Томислав Дончев: Трябва да възстановим връзката между индустрията и армията – имаме огромен потенциал, не можем просто да купуваме оръжия
Г-н Дончев, наподобява, че 18 години след приемането на България в Европейския съюз сме на прага на влизане в еврозоната. Какво значи това за страната ни и неоспорим триумф ли е за европейската ни интеграция?
Безспорен триумф и значи доста неща. От позиция на стопанската система, от позиция на политическите процеси – това значи, че България е извървяла съвсем до край пътя за интеграцията си в Европейския съюз. Да бъдеш в еврозоната, значи да си част от ядрото на Европейски Съюз. Да бъдеш част от процеса на взимане на решения, значи първокласно участие.
Исторически познавам целия развой от началото на интеграцията. Въпросът не е бил единствено дали България дава отговор официално на всички критерии за присъединение, тъй като страната ни, за разлика от доста други държави-членки, е имала доста благоразумна бюджетна политика. Въпросът беше в доверието, а България не стартира по най-убедителния метод участието си в Европейски Съюз през 2007 година. Радвам се, че в годините успяхме да натрупаме доверието, че можем да бъдем член в пълноценния смисъл на думата, и получаваме този подобаващ резултат.
Чисто стопански, макар страховете, които се разпалват, съм уверен, че единствено няколко месеца след приемането, всички те ще изчезнат. Такива страхове се разпалват през няколко години. Мога да напомня терзанията от 2016 – 2017 година да не ни отвлекат децата за Норвегия, а от 2020 – 2021 година – да не ни чипират с имунизациите. Сега никой не разисква тези тематики. Същото ще е със страховете, свързани с еврото.
Извън политическото говорене – част от страховете и терзанията на хората реалистични ли са във връзка с спекулата и повишаването на питателните артикули?
Думата „ далавера “ трайно се настани. Ние от 20 години сме пазарна стопанска система – в случай че един търговец вдигне цените в кварталния магазин или в една верига, жителите би трябвало да имат вярното държание и да не купуват от него, а да отидат при другия, който не е вдигнал цените. Няма монопол в търговията в България, при който един може да вдигне цените. Разбира се, страната би трябвало да си е на мястото. Въпреки че имаме пазарна стопанска система, в случай че някой голословно подвига цените, в случай че имаме картели, страната има принадлежности да реагира. Това е в пълномощията на Комисията за защита на конкуренцията.
И да има трептения първоначално, опитът на другите страни демонстрира, че това е в границите на под 1%. Твърдя, че към март месец 2026 година всички страхове ще се преодолени.
Все отново има ли риск при възникването на изключителни условия страната да не влезе в еврозоната?
Политически риск има. Ако имаме друго държавно управление или служебно държавно управление, което волеизяви нещо друго. Например излезе с позиция, че е срещу приемането на България в еврозоната. Никой няма да ни вкара принудително, бъдете сигурни.
Искам да насоча диалога към една друга доста значима тематика, а това е Планът за възобновяване и резистентност. Година и половина преди неговия край се намираме на едвам второ заплащане и към момента има законопроекти, които не са признати.
Не е година и половина. Намираме се на година и два месеца. Крайният период за заплащане е 31 август 2026 година. Остана един законопроект от второто заплащане. Голяма част от промените и законите, свързани с второ заплащане, са признати.
Колко от заплащанията ще можем да усвоим и каква част от европейските пари, които са планувани за България, ще можем да използваме?
Преди пет месеца, когато това държавно управление стартира да работи, обстановката с Плана за възобновяване и резистентност беше, без пресилване, безусловно пагубна. Нямам поради единствено промените, свързани с второто заплащане, въпреки че и те са мъчителна тематика. Някои от тях бяха доста сложни за реализиране. Как можеш да направиш за 2-3 месеца либерализация на пазара на ток за битовите консуматори? Това е мярка, която се възнамерява и се реализира в границите на години.
