Академичната мисъл в Харвард олевява до марксизъм
Г-н Илиев, виждате ли в близката отдалеченост откъм Харвард да се задава по-подготвено стопански национално ръководство?
- От това, което видях при актуализацията на бюджета, по-скоро съм обезпокоен - тя имаше популистки и ляв темперамент, което може да се изясни с наближаващите избори. Но е ясно, че България е склонна да харчи доста през бюджета. Тенденцията от 37% да скочим на 45% разноски и да харчим политически съвсем половината от това, което създаваме, не ми подхожда. Още повече, че самите господа Василев и Петков обявиха, че не са нито леви, нито десни, а това необятно отваря врата за популизма.
Г-н Василев обоснова нарасналите разходи с по-голямата събираемост в бюджета, която е постигнал.
- Въпросът е от кое място са събрани парите. Ако желаеме да помогнем на бизнеса, за какво не понижим налозите в изискванията на тежка рецесия? Казваме, че корпоративният налог е невисок, само че дружно с осигуровките, отчисленията гонят 40 на 100. Това е смазване и за работодателя, и за служащия, а парите изтичат неефективно през обществените системи.
В изискванията на разрастваща се инфлация, леви икономисти заговориха за нужда от повишение на държавните регулации и връщане към пропорционалния налог, който работи в огромна част от Европейски Съюз. Намирате ли тези хрумвания за подобаващи в обстановката?
- Онези, които са приключили в чужбина и изключително в Харвард, минават за хора, които знаят всичко. Но съществува и идеологически фактор: на Запад академичната мисъл олевява, тя е за нараснала интервенция на страната - кейнсианство. Дори марксизъм, който се преподава, с обяснението, че е бил прибавен погрешно в Съюз на съветските социалистически републики. Но вижте какво се случва там: Франция върви към 130% дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, в Япония е 240%, Съединени американски щати имат дълг 30 трилиона. Докато рационалният образец е Ирландия – даже в разгара на рецесията не надминаха 28% преразпределение. Самият Кейнс споделяше, че 25% към този момент е доста.
Популизмът не е оригиналност за нас – след мощно консервативния метод на Дянков, последните години властта мина в великодушен популизъм, изключително посредством разхвърляне на пари от МПС.
- Това е проблем. Не мисля, че проблемите на страната пристигнаха, когато тя бе финансово благоразумна. Но не можахме да оползотворим тези положителни резултати, като превърнем спестяванията в вложения.
Защо типично десният плосък налог у нас не докара до приток на директни задгранични вложения, даже в противен случай, те понижиха фрапантно през последните 10-12 година?
- В първите години от въвеждането на плоския налог, директните задгранични вложения бяха високи. Ниските налози са нещо положително. Ако имаме диференциран налог, той би трябвало да спада от 10% надолу. При прогресивния налог на Българска социалистическа партия, тежестта ще понесат IT-специалисти, лекари, инженери.
Но макар съществуването на примамливия плосък налог, огромните международни компании ни отминават през последните 10 години. Значи не всичко се корени в данъчната система?
- В икономическото мислене постоянно би трябвало да се преценява, че можеше да е и по-зле. Помним Виденовото време.
Да, още по-назад, във времената на комунизма афоризъм гласеше, че днешният ден постоянно е по-хубав от утрешния. Това ли е утехата?
- Защо ни отбягват вложенията и за какво тези 60 милиарда лева в банките не се влагат през бизнеса. Заради затлачена администрация, тромави решения, съществуване на корупция, политически намеси. И положението на правосъдната система, несъмнено. Сега служебният кабинет в действителност подписва празен чек на огромните непознати стопански системи, като приема корпоративния налог 15% - губим данъчната си конкурентност.
Изглежда изискванията у нас не харесват освен на задграничните вложители, а и на родния капитал: в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ ръководителят на АИКБ изнесе информация че за последните 11 година от България са изтекли 37 милиарда евро капитали при привлечени едвам 13 милиарда евро. Какво да кажем за това съответствие?
- Това е обвързвано ненапълно и с валутния ръб. Когато лихвите зад граница леко се повишат, горещите пари бягат. Бордът съдържа в себе си опциите за приливи и отливи на капитали. Ние сме в съвсем колониален режим в това отношение. Именно по тази причина би трябвало да се работи за бързото ни влизане в еврозоната.
