Костадин Филипов: В Скопие да не се надяват, че служебният к...
- Г-н Филипов, би трябвало ли София да клекне и да вдигне блокадата по пътя на Скопие към Европейски Съюз на срещата на 22 юни?
- Е, португалският президент Марселу ди Соза пристигна в София, натиска ни. Хората са ротационни ръководители на Европейски Съюз, желаят да оставят някаква диря. В Скопие готвят пътна карта с написани действия по браншове и дати. Заев чакал да му се обади сегашният длъжностен министър председател Стефан Янев, с цел да се видят на границата. Това са селски номера! Заев има напън, не ние. България не бърза за на никое място. А имаме и официално опрощение, че в този момент сме в рецесия преди избори. Редно е Заев да пристигна в София, да се види със служебния министър председател, да изпрати в София външния министър. Вместо това твърди, че топката е в България. Смешна работа! Чак ми е жалост. В началото симпатизирах на Заев - полага ми се и отдалечен родственик от Струмица. Оказа се същата матрица, от която скопските политици не могат носа на открито да си подадат.
Скептик съм, че на срещата на Съвета на Европа на 21-22 юни ще има решение за Северна Македония. Би трябвало да е по този начин, тъй като ролята на служебното държавно управление не е да е прави внезапни придвижвания. А даването на зелена улица за договаряния с Европейски Съюз на Скопие е доста значим въпрос.
- Навлизаме ли в нов стадий в безкрайния спор със съседите северномакедонци? Стопи ли ледовете общата аудиенция в Рим на президентите Румен Радев и Стево Пендаровски?
- Голямо доближаване на позициите в разногласието сред София и Скопие от взаимното пътешестване на двамата президенти в Рим няма. Просто беше направена проява по какъв начин разговорът на високо ниво сред институциите на двете страни и персонално сред държавните глави могат да въздействат върху цялостната атмосфера на връзките сред двете страни. Това беше добър опит, претрупан малко повече със символика, в сравнение с с успеваемост.
Преди 4 април имаше някакъв натоварен разговор сред министър председатели, сред външни министри.
Но напоследък разговорът беше замразен
- може би поради вътрешнополитическата обстановка у нас или поради разбирането в Скопие, че при длъжностен кабинет в България огромен резултат не може да се чака. Щом се стигна до такава степен Скопие да дефинират за собствен медиатор университетския учител проф. Владо Бучковски, това е сигурен знак, че нещата са изцяло блокирани.
В обстановка на служебно държавно управление единственият законен български политик - президентът Радев, се опита да направи проява по какъв начин би трябвало да наподобява разговорът сред първите хора на двете приятелски страни. Това е символен опит, обвързван с общо честване на светите братя Кирил и Методий. За хвалба е и фактът, че Радев отиде до Скопие, с цел да качи в самолета делегацията на Пендаровски.
Но от публицисти, които са пътували с президентите, разбирам, че необикновен неофициален контакт не е имало. Поне са се опознали по-добре, до момента са имали доста бърза среща през май 2019 година след встъпването в служба на Пендаровски.
- Реално ли е чувството, че в Европейски Съюз са по-благосклонни към позицията на Скопие, в сравнение с към причините на България? Защо не успяхме да убедим европейските сътрудници в правотата на нашите искания?
- Дори бих изострил нещата. Това е огромният проблем на българската дипломация, настояща до изборите на 4 април. Тя не съумя да убеди сътрудниците си в Евросъюза, че има вярна позиция. Тази дипломация се държеше на моменти високомерно освен във връзка с хората от Северна Македония, само че и по отношение на сътрудниците в Европейски Съюз. Това докара до такава степен да бъде нарушен главният принцип, че съюзите се основават, с цел да пазят ползите на членовете, а не на кандидат-членовете си. В по-широк геополитически проект също има някаква линия. Със отбраната на Северна Македония се заеха много европейски страни. Австрия, Чехия и Словения се оповестиха за ускорение на договарянията със Скопие за участие в Европейски Съюз единствено ден откакто България удостовери, че няма да се откаже от ветото, което към този момент блокира пътя на Скопие към Брюксел.
Виена се пробва да сплоти към себе си всички страни, произлезли от тогавашната Австро-Унгарска империя
с нейните искания за придвижване на юг, към коридорите, водещи към топлите морета.
Но не трябва да забравяме, че България в този спор не се бори единствено с политическия хайлайф в Скопие. Борим се и против Сърбия, и против част от политическия хайлайф на Хърватия, да не приказваме за Словения. Т.е. борим се с цялата югосфера.