Още първоначално (бел. от ред. – на мандата на държавното управление на ) започнахме договаряния с Европейската комисия. Предоговорихме една част от промените в режим на натурализъм – такива, каквито можем да изпълним. Конкретно либерализацията на пазара за битовите консуматори беше отсрочена за когато България е подготвена, когато може да възнамерява сходно мероприятие, без вреда. Още по-трагична беше обстановката във връзка с заплащанията. Тогава интервалът до крайния период беше година и половина. Как си представяте 8% заплащания? 8% за четири години, а се допуска за година и половина ние да разплатим 92%.
Имаме прогрес и по двете линии. По линия на промените остана един закон, а във връзка с вложенията – те бяха реорганизирани. Тези планове, които теоретично и на практика не могат да се осъществят, а имаше такива, бяха извадени от проекта. В същото време бяха вкарани други, които се движат с доста по-висока скорост и които имат всички шансове да бъдат осъществени. Давам ви образец – спомагателни вложения за метрото на София.
Само за интервал от пет месеца сме платили 1 милиарда лв. по осъществяване на плановете по проекта. Вече сме на 17%. Очаквам до края на годината да платим най-малко 2 милиарда лв., само че съгласно мен упоритостта ни би трябвало да е по-голяма и да гоним третото заплащане, с цел да можем да използваме цялото финансиране по проекта.
Напълно допустимо е да използваме огромна част от финансирането?
Амбицията, която гоним, е да използваме всичките средства. Въпреки рисково късите периоди, България има късмет, в случай че ускорението върви по този метод. Ползването на парите е комплицирано нещо. То зависи от това министерството да заплаща в точния момент, а изпълнителите да извършват плановете с нужната скорост и качество. Това не е самостоятелна игра.
Имаше ли промени, заложени в ПВУ, които бяха по-скоро ненужни или комплицирани за осъществяване в политическия подтекст, в който се намираме?
Меко казано. Има заложени противоречиви промени, тъй като в пакета вложения в проекта, които на 90% изпълняваме сега, като пакет промени имаше напълно разнообразни неща. Нямаше противоречивите текстове, свързани с декарбонизацията, в това число нямаше периоди за затваряне на мощности. При договарянията с комисията и това отпадна. Няма да затваряме мощности за произвеждане на електрическа енергия най-малко от позиция на ангажимент, дефиниран в закона. Това е оставено на пазара.
Премиерът беше декларирал преди няколко месеца, че част от средствата по ПВУ, които вероятно няма да използваме, да бъдат ориентирани към вложения в областта на защитата. Възможно ли е такова нещо? Вие няколко подчертахте, че не сте склонен пари от кохезионната политика да бъдат пренасочени към защита.
Средствата по ПВУ не са част от кохезионната политика. Тече смяна на законодателството, давайки опция на държавите-членки да употребяват средства и от кохезионната политика, даже от механизмите за възобновяване и резистентност, за задачите на защитата.
Имам по-резервирана позиция, говорейки за кохезионната политика. Това са средства, които имат за цел ускорено да доближават България към по-старите и богати членки, инвестирайки в стопанската система и в инфраструктурата – автомагистрали, железници, канализации, градска среда и други В тези сфери България има огромни нужни. Въпреки това, което е вложено в последните 15 години, ние сме задоволили оскъдна част от потребностите.
Когато приказваме за вложения в защита, аз настоявам, че нашият фокус би трябвало да бъде отбранителната промишленост, а не толкоз директни вложения във въоръжените ни сили. Динамиката на актуалните спорове и актуалната война допускат извънредно бърза смяна на образците въоръжения, които се употребяват. Днес задачата не е да произведеш нещо в 10 хиляди екземпляра и да снабдиш армията с него, а въоръжените сили да имат капацитета да употребяват нови мостри оръжие. Зад тях да стои един мощен промишлен капацитет, който, когато има потребност, да го достави.
