- Г-н Маринов, Вие дойдохте в България, специално за гала

- Г-н Маринов, Вие дойдохте в България, особено за церемония премиерата на игралния филм за неповторимия ни футболист Георги Аспарухов - “Гунди - Легенда за любовта ”. Какви са Вашите усещания от това събитие?
- Ще кажа единствено едно, че съм бил на доста министър председатели в Холивуд - в Китайския спектакъл и в Долби Тиътър, които са известните киносалони с най-големите холивудски министър председатели, само че това, което видях там, даже не може да се приближи до грандиозността на тази премиера и за разлика от Холивуд, тя бе направена с толкоз доста усет и обич.

Творческият дух на дизайнерите и основателите на всичко това бе впечатляващ! Бях съкрушен от наслаждение и горделивост - премиерата на 9-ти октомври надмина равнището на Холивуд!

- Успяхте ли да се срещнете с някои от известните ни футболисти след церемония премиерата и кои мнения Ви допряха най-вече?
- Разбрах, че и Наско Сираков е бил там. Моят брат, който пристигна от Берлин за премиерата е седял до него, само че в тази зала с над 8000 души, беше парадокс да се забележим. Освен това, всички артисти бяхме в един медиен шпалир, от който нямаше по какъв начин да се измъкнем, а доста желаех да се видя и с Илиана Раева, тъй като в моите юношески години, тя беше огромен знак.

Откровено казано, поради тази медийна блокада на премиерата, не можах да получа съвсем никакви мнения. Голям комплимент за мен беше ремарката на Влади Въргала, който пристигна при мен и ми сподели: “Митак, единствено едно ще ти кажа, аз съм в този филм лаладжия-смешко, до момента в който ти имаш един кадър, който като отида у дома, ще го извадя и ще ти го покажа. В него, камерата е закрепена на твоето лице и по този начин ми влияе, че да знаеш - от на следващия ден стартирам да пиша сюжет за този облик!

” Това в действителност е комплимент. Много прелестен диалог имах и със сина на Гунди и внук на Аспарух - Андрей Аспарухов. Преди да гледа кино лентата, той беше леко скептично надъхан, само че след премиерата ми сподели:

“Не мога да си показва дядо ми, показан от различен! ” След това насълзен ми призна: “Така го помня дядо. Когато умря баща, той се в профил от всички, беше толкоз депресиран и към този момент нищо не го интересуваше -живееше с Гунди, а вие сте предали толкоз добре душата и чувствителността на дядо ми Аспарух! ”

- Как се подготвяхте за ролята на бащата на Гунди - Аспарух?
- Най-голямото предизвикателство беше фактът, че никой нищо не знае за Аспарух - няма документ, няма налични материали, ровил съм се и по вестници от 60-те и 70-те години, само че не открих нищо. Работих само по прелестния сюжет на Емил Бонев, само че в един миг се запитах: “Кой действително е Аспарух - по какъв начин мога аз да схвана кой е той - от къде да знам?!

Много просто, от сина му! ” Гунди действително е основан, учтив и израснал в своето семейство, а децата са огледалото на родителите и четейки сцените, започнах да се възнамерявам, че в случай че Гунди има този морал, чест, упоритост и обич в себе си - тя идва от татко му, от майка му и от фамилията.

От кино лентата ще видите и това, че Георги Аспарухов цялостен живот се стреми към дом и семейство, той желае това, което е имал и желае да го продължи. Във кино лентата ще видите също, че татко му Аспарух е доста сензитивен - постоянно плаче и е човек на достойнството.

И при Гунди е неповторимо това, че всякога се обръща и подава ръка на този, който го е фаулирал! Така започнах да проучвам бащата посредством сина и всичко си пристигна на мястото. Просто се пробвах да бъда корена на едно дърво.

В ролята на Аспарух - бащата на Гунди

- Открихте ли общи неща сред Вас и Аспарух, по време на работния развой над ролята?
- Аз също съм татко на футболист - огромният ми наследник Йордан е в челната петица на Съединени американски щати при юношите. Той е втори капитан на първенеца на Щатите и го желаеха в най-големите колежи, само че избра лицей отвън системата, който не е държавен, тъй като трябваха 80 хиляди на година, а аз такива пари нямам! Той ми сподели: “Татко, аз ще се погрижа! ”, за мен това беше потрес.

Гордея се с него - той е с президентска тапия, има академична стипендия, освен това най-висока в щата, има и стипендия като футболист. Йордан, две седмици благородно ни лъга, че върви на тренировки, а той бил на доброволческа работа, като в този момент получава и ректорска стипендия. На мен ми изясни:

“Нали помниш, че от дребен си ми казвал постоянно да имам проект “Б ” и да си възнамерявам. ” След това се пошегува: “Сега разбрах и кой е твоят проект “Б ” - България! ” Освен, че е татко на футболист, Аспарух ми е непосредствен и затова, че той самият не е състезател, а деец - служащ в цех. Бил е стругар и механик. Имаме допирни точки също като морал и дух.

