Инструктор по водно спасяване: Не влизайте в морето, когато гърми и трещи
- Г-н Георгиев, в границите на няколко дни се случиха доста съдбовни произшествия в морето, за какво?
- Моето мнение е, че повода е неприятно стичане на събитията на първо място. През предходната седмица морето беше рисково за няколко дни, тъй като седмица по-рано беше доста неприятно и подвигна огромна вълна. После се успокои, само че останаха подводни течения, които хората не виждат и подценяват. В един миг се подвигна за малко още веднъж ветрова вълна, която укрепи доста тези течения. Имаме и индивидуален фактор, само че като общоприет извод можем да създадем, че плажуващите и най-много чужденците са много надменни и от време на време арогантни. Самонадеяни и лекомислени, които си мислят: " На мен няма да ми се случи ". Морето не е до колене и когато е имало стихия и има остатъчни талази и теченията не са утихнали, както е в тази ситуация, стават произшествия. Невинаги избавителните интервенции приключват с сполучлив край.
- Кой е последният случай с съдбовен край?
- Най-пресният образец е с български екскурзиант, който се удави в Созопол преди няколко дни. Тогава едновременно стартират да бедстват две двойки - четирима души на два прилежащи поста. Спасителите от единия влизат в морето и съумяват да стигнат до мъжа и дамата, попаднали в подводно течение. Докато ги измъкват към брега, в това време течението отнася друга двойка - още веднъж мъж и жена. Спасители от прилежащите постове ги виждат, че бедстват, и влизат в морето да им окажат помощ, само че за жалост съумяват да спасят единствено дамата. Тези общо четири случая стават съвсем едновременно на едно и също място. И е ненужно да споделяме какъв брой е било рисково морето в този миг.
- При какви знамена станаха случаите в двата поредни дни, когато се удавиха общо 7 души?
- На множеството плажове имаше жълти знамена, а някъде и червени. Инцидентът в Созопол се случи в миг, когато избавителната работа сменя флага от жълт на червен. Плажуващите би трябвало да схванат, че флаговете не са за декорация. Те са като светофар. Щом флагът е червен, плуването в морето е неразрешено, тъй като е доста рисково. Когато флагът е жълт, възбрана няма, само че още веднъж не е целесъобразно да се влиза във вътрешността. Когато хората не съблюдават флаговата сигнализация, те излагат на риск освен своя личен живот, само че и живота на спасителите, даже и живота на други плажуващи.
- Кой дефинира по кое време флагът е червен?
- Решението се взема всеки ден рано сутринта от старшия избавител или от ръководителя на избавителния екип на плажа. Той дефинира какъв байрак да се вдигне според от метеорологичните условия, силата напразно и дали има подводни течения. Червен байрак се подвига единствено при последна нужда. Дори и тогава търсим разновидности да свалим напрежението и недоволството измежду плажуващите и да им позволим да се къпят, само че това да става доста близо до брега и на плитко. Има няколко плажа, не повече от 3-4, които са извънредно рискови. Те са по-открити и там в действителност е доста рисково, когато има бурни талази или мъртво неспокойствие. Там залагаме на по-голям брой спасители, като сортираме най-опитните и най-хубавите.
- Август ли е най-опасният месец на морето?
- Относително е и зависи от това какво е времето, само че като цяло може да се каже, че август е най-опасният месец. Това е чисто статистически по този начин, тъй като по това време лятото преваля към края си и излизат есенни ветрове, появяват се по-силни подводни течения и по този начин нареченият сулуган. От друга страна, спасителите в края на сезона са изтощени, тъй като тогава е най-голямото им напрежение - и физическо, и психическо. Почти няма ден, в който момчетата да не спасят най-малко един давещ се на всеки плаж. Отделно от това спасителите оказват помощ и при произшествия отвън водата. Например постоянно се случва на екскурзиант със сърдечни проблеми или хипертония да му прилошее от горещините, което също ангажира цялата избавителна верига от спасители и медицински лица на плажа. Да не приказваме и за изгубените деца по пясъка. Ние непрекъснато търсим изгубени деца в тълпите от хора сред чадърите. За благополучие все още сме намирали всички деца, за които е подаден сигнал, че са изчезнали. Рядко те се оказват във водата, в множеството случаи ги откриваме на брега, само че на огромно разстояние.
- Колко постоянно се случва да търсите изгубени деца?