Давам ви образец. Използването на дроновете, като авангардна технология, се трансформира на всеки няколко месеца. В този смисъл даже снабдявайки българските въоръжени сили с един пример дрон, той след една година по всяка възможност няма да бъде толкоз настоящ. Индустриалният капацитет тук е най-съществен.
Когато приказваме за целенасочени вложения в артикули с допустима двойна приложимост и потенциал на промишлеността – аз имам позитивно отношение.
Къде е връзката сред нововъведенията, българската просвета и военният бранш? Правителството одобри решение за основаването на Център за нововъведения в защитата, в случай че може – да ни разкажете повече за него.
Центърът за нововъведенията в защитата ще бъде звено от „ София Тех Парк “. Това би трябвало да бъде трансмисията сред Министерството на нововъведенията, Министерството на стопанската система и Министерството защитата. Но доста по-важно е това да бъде трансмисията сред Българската войска, българската промишленост и българската научна мисъл. В годините обратно сред Българската войска и българската промишленост има тясна връзка, което е значимо и за промишлеността, и за армията. С помощта на военнослужещите са изработвани нови мостри въоръжения от българската промишленост. Трябва да възстановим този развой. Така работят умните страни.
В идващите години, в режим на наложителност, ще влагаме доста в защита. Представете си 5% от брутния вътрешен артикул, в случай че следваме същата ставка – това би означавало България да влага 11-12 милиарда лв. в сферата за сигурност и защита.
Когато приказваме за рационализация на въоръжените сили и придобиване на нови качества, не можем да си позволим просто да купуваме. Трябва да дадем късмет всички тези процеси да се случат с оптимално присъединяване на българската стопанска система. Българската стопанска система има капацитет – имаме първокласни производства в сферата защита, в стоките с допустима двойна приложимост и непосредствено оръжие, имаме доста компании, които елементарно могат да мигрират към тази сфера, имаме чудесни разработчици. Целта е от всичко това да сглобим работеща структура. В международния опит имаме отлични мостри по какъв начин това се случва.
Не е съществено да ви увещавам, че в границите на 4-5 години ще се научим да вършим изтребители или танкове, само че все още българската промишленост е в положение да създава всички муниции, които се употребяват в армията ни. Имаме прочут опит с дроновете. Това може да бъде един от целите ни – да имаме промишлен капацитет да разгърнем произвеждане на друг набор в такива произведения. Ако се фокусираме върху 3-4 неща, където да бъдем в действителност положителни и конкурентноспособни, ще сме в положение за няколко години освен да доставяме българските въоръжени сили, а да изнасяме.
Имаме ли задоволително готови фрагменти, които да влязат в сходен вид производства и да стартират да работят?
Да, имаме задоволително готови фрагменти и в предприятията, и в научните институции. Дали производството на инженери подхожда на потребностите – не. Българската промишленост и стопанска система обезверено се нуждаят от още инженери. Трябва да създадем всичко допустимо тази компетентност да стане атрактивна. Тя не е задоволително.
Българската промишленост е невидима. Огромна част от политиците, публицистите и обществеността не подозират за съществуването ѝ. Тя е 28% от брутния вътрешен артикул на страната. Никой не приказва за нейните потребности и проблеми.
Привлекателна ли е страната ни за непознати вложения в областта на защитата? Чухме, че Rheinmetall има интерес да финансира цех за барут, част от „ Страйкърите “ ще се асемблират в България, а страната има упоритост да стане хъб за елементи на изтребителите F-16 Block 70.
Когато приказваме за доставката на F-16 Block 70, имаше подписани съглашения за избрани типове индустриално съдействие, по които последните четири години не се е случило нищо. Ще използваме едно тях, с цел да получим достъп до техническа информация от Lockheed Martin по отношение на производството на дронове. Имаме настоящо съглашение с тази цел. Имах среща преди два месеца с техни представители. В осъществяване на това съглашение ще получим асистенция и техническа помощ на база техния опит.
Доверието в страната ни от страна на непознатите вложители огромно ли е?