Макар че сме членка на Европейски Съюз, страните в алианса избраха да застанат на позициите на една страна претендент.
Журналисти от Скопие упрекват дипломатите си, че били цялостна злополука, само че считам, че те си свършиха работата по-добре от нашите. Успяха да ни вкарат в режим на пояснение с сътрудниците от Европейски Съюз, което трябваше да създадем преди 3-4 години, доста преди 2019 година, когато държавното управление на Борисов одобри рамковата позиция за връзките със Северна Македония, призната и от Народното събрание с консенсус. Много преди този момент решение трябваше да убедим сътрудниците ни в Европейски Съюз и НАТО, че имаме особени връзки със Скопие.
Да не приказваме, че в последната година и половина Бойко Борисов се дистанцира и на амбразурата в разногласието със Скопие бяха сложени външният министър Екатерина Захариева и водачът на Вътрешна македонска революционна организация и досегашен вицепремиер Красимир Каракачанов. И в доста моменти Захариева губеше мярката.
- Коя е главната ни неточност? Договорът от 2017 година ли е препъникамъкът?
- Договорът, подписан на 1 август 2017 година, за оня миг си беше добър. Видя се какъв брой е повърхностен, непълен сега, в който Гърция подписа Преспанския контракт със Скопие, в който на 36 страници описаха в най-малки елементи условията си - до такава степен какво да написа на металните плочки, които ще се слагат върху паметниците в Скопие, свързани с античната история на Гърция, към които тя има искания за монопол. Най-голямата ни рекламация е, че договорът не се извършва. Докато
гърците наблюдават всичко да бъде в период и подвигат тревога в европейските институции при най-дребното нарушаване.
И намират поддръжка в сътрудниците в НАТО и Европейски Съюз. Не можем да се съпоставяме с традициите на гръцката дипломация. Гонят си интереса до дупка. 25 години държаха несъгласие на Република Македония досега, в който си свършиха чудесно работата. Сега потриват предостатъчно ръце и се питат по какъв начин по този начин България не дава зелена улица на РСМ. Ами не дава! Отношенията ни със Скопие са извънредно характерни, трябваше това да разясним. Големите членове на Европейски Съюз въобще не се интересуват от това.
- От какво не можем да отстъпим?
- В контракта е записано доста ясно, че би трябвало да се прегледат въпросите на общата история. Но с помощта на политическия метод, който демонстрират членовете на македонската част от Съвместната интердисциплинарна комисия за история и обучение, те се отхвърлиха и от общата история. Започнаха да ревизират към този момент реализирани съглашения. Друг е въпросът, че и двете страни, изключително българската, не откриха задоволително своя ясна позиция до каква степен свършва политиката и стартира научният спор по история. От години дублирам, че не трябваше българската страна да обвързва политическото си държание като страна с резултатите от взаимната комисия. Политиката си е едно, изясняването на историческата истина е напълно друго. А смяната на учебниците също е друга работа.
Трябваше да сме доста по-устойчиви в това да се вършат взаимни стопански планове
Нищо не е мръднало! Четвърта година! Борисов се разсърди на Заев, че не са изпълнени някои от претенциите му за основни инфраструктурни планове в Северна Македония. Нито комерсиална банка, нито телеком - на настояванията ни в Скопие споделиха " не ". Икономическото ни наличие в Северна Македония, съпоставено с това с гърците, е незначително.
В последно време връзките се издигнаха на терена на егоцентризма. Егото на Заев против егото на Борисов, егото на техния вицепремиер Никола Димитров против егото на Каракачанов. Това е безусловно нездравословно за политическия разговор.
Затова Радев сподели, че може и по различен метод - махаме саката, приказваме си по бели ризи, без преводач. Яко го заядоха Пендаровски македонските публицисти за какво беседва с Радев без преводач. Това е безспорна доктрина в протокола в Северна Македония. Пендаровски се изхлузи - ние си говорихме на европейските езици - Радев на български, аз на македонски. Неудобно му е да каже, че му е по-лесно да си приказва с Радев всеки на своя език, без да чакат тромавия превод, който е комичен и непотребен.
Визитка
Костадин Филипов е прочут публицист и коментатор международник. Авторитетен ценител на балканските страни. Дългогодишен сътрудник на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция в Скопие. Бил е шеф на стратегия „ Хоризонт “ на БНР. Потомък на бежански жанр от Струмица, през днешния ден в Република Северна Македония.