- Много постоянно, от време на време всеки ден, а от време на време търсим по няколко дневно. Мога да посоча, че на плажовете, които ние охраняваме, имаме над 150 сигнала за изгубени деца от началото на сезона. Така е всеки сезон, изключително през юли и август, тогава ситуацията е най-тежко. Идват паникьосани родители и споделят: детето го няма. И спасителите тръгваме да го търсим със фотография, препредаваме си един на различен тъкмо изложение на детето - по какъв начин наподобява, какъв брой е високо и с какво е облечено и всеки избавител търси в региона си. Намираме ги на километри разстояние. Понякога децата даже не са разбрали, че са се изгубили, увлечени в игри на пясъка.
- Кои са най-куриозните случаи през този сезон?
- За мен бе куриозно, че при един от случаите, приключили за жалост съдбовно, на плажа се насъбраха ядосани туристи, които започнаха да ни държат сметка за какво флагът е бил жълт, а не червен. Защото в случай че бил червен, нямало да се случи. Когато пък сме вдигнали червен байрак, туристите идват да се карат с нас още веднъж и питат за какво пък в този момент флагът е червен и им пречим да плуват. Имало е и още по-куриозни случаи, когато туристи са подавали сигнали до държавни институции с искане да се наложи санкция на концесионера, тъй като на плажа е вдигнат червен байрак. Всеки сезон се сблъскваме и с нападателни туристи, които налитат на пердах, когато им се каже, че не може да влязат в морето, тъй като има три или четири бала вълна.
Имаме непрекъснато и случаи, в които туристи се настаняват тъкмо пред избавителната вишка, разпъват чадър и хавлия и лимитират видимостта на спасителите. Когато ги помолим да се изместят, подвигат кавги, казват - това е публично място, не сте си купили плажа и точка. А това пречи на работата на спасителите.
- Виждате ли метод за решаването на тези проблеми?
- Начинът е да се трансформират и осъвременят съществуващите нормативни актове, които контролират избавителната активност на плажа. Аз съм срещу налагането на финансови санкции и наказания на туристите, тъй като ние не сме наказателен орган. Но е добре да има на плажа патрулиращи двойки общински чиновници, които да се намесват в сходни случаи. Отделно, че би трябвало да се работи на първо място за предварителна защита за повишение плувната просвета на посетителите на плажовете.
- Кога не трябва да се влиза в морето?
- Когато човек не е сигурен в персоналните си умения и благоприятни условия. Също и когато има светкавици и гръмотевици никога не би трябвало да се влиза във водата, тъй като морето е като великански проводник и има нараснал риск от произшествия за хората, които са в море или в басейн. При светкавици е най-добре хората да изоставен плажа неотложно.
Когато флагът е червен, също не би трябвало да се влиза в морето. Макар че аленият байрак значи " плуването неразрешено ", което не значи, че не могат да се къпят на плиткото.
- Кога се образува подлото мъртво неспокойствие?
- Мъртвото неспокойствие може да се образува когато и да е. Появява се при избрани метеорологични условия като мощен вятър, бурно неспокойствие и надлежно след бурята идва една остатъчна вълна, която не се вижда на повърхността, само че морето все още не се е успокоило от огромната водна маса. Подводни течения се образуват тук-там, където идващата вода към брега би трябвало да откри най-слабото място, с цел да се завърне в общата водна маса. По нашето Черноморие като цяло няма непрекъснати мощни подводни течения, които да са рискови. Появяват се епизодично на разнообразни места. Те фактически са подли и рискови, само че по-опасни от тях са суматохата и страхът. Ако човек успее да резервира хладнокръвие, ще успее да се избави и самичък, в случай че няма кой да му помогне.
- Какво в действителност съставлява мъртвото неспокойствие?
- То се появява като разследване от остатъка на ветровата вълна, която има огромна мощ. Ветровата вълна - това са вълните с гребен, които виждаме да се разрушават в скалите. Когато времето утихне и вълните спрат, морето на повърхността наподобява безпрепятствено и умерено, само че силата на отминалата ветрова вълна остава да работи под вода. Повърхността е гладка, а изпод засмуква, морските хора го назовават още сулуган или мъртвак. Има и подводни течения, които са различни от мъртвака, които също не са безвредни. Те се движат от север на юг, има и други течения - успоредни, перпендикулярни, според от плажа, от залива и от мястото. От всички тях мъртвото вълнение е най-опасното, появява се от време на време, най-вече след огромни ветрови талази и когато вятърът утихне, част от тази вълна остава изпод, а от горната страна очевидно няма нищо, тъй като вятърът е утихнал. За разлика от сулугана подводните дънни течения тук-там са по-изразени към бреговата линия, а на други места се усещат повече по-навътре. Това течение е по-малко рисково, само че незабелязано те понася и те движи в южна посока. И в случай че е смесено с мъртво неспокойствие, тогава комбинацията става доста рискова.
