От над милиард заявени индексации за строителите, платени са едва 251 милиона. Неясно как и защо
Г-н Иванов, обществено обявихте изпратени от вас въпроси до районното министерство по отношение на спомагателните заплащания по договорите със строителните компании, които работят по публични поръчки, така наречен индексации. Какво гласят отговорите?
Първо желая да уточня, че справката, която получих касае съответно Министерство на районното развиване и благоустройството (МРРБ), тъй като индексацията обгръща всички министерства. Попитах първо Министерство на регионалното развитие, тъй като под неговата шапка се извършват най-големите инфраструктурни планове. Част от тези контракти се финансират със средства от републиканския бюджет, други - от европейските фондове.
Данните алармират за проблеми във връзка с планирането. От тях излиза наяве, че има индексации, които са почетени в цялостен размер, има такива, които са декларирани и изобщо не са почетени, т.е. платени са нула лв., а има и такива, които са платени отчасти.
Какво съответно демонстрират числата?
Общо декларираните спомагателни заплащания – и за главен ремонт и ново строителство, и за настоящ ремонт и поддръжка, са за над един милиард лв.. Изплатени са едвам една четвърт от тях, като казусът е, че ние не знаем на какво съображение едни са почетени, а други не.
Договорите за главен ремонт и ново строителство, които попадат в обсега на подлежащите индексации, са за 5,8 милиарда лв.. До момента по тях са постъпили общо 57 претенции за индексация на обща стойност 321 милиона лв. по 27 контракта, при общо 34, като министерството е разплатило малко над 251 милиона лв..
Може с преимущество да се употребяват планове, считани за предпочитани - като автомагистралите?
Може да има напълно официално съображение – в случай че, да вземем за пример, обосновката не е отговаряла в цялостна степен на одобрената методика. Дали са разплатени средства за предпочитани планове, както вие допускате, също можем единствено да гадаем. Така че огромният проблем при индексациите е, че няма ясна методика по какъв начин се приоритизират поръчките - в случай че изобщо би трябвало да имаме индексация. Законът през днешния ден споделя, че в случай че отговаряш на изискванията за спомагателни заплащания, имаш пари за приемане и това е.
Какво демонстрират данните във връзка с настоящите ремонт и поддръжка?
Че има 52 контракта, които попадат в обсега на методиката за изменение в цената на контракта. Те са за поддържане на републикански пътища в 27 области, както и на четири автомагистрали, за произвеждане, доставка и монтаж на пътни знаци, маркировка и други
От тези 52 контракта са постъпили 63 претенции по 43 контракта. Исканията са на обща стойност близо 705 милиона лв., като тук забавното е, че макар че министерството споделя, че тези контракти попадат в обсега на методиката за индексации, няма осъществена нито една.
Заради липса на средства? 705 милиона е сериозен разход.
Нямаме отговор на този въпрос. Нито на въпроса за какво за един може, а за различен не може. Както стана ясно - има декларирани индексации за над един милиард лв., министерството е платило 251 милиона и то единствено за главен ремонт и ново строителство.
Кои са плановете, получили цялостния или съвсем цялостния размер на декларираните средства?
Ще изброя някои от тях: лот 1 на пътя Мездра-Ботевград (изпълнява се от „ Пътстрой 92 “, Геострой “, б.р.), отново същият път, само че лот 2 (изпълнява се от сдружение, в което влизат „ Европейски пътища “, „ Водно строителство – Благоевград “, б.р.), пътят Русе-Кубрат (изпълнява се от „ ИСА 2000 “, б.р.), пътят Костинброд-Берковица-Монтана („ Хидро-водстрой “, б.р.), тунелът „ Железница “, част от строителството на автомагистрала „ Струма “ (изпълнява се от „ Автомагистрала Струма Тунел 2018 “, б.р.), Калотина-софийският околовръстен път (изпълнява се от „ Щрабаг “, б.р.), обходният път на Бургас (Пътстрой, б.р.).
Справката дава ли отговор на въпроса дали компаниите с почетени в цялостен или съвсем цялостен размер поръчки за индексации са получили огромни предплатени заплащания, които бяха стимулирани обратно в годините с това, че по този начин ще закупят авансово материалите, с цел да избегнат риска от възможното им оскъпяване?
Не, това ще бъде идващият ми въпрос към министъра. Както и кои от компаниите, които не са получили индексации, не са получили огромни задатъци. Така ще разберем по какъв начин тези причини отпреди няколко години се отразяват през днешния ден.
Преди две години слушахме доста за „ бебета на Гроздан “, поради които от ПП-ДБ твърдяхте, че е паднал кабинетът „ Петков “. Още ли смятате по този начин?