Не обичам да приказвам с сходни клишета. Как ще приключим годината във връзка с директни непознати вложения, както и на български вложители – чакам да е по-добре от предходната, тъй като вложенията не обичат политическата неустановеност. Полагаме невероятни старания – освен на министерството, освен на българската организация за вложения, само че и аз персонално.
Какъв капацитет има страната ни да се трансформира в хъб за дейта центрове?
Водим договаряния с няколко вложители в тази сфера. Това е комплицирана тематика. Не си представяйте построяването на един дейта център, който ще е тук, тъй като вложителят е купил земята по на ниска цена от това, което е можел да купи в Германия или в Дания, или тъй като цената на тока ще е по-евтина от друга европейска страна.
Ако международен снабдител на сходни услуги реши да разположи мощ в България, за страната ни е доста по-интересно да употребява част от услугите, които подобен вложител може да предложи. България може да бъде забавна освен с по-ниските цени на електрическата енергия и земята. Много от информационните трасета сред Европа и Близкия изток минават отсам. България може да бъде забавна с насъбрания опит в областта на изкуствения разсъдък след основаването на института INSAIT. България може да бъде забавна със значимия дял на IT сектора от стопанската система си. Нека да не разсъждаваме просто в материални сюжети.
Интервю пред „ Фокус “
Безспорен триумф и значи доста неща. От позиция на стопанската система, от позиция на политическите процеси – това значи, че България е извървяла съвсем до край пътя за интеграцията си в Европейския съюз. Да бъдеш в еврозоната, значи да си част от ядрото на Европейски Съюз. Да бъдеш част от процеса на взимане на решения, значи първокласно участие.
Исторически познавам целия развой от началото на интеграцията. Въпросът не е бил единствено дали България дава отговор официално на всички критерии за присъединение, тъй като страната ни, за разлика от доста други държави-членки, е имала доста благоразумна бюджетна политика. Въпросът беше в доверието, а България не стартира по най-убедителния метод участието си в Европейски Съюз през 2007 година. Радвам се, че в годините успяхме да натрупаме доверието, че можем да бъдем член в пълноценния смисъл на думата, и получаваме този подобаващ резултат.
Чисто стопански, макар страховете, които се разпалват, съм уверен, че единствено няколко месеца след приемането, всички те ще изчезнат. Такива страхове се разпалват през няколко години. Мога да напомня терзанията от 2016 – 2017 година да не ни отвлекат децата за Норвегия, а от 2020 – 2021 година – да не ни чипират с имунизациите. Сега никой не разисква тези тематики. Същото ще е със страховете, свързани с еврото.
Извън политическото говорене – част от страховете и терзанията на хората реалистични ли са във връзка с спекулата и повишаването на питателните артикули?
Думата „ далавера “ трайно се настани. Ние от 20 години сме пазарна стопанска система – в случай че един търговец вдигне цените в кварталния магазин или в една верига, жителите би трябвало да имат вярното държание и да не купуват от него, а да отидат при другия, който не е вдигнал цените. Няма монопол в търговията в България, при който един може да вдигне цените. Разбира се, страната би трябвало да си е на мястото. Въпреки че имаме пазарна стопанска система, в случай че някой голословно подвига цените, в случай че имаме картели, страната има принадлежности да реагира. Това е в пълномощията на Комисията за защита на конкуренцията.
И да има трептения първоначално, опитът на другите страни демонстрира, че това е в границите на под 1%. Твърдя, че към март месец 2026 година всички страхове ще се преодолени.
Все отново има ли риск при възникването на изключителни условия страната да не влезе в еврозоната?
Политически риск има. Ако имаме друго държавно управление или служебно държавно управление, което волеизяви нещо друго. Например излезе с позиция, че е срещу приемането на България в еврозоната. Никой няма да ни вкара принудително, бъдете сигурни.
Искам да насоча диалога към една друга доста значима тематика, а това е Планът за възобновяване и резистентност. Година и половина преди неговия край се намираме на едвам второ заплащане и към момента има законопроекти, които не са признати.
