Спас Гърневски: Кредит с ниски лихви реално ще помогне за р...
- Г-н Гърневски, през днешния ден в Общинския съвет се организира публичното разискване за желанието на община Пловдив да изтегли заем, с който да финансира крупни обекти от градската инфраструктура на обща стойност 113 млн. лв.. Какво е вашето мнение като някогашен кмет на Пловдив?
- Ние би трябвало да се гордеем, че в последното десетилетие градът ни претърпява бурно развиване, което го трансформира в привлекателен център. Пловдив се дефинира като икономическа, туристическа, просветителна, културна и духовна столица на България. Осезателни са достиженията във всички сфери на публичния живот. Ежедневно под тепетата се заселват млади и интелигентни българи, търсещи своето място за реализация във все по-уютната ни градска среда. Границите на Пловдив от дълго време отесняха, бизнесът и новите жилищни комплекси се уголемяват във всички направления отвън чертите на града ни.
Засилващото развиване на Пловдив допуска съответната реакция на локалните управляващи за застраховане на новите действителности с съответна инфраструктура. Освен новите провокации са наследени замразените от десетилетия остарели планове, чието довеждане докрай в днешните условия е безусловно необходимо. Като някогашен кмет съм наясно, че единствено с бюджета на общината локалните управляващи няма по какъв начин да се оправят в близкото бъдеще с настоящите проблеми. Освен градския бюджет източници на финансиране биха могли да бъдат европейски стратегии, държавния бюджет и кредитните институции.
- Защо безусловно би трябвало да се тегли заем, вместо да се ориентираме към другите източници, без да се заплащат лихви?
- Според мен преференциални нисколихвени заеми са най- реалистичният метод за финансиране, защото страната наля обилни средства в Пловдив, а и от през днешния ден към този момент ни ръководи служебно държавно управление. За задачата обаче е нужен консолидиран и следен публичен развой по цялостната реализация на всеки обособен план. Изграждането на някои огромни обекти по време на моя мандат при доста по- тежка политическа и икономическа рецесия в страната ми разрешават да споделя опита от това време. Първите 2 години от нашия мандат бяха години на оцеляването, защото държавното управление на Жан Виденов бе подложило синия Пловдив на политически геноцид. Виденов беше се заканил обществено да трансформира града ни в „ синьо гето “. През пролетта на 1997 година Съюз на демократичните сили завоюва изборите и настъпи време за сериозна работа.
- Как тогава се стигна до решението да се вземе заем в случай, че още веднъж имаше много напечена политическа обстановка?
- По предложение на кмета на общината създадохме Експертен публичен съвет. В него наред с общинските експерти участваха и водещи външни специалисти, с които градът ни разполага в обилие. Те създадоха цялостна стратегия за предпочитаните обекти от инфраструктурата на Пловдив в дълготраен, средносрочен - за най-малко 3 мандата и кратковременен - 1997- 1999г., до края на мандата ми интервал.
Тази стратегия обсъдихме с необятната пловдивска общност в препълнената зала на някогашния партиен дом. Актуализирахме я с постъпили аргументирани оферти.
Внесохме я за разискване в Общинския съвет. Там тя получи цялостно утвърждение от политическите сили, в това число и от опозицията, несъмнено след незначителни корекции.
Подготвена под този публичен взор стратегия бе напълно утвърдена от държавното управление на Съюз на демократичните сили и одобрена за целево финансиране.
В съвещанията на Общинския съвет точките от дневния ред,свързани с Инвестиционната стратегия, се обсъждаха предпочитано, без непотребни разногласия и загуба на време.
Общественият съвет по предложение на кмета се трансформира в Обществен надзор по осъществяването на програмата, отнасящ се до периодите и качеството на осъществяване на строителите работи и разходване на обезпечените финансови средства от страната.
Така за две години построихме напълно 3 нови булеварда, обновихме 17 улици и три моста, над 1 км. подпорна стена на южния бряг на Марица, около новия бул. „ Марица юг “ и несъмнено единствено за 20 месеца реализирахме пътния обект, който не беше завършен и замразен - надлез „ Родопи “. За качеството на изпълнените планове приказва фактът, че до момента не се е наложило надлез „ Родопи “, пуснат в употреба на 6-ти септември 1999г., да бъде ремонтиран.
- Ще участвате ли в днешното разискване?
- Съжалявам,че заради здравословни аргументи не мога да участвам в залата на Общинския съвет. За това си разреших да опиша всичко това посредством трибуната на вестник „ Марица “, който тогава играеше изключителната роля на информативен очевидец и обществен надзор в развиването на нашия град. Надявам се, че ще бъда потребен със скромния си управнически опит на хората, които би трябвало да вземат извънредно значими за града решения. Тогава всички политически сили в Пловдив бяхме по- своему горди, че успяхме да се обединим в името на уюта и удобствата в всекидневието на нашите съграждани.Тогава си дадох сметка, че неслучайно Съединението на България е станало тъкмо тук, под тепетата. Според мен развиването на Пловдив и основаването на добра градска среда са над всичко.