- Какви са най-честите проблеми в разгара на сезона?
- Основните проблеми са с огромното текучество на спасителите. Битовите разноски изпреварват растежа на заплатите и хората напущат или се демотивират и не се хващат въобще на работа. Друг проблем е неналичието на политика, която да подтиква сезонната претовареност в този отрасъл. Трудно е да намериш квалифицирани спасители, които да изкарат цялостен сезон, тъй като множеството си имат друга непрекъсната работа или са студенти. Вземат си отпуск през лятото, с цел да работят на плажа, само че тя е най-много два месеца заплатен и неплатен. Същото е и със студентите - те идват при започване на юли и си потеглят в края на август. Друг проблем е обезпечаването на леглова база за спасителите. Просто няма места за личния състав. И когато стартираме да търсим хора, претендентите се демотивират, тъй като им желаят наем все едно са на отмора.
- Разполагат ли спасителите с надеждни механически средства?
- Да, имаме всичко, което ни е належащо. През последните години работим с извънредно съвременни избавителни средства, закупени от концесионерите, които откликват и обезпечават всичко нужно. От 5 години няколко плажни линии са оборудвани с ефикасни шейни, които се закачат за избавителния джет и по този начин се редуцира доста времето да се доближи до давещия се. Такива има на плажовете в Слънчев бряг, на Южния плаж в Несебър и в Созопол на двата плажа - Централен и Харманите. На къмпинг " Златна рибка " има и надуваема избавителна лодка, която патрулира ежедневно из целия залив. Това е напълно заслуга на концесионерите.
Това е той:
Иван Георгиев е шеф на " Кей Ен Джи Водноспасителна работа "
Занимава се с тази активност от 2002 година, а компанията покрива над 30% от охраняемите морски плажове
Негови чиновници бдят за сигурността на 28 линии, измежду които са и трите най-големи - в Слънчев бряг, плажовете в Несебър и Созопол
Работил е като редови избавител на плаж, избавител в басейн, избавител и супервайзер в аквапарк в Кипър, океански избавител в Съединени американски щати.
Източник: " Телеграф "
- Моето мнение е, че повода е неприятно стичане на събитията на първо място. През предходната седмица морето беше рисково за няколко дни, тъй като седмица по-рано беше доста неприятно и подвигна огромна вълна. После се успокои, само че останаха подводни течения, които хората не виждат и подценяват. В един миг се подвигна за малко още веднъж ветрова вълна, която укрепи доста тези течения. Имаме и индивидуален фактор, само че като общоприет извод можем да създадем, че плажуващите и най-много чужденците са много надменни и от време на време арогантни. Самонадеяни и лекомислени, които си мислят: " На мен няма да ми се случи ". Морето не е до колене и когато е имало стихия и има остатъчни талази и теченията не са утихнали, както е в тази ситуация, стават произшествия. Невинаги избавителните интервенции приключват с сполучлив край.
- Кой е последният случай с съдбовен край?
- Най-пресният образец е с български екскурзиант, който се удави в Созопол преди няколко дни. Тогава едновременно стартират да бедстват две двойки - четирима души на два прилежащи поста. Спасителите от единия влизат в морето и съумяват да стигнат до мъжа и дамата, попаднали в подводно течение. Докато ги измъкват към брега, в това време течението отнася друга двойка - още веднъж мъж и жена. Спасители от прилежащите постове ги виждат, че бедстват, и влизат в морето да им окажат помощ, само че за жалост съумяват да спасят единствено дамата. Тези общо четири случая стават съвсем едновременно на едно и също място. И е ненужно да споделяме какъв брой е било рисково морето в този миг.
- При какви знамена станаха случаите в двата поредни дни, когато се удавиха общо 7 души?
- На множеството плажове имаше жълти знамена, а някъде и червени. Инцидентът в Созопол се случи в миг, когато избавителната работа сменя флага от жълт на червен. Плажуващите би трябвало да схванат, че флаговете не са за декорация. Те са като светофар. Щом флагът е червен, плуването в морето е неразрешено, тъй като е доста рисково. Когато флагът е жълт, възбрана няма, само че още веднъж не е целесъобразно да се влиза във вътрешността. Когато хората не съблюдават флаговата сигнализация, те излагат на риск освен своя личен живот, само че и живота на спасителите, даже и живота на други плажуващи.