Не е година и половина. Намираме се на година и два месеца. Крайният период за заплащане е 31 август 2026 година. Остана един законопроект от второто заплащане. Голяма част от промените и законите, свързани с второ заплащане, са признати.
Колко от заплащанията ще можем да усвоим и каква част от европейските пари, които са планувани за България, ще можем да използваме?
Преди пет месеца, когато това държавно управление стартира да работи, обстановката с Плана за възобновяване и резистентност беше, без пресилване, безусловно пагубна. Нямам поради единствено промените, свързани с второто заплащане, въпреки че и те са мъчителна тематика. Някои от тях бяха доста сложни за реализиране. Как можеш да направиш за 2-3 месеца либерализация на пазара на ток за битовите консуматори? Това е мярка, която се възнамерява и се реализира в границите на години.
Още първоначално (бел. от ред. – на мандата на държавното управление на ) започнахме договаряния с Европейската комисия. Предоговорихме една част от промените в режим на натурализъм – такива, каквито можем да изпълним. Конкретно либерализацията на пазара за битовите консуматори беше отсрочена за когато България е подготвена, когато може да възнамерява сходно мероприятие, без вреда. Още по-трагична беше обстановката във връзка с заплащанията. Тогава интервалът до крайния период беше година и половина. Как си представяте 8% заплащания? 8% за четири години, а се допуска за година и половина ние да разплатим 92%.
Имаме прогрес и по двете линии. По линия на промените остана един закон, а във връзка с вложенията – те бяха реорганизирани. Тези планове, които теоретично и на практика не могат да се осъществят, а имаше такива, бяха извадени от проекта. В същото време бяха вкарани други, които се движат с доста по-висока скорост и които имат всички шансове да бъдат осъществени. Давам ви образец – спомагателни вложения за метрото на София.
Само за интервал от пет месеца сме платили 1 милиарда лв. по осъществяване на плановете по проекта. Вече сме на 17%. Очаквам до края на годината да платим най-малко 2 милиарда лв., само че съгласно мен упоритостта ни би трябвало да е по-голяма и да гоним третото заплащане, с цел да можем да използваме цялото финансиране по проекта.
Напълно допустимо е да използваме огромна част от финансирането?
Амбицията, която гоним, е да използваме всичките средства. Въпреки рисково късите периоди, България има късмет, в случай че ускорението върви по този метод. Ползването на парите е комплицирано нещо. То зависи от това министерството да заплаща в точния момент, а изпълнителите да извършват плановете с нужната скорост и качество. Това не е самостоятелна игра.
Имаше ли промени, заложени в ПВУ, които бяха по-скоро ненужни или комплицирани за осъществяване в политическия подтекст, в който се намираме?
Меко казано. Има заложени противоречиви промени, тъй като в пакета вложения в проекта, които на 90% изпълняваме сега, като пакет промени имаше напълно разнообразни неща. Нямаше противоречивите текстове, свързани с декарбонизацията, в това число нямаше периоди за затваряне на мощности. При договарянията с комисията и това отпадна. Няма да затваряме мощности за произвеждане на електрическа енергия най-малко от позиция на ангажимент, дефиниран в закона. Това е оставено на пазара.
Премиерът беше декларирал преди няколко месеца, че част от средствата по ПВУ, които вероятно няма да използваме, да бъдат ориентирани към вложения в областта на защитата. Възможно ли е такова нещо? Вие няколко подчертахте, че не сте склонен пари от кохезионната политика да бъдат пренасочени към защита.
Средствата по ПВУ не са част от кохезионната политика. Тече смяна на законодателството, давайки опция на държавите-членки да употребяват средства и от кохезионната политика, даже от механизмите за възобновяване и резистентност, за задачите на защитата.
Имам по-резервирана позиция, говорейки за кохезионната политика. Това са средства, които имат за цел ускорено да доближават България към по-старите и богати членки, инвестирайки в стопанската система и в инфраструктурата – автомагