- Г-н Иванов, да започнем от протестите, които подкрепихте, срещу

- Г-н Иванов, да стартираме от митингите, които подкрепихте, против измененията в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Парламентът анулира една част от предвижданите промени, само че други останаха. Какво ви тормози в тях?

- Да, единствено една дребна част беше оттеглена. Генералният проблем е, че, първо, има цялостен отвод от промяна и второ, има поредни старания да се укрепва статуквото. Това подсилване минава през няколко насоки - едната е възнаграждаване на лоялните лица на статуквото през така наречен кариерен бонус, т.е. опцията сегашните членове на Висш съдебен съвет да могат да отидат в други съдилища и магистратури без конкурс, отвън разпоредбите за всички останали. Този бонус е значимо обръщение към членовете на идващия Висш съдебен съвет - “ако слушкате, ще папкате ”.

Другото беше опитът да бъдат осъдени нелоялните – Съюзът на съдиите, и посредством тази смяна да им се ограничи интернационалната поддръжка. Важното са не парите, а това, че авторитетни интернационалните донори няма да могат да застават зад Съюза на съдиите и да го показват като мотор на промяната в България. Опит да се ограничи политическият запас. Тук още веднъж има обръщение към бъдещия Висш съдебен съвет – „ в случай че не слушкате, ще се тричаме “.

И третият детайл на укрепването на статуквото е основаването на съд, който, дружно със съответната му прокуратура, да бъде напълно под контрола на Цацаров и на Пеевски, и където да се концентрират всички чувствителни каузи, що се отнася до грандкорупцията.

Тук ще изтъквам ръководителя на Венецианската комисия, който пристигна в София и сподели, че българската прокуратура освен не се бори с корупцията, тя е източник на корупцията. Тоест, с изключение на поръчител за неналичието на наказуемост на корупцията, прокуратурата ни влиза в ролята на инструмент за оказване на дозирани форми на напън върху стопански и политически субекти в точки, в които това е належащо на мощните на деня.

При концентрацията на този вид пълномощия в една конструкция – а точно Специализирания съд, в която има висока степен на въздействие на Цацаров и Пеевски, се разрешава да се усъвършенства прокуратурата като инструмент за оказване на напън, на „ страхуване “, изтъквам Пеевски. Това е претекстът. Като погледнем работата на Специализирания съд и прокуратурата, по никакъв начин не дават мотив за такава смяна - там няма по-висока успеваемост, експедитивност и експертиза, нищо от това.

Не инцидентно Цацаров от дълго време води война със Софийския градски съд, защото няма задоволително въздействие върху него. Все отново Софийският градски съд е доста огромен и е част от общата селекция в магистратурата. Т.е. там има задоволително огромен брой съдии, които са достигнали по самостоятелен кариерен път до своите места и не са обхванати от мрежите на Цацаров и Пеевски и можеше да се разчита на някакво развиване на въпросите отвън тези мрежи. Сега това се лимитира. Очаквам това да утежни политическата атмосфера и изискванията за правене на бизнес в България.

Тоест нашият митинг е против това подсилване на властта на оста Цацаров - Пеевски - Борисов в правораздаването.

Парламентът се отхвърли единствено от поправката, с която целеше да  забрани финансирането от " Америка за България "  Отказаха се поради вашите протести или поради напън извън?

- Да, за жалост това е спомагателна бедност. Фактически нещото, което може да накара политическата ни класа да се задейства, е да пристигна да им тропне по масата някой от Вашингтон. Почти нищо друго не работи в България. Това е печална илюстрация по какъв начин битува политико-корупционният ни хайлайф. Идеалното състояние за нашите кокорбашии е интернационалният фактор да ги преглежда като по едно и също време ирелевантни и маргинално потребни. Така че те хем да не се занимават доста с нас, хем да гледат на нас като на потребни идиоти от периферията, които постоянно са подготвени да извършват дребните поръчки, които им се разпореждат, а в останалото време са оставени на себе си. По тази формула, нашите хора упражняват своя мафиотски суверенитет в страната.

- Прави усещане, че към този момент имате общи заявления с Нова република, даже и с други десни партии - Български земеделски народен съюз. Водите ли сега договаряния и има ли някакви стъпки за обединяване на дясното?