Не желая да влизам в тези метафори и диалог, тъй като за мен той би трябвало да се състои на кардинална основа – че индексации, с цел да не се рискуват значими за страната инфраструктурни обекти за 2021 година може и да са били тук-там оправдани, само че през 2023 година няма оскъпяване на материали.
Моята позиция е, че индексации изобщо не би трябвало да има, тъй като не е страната тази, която би трябвало да да носи стопанския риск на частно-правните субекти за повишаване на материали - това е детайл от ръководството на рисковете от страна на бизнесмените. Коя компания носи риска на друга компания от това, че ще нарастне даден материал?
Вижда се обаче, че поправката в Закона за публичните поръчки от предходната година (с която индексациите бяха въведени за действия след 2021-а, б.р.), крие сериозен риск за бюджета освен в Министерство на регионалното развитие, а и в други ведомства.
Защо?
Защото адвокати и сега спорят дали нормата в Закон за обществените поръчки е диспозитивна (т.е. не задължителна) или императивна и по този начин структурирани индексациите несъмнено крият риск от това заявителите, които не са получили спомагателните средства, да съдят страната. Затова би трябвало да получим явен отговор за какво на една компания е платено, а на друга не. А би трябвало да получим този отговор и тъй като той директно касае справедливостта при разпределянето на общите ни пари.
Второ, законът в този му тип крие доста сериозен корупционен риск. Да, през днешния ден може да има читави министри, които по никакъв метод да не може да бъдат обвинени в корупция, само че ние би трябвало да преглеждаме държавната власт в небосвод 10, 20, 30 години.
Заложени ли са в бюджет `24 година всички средства за индексации, с цел да се избегне този риск от правосъдни каузи против страната, за който говорите?
Ще разберем малко по-късно, откакто насочва в допълнение запитване. Още в границите на другата седмица ще проведем диалози по този и всички останали въпроси и ще търсим промени на закона по този начин, че да не може някой еднолично да взема решение кой ще получи пари.
Второ - за 2023 година виждаме дефлация на материалите и аз не виждам никаква причина страната да носи стопанския риск за повишаване на материалите. Става въпрос за милиарди в действителност, милиарди.
Трето - ще изискам всички декларирани и почетени индексации от всяко едно министерство, актовете, с които това се случва, както и индексациите за всяка една община, за всеки един възложител, било то вторичен разпоредник с бюджетни средства.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Първо желая да уточня, че справката, която получих касае съответно Министерство на районното развиване и благоустройството (МРРБ), тъй като индексацията обгръща всички министерства. Попитах първо Министерство на регионалното развитие, тъй като под неговата шапка се извършват най-големите инфраструктурни планове. Част от тези контракти се финансират със средства от републиканския бюджет, други - от европейските фондове.
Данните алармират за проблеми във връзка с планирането. От тях излиза наяве, че има индексации, които са почетени в цялостен размер, има такива, които са декларирани и изобщо не са почетени, т.е. платени са нула лв., а има и такива, които са платени отчасти.
Какво съответно демонстрират числата?
Общо декларираните спомагателни заплащания – и за главен ремонт и ново строителство, и за настоящ ремонт и поддръжка, са за над един милиард лв.. Изплатени са едвам една четвърт от тях, като казусът е, че ние не знаем на какво съображение едни са почетени, а други не.
Договорите за главен ремонт и ново строителство, които попадат в обсега на подлежащите индексации, са за 5,8 милиарда лв.. До момента по тях са постъпили общо 57 претенции за индексация на обща стойност 321 милиона лв. по 27 контракта, при общо 34, като министерството е разплатило малко над 251 милиона лв..
Може с преимущество да се употребяват планове, считани за предпочитани - като автомагистралите?
Може да има напълно официално съображение – в случай че, да вземем за пример, обосновката не е отговаряла в цялостна степен на одобрената методика. Дали са разплатени средства за предпочитани планове, както вие допускате, също можем единствено да гадаем. Така че огромният проблем при индексациите е, че няма ясна методика по какъв начин се приоритизират поръчките - в случай че изобщо би трябвало да имаме индексация. Законът през днешния ден споделя, че в случай че отговаряш на изискванията за спомагателни заплащания, имаш пари за приемане и това е.
Какво демонстрират данните във връзка с настоящите ремонт и поддръжка?