- Е, португалският президент Марселу ди Соза пристигна в София, натиска ни. Хората са ротационни ръководители на Европейски Съюз, желаят да оставят някаква диря. В Скопие готвят пътна карта с написани действия по браншове и дати. Заев чакал да му се обади сегашният длъжностен министър председател Стефан Янев, с цел да се видят на границата. Това са селски номера! Заев има напън, не ние. България не бърза за на никое място. А имаме и официално опрощение, че в този момент сме в рецесия преди избори. Редно е Заев да пристигна в София, да се види със служебния министър председател, да изпрати в София външния министър. Вместо това твърди, че топката е в България. Смешна работа! Чак ми е жалост. В началото симпатизирах на Заев - полага ми се и отдалечен родственик от Струмица. Оказа се същата матрица, от която скопските политици не могат носа на открито да си подадат.
Скептик съм, че на срещата на Съвета на Европа на 21-22 юни ще има решение за Северна Македония. Би трябвало да е по този начин, тъй като ролята на служебното държавно управление не е да е прави внезапни придвижвания. А даването на зелена улица за договаряния с Европейски Съюз на Скопие е доста значим въпрос.
- Навлизаме ли в нов стадий в безкрайния спор със съседите северномакедонци? Стопи ли ледовете общата аудиенция в Рим на президентите Румен Радев и Стево Пендаровски?
- Голямо доближаване на позициите в разногласието сред София и Скопие от взаимното пътешестване на двамата президенти в Рим няма. Просто беше направена проява по какъв начин разговорът на високо ниво сред институциите на двете страни и персонално сред държавните глави могат да въздействат върху цялостната атмосфера на връзките сред двете страни. Това беше добър опит, претрупан малко повече със символика, в сравнение с с успеваемост.
Преди 4 април имаше някакъв натоварен разговор сред министър председатели, сред външни министри.
Но напоследък разговорът беше замразен
- може би поради вътрешнополитическата обстановка у нас или поради разбирането в Скопие, че при длъжностен кабинет в България огромен резултат не може да се чака. Щом се стигна до такава степен Скопие да дефинират за собствен медиатор университетския учител проф. Владо Бучковски, това е сигурен знак, че нещата са изцяло блокирани.
В обстановка на служебно държавно управление единственият законен български политик - президентът Радев, се опита да направи проява по какъв начин би трябвало да наподобява разговорът сред първите хора на двете приятелски страни. Това е символен опит, обвързван с общо честване на светите братя Кирил и Методий. За хвалба е и фактът, че Радев отиде до Скопие, с цел да качи в самолета делегацията на Пендаровски.
Но от публицисти, които са пътували с президентите, разбирам, че необикновен неофициален контакт не е имало. Поне са се опознали по-добре, до момента са имали доста бърза среща през май 2019 година след встъпването в служба на Пендаровски.
- Реално ли е чувството, че в Европейски Съюз са по-благосклонни към позицията на Скопие, в сравнение с към причините на България? Защо не успяхме да убедим европейските сътрудници в правотата на нашите искания?
- Дори бих изострил нещата. Това е огромният проблем на българската дипломация, настояща до изборите на 4 април. Тя не съумя да убеди сътрудниците си в Евросъюза, че има вярна позиция. Тази дипломация се държеше на моменти високомерно освен във връзка с хората от Северна Македония, само че и по отношение на сътрудниците в Европейски Съюз. Това докара до такава степен да бъде нарушен главният принцип, че съюзите се основават, с цел да пазят ползите на членовете, а не на кандидат-членовете си. В по-широк геополитически проект също има някаква линия. Със отбраната на Северна Македония се заеха много европейски страни. Австрия, Чехия и Словения се оповестиха за ускорение на договарянията със Скопие за участие в Европейски Съюз единствено ден откакто България удостовери, че няма да се откаже от ветото, което към този момент блокира пътя на Скопие към Брюксел.
Виена се пробва да сплоти към себе си всички страни, произлезли от тогавашната Австро-Унгарска империя
с нейните искания за придвижване на юг, към коридорите, водещи към топлите морета.
Но не трябва да забравяме, че България в този спор не се бори единствено с политическия хайлайф в Скопие. Борим се и против Сърбия, и против част от политическия хайлайф на Хърватия, да не приказваме за Словения. Т.е. борим се с цялата югосфера.