- В това няма особена вест, що се отнася до „ Да, България! “. Ние излязохме с нарочна декларация на Националния съвет на 8 юни, с която декларирахме къде се нареждаме. Казахме няколко неща. Първо, че считаме, че централният политически въпрос в България е дали ще удържим развиването на страната по траекторията на европейския либерален модел, дали България ще остане част от свободния свят и част от онази група страни, в която има свободна пазарна стопанска система, демократична народна власт и господство на правото, или ще забележим едно създаване на някакъв характерен български, аз го назовавам „ битов авторитаризъм “. Борисов в никакъв случай няма да се изправи като Орбан и да каже в тирада, че ще построява “нелиберална народна власт ”. Той просто го прави, с хитрини, превземки, дублира обществената политика и институционалните процеси с есемеси и мачлета. Затова приказвам за „ шопски битов авторитаризъм “, значително в стилистиката на това, което Тодор Живков се опитваше да прави в тогавашните условия.

Второ, от позиция на този централен политически въпрос, ние се декларирахме като ясна и поредна съпротива и то на всички парламентарни сили, т.нар, „ систематични партии “. За нас огромното разделяне е на продемократични и антидемократични сили, а не на леви и десни. Ние считаме, че всички показани в този парламент сили имат интерес от антидемократично развиване, без значение по какъв начин се отбелязват идеологически и дали са на власт или в номинална съпротива.

Трето, ние считаме, че би трябвало да се построи огромен продемократичен и антокорупционен обществено-политически фронт, защото корупцията е заболяването, от която е болна нашата народна власт, нашата сигурност и държавност. В името на този фронт ние декларирахме, че ще предложим поредност от съответни дейности и ще поддържаме предложенията на други организации, които са нареждат по същия метод.

- Десният гласоподавател чака Вашето обединяване...

- Важно е да избегнем повтарянето на Реформаторския блок и това ни прави много деликатни, евентуално прекомерно деликатни за усета на някои. Не можем да си позволим следващото конюнктурно „ обединяване “ на мераклиите за влизане в Народното събрание, което след това да се окаже договаряно доста повече в Банкя, в сравнение с сред формалните сътрудници. Република България беше по едно и също време „ новаторски “ и „ десен “ и се оказа, че зад тези прелестни понятия се крие следното – на думи (поне в началото) Република България беше срещу „ модела КОЙ “, само че на процедура, с оправданието на „ дясната “ си ориентировка и „ принадлежност към фамилията на ЕНП “ в основни моменти се подлагаше на основния притежател на този модел – ГЕРБ и персонално Борисов. И тук не става дума единствено за първичния „ трик “. И до през днешния ден може да чуете вайкания по какъв начин ГЕРБ били провалили опцията за „ единна дясна кандидатура “ за президент. Всъщност, издигането на кандидат-президент във формат Република България беше ход точно в тази посока.

Ето за какво, ние настояваме да се обозначим съгласно действителния политически въпрос за България – дали ще работим за нейното демократично развиване или ще се надяваме да се доредим до софрата на спечелилите от антидемократичните трендове. За нас е значим фокусът върху съответните дейности. Нека първо всеки потвърди своята подготвеност за съответни дейности, да покаже на дело къде стои по тематиките „ Цацаров “, „ Пеевски “, „ КТБ “, „ ПИБ и прочие “, Южен поток, Белене, злополуката в медиите и целия оня лист от съответни измерения на това, което назоваваме „ модела КОЙ “. Нека хората да могат да се убедят на процедура в нашата подготвеност да сме съпротива на Борисов и ГЕРБ в актуалната им форма. И когато пристигна време да се търси съответна формула за явяване на едни или други избори, всичко това ще даде една доста по-здрава основа за диалози за коалиция, която ще може да търси доверие с доста повече причини.