Около националния проект за възобновяване и резистентност имаше доста разправии, а и досега не е явен окончателният му вид, който ще замине за Брюксел. Споделяте ли мнението, че е допустимо той въобще да не бъде утвърден в Европейска комисия, поради неналичието на явен „ зелен график “?
- Много ни натискат. Искат точни периоди за затваряне на фосилните електроцентрали от Маришкия басеин, с цел да ни преведат задатъка от милиард и половина. Кой може да направи това чисто политически? Виждаме политическа шизофрения – господата Петков и Василев отиват при миньорите и подписват петицията им. А какво направиха по същото време като връзка? В проекта на господин Пеканов се показваха и изчезваха разнообразни разновидности за газово-водородни други възможности, изобщо не се работи по биомаси и други авангардни технологии.
А ние чакаме тези идни поетапно близо 60 милиарда лева от Европейска комисия да преобразят стопанската система ни, вместо да се похарчат с политически цели.
- Би могло, само че не се случва. Засега проектът е поклон към евентуалните ВЕИ олигарси, които чакат на малката врата да цоцат с фотоволтаичните си паркове. А българската енергетика разрешава маневреност - в случай че първо се вкара добра газификация, след това водородът, биомасата, хващане на въглероден диоксид и складирането му. Възможности има доста, само че тактика не. Всичко се прави в сгода на северняците и Запада.
Все отново освен България е наранена от тези трансформации. Има страни, като Румъния да вземем за пример, с които вървяхме дружно, а в този момент им дишаме прахта.
- По добре се договарят. Страдаме повече, тъй като сме по-малки и по-зависими от нашата лична енергийна сигурност, каквато са въглищата. А ние безконтролно затваряме. Държавническо държание без никакъв небосвод. Повечето от днешните нови политици след 4 година ще работят на положителни позиции в Световната банка или в МВФ, а българската стопанска система ще е пред банкрут.
Самото създаване на „ Турски поток “ не беше ли уголемение на зависимости, в тази ситуация съветски? Цената на газа скача, а нашите изгоди по този начин и не се виждат.
- Има азерски газ на ниски цени, само че интерконекторът не потегля от години. Русофилите и русофобите, както и американофилите и американофобите се карат, без да се слага българския народен интерес. Орбан може да е всевъзможен, само че той сподели на американците, че, откакто те са в Сибир, унгарците също ще търгуват с Русия. Нужни са смели политици.
Добре е да са смели, само че би трябвало да имат визия и по какъв начин се прави дипломация, и по какъв начин се водят договаряния.
- Точно по този начин. Трябва също да познават историята и да са чели по какъв начин се пази българският народен интерес.
Вие сте от същото потомство като Василев, Петков, Пеканов. Не е ли време, като по-модерни хора, да покажете каква би трябвало да бъде актуалната политическа връзка?
- Трябва да се научим на последователност. Не мисля, че младостта сама по себе си е някакво качество или пък че тапия от чужбина те прави кадърен да управляваш. Не съм оптимист по отношение на бъдещето на политическия разговор. У нас започнахме да забравяме, че най-необходим е консенсусът по рисковете – енергийният, мигрантският, инфлационният. А младите политици се подхлъзват по политиканството, тъй като знаят, че няма да попаднат в медийния фокус, в случай че не се държат идиотски. В България има доста политици и малко политически просветители.
Ако получите покана от Петков и Василев за присъединяване в техния политически план, ще я приемете ли?
- Като специалист на този стадий бих разговарял с всеки, който мисли за богатството на страната.
Каква политическа формула през днешния ден може да докара до бърз стопански резултат на следващия ден?
- Очаква ни парламентарна констелация на обединения към господин Петков, „ Демократична България “ и ГЕРБ, които цивилизационно имат сходни характерности и може би ще намерят разговор между тях.
Демократична България и господин Петков в разговор с ГЕРБ?
- Да, с ГЕРБ без Борисов. Иначе ще би трябвало да беседват с Българска социалистическа партия.
Какво им е дясното на ГЕРБ, с форсираната страна и с „ държавните олигарси “?
- Абсолютно сте прав. Затова гражданското общество, медиите и хората би трябвало непрекъснато да бият спирачка на този развой.
Изключвате ли „ Продължаваме промяната “ да вдигне вълна, сходно на Царя и след това на неговия телохранител?
