- Г-н Киряков, за първи път вот на недоверие към

- Г-н Киряков, за първи път избор на съмнение към държавното управление ще се организира – като спор и гласоподаване, редом на предизборна акция. Ще се отрази ли това на акцията, на настройките за гласоподаване?

- Партиите, които предизвикват вота на съмнение, целят тъкмо това – да се отрази на изборите.

От друга страна обаче, това може да се отрази в действителност, само че в интерес на ръководещите. Може да консолидира болшинството, да втвърди електоратите им по места. Дори бих споделил – да ги подтикне да не се карат, да не влизат в разногласия, тъй като това би заплашило тяхното единение и би разрешило на опозицията да калкулира облаги.

Какво тъкмо ще реализиран партиите, дали ще повлияят върху гласоподавателите биха посочили социологически сондажи по време на акцията, както и самите резултати. На този стадий са ясни задачите, които преследва импортираният избор. А главната е смяна на публичното мнение.

- Вотът на съмнение наподобява предупреден като краен резултат. Или?

- От позиция на болшинството е предупреден математически.

- Темата за енергетиката, която предизвика да се желае избор на съмнение, и митингите, които не престават, са задоволително известни. Дебатът е парещ. Дали опозицията ще успее да извади по-убедителни причини?

- Спорът в региона на енергетиката не е от през вчерашния ден. Той се води на доста фронтове – за достъп до газ, за въздействието на газа върху българската стопанска система, за нуклеарната енергетика – освен това от десетилетия.
Спорът е и на полето на въглищните централи – дали да са частни или държавни, американски, български, съветски, какви ще са екологичните последствия. Води се и на равнище транспорт и ползване на нефтопродукти, за ролята на „ Лукойл “ и по този начин нататък.

С две думи – разногласието е фундаментален за българските жители и за бизнеса, и то не е от в този момент. Сега се е разгорял с друга мощ в границите на предизборна акция и се употребява от партиите в границите на предизборната акция. И да се върна към началото на нашия диалог – за да се промени салдото на силите и в Народното събрание, и в обществото.

- Кое друго събитие е с капацитет да въздейства върху вота? Протестите, които не престават?

- Протестите са част от цялата картина, която очертахме. Партиите  се пробват да активизират публичното мнение в своя изгода. Едните с цел да основат усещане, че държавното управление се проваля. Другите с цел да отговорят на това предизвикателство като убедят хората, че решенията им са нужни, че те са единни и ще продължат да ръководят дружно, без значение от задачите, които си слага опозицията.

Има още един сюжет, който би трябвало да се наблюдава – дали в границите на ръководещото болшинство в Народно събрание, без значение по какъв начин се назовават самите те, има вътрешни напрежения.

- Има ли съгласно Вас?

- Такива напрежение около митингите се пораждат. От едната страна Бойко Борисов желае да излезе от обстановката, като трансферира отговорността на ПП-ДБ като ръководеща мощ. От друга страна ПП-ДБ се пробва да върже Борисов и ГЕРБ към вредите, които е допустимо да нанесе този митинг, както и желаният от обединената съпротива избор на съмнение.

- Изглежда по този начин, като че ли Политическа партия и Демократична България са нападнати от всички страни – и от опозицията, и от сътрудниците, с които построяват болшинството. Може ли това да активизира симпатизантите им, които бяха разколебани поради основаването на „ сглобката “?

- Това е казусът. Затова изложих и втория сюжет за различието в границите на болшинството главно сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Движение за права и свободи няма да бъдат ощетени.

- „ Продължаваме промяната “ е като извадена от обединението ПП-ДБ и е като боксова круша. Виждате ли и този резултат?

- Да, само че дълготрайно това ще навреди не просто на дребната коалиция сред Политическа партия и Демократична България, или на огромната коалиция сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, само че и на сюжетите, които ще се развиват след изборите.
Ще се отрази отрицателно на ръководството на страната, на обществото, тъй като то ще продължи да се усеща подценявано, като чува свадите сред политиците. Обществото ще продължи да се опасява какъв ще е крайният резултат от напрежението и от разклащането на ръководството. То ще продължи да обира негативите от тези кавги сред партиите за това кой е отговорен и кой е почтен. В момента това е в основата на партийните реакции – по какъв начин да се оневинят партиите и да не понесат отговорност за протичащото се.

- И още един казус – за първи път локални избори се организират редом с огромен спор за основни промени в Конституцията. Дотук рецензиите към плана са доста. Това съдържа ли капацитет за въздействие върху локалните избори и настройките на гласуващите? Или районният избор има своя специфичност и отражение няма да има?

- Не приказваме просто за спор по конституционните промени, а спор по огромни национални тематики. Така локалните проблеми отиват надалеч на назад във времето.
Партиите се пробват да извлекат най-много дивиденти от протичащото се на национално равнище, само че това е за сметка на локалното.

Защо? Защото районните проблеми в доста общини са нерешими заради неналичието на пари. Затова партиите се пробват да шиканират локалния детайл на изборите и да го прекарат през националния или през тезите за фили и фоби, с цел да активизират оптималната поддръжка за себе си. Да активизират хора, които се вълнуват от локалните тематики, само че се вълнуват повече от националните тематики и ще подценен локалните за сметка на националните.

Това са тактики, които не зная дали партиите умишлено или неумишлено употребяват, само че употребяват. Улиците с дупки, градинките, мръсният въздух и по този начин нататък ще отидат на назад във времето. Местните избори ще бъдат продължение на националните избори и опит на партиите да ги трансфорат във избор не за бъдещето на квартала, а за бъдещето на страната.
Местните послания се вкарват официално.

- Със сигурност локалната власт ще бъде друга след вота, най-малкото тъй като имаме политически сили, които за първи път вземат участие в районната конкуренция. Това може ли да промени формулата на властта и при какви условия? Може ли да има опит за смяна на балансите в самата „ сглобка “?

- Въпрос на аритметика – партийна, политическа, социологическа – за това какво ще е съотношението след изборите.
Борисов ясно сподели, че би трябвало да забележим какви ще са измененията в електоралните настройки след изборите, с цел да преценим какво ще се случва. Ако ГЕРБ има огромно предимство и усети прилив на мощ, а в това време се види уязвимост на ПП-ДБ, може да бъдат провокирани и предварителни избори. Това ще даде на ГЕРБ преимущество в договарянията за ръководство.

Това е догадка. Възможно е да няма разбъркване на пластовете в парламентарното болшинство и то да продължи да ръководи. Възможно е да има разбъркване при опозиционните партии и „ Възраждане “ да вземем за пример да изиска да лидира опозицията. Това, несъмнено, ще провокира реакция от страна на Българска социалистическа партия, която е друг вид партия, с по-дълга история, с доста повече опит в политическите борби.
Различни са хипотезите, само че е допустимо да има преформатиране както при ръководещите, по този начин и при опозицията.