Залогът не е в това след няколко кафета по заведенията в София партийните върхушки да измислят следващата квазиполитологична формула и да почнат да я предъвкват в медиите. Залогът е да покажем на процедура дарба да отстояваме позиции дружно, да дефинираме огромния политически проблем и да убедим българските жители, че си заслужава да ни гласоподават доверие поради поредни наши дейности и общи позиции. Това е методът да разтеглим гражданската поддръжка за тези дела, а не просто да се държим все едно имаме едни обезпечени 300 000 гласа като стотинки по джобовете на младежи във почивка и би трябвало единствено да ги съберем и да идем всички дружно на кино. Никой от нас няма обезпечени гласове.

- С кои партии са общите Ви дейности?

- Ами съответните дейности го демонстрират - ДСБ/НР, Зелените, Български земеделски народен съюз, ДЕОС…. От самото основаване на ДаБГ приказваме за нужността от необятен антикорупционен про-демократичен фронт. За страдание, по разнообразни аргументи не успяхме да го изградим в късия интервал, който имахме преди изборите, само че не сме спирали да го идентифицираме като централна наша цел. От тази позиция за всяка наша по-важна позиция сме търсили поддръжка, давали сме поддръжка за други политически сили. Последователно търсим подобен вид единодушие и аз съм сигурен, че след няколко месеца хората ще свикнат с това и то ще стартира да генерира доверие и гражданска поддръжка. Изисква време, хората да видят, че има политическо деяние, а не, че няколко души желаят да вършат политика от своето пиянство на кафе дружно (и прибежките си до Банкя).

- Обещахте митинги, първия си митинг пред Народното събрание нарекохте сигнален. Докъде може да стигнете?

- Ние би трябвало да стигнем до това да съборим този модел на ръководство, съгласно който властта не се ръководи по либерален и законов път, демокрацията е фасада, а законът е дребно стеснение, което се подминава с няколко SMS-а и пушене на пури. Това изисква промяна на политическата генерация и, дружно с това, ремонт на цялостен лист от болестотворни властови практики, които свързваме с модела „ Борисов-Пеевски “. Ние би трябвало да съборим този модел на ръководство и това е нашата цел. С всички средства, разрешени в една народна власт.

- В Полша вървят митинги, само че гражданското общество се включва, а в България всички са недоволни от правосъдната система, само че няма хора по улиците...

- Хайде да забележим какви са разликите сред България и Полша. Там сега се прави опит да се вкара това, с което ние се борим от доста дълго време. В България постоянно политическата класа е назначавала свои комисари в правосъдната власт, и то като болшинство във Висш съдебен съвет, и по този метод е упражнявала това отровно въздействие в правораздаването. Корупцията в правосъдната власт е болест, която идва от политико-икономическата и медийната сцена. Тоест тези, които концентрират власт – политическа, икономическа, медийна и правосъдна власт - и това са няколко души, които търгуват между тях всичко, което се случва в нашата страна и нашата орис. Това е моделът в България. Той съществува тук от доста години. В Полша в този момент се прави опит да се премине към този режим, Народното събрание да излъчва комисари в правосъдната власт. Те се движат натам, където ние сме от доста дълго време. Може би в този момент ще стане малко по-ясно за какво разпределението на бройките във Висш съдебен съвет беше толкоз кардинално значимо и стана един от претекстовете за оставката ми като министър. От тази позиция ние би трябвало да разбираме, че в България има голяма отмалялост, тъй като ние водим партизанска война против това нещо от десетилетия.

Но, в случай че погледнем от този ъгъл нещата, нашата война не просто продължава, а в действителност има забележима активизация. Спомнете си единствено, че преди 3-4 години да изкарате хора на улицата в София на тематика „ правосъдна промяна “ беше немислимо, словосъчетанието „ промяна на прокуратурата “ отсъстваше от политическия език... Тоест в противен случай, в България има една резистентност и един муден напредък на гражданска сензитивност към тези тематики. Да, има обезверяване на хората, че този режим може да бъде надвит, има разочарования от неуспехи и откровените ни политически провали, и все пак има продължаваща опозиция. Енергията за битка, вярата, че може моделът да бъде надвит се възраждат постоянно. И напълно откровено би трябвало да ви кажа, че това ме прави горделив да съм български жител. Ние през днешния ден може и да не можем да покажем такава фотография, каквато виждаме във Варшава, а преди този момент в Букурещ, само че преди този момент беше София и митингът от 2013 година Нямам подозрение, че решителният двубой сред жителите и модела у нас занапред следва. И се надявам тогава да имаме построен и политическият инструмент, който да награди протестната сила до действителна политическа опция.