- Трудно. Българите се нагледаха на месии.
Разговора води: Емил Янев
- От това, което видях при актуализацията на бюджета, по-скоро съм обезпокоен - тя имаше популистки и ляв темперамент, което може да се изясни с наближаващите избори. Но е ясно, че България е склонна да харчи доста през бюджета. Тенденцията от 37% да скочим на 45% разноски и да харчим политически съвсем половината от това, което създаваме, не ми подхожда. Още повече, че самите господа Василев и Петков обявиха, че не са нито леви, нито десни, а това необятно отваря врата за популизма.
Г-н Василев обоснова нарасналите разходи с по-голямата събираемост в бюджета, която е постигнал.
- Въпросът е от кое място са събрани парите. Ако желаеме да помогнем на бизнеса, за какво не понижим налозите в изискванията на тежка рецесия? Казваме, че корпоративният налог е невисок, само че дружно с осигуровките, отчисленията гонят 40 на 100. Това е смазване и за работодателя, и за служащия, а парите изтичат неефективно през обществените системи.
В изискванията на разрастваща се инфлация, леви икономисти заговориха за нужда от повишение на държавните регулации и връщане към пропорционалния налог, който работи в огромна част от Европейски Съюз. Намирате ли тези хрумвания за подобаващи в обстановката?
- Онези, които са приключили в чужбина и изключително в Харвард, минават за хора, които знаят всичко. Но съществува и идеологически фактор: на Запад академичната мисъл олевява, тя е за нараснала интервенция на страната - кейнсианство. Дори марксизъм, който се преподава, с обяснението, че е бил прибавен погрешно в Съюз на съветските социалистически републики. Но вижте какво се случва там: Франция върви към 130% дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, в Япония е 240%, Съединени американски щати имат дълг 30 трилиона. Докато рационалният образец е Ирландия – даже в разгара на рецесията не надминаха 28% преразпределение. Самият Кейнс споделяше, че 25% към този момент е доста.
Популизмът не е оригиналност за нас – след мощно консервативния метод на Дянков, последните години властта мина в великодушен популизъм, изключително посредством разхвърляне на пари от МПС.
- Това е проблем. Не мисля, че проблемите на страната пристигнаха, когато тя бе финансово благоразумна. Но не можахме да оползотворим тези положителни резултати, като превърнем спестяванията в вложения.
Защо типично десният плосък налог у нас не докара до приток на директни задгранични вложения, даже в противен случай, те понижиха фрапантно през последните 10-12 година?
- В първите години от въвеждането на плоския налог, директните задгранични вложения бяха високи. Ниските налози са нещо положително. Ако имаме диференциран налог, той би трябвало да спада от 10% надолу. При прогресивния налог на Българска социалистическа партия, тежестта ще понесат IT-специалисти, лекари, инженери.
Но макар съществуването на примамливия плосък налог, огромните международни компании ни отминават през последните 10 години. Значи не всичко се корени в данъчната система?
- В икономическото мислене постоянно би трябвало да се преценява, че можеше да е и по-зле. Помним Виденовото време.
Да, още по-назад, във времената на комунизма афоризъм гласеше, че днешният ден постоянно е по-хубав от утрешния. Това ли е утехата?
- Защо ни отбягват вложенията и за какво тези 60 милиарда лева в банките не се влагат през бизнеса. Заради затлачена администрация, тромави решения, съществуване на корупция, политически намеси. И положението на правосъдната система, несъмнено. Сега служебният кабинет в действителност подписва празен чек на огромните непознати стопански системи, като приема корпоративния налог 15% - губим данъчната си конкурентност.
Изглежда изискванията у нас не харесват освен на задграничните вложители, а и на родния капитал: в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ ръководителят на АИКБ изнесе информация че за последните 11 година от България са изтекли 37 милиарда евро капитали при привлечени едвам 13 милиарда евро. Какво да кажем за това съответствие?
- Това е обвързвано ненапълно и с валутния ръб. Когато лихвите зад граница леко се повишат, горещите пари бягат. Бордът съдържа в себе си опциите за приливи и отливи на капитали. Ние сме в съвсем колониален режим в това отношение. Именно по тази причина би трябвало да се работи за бързото ни влизане в еврозоната.
