но да се знае, че даже при оставка на държавното управление, конституционната рулетка се завърта и още веднъж стопира първо при ГЕРБ като мандатоносител. Аз не изключвам втори кабинет на ГЕРБ в границите на този парламент. Не виждам по какъв начин предварителни парламентарни избори могат да решат нещо по-добро за България от това, което е сега. Трябва да сме безспорни мазохисти още веднъж да хвърлиим страната в избори и да отхвърлим последните очаквания за вложения. Ако в този момент тръгнем на избори, в действителност всички ще дигнат ръце от нас. По простата причина, че след Евроизбори 2019-а Европа ще е съвършето друга. Страхотни проблеми имат обичайните партии в Западна и Централна Европа, с цел да седнат и да се занимават с нас. Да желаеме в този момент да дойдат вложения, както в Унгария пристигнаха БМВ, Мерцедес, Ауди, Сузуки и Опел, няма да стане, в случай че вършим непрестанно избори със подобен резултат. Широка коалиция у нас е невъзможна – тук Нинова е права, тъй като Западна Европа сподели, че необятните обединения, информация Германия, водят до такова взаимно амортизиране, че най-после се явява „ Алтернатива за Германия”.
- Излиза, че сме в задънена улица!
- Това, което би трябвало да се направи, е да се мъчим да укрепим парламентаризма в България, тъй като не може по-добро да пристигна. Царят към този момент е остарял, само че и да пристигна той ще цари, няма да ръководи, президентска република няма по какъв начин да станем, тъй като би трябвало да се привиква Велико народно събрание. България няма потенциал да излъчи 400 велики депутати, които да трансформират Конституцията. Значи ще тупаме топката в настоящето положение. И тъй като въпреки всичко успяхме, и това е заслуга на Бойко Борисов, да се представим с една глава по-добре от прилежащите балкански страни, и е реалност, че сме водещи, ние би трябвало да имаме политическо самообладание и групировката, която е получила мандат, да си го изкарва. Да има някаква обикновена политическа непоклатимост и да утвърждаваме парламентарния статут, а не да се мъчим да разрушим и дребното останало доверие.
- Но с тази работа, която демонстрира Народното събрание, съгласете господин Марков, че самичък си реже клона на който седи.
- За страдание, е по този начин.
- И че господарят в Народното събрание към този момент е Валери Симеонов - той слага условия, заплашва, върти на пръста си всички в ГЕРБ, поради играта с кворума.
- Не желая да влизам в коментар на съдружни сътрудници на ГЕРБ, тъй като не е правилно. Смятам, че Оперативна програма като съдружен сътрудник изиграха значима роля в ръководството. Те помогнаха за отхвърлянето на Истанбулската спогодба и на Пакта за миграция на Организация на обединените нации, те помогнаха за решението да не поддържаме евроинквизиция против Унгария. Пълно благополучие няма. Те са много протииворечива коалиция и аз се отнасям с почитание към това, което дотук направиха. Но споровете измежду патриотите към този момент почват да рефлектират върху цялото ръководство и да носят тежести на ГЕРБ. Бойко има необятен тил, само че задоволително доста през тези години носи на този тил доста хора. Е, да вземе някой различен страната на тил и да забележим до каква степен ще я докара!
- Да ви обърна погледа и към дясното пространство, господин Марков. Номинираният за претендент за евродепутат на „ Демократична България” Стефан Тафров разгласи, че в случай че бъде определен, няма да влезе в групата на ЕНП, поради Орбан. Адекватно ли е такова политическо държание?
- Познавам Тафров и починалия му татко, те са доста интелигентно семейство. Той е положително момче, само че постоянно съм го смятал за политически комплициран. Не се удивлявам от неговото мнение за ЕНП и Орбан, защото настоящият евродепутат на партията Светослав Малинов гласоподава за наказания против Унгария. Смятам, че е извънредно неверно всичко, което се приказва в журналистическата колегия и политологична мисъл, че у нас има някаква градска десница. Не мисля, че водачът на ДСБ има нещо общо с градското, той си е роден на село, на стотици километри. Не, че това е укоримо, само че е реалност. И второ, те не са десница изобщо, те са си безусловно брюкселски неолиберали, които следват политиката на Тимерманс и Юнкер. Те са по-близо до партията на европейските социалисти и демократичните обединения. Затова смятам, че Тафров е почтен - обикновено е да ненавижда Орбан по причина, че Орбан е „ за” националния суверенитет, националната еднаквост, обичайното семейство, християнството и срещу миграцията. А ДСБ от дълго време не е дясна групировка
- По този мотив Огнян Минчев написа яростно писмо на Тафров в жанр – прав ти път, няма да гласоподавам за теб. Това значи ли, че Орбан ще се трансформира в „ ябълката на раздора” в тъй наречените „ българска десница “?