- Да поговорим и за КТБ, доста бързо се покри обвинителния акт. Чуха се отзиви на доста анализатори, че тематиката за суджука е изместила най-голямата банкова машинация. Как ще коментирате обвинителния акт? Кои са политиците, които са скрити?

-  Всички знаем политиците, които са скрити.

- Но никой не ги споделя на глас...

- Е, да. Забележете, откакто в предишния парламент имаше комисия по КТБ, в която Българска социалистическа партия беше показана, в този момент Корнелия Нинова пита Цацаров да й кажел имената. Това е позорно и плахо отблъскване на топката от страна на тази госпожа, която ужким, би трябвало да е водач на парламентарна опoзиция. Когато всички знаят едни имена и когато си имал всякаква политическа опция да ги научиш, ти се правиш на улава и занапред чакаш да ги научиш... Борисов дори не си прави труда да задава такива риторични въпроси, той се крие зад Суджукгейт.

Що се отнася до обвинителния акт по КТБ, той носи всички белези на акция по погребение на тази тематика, този път с хартия. Всеки, който е правил одит, било то в държавна институция или корпорация, знае, че обичаният номер на проверяваните е да те заринат с документи, да ти дадат една стая, цялостна с хартия и да ти кажат оправяй се, откри това, което ти би трябвало. Това направи и прокуратурата, след което извади суджука.

В обвиняването липсва политическата механика на пораждане и сриване на КТБ. Има някакъв опит да бъде разказана в есеистичен жанр, само че забележете прокуратурата се занимава с журналистика, този текст не е обвиняване. Няма я цялата медийна отрова, която е оставила след себе си КТБ, безусловно отсъства въпросът за цялата тази система от институции, ДАНС, Българска народна банка, КФН и така нататък, които бяха в положение на будна кома и „ не са забелязали “ КТБ. В обвинителния акт и другояче изобилното обществено говорене по тематиката отсъства въпросът с отговорността на прокуратурата - за какво тя е проспала това, за какво участваше в сриването на банката и каква е нейната роля.

Не на последно място, забележете, даже основният личен фокус на това обвиняване – Цветан Василев - в действителност липсва, това е обвинителен акт против един празен стол. Много особено, в дните преди оповестяването на обвинителния акт Захариева, външен министър и вицепремиер с отговорности по правосъдната промяна, беше в Белград и категорично беше казано на конференцията, че тематиката за Цветан Василев не е обсъждана. Вие би трябвало да си спомняте по какъв начин в предприсъединителния ни интервал няколко страни-членки оказваха напън на България да обезпечат бързо и вменяемо разглеждане на каузи, по които те имат интерес. Искам да кажа, че една страна-членка на Европейски Съюз има избран инструментариум да обезпечи бързо и вменяемо разглеждане на една такава процедура. Вместо това виждаме тоталното отвращение на българските управляващи Цветан Василев да бъде докаран в София. Дори не пожелаха да го разпитат отдалечено.

Тоест за жалост този обвинителен акт повече наподобява на следващата уйдурма, погребение на тематиката КТБ с хартия и суджук.

- Напоследък се приказва за тефтерче, изскочило по случая КТБ. На Цветан Василев ли, на кого е това тефтерче и какво написа в него?

- Това, което евентуално имате поради, е така наречен указател на посетителите на Цветан Василев. В един миг, в случай че си спомняте, някак си изтече тетрадката от портиерната. Когато са ходили в централата на банката едни лица, те са били записвани – посетителите. Няма ясно следствие сред техните визити и техните дейности и бездействия и кредитни карти и отпускани заеми. Такъв разбор липсва и не се прави. При това, ние знаем, че има и други входове и други места, на които са се правили тези срещи, т.е. вип диалозите не са отразени в тази тетрадка, в нея е по-дребната цаца.

- Може ли да коментирате и новия Висш правосъден съвет, който се реди сега – оптимист ли сте, че ще има смяна или ще се избере един съвет, който да утвърди Цацаров?

- Казвал съм, че новият Висш съдебен съвет ще е по-лош от остарелия, тъй като той ще е напълно подреден от Цацаров и Пеевски и тъй като той има да реши една извънредно значима задача - да избере идващия основен прокурор. Това наподобява надалеч, след 2 година, само че в този момент се договаря болшинството, което ще дефинира наследника на Цацаров, кой и при какви условия ще стане идващият поръчител за безотговорност на грандкорупцията в България, тъй като това е длъжностната характерност на основния прокурор.
Току-що са минали парламентарните избори и напрежението, което витае в политическата атмосфера на София, идва от това, че те би трябвало да наредят подобен Висш съдебен съвет, тъй че да избере комфортен и за Пеевски, и за Борисов основен прокурор. И от тази позиция занапред виждаме всевъзможни ограничения за неговото покоряване, там се избират комфортни хора, станахме очевидци на всички опити да се повлияе на избора на магистратите на онази половина на членовете на Висш съдебен съвет, които се избират от магистратите. Престараха се и пресолиха манджата и това докара до обстоятелството, че в съдийската гилдия попаднаха хора, които не са били мечтани от Цацаров. Това е една дребна светлинка в тунела, само че тя няма да е задоволителна.

Наесен следва да следим по какъв начин Народното събрание ще спазари своите комисари. Основният аршин за селекцията на тези хора е, както Нинова сподели простодушно, само че това важи за всички в Народното събрание, да са си мълчали, да не са проявявали темперамент и не са вземали отношение към тематиките, свързани със правосъдната промяна и публични диспути. Искаме да изберем хора, които би трябвало да са водачи на правосъдната самостоятелност, а ги избираме по главен белег слабохарактерност и безгръбначност – безмълвни реализатори. Това е цялостен цинизъм. Особено, идвайки от една партия, която би трябвало ужким да бъде съпротива. Впрочем, Нинова също по този начин сама призна, че е ходила да си съгласува партийната платформа с Цацаров, да го пита дали има нещо срещу, нещо да не го подразни. Излъчи кандидат-президент, който в последното си изявление, преди да стане президент, сподели, че мнението на основния прокурор е определящо… Тотална и унизителна зависимост.

- Няколко пъти споменахте Пеевски - преди въпросът беше „ Кой “, само че в този момент въпросът е „ Къде “. Къде действително е Пеевски, неговото име се загатва непрекъснато, само че него го няма. Доказано ли въздейства?

- Пеевски и Борисов са двете страни на една и съща монета. Така че, където е Борисов, там е Пеевски. Аз не съм проверяващ орган, с цел да мога да го потвърдя, само че всичко, което можем да забележим със средствата на политическия разбор, е, че това е лице, което упражнява голямо въздействие, което е главен сътрудник по власт на Борисов, че Борисов е все по-зависим от Пеевски, от Доган, от Цацаров, от хората към тях. Че самият Борисов, макар че е демократично определен министър председател, се държи като техен фиктивен, на това задкулисие. Когато приказва за непоклатимост, той приказва точно за продължаването на този модел на ръководство.

- Нека приключим с въпрос за огромния оратор Кристиан Таков, който ни напусна през юли. Какво ще резервира  „ Да, България! “ от него?

- Наистина прекрасен въпрос. Разбира се, Кристиан е доста повече от това, което може да бъде вместено в една политическа партия. Но да, дружно с Мануела (Малеева), той е един от тримата души, с които инициирахме този план. И аз в действителност имам дълбокото схващане, че в този момент ние имаме дълг да опитаме да останем правилни на неговия ценностен образ като нещо, което ни сплотява, като човешка, гражданска и политическа общественост. Кристиан беше надълбоко съзнателен демократ, човек, който знаеше, че върховенството на закона значи господство на положителното и справедливото, Кристиан знаеше, че да си правист значи да работиш със съвестта си, знаеше, че културата е дълго изпитание над себе си, а не е е развлечение, че образованието е мъчно и постепенно хуманизиране, което в никакъв случай не завършва. Всичко това ние имаме голям дълг да го пренесем нататък във времето, да продължи да диша измежду нас, някак си да има повече от Кристиан.