Около националния проект за възобновяване и резистентност имаше доста разправии, а и досега не е явен окончателният му вид, който ще замине за Брюксел. Споделяте ли мнението, че е допустимо той въобще да не бъде утвърден в Европейска комисия, поради неналичието на явен „ зелен график “?
- Много ни натискат. Искат точни периоди за затваряне на фосилните електроцентрали от Маришкия басеин, с цел да ни преведат задатъка от милиард и половина. Кой може да направи това чисто политически? Виждаме политическа шизофрения – господата Петков и Василев отиват при миньорите и подписват петицията им. А какво направиха по същото време като връзка? В проекта на господин Пеканов се показваха и изчезваха разнообразни разновидности за газово-водородни други възможности, изобщо не се работи по биомаси и други авангардни технологии.
А ние чакаме тези идни поетапно близо 60 милиарда лева от Европейска комисия да преобразят стопанската система ни, вместо да се похарчат с политически цели.
- Би могло, само че не се случва. Засега проектът е поклон към евентуалните ВЕИ олигарси, които чакат на малката врата да цоцат с фотоволтаичните си паркове. А българската енергетика разрешава маневреност - в случай че първо се вкара добра газификация, след това водородът, биомасата, хващане на въглероден диоксид и складирането му. Възможности има доста, само че тактика не. Всичко се прави в сгода на северняците и Запада.
Все отново освен България е наранена от тези трансформации. Има страни, като Румъния да вземем за пример, с които вървяхме дружно, а в този момент им дишаме прахта.
- По добре се договарят. Страдаме повече, тъй като сме по-малки и по-зависими от нашата лична енергийна сигурност, каквато са въглищата. А ние безконтролно затваряме. Държавническо държание без никакъв небосвод. Повечето от днешните нови политици след 4 година ще работят на положителни позиции в Световната банка или в МВФ, а българската стопанска система ще е пред банкрут.
Самото създаване на „ Турски поток “ не беше ли уголемение на зависимости, в тази ситуация съветски? Цената на газа скача, а нашите изгоди по този начин и не се виждат.
- Има азерски газ на ниски цени, само че интерконекторът не потегля от години. Русофилите и русофобите, както и американофилите и американофобите се карат, без да се слага българския народен интерес. Орбан може да е всевъзможен, само че той сподели на американците, че, откакто те са в Сибир, унгарците също ще търгуват с Русия. Нужни са смели политици.
Добре е да са смели, само че би трябвало да имат визия и по какъв начин се прави дипломация, и по какъв начин се водят договаряния.
- Точно по този начин. Трябва също да познават историята и да са чели по какъв начин се пази българският народен интерес.
Вие сте от същото потомство като Василев, Петков, Пеканов. Не е ли време, като по-модерни хора, да покажете каква би трябвало да бъде актуалната политическа връзка?
- Трябва да се научим на последователност. Не мисля, че младостта сама по себе си е някакво качество или пък че тапия от чужбина те прави кадърен да управляваш. Не съм оптимист по отношение на бъдещето на политическия разговор. У нас започнахме да забравяме, че най-необходим е консенсусът по рисковете – енергийният, мигрантският, инфлационният. А младите политици се подхлъзват по политиканството, тъй като знаят, че няма да попаднат в медийния фокус, в случай че не се държат идиотски. В България има доста политици и малко политически просветители.
Ако получите покана от Петков и Василев за присъединяване в техния политически план, ще я приемете ли?
- Като специалист на този стадий бих разговарял с всеки, който мисли за богатството на страната.
Каква политическа формула през днешния ден може да докара до бърз стопански резултат на следващия ден?
- Очаква ни парламентарна констелация на обединения към господин Петков, „ Демократична България “ и ГЕРБ, които цивилизационно имат сходни характерности и може би ще намерят разговор между тях.
Демократична България и господин Петков в разговор с ГЕРБ?
- Да, с ГЕРБ без Борисов. Иначе ще би трябвало да беседват с Българска социалистическа партия.
Какво им е дясното на ГЕРБ, с форсираната страна и с „ държавните олигарси “?
- Абсолютно сте прав. Затова гражданското общество, медиите и хората би трябвало непрекъснато да бият спирачка на този развой.
Изключвате ли „ Продължаваме промяната “ да вдигне вълна, сходно на Царя и след това на неговия телохранител?
- Трудно. Българите се нагледаха на месии.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