- Т.н. „ българска десница “ е надалеч от Орбан. Тя е неолиберална, соросоиди. Но това наше дясно, което в този момент ще се явява на избори, може да направи най-голямата услуга на Българска социалистическа партия – да отдели, въпреки и някакви мижави проценти от ГЕРБ. Затова би трябвало да е ясно, че всеки глас, който не е за ГЕРБ, ще бъде глас за ПЕС, а всеки глас за ПЕС е глас за Тимерманс, а главната предизборна акция на Тимерманс, аз съумях да я виждам в Унгария и в този момент в Испания, е „ Не на Орбанизма! Да на многообразието!”. Тези момчета – Стефчо Тафров и Христо Иванов са „ за” Тимерманс, те са хора „ за” ПЕС.
- Възможно ли е да се възроди българската десница - тази, която я познаваме от началото на прехода? Правят се някакви опити, ще имат ли резултат?
- Това е задача невъзможна! Много е значимо, тъй като сме на 30-тата година от измененията, да се каже ясно, че Съюз на демократичните сили в никакъв случай не е било десница.
- Да не би да пренаписвате историята на Съюз на демократичните сили?
- Съюз на демократичните сили се основа като коалиция от 16 партии, преобладаващо леви. Социлдемократите на доктор Петър Дертлиев бяха по-леви от Българска социалистическа партия, бяха антикомунисти, само че извънредно леви. Зелената партия – извънредно лява, Екогласност – извънредно лява. Ами доктор Желев, бащата на Съюз на демократичните сили, цялостен живот ще съм му признателен, тъй като ме назначи за парламентарен арбитър, той бе едноличен член на Либералния интернационал, Филип Димитров – първият ни министър председател, беше зам.председател на Зелената партия, Иван Костов – вторият ни министър председател, също отиде в Зелената партия, не пристигна при нас със Стефан Савов в Демоократическата партия, Петър Стоянов, когато моного почитам, беше в Клубовете за публичност и преустрояване. Съюз на демократичните сили беше една антикомунистическа групировка, която Костов след това се опита да я направи дясна синя партия, влезе в ЕНП, само че и в Съюз на демократичните сили не бяха извънредно десни, като изключим Евгений Бакърджиев. Освен това, да искаш през днешния ден да го има остарялото Съюз на демократичните сили, е все едно да искаш да я има „ Солидарност” в Полша или Форума на Хавел в Чехия. Това бяха придвижвания на Прехода, които изиграха историческата си роля и отидоха в предишното. Друга тематика, че в България това стана грозно, след разцеплението на Съюз на демократичните сили на три – на Софиянски, на Надежда, и на Костов. Биха ги поединично и останаха в историята. Но вижте каква е ориста и на Лех Валенса и какъв му е рейтингът през днешния ден. Тези обединения си изживяха ролята и в този момент да се пробват някои да ги реанимират, е смешно. Затова се появи ГЕРБ. Отвори се огромна пространство и тъй като в България дясномислещото, консервативното, демократичното е не повече от 5 %, ГЕРБ запълни тази празнота. Който бие Българска социалистическа партия, той е дясното. Бойко бие Българска социалистическа партия, той е десницата. И по тази причина и в ЕНП те одобряват – биеш ли социалистите, ти си десен и влизаш в ЕНП./ "Епицентър "
- Обречени сме на коалиция с обединения, за жалост. Моделът, който в околните 10 години ще направлява българската политика, е формиран от три партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Видя се, че заради извънредно калпавата изборна система, където прагът, включително и за обединения е 4%, могат да се вършат обединения от три до седем партии, с цел да влезе още една формациия и тя да взе участие в ръководството. Но тези форсмажорни обединения нямат трайно въздействие. Аз не намирам за обикновено партиите от една парламентарна коалиция като Патриотите да се явяват на различен вид избори по настрана. Те го показват като обикновено, аз считам, че не е. Защото хем ще се яват като съперници на предстощите избори, хем ще ръководят дружно. То е... нямам думи! Българска работа! Но тяхна си работа.