Макар че сме членка на Европейски Съюз, страните в алианса избраха да застанат на позициите на една страна претендент.
Журналисти от Скопие упрекват дипломатите си, че били цялостна злополука, само че считам, че те си свършиха работата по-добре от нашите. Успяха да ни вкарат в режим на пояснение с сътрудниците от Европейски Съюз, което трябваше да създадем преди 3-4 години, доста преди 2019 година, когато държавното управление на Борисов одобри рамковата позиция за връзките със Северна Македония, призната и от Народното събрание с консенсус. Много преди този момент решение трябваше да убедим сътрудниците ни в Европейски Съюз и НАТО, че имаме особени връзки със Скопие.
Да не приказваме, че в последната година и половина Бойко Борисов се дистанцира и на амбразурата в разногласието със Скопие бяха сложени външният министър Екатерина Захариева и водачът на Вътрешна македонска революционна организация и досегашен вицепремиер Красимир Каракачанов. И в доста моменти Захариева губеше мярката.
- Коя е главната ни неточност? Договорът от 2017 година ли е препъникамъкът?
- Договорът, подписан на 1 август 2017 година, за оня миг си беше добър. Видя се какъв брой е повърхностен, непълен сега, в който Гърция подписа Преспанския контракт със Скопие, в който на 36 страници описаха в най-малки елементи условията си - до такава степен какво да написа на металните плочки, които ще се слагат върху паметниците в Скопие, свързани с античната история на Гърция, към които тя има искания за монопол. Най-голямата ни рекламация е, че договорът не се извършва. Докато
гърците наблюдават всичко да бъде в период и подвигат тревога в европейските институции при най-дребното нарушаване.
И намират поддръжка в сътрудниците в НАТО и Европейски Съюз. Не можем да се съпоставяме с традициите на гръцката дипломация. Гонят си интереса до дупка. 25 години държаха несъгласие на Република Македония досега, в който си свършиха чудесно работата. Сега потриват предостатъчно ръце и се питат по какъв начин по този начин България не дава зелена улица на РСМ. Ами не дава! Отношенията ни със Скопие са извънредно характерни, трябваше това да разясним. Големите членове на Европейски Съюз въобще не се интересуват от това.
- От какво не можем да отстъпим?
- В контракта е записано доста ясно, че би трябвало да се прегледат въпросите на общата история. Но с помощта на политическия метод, който демонстрират членовете на македонската част от Съвместната интердисциплинарна комисия за история и обучение, те се отхвърлиха и от общата история. Започнаха да ревизират към този момент реализирани съглашения. Друг е въпросът, че и двете страни, изключително българската, не откриха задоволително своя ясна позиция до каква степен свършва политиката и стартира научният спор по история. От години дублирам, че не трябваше българската страна да обвързва политическото си държание като страна с резултатите от взаимната комисия. Политиката си е едно, изясняването на историческата истина е напълно друго. А смяната на учебниците също е друга работа.
Трябваше да сме доста по-устойчиви в това да се вършат взаимни стопански планове
Нищо не е мръднало! Четвърта година! Борисов се разсърди на Заев, че не са изпълнени някои от претенциите му за основни инфраструктурни планове в Северна Македония. Нито комерсиална банка, нито телеком - на настояванията ни в Скопие споделиха " не ". Икономическото ни наличие в Северна Македония, съпоставено с това с гърците, е незначително.
В последно време връзките се издигнаха на терена на егоцентризма. Егото на Заев против егото на Борисов, егото на техния вицепремиер Никола Димитров против егото на Каракачанов. Това е безусловно нездравословно за политическия разговор.
Затова Радев сподели, че може и по различен метод - махаме саката, приказваме си по бели ризи, без преводач. Яко го заядоха Пендаровски македонските публицисти за какво беседва с Радев без преводач. Това е безспорна доктрина в протокола в Северна Македония. Пендаровски се изхлузи - ние си говорихме на европейските езици - Радев на български, аз на македонски. Неудобно му е да каже, че му е по-лесно да си приказва с Радев всеки на своя език, без да чакат тромавия превод, който е комичен и непотребен.
Визитка
Костадин Филипов е прочут публицист и коментатор международник. Авторитетен ценител на балканските страни. Дългогодишен сътрудник на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция в Скопие. Бил е шеф на стратегия „ Хоризонт “ на БНР. Потомък на бежански жанр от Струмица, през днешния ден в Република Северна Македония.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