- Кой дефинира по кое време флагът е червен?
- Решението се взема всеки ден рано сутринта от старшия избавител или от ръководителя на избавителния екип на плажа. Той дефинира какъв байрак да се вдигне според от метеорологичните условия, силата напразно и дали има подводни течения. Червен байрак се подвига единствено при последна нужда. Дори и тогава търсим разновидности да свалим напрежението и недоволството измежду плажуващите и да им позволим да се къпят, само че това да става доста близо до брега и на плитко. Има няколко плажа, не повече от 3-4, които са извънредно рискови. Те са по-открити и там в действителност е доста рисково, когато има бурни талази или мъртво неспокойствие. Там залагаме на по-голям брой спасители, като сортираме най-опитните и най-хубавите.
- Август ли е най-опасният месец на морето?
- Относително е и зависи от това какво е времето, само че като цяло може да се каже, че август е най-опасният месец. Това е чисто статистически по този начин, тъй като по това време лятото преваля към края си и излизат есенни ветрове, появяват се по-силни подводни течения и по този начин нареченият сулуган. От друга страна, спасителите в края на сезона са изтощени, тъй като тогава е най-голямото им напрежение - и физическо, и психическо. Почти няма ден, в който момчетата да не спасят най-малко един давещ се на всеки плаж. Отделно от това спасителите оказват помощ и при произшествия отвън водата. Например постоянно се случва на екскурзиант със сърдечни проблеми или хипертония да му прилошее от горещините, което също ангажира цялата избавителна верига от спасители и медицински лица на плажа. Да не приказваме и за изгубените деца по пясъка. Ние непрекъснато търсим изгубени деца в тълпите от хора сред чадърите. За благополучие все още сме намирали всички деца, за които е подаден сигнал, че са изчезнали. Рядко те се оказват във водата, в множеството случаи ги откриваме на брега, само че на огромно разстояние.
- Колко постоянно се случва да търсите изгубени деца?
- Много постоянно, от време на време всеки ден, а от време на време търсим по няколко дневно. Мога да посоча, че на плажовете, които ние охраняваме, имаме над 150 сигнала за изгубени деца от началото на сезона. Така е всеки сезон, изключително през юли и август, тогава ситуацията е най-тежко. Идват паникьосани родители и споделят: детето го няма. И спасителите тръгваме да го търсим със фотография, препредаваме си един на различен тъкмо изложение на детето - по какъв начин наподобява, какъв брой е високо и с какво е облечено и всеки избавител търси в региона си. Намираме ги на километри разстояние. Понякога децата даже не са разбрали, че са се изгубили, увлечени в игри на пясъка.
- Кои са най-куриозните случаи през този сезон?
- За мен бе куриозно, че при един от случаите, приключили за жалост съдбовно, на плажа се насъбраха ядосани туристи, които започнаха да ни държат сметка за какво флагът е бил жълт, а не червен. Защото в случай че бил червен, нямало да се случи. Когато пък сме вдигнали червен байрак, туристите идват да се карат с нас още веднъж и питат за какво пък в този момент флагът е червен и им пречим да плуват. Имало е и още по-куриозни случаи, когато туристи са подавали сигнали до държавни институции с искане да се наложи санкция на концесионера, тъй като на плажа е вдигнат червен байрак. Всеки сезон се сблъскваме и с нападателни туристи, които налитат на пердах, когато им се каже, че не може да влязат в морето, тъй като има три или четири бала вълна.
Имаме непрекъснато и случаи, в които туристи се настаняват тъкмо пред избавителната вишка, разпъват чадър и хавлия и лимитират видимостта на спасителите. Когато ги помолим да се изместят, подвигат кавги, казват - това е публично място, не сте си купили плажа и точка. А това пречи на работата на спасителите.
- Виждате ли метод за решаването на тези проблеми?
- Начинът е да се трансформират и осъвременят съществуващите нормативни актове, които контролират избавителната активност на плажа. Аз съм срещу налагането на финансови санкции и наказания на туристите, тъй като ние не сме наказателен орган. Но е добре да има на плажа патрулиращи двойки общински чиновници, които да се намесват в сходни случаи. Отделно, че би трябвало да се работи на първо място за предварителна защита за повишение плувната просвета на посетителите на плажовете.
- Кога не трябва да се влиза в морето?