- Виждаме обаче по какъв начин тази дребна патриотична коалиция се пробва да рекетира огромната, да извива ръце, плашейки с кворума, което трансформира Народното събрание в поле на непрекъснати раздори. Това е отблъскващо за хората, рейтингът на Народното събрание се е сринал до 8%, само че като че ли свадите нямат край, няма разсъдък! Защо?
- Като се обречеш на коалиция, и то на коалиция с коалиция, постоянно си заставен да търпиш прищявки. Бойко ги накачули в предходния парламент – Реформаторският блок бяха 7-партийна коалиция, влачи ги напред-назад, най-после те му споделиха Бай Хуй! Благодарност няма. И в този момент напълно почтено ти споделям: Ако аз не съм народен представител на ГЕРБ, а съм приятелят на Бойко, ние се познаваме от 1996 година, и той ме срещне и ми каже: „ Жоре, приятелю, кажи какво да върша в този момент?”, аз ще му отговоря „ Бойко, хвърляй кърпата! Ти си на 60 години, остана в историята като най-големият победител, тачи те цяла Европа, зад тила си имаш зрими неща. Хвърляй кърпата, остави ги другите да вършат кворума, седи си Банкя и ми идвай в Унгария на посетители! Вместо да се потиш и чудиш на кого и по какъв начин да угаждаш, с цел да има кворум”. Това е вървене по тъгите! Това се назовава парламентарна мъка!
- Щом Вие, депутатът с най-дълъг стаж в Народното събрание, давате тази оценка, значи ситуацията е съществено!
- Да, ние се намираме в парламентарна мъка! Но и в предишния парламент бяхме по този начин.
- Това не е утешение!
- Сегашната патова обстановка и висенето на кворума на косъм е вследствие на идиотската изборна система, която тържествува в България, макар извършения референдум. Абсурдно е да вършим повече избори по тази система! Трябва да почнем да мислим за унгарския модел, залегнал в Конституцията, при който унгарският парламент заседава на сесии и се събира при потребност изключително. Ще пристигна миг, когато в България ще са признати всички закони и всички наставления на Европейски Съюз и ние няма можем да се вършим, че работим и променяме закони, единствено с цел да се намираме на работа.
- Трябва ли да се промени правилникът на Народното събрание за да се орежат заплатите на народните представители, които не идват на работа? За това упорстват от НФСБ, които желаят непременно да санкционират Българска социалистическа партия за бойката на Народното събрание, само че концепцията им срещна сериозната опозиция на Движение за права и свободи. А доколкото разбирам и в ГЕРБ не са удовлетворени, само че не смеят да изразят мнението си.
- Работата на депутатите в Централна и Западна Европа не е единствено в Народното събрание, а и измежду хората. И по тази причина аз считам за неприемливо да се прирявнява статута на депутатите с този на служащите и чиновниците в трудово-правните връзки. Парламентът не е шеф на депутатите! Те си имат собствен статут и той включва най-много законодателната активност, само че и работа отвън Народното събрание. И това би трябвало да се разбере ясно. Затова българската Конституция е планувала кворумът да е не от 240, а от 121 депутати. Дебело наблягам - уволнения на депутатите не може да има – полемика, към която вървим! Всичката Мара втасала и в този момент с депутатския статут би трябвало да се занимаваме! Шапка му смъквам на Цветанов, който като се изключи че би трябвало да се занимава със структурите на ГЕРБ, които са на доста високо европейско равнище, а и с усърдието да прави кворум.
- И в това време Цветанов е подложен на непрекъснат рекет от съдружните си сътрудници. Вижда се, че Народното събрание мъчно може да се провежда, с цел да има естествена законодателна активност.
- Затова моят съвет към Бойко е да хвърля кърпата -или да направи държавното управление на малцинството в този парламент или да отиваме на избори, които ГЕРБ няма да загуби. Не може непрестанно да се употребява обединението за рекет, за неуместни обстановки като тази сега – Народното събрание да се трансформира в приятелски съд! Другарските съдилища ги закрихме по мой законопроект още във Велико народно събрание. Много скърбя, че напъните, които постави Борисов и триумфите, които реализира България на Балканите в последнага година и половина – на път сме да пратим всичко по дяволите!
- В момента най-важното нещо в страната се оказва кворумът в Народното събрание. И поради него се газят закони, прекроява се парламентарен устав - това е някакав парадокс, в който болшинството затъва. Колко време може да издържи?
- Цената на кворума не може да бъде тъпчене на Конституцията и статута на народния представител. Политиката е действителна активност. Към сегашния миг има парламентарно болшинство. То към момента не е застрашено. Който унищожи парламентарното болшинство, да си носи отговорността. Но да се знае, че даже при оставка на държавното управление, конституционната рулетка се завърта и още веднъж стопира първо при ГЕРБ като мандатоносител. Аз не изключвам втори кабинет на ГЕРБ в границите на този парламент. Не виждам по какъв начин предварителни парламентарни избори могат да решат нещо по-добро за България от това, което е сега. Трябва да сме безспорни мазохисти още веднъж да хвърлиим страната в избори и да отхвърлим последните очаквания за вложения. Ако в този момент тръгнем на избори, в действителност всички ще дигнат ръце от нас. По простата причина, че след Евроизбори 2019-а Европа ще е съвършето друга. Страхотни проблеми имат обичайните партии в Западна и Централна Европа, с цел да седнат и да се занимават с нас. Да желаеме в този момент да дойдат вложения, както в Унгария пристигнаха БМВ, Мерцедес, Ауди, Сузуки и Опел, няма да стане, в случай че вършим непрестанно избори със подобен резултат. Широка коалиция у нас е невъзможна – тук Нинова е права, тъй като Западна Европа сподели, че необятните обединения, информация Германия, водят до такова взаимно амортизиране, че най-после се явява „ Алтернатива за Германия”.
- Излиза, че сме в задънена улица!
- Това, което би трябвало да се направи, е да се мъчим да укрепим парламентаризма в България, тъй като не може по-добро да пристигна. Царят към този момент е остарял, само че и да пристигна той ще цари, няма да ръководи, президентска република няма по какъв начин да станем, тъй като би трябвало да се привиква Велико народно събрание. България няма потенциал да излъчи 400 велики депутати, които да трансформират Конституцията. Значи ще тупаме топката в настоящето положение. И тъй като въпреки всичко успяхме, и това е заслуга на Бойко Борисов, да се представим с една глава по-добре от прилежащите балкански страни, и е реалност, че сме водещи, ние би трябвало да имаме политическо самообладание и групировката, която е получила мандат, да си го изкарва. Да има някаква обикновена политическа непоклатимост и да утвърждаваме парламентарния статут, а не да се мъчим да разрушим и дребното останало доверие.
- Но с тази работа, която демонстрира Народното събрание, съгласете господин Марков, че самичък си реже клона на който седи.
- За страдание, е по този начин.
- И че господарят в Народното събрание към този момент е Валери Симеонов - той слага условия, заплашва, върти на пръста си всички в ГЕРБ, поради играта с кворума.
- Не желая да влизам в коментар на съдружни сътрудници на ГЕРБ, тъй като не е правилно. Смятам, че Оперативна програма като съдружен сътрудник изиграха значима роля в ръководството. Те помогнаха за отхвърлянето на Истанбулската спогодба и на Пакта за миграция на Организация на обединените нации, те помогнаха за решението да не поддържаме евроинквизиция против Унгария. Пълно благополучие няма. Те са много протииворечива коалиция и аз се отнасям с почитание към това, което дотук направиха. Но споровете измежду патриотите към този момент почват да рефлектират върху цялото ръководство и да носят тежести на ГЕРБ. Бойко има необятен тил, само че задоволително доста през тези години носи на този тил доста хора. Е, да вземе някой различен страната на тил и да забележим до каква степен ще я докара!
- Да ви обърна погледа и към дясното пространство, господин Марков. Номинираният за претендент за евродепутат на „ Демократична България” Стефан Тафров разгласи, че в случай че бъде определен, няма да влезе в групата на ЕНП, поради Орбан. Адекватно ли е такова политическо държание?
- Познавам Тафров и починалия му татко, те са доста интелигентно семейство. Той е положително момче, само че постоянно съм го смятал за политически комплициран. Не се удивлявам от неговото мнение за ЕНП и Орбан, защото настоящият евродепутат на партията Светослав Малинов гласоподава за наказания против Унгария. Смятам, че е извънредно неверно всичко, което се приказва в журналистическата колегия и политологична мисъл, че у нас има някаква градска десница. Не мисля, че водачът на ДСБ има нещо общо с градското, той си е роден на село, на стотици километри. Не, че това е укоримо, само че е реалност. И второ, те не са десница изобщо, те са си безусловно брюкселски неолиберали, които следват политиката на Тимерманс и Юнкер. Те са по-близо до партията на европейските социалисти и демократичните обединения. Затова смятам, че Тафров е почтен - обикновено е да ненавижда Орбан по причина, че Орбан е „ за” националния суверенитет, националната еднаквост, обичайното семейство, християнството и срещу миграцията. А ДСБ от дълго време не е дясна групировка
- По този мотив Огнян Минчев написа яростно писмо на Тафров в жанр – прав ти път, няма да гласоподавам за теб. Това значи ли, че Орбан ще се трансформира в „ ябълката на раздора” в тъй наречените „ българска десница “?
- Т.н. „ българска десница “ е надалеч от Орбан. Тя е неолиберална, соросоиди. Но това наше дясно, което в този момент ще се явява на избори, може да направи най-голямата услуга на Българска социалистическа партия – да отдели, въпреки и някакви мижави проценти от ГЕРБ. Затова би трябвало да е ясно, че всеки глас, който не е за ГЕРБ, ще бъде глас за ПЕС, а всеки глас за ПЕС е глас за Тимерманс, а главната предизборна акция на Тимерманс, аз съумях да я виждам в Унгария и в този момент в Испания, е „ Не на Орбанизма! Да на многообразието!”. Тези момчета – Стефчо Тафров и Христо Иванов са „ за” Тимерманс, те са хора „ за” ПЕС.
- Възможно ли е да се възроди българската десница - тази, която я познаваме от началото на прехода? Правят се някакви опити, ще имат ли резултат?
- Това е задача невъзможна! Много е значимо, тъй като сме на 30-тата година от измененията, да се каже ясно, че Съюз на демократичните сили в никакъв случай не е било десница.
- Да не би да пренаписвате историята на Съюз на демократичните сили?
- Съюз на демократичните сили се основа като коалиция от 16 партии, преобладаващо леви. Социлдемократите на доктор Петър Дертлиев бяха по-леви от Българска социалистическа партия, бяха антикомунисти, само че извънредно леви. Зелената партия – извънредно лява, Екогласност – извънредно лява. Ами доктор Желев, бащата на Съюз на демократичните сили, цялостен живот ще съм му признателен, тъй като ме назначи за парламентарен арбитър, той бе едноличен член на Либералния интернационал, Филип Димитров – първият ни министър председател, беше зам.председател на Зелената партия, Иван Костов – вторият ни министър председател, също отиде в Зелената партия, не пристигна при нас със Стефан Савов в Демоократическата партия, Петър Стоянов, когато моного почитам, беше в Клубовете за публичност и преустрояване. Съюз на демократичните сили беше една антикомунистическа групировка, която Костов след това се опита да я направи дясна синя партия, влезе в ЕНП, само че и в Съюз на демократичните сили не бяха извънредно десни, като изключим Евгений Бакърджиев. Освен това, да искаш през днешния ден да го има остарялото Съюз на демократичните сили, е все едно да искаш да я има „ Солидарност” в Полша или Форума на Хавел в Чехия. Това бяха придвижвания на Прехода, които изиграха историческата си роля и отидоха в предишното. Друга тематика, че в България това стана грозно, след разцеплението на Съюз на демократичните сили на три – на Софиянски, на Надежда, и на Костов. Биха ги поединично и останаха в историята. Но вижте каква е ориста и на Лех Валенса и какъв му е рейтингът през днешния ден. Тези обединения си изживяха ролята и в този момент да се пробват някои да ги реанимират, е смешно. Затова се появи ГЕРБ. Отвори се огромна пространство и тъй като в България дясномислещото, консервативното, демократичното е не повече от 5 %, ГЕРБ запълни тази празнота. Който бие Българска социалистическа партия, той е дясното. Бойко бие Българска социалистическа партия, той е десницата. И по тази причина и в ЕНП те одобряват – биеш ли социалистите, ти си десен и влизаш в ЕНП./ "Епицентър "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