- Ние би трябвало да се гордеем, че в последното десетилетие градът ни претърпява бурно развиване, което го трансформира в привлекателен център. Пловдив се дефинира като икономическа, туристическа, просветителна, културна и духовна столица на България. Осезателни са достиженията във всички сфери на публичния живот. Ежедневно под тепетата се заселват млади и интелигентни българи, търсещи своето място за реализация във все по-уютната ни градска среда. Границите на Пловдив от дълго време отесняха, бизнесът и новите жилищни комплекси се уголемяват във всички направления отвън чертите на града ни.
Засилващото развиване на Пловдив допуска съответната реакция на локалните управляващи за застраховане на новите действителности с съответна инфраструктура. Освен новите провокации са наследени замразените от десетилетия остарели планове, чието довеждане докрай в днешните условия е безусловно необходимо. Като някогашен кмет съм наясно, че единствено с бюджета на общината локалните управляващи няма по какъв начин да се оправят в близкото бъдеще с настоящите проблеми. Освен градския бюджет източници на финансиране биха могли да бъдат европейски стратегии, държавния бюджет и кредитните институции.
- Защо безусловно би трябвало да се тегли заем, вместо да се ориентираме към другите източници, без да се заплащат лихви?
- Според мен преференциални нисколихвени заеми са най- реалистичният метод за финансиране, защото страната наля обилни средства в Пловдив, а и от през днешния ден към този момент ни ръководи служебно държавно управление. За задачата обаче е нужен консолидиран и следен публичен развой по цялостната реализация на всеки обособен план. Изграждането на някои огромни обекти по време на моя мандат при доста по- тежка политическа и икономическа рецесия в страната ми разрешават да споделя опита от това време. Първите 2 години от нашия мандат бяха години на оцеляването, защото държавното управление на Жан Виденов бе подложило синия Пловдив на политически геноцид. Виденов беше се заканил обществено да трансформира града ни в „ синьо гето “. През пролетта на 1997 година Съюз на демократичните сили завоюва изборите и настъпи време за сериозна работа.
- Как тогава се стигна до решението да се вземе заем в случай, че още веднъж имаше много напечена политическа обстановка?
- По предложение на кмета на общината създадохме Експертен публичен съвет. В него наред с общинските експерти участваха и водещи външни специалисти, с които градът ни разполага в обилие. Те създадоха цялостна стратегия за предпочитаните обекти от инфраструктурата на Пловдив в дълготраен, средносрочен - за най-малко 3 мандата и кратковременен - 1997- 1999г., до края на мандата ми интервал.
Тази стратегия обсъдихме с необятната пловдивска общност в препълнената зала на някогашния партиен дом. Актуализирахме я с постъпили аргументирани оферти.
Внесохме я за разискване в Общинския съвет. Там тя получи цялостно утвърждение от политическите сили, в това число и от опозицията, несъмнено след незначителни корекции.
Подготвена под този публичен взор стратегия бе напълно утвърдена от държавното управление на Съюз на демократичните сили и одобрена за целево финансиране.
В съвещанията на Общинския съвет точките от дневния ред,свързани с Инвестиционната стратегия, се обсъждаха предпочитано, без непотребни разногласия и загуба на време.
Общественият съвет по предложение на кмета се трансформира в Обществен надзор по осъществяването на програмата, отнасящ се до периодите и качеството на осъществяване на строителите работи и разходване на обезпечените финансови средства от страната.
Така за две години построихме напълно 3 нови булеварда, обновихме 17 улици и три моста, над 1 км. подпорна стена на южния бряг на Марица, около новия бул. „ Марица юг “ и несъмнено единствено за 20 месеца реализирахме пътния обект, който не беше завършен и замразен - надлез „ Родопи “. За качеството на изпълнените планове приказва фактът, че до момента не се е наложило надлез „ Родопи “, пуснат в употреба на 6-ти септември 1999г., да бъде ремонтиран.
- Ще участвате ли в днешното разискване?
- Съжалявам,че заради здравословни аргументи не мога да участвам в залата на Общинския съвет. За това си разреших да опиша всичко това посредством трибуната на вестник „ Марица “, който тогава играеше изключителната роля на информативен очевидец и обществен надзор в развиването на нашия град. Надявам се, че ще бъда потребен със скромния си управнически опит на хората, които би трябвало да вземат извънредно значими за града решения. Тогава всички политически сили в Пловдив бяхме по- своему горди, че успяхме да се обединим в името на уюта и удобствата в всекидневието на нашите съграждани.Тогава си дадох сметка, че неслучайно Съединението на България е станало тъкмо тук, под тепетата. Според мен развиването на Пловдив и основаването на добра градска среда са над всичко.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