- Когато човек не е сигурен в персоналните си умения и благоприятни условия. Също и когато има светкавици и гръмотевици никога не би трябвало да се влиза във водата, тъй като морето е като великански проводник и има нараснал риск от произшествия за хората, които са в море или в басейн. При светкавици е най-добре хората да изоставен плажа неотложно.
Когато флагът е червен, също не би трябвало да се влиза в морето. Макар че аленият байрак значи " плуването неразрешено ", което не значи, че не могат да се къпят на плиткото.
- Кога се образува подлото мъртво неспокойствие?
- Мъртвото неспокойствие може да се образува когато и да е. Появява се при избрани метеорологични условия като мощен вятър, бурно неспокойствие и надлежно след бурята идва една остатъчна вълна, която не се вижда на повърхността, само че морето все още не се е успокоило от огромната водна маса. Подводни течения се образуват тук-там, където идващата вода към брега би трябвало да откри най-слабото място, с цел да се завърне в общата водна маса. По нашето Черноморие като цяло няма непрекъснати мощни подводни течения, които да са рискови. Появяват се епизодично на разнообразни места. Те фактически са подли и рискови, само че по-опасни от тях са суматохата и страхът. Ако човек успее да резервира хладнокръвие, ще успее да се избави и самичък, в случай че няма кой да му помогне.
- Какво в действителност съставлява мъртвото неспокойствие?
- То се появява като разследване от остатъка на ветровата вълна, която има огромна мощ. Ветровата вълна - това са вълните с гребен, които виждаме да се разрушават в скалите. Когато времето утихне и вълните спрат, морето на повърхността наподобява безпрепятствено и умерено, само че силата на отминалата ветрова вълна остава да работи под вода. Повърхността е гладка, а изпод засмуква, морските хора го назовават още сулуган или мъртвак. Има и подводни течения, които са различни от мъртвака, които също не са безвредни. Те се движат от север на юг, има и други течения - успоредни, перпендикулярни, според от плажа, от залива и от мястото. От всички тях мъртвото вълнение е най-опасното, появява се от време на време, най-вече след огромни ветрови талази и когато вятърът утихне, част от тази вълна остава изпод, а от горната страна очевидно няма нищо, тъй като вятърът е утихнал. За разлика от сулугана подводните дънни течения тук-там са по-изразени към бреговата линия, а на други места се усещат повече по-навътре. Това течение е по-малко рисково, само че незабелязано те понася и те движи в южна посока. И в случай че е смесено с мъртво неспокойствие, тогава комбинацията става доста рискова.
- Какви са най-честите проблеми в разгара на сезона?
- Основните проблеми са с огромното текучество на спасителите. Битовите разноски изпреварват растежа на заплатите и хората напущат или се демотивират и не се хващат въобще на работа. Друг проблем е неналичието на политика, която да подтиква сезонната претовареност в този отрасъл. Трудно е да намериш квалифицирани спасители, които да изкарат цялостен сезон, тъй като множеството си имат друга непрекъсната работа или са студенти. Вземат си отпуск през лятото, с цел да работят на плажа, само че тя е най-много два месеца заплатен и неплатен. Същото е и със студентите - те идват при започване на юли и си потеглят в края на август. Друг проблем е обезпечаването на леглова база за спасителите. Просто няма места за личния състав. И когато стартираме да търсим хора, претендентите се демотивират, тъй като им желаят наем все едно са на отмора.
- Разполагат ли спасителите с надеждни механически средства?
- Да, имаме всичко, което ни е належащо. През последните години работим с извънредно съвременни избавителни средства, закупени от концесионерите, които откликват и обезпечават всичко нужно. От 5 години няколко плажни линии са оборудвани с ефикасни шейни, които се закачат за избавителния джет и по този начин се редуцира доста времето да се доближи до давещия се. Такива има на плажовете в Слънчев бряг, на Южния плаж в Несебър и в Созопол на двата плажа - Централен и Харманите. На къмпинг " Златна рибка " има и надуваема избавителна лодка, която патрулира ежедневно из целия залив. Това е напълно заслуга на концесионерите.
Това е той:
Иван Георгиев е шеф на " Кей Ен Джи Водноспасителна работа "
Занимава се с тази активност от 2002 година, а компанията покрива над 30% от охраняемите морски плажове
Негови чиновници бдят за сигурността на 28 линии, измежду които са и трите най-големи - в Слънчев бряг, плажовете в Несебър и Созопол
Работил е като редови избавител на плаж, избавител в басейн, избавител и супервайзер в аквапарк в Кипър, океански избавител в Съединени американски щати.
Източник: " Телеграф "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