- А съгласно Вас, кой футболист от идващите генерации се приближава най-вече до легендата Гунди?
- За мен, най-вече до Гунди се приближава Бербатов - като темперамент, обич, даже разсъдък. Уникално момче е и единствено който не е разговарял с него, не го е усетил. Впечатлен съм от това момче. Миналото лято, синът ми пристигна за първи път за проба в “Левски ”. Благодарение на това, той имаше среща и с Бербатов, който го попитал: “Добре, ти играеш в шампионски тим в Щатите - за какво България, ти посредством Америка можеш да отидеш на всички места!? ” А синът ми споделил: “Г-н Бербатов, аз желая да играя като българин. ” Гордея се с него!

- А пробвате ли се да дадете на вашите синове това, което Ви е липсвало в детството, тъй като сте израснали без татко?
- Да, до една степен, тъй като аз имах втори татко, с който бяхме доста близки и се грижеше за мен. С родния ми татко се видяхме за седем минути, когато бях на 21 години, а той единствено мълчеше и най-после ми сподели да си отида. Искам да дам на моите деца не толкоз бащинското отношение, колкото приятелското - онази връзка с индивида, на който можеш да разчиташ. Възпитавам децата си в автономия.

Съпругата ми беше решила, че децата ни ще са музиканти - актьори, тъй че аз непрестанно им изсвирвам, пея и има музика у нас. Когато синът ни Йордан стана на 3-4 години, обаче разбрахме, че “мечка му е стъпила на ухото ” и няма музикален слух, тъй че взех решение да не настояваме.

Родителите са с цел да дадат конструкция, дисциплинираност, обич и образование на детето. В днешно време липсва тази обич, а детето има потребност от обич. Всяка вечер, аз чета приказки и целувам за лека нощ - всеки божи ден, а в 18:30 е закон всички да сме на масата за вечеря. Йордан е в колежа от три месец и ми показа, че доста му липсват тъкмо тези фамилни вечери. Той в този момент е на 19, а дребният е на 11 години.

- В момента работите ли над нови функции в Холивуд?
- Да, даже имаше огромен проблем, поради идването ми тук и трябваше три пъти да променяме датата на самолетния ми билет за Америка, тъй като сега снимаме пети сезон на известния сериал “For All Mankind ”. Аз бях и в четвърти сезон. Трябваше да фотографирам на 17-ти октомври, само че го трансформираха за 24-ти и живот и здраве, имам още два епизода до края на сезона.

Преди месец в Съединени американски щати ударих джакпота при рекламите и снимах в продължение на 12 дни за новата интернационална акция на Амазон. От края на октомври аз ще съм лицето им в тази акция. Получи се нещо неповторимо, тъй като сюжетът е по действителната история на композитора на “Момичето от Ипанема ”! Аз съм основния воин в нея - ще ви омръзне да ме гледате! (Смее се.) В тази акция няма да ме чуете да приказвам, аз от самото начало пея.

Димитър Маринов на аления килим на Оскарите.

- А в първите Ви години в Америка, когато сте бил заставен да работите какво ли не - не се ли обезверихте?
- Имам мощна религия, че доста неща са предначертани. Имах преди време един лаф - “ако знаех, че ми е писано, щях да се отпиша. ” Откровено казано, целият ми опит в Холивуд е една голяма изненада.

В началото, моите сътрудници там ми споделиха: “Ти си към този момент на 45 години и си чужденец, няма да имаш доста кастинги, само че последователно ще стане! ” В четвъртък подписах с тях, а в петък беше първият кастинг, който завоювах.

Във вторник, идната седмица, беше вторият кастинг, който също завоювах и всичко потегли като лавина и от този момент не съм се спрял! Никога не съм предполагал, че ще стане по този начин. Имам и 8 години кариера в театъра - аз съм първият българин на Бродуей. Имах централна роля в спектакъла “Казанова: скотски инстинкт ” и играх Казанова. Щастлив съм, че завоювах авторитет и награди от работата ми в театъра.

- Имали ли сте невероятни съвпадения в живота Ви?
- Имах дежа вю, когато се явих на кастинга за рекламата на Амазон. Какво се случи - ходя на този кастинг, където до последния миг нямах концепция защо аплайвам - всичко се пазеше в загадка. Оказа се, че би трябвало да играя ролята на нощен чистач в спектакъл, който непрестанно си пее, а в един миг всички негови сътрудници стопират и го слушат.

Един ден получава изненада -купуват му концертно сако, дават му микрофон и му споделят - пей! По този мотив се сетих по какъв начин, когато излязох от пандиза бях разгласен за зложелател на народа и Родината и получих характерност с пет печата.

След това, където и да аплайвах за работа я отварят и четат, а след това на никое място не ми даваха работа. Тогава, със осиновителката ми живеехме с наследствената є пенсия от 40 лв. - ние бяхме в кухнята, а в другите две стаи и хола беше настанено тричленно семейство.

Чувствах се без излаз - аз нямах работа, а тя към този момент беше стара и болна. Съвсем инцидентно, една вечер бях в барчето на спектакъл “Сълза и смях ”, дружно с приятели-музиканти и си приказваме нещо, само че в един миг чух Вельо Горанов да споделя, че нощният чистач е избягал и не желае повече да работи. Обърнах се и споделих: “Аз на драго сърце бих приключил тази работа... ” Разбрахме се да отида в театъра към 1-2 часа. На идващия ден шефът на “Сълза и смях ”, единствено като видя характерността ми, ме погледна и сподели:

“Аз знам какво написа и няма да я отворя! Започваш работа тази вечер - една неточност и се връщаш, откъдето си пристигнал! ” Така започнах работа като нощен чистач - първата ми работа отвън актьорството в България. 45 години по-късно аз спечелвам работа, тъкмо с ролята на нощен чистач!

Това си е знамение! Както и с кино лентата за Гунди. Като ми предложиха ролята, бях покъртен, тъй като се сетих, че у дома имам албумче със фотоси от 70-та година, подарък за рождения ми ден. Тогава осиновителката ми беше подарила и една дребна черно-бяла фотография на Гунди, която си бях залепил на цяла страница в албума и съм написал: “Само “Левски ” и бате Гунди! ” Още едно необикновено съвпадане!

- Преди да заминете в Америка сте имали доста компликации в България - били сте даже в пандиза за две години и половина, след опит за бягство от страната ни. Как Ви се отрази това и не Ви ли пречупи?
- Има една мисъл, която постоянно я споделям със жлъч: “Попаднах в пандиза при хора и станах човек! ” Затворът освен ме пречупи, смъкна на земята и ми сподели, че има различен тип хора, болшинството от които не са почтени даже за внимание, само че там срещнах и хора - политически пандизчии - мозъците на България. Бях там едвам на 19-годишна възраст и след две години другарства и живот дружно с тях - научих доста неща и излязох пораснал най-малко с 15 години.

Не приказваме за кошмарите, побоищата и ужасното отношение към мен, единствено поради обстоятелството, че съм желал да избягам в Америка. Надзирателите бяха свиреп настроени към мен. Дори след излизането ми от пандиза, това, че бях разгласен за зложелател на Родината беше причина да не ме позволяват даже да аплайвам във ВИТИЗ. Считаха ме за зложелател, а всичките ми другари се опасяваха даже да се срещнем. 86-та година, се откри един ангел - Петко Петков, Бог да го елементарни, който беше шеф на Видинския спектакъл и ми сподели: “Хайде с мен във Видин!

” По член 9, можеше да станеш професионален артист без висше обучение, като защитаваш това с функциите си. После завоювах Националната премия за драма в Плевен. Връчи ми я Тодор Колев, а тогава имаше задочно образование във ВИТИЗ и беше последната опция за мен да аплайвам. Спомням си, че Тодор Колев и Крикор Азарян, даже отидоха при Георги Йорданов за позволение най-малко да аплайвам - получих го и тогава влязох!

- Много млади артисти си мечтаят за Вашия триумф. Какво бихте ги посъветвали?
- Първият съвет е - въобще да не се пробват да бъдат като мен, а да си намерят своя път и своето аз. Апостол Карамитев и Наум Шопов бяха мои идоли, само че в никакъв случай не съм желал да бъда тях, а себе си. Това, което назовават триумф - не е триумф, а реализация. Въпросът е до работа и отдаденост, не би трябвало да мислят за триумф, а да си свършат добре работата. Въпрос на задача, цел и религия в себе си.

Нашият посетител

Димитър Маринов е първият български артист с сполучлива кариера в Холивуд и на Бродуей. Той е и първият, който се качва на сцената на Оскарите, откакто продукцията с негово присъединяване - “Зелената книга ” завоюва премията за “Най-добър филм ” през 2019-та година.

Пътят му до Холивуд изобщо не е елементарен и минава през редица премеждия, включително и престой в пандиза по политически аргументи, поради опит за бягство от България. Въпреки компликациите, последващи от политическата присъда, съумява да кандидатства още веднъж и да приключи ВИТИЗ, в класа на проф. Крикор Азарян.

През 1990-та взе участие в турне в Съединени американски щати и Канада и там взема решение да не се връща в България. В началото, с цел да се прехранва е заставен да свири на цигулка на улицата и да работи в пицария, преди да отвори собствен ресторант. Кариерата му на артист стартира през 1999 година Тогава среща и бъдещата си половинка - Дженифър, с която имат двама сина - Йордан и Михаил.

В Холивуд, Димитър Маринов се е снимал в известни филми и сериали, дружно със звезди като Аштън Кътчър, Селена Гомес, Матю Пери, София Вергара, Кийфър Съдърланд и други В момента също е зает със фотосите на прочут сериал, само че поради премиерата на кино лентата “Гунди - Легенда за любовта ” още веднъж е в България. Филмът потегля по родните кина от 18 октомври.

Интервю и източник Trud.bg