Че има 52 контракта, които попадат в обсега на методиката за изменение в цената на контракта. Те са за поддържане на републикански пътища в 27 области, както и на четири автомагистрали, за произвеждане, доставка и монтаж на пътни знаци, маркировка и други
От тези 52 контракта са постъпили 63 претенции по 43 контракта. Исканията са на обща стойност близо 705 милиона лв., като тук забавното е, че макар че министерството споделя, че тези контракти попадат в обсега на методиката за индексации, няма осъществена нито една.
Заради липса на средства? 705 милиона е сериозен разход.
Нямаме отговор на този въпрос. Нито на въпроса за какво за един може, а за различен не може. Както стана ясно - има декларирани индексации за над един милиард лв., министерството е платило 251 милиона и то единствено за главен ремонт и ново строителство.
Кои са плановете, получили цялостния или съвсем цялостния размер на декларираните средства?
Ще изброя някои от тях: лот 1 на пътя Мездра-Ботевград (изпълнява се от „ Пътстрой 92 “, Геострой “, б.р.), отново същият път, само че лот 2 (изпълнява се от сдружение, в което влизат „ Европейски пътища “, „ Водно строителство – Благоевград “, б.р.), пътят Русе-Кубрат (изпълнява се от „ ИСА 2000 “, б.р.), пътят Костинброд-Берковица-Монтана („ Хидро-водстрой “, б.р.), тунелът „ Железница “, част от строителството на автомагистрала „ Струма “ (изпълнява се от „ Автомагистрала Струма Тунел 2018 “, б.р.), Калотина-софийският околовръстен път (изпълнява се от „ Щрабаг “, б.р.), обходният път на Бургас (Пътстрой, б.р.).
Справката дава ли отговор на въпроса дали компаниите с почетени в цялостен или съвсем цялостен размер поръчки за индексации са получили огромни предплатени заплащания, които бяха стимулирани обратно в годините с това, че по този начин ще закупят авансово материалите, с цел да избегнат риска от възможното им оскъпяване?
Не, това ще бъде идващият ми въпрос към министъра. Както и кои от компаниите, които не са получили индексации, не са получили огромни задатъци. Така ще разберем по какъв начин тези причини отпреди няколко години се отразяват през днешния ден.
Преди две години слушахме доста за „ бебета на Гроздан “, поради които от ПП-ДБ твърдяхте, че е паднал кабинетът „ Петков “. Още ли смятате по този начин?
Не желая да влизам в тези метафори и диалог, тъй като за мен той би трябвало да се състои на кардинална основа – че индексации, с цел да не се рискуват значими за страната инфраструктурни обекти за 2021 година може и да са били тук-там оправдани, само че през 2023 година няма оскъпяване на материали.
Моята позиция е, че индексации изобщо не би трябвало да има, тъй като не е страната тази, която би трябвало да да носи стопанския риск на частно-правните субекти за повишаване на материали - това е детайл от ръководството на рисковете от страна на бизнесмените. Коя компания носи риска на друга компания от това, че ще нарастне даден материал?
Вижда се обаче, че поправката в Закона за публичните поръчки от предходната година (с която индексациите бяха въведени за действия след 2021-а, б.р.), крие сериозен риск за бюджета освен в Министерство на регионалното развитие, а и в други ведомства.
Защо?
Защото адвокати и сега спорят дали нормата в Закон за обществените поръчки е диспозитивна (т.е. не задължителна) или императивна и по този начин структурирани индексациите несъмнено крият риск от това заявителите, които не са получили спомагателните средства, да съдят страната. Затова би трябвало да получим явен отговор за какво на една компания е платено, а на друга не. А би трябвало да получим този отговор и тъй като той директно касае справедливостта при разпределянето на общите ни пари.
Второ, законът в този му тип крие доста сериозен корупционен риск. Да, през днешния ден може да има читави министри, които по никакъв метод да не може да бъдат обвинени в корупция, само че ние би трябвало да преглеждаме държавната власт в небосвод 10, 20, 30 години.
Заложени ли са в бюджет `24 година всички средства за индексации, с цел да се избегне този риск от правосъдни каузи против страната, за който говорите?
Ще разберем малко по-късно, откакто насочва в допълнение запитване. Още в границите на другата седмица ще проведем диалози по този и всички останали въпроси и ще търсим промени на закона по този начин, че да не може някой еднолично да взема решение кой ще получи пари.
Второ - за 2023 година виждаме дефлация на материалите и аз не виждам никаква причина страната да носи стопанския риск за повишаване на материалите. Става въпрос за милиарди в действителност, милиарди.
Трето - ще изискам всички декларирани и почетени индексации от всяко едно министерство, актовете, с които това се случва, както и индексациите за всяка една община, за всеки един възложител, било то вторичен разпоредник с бюджетни средства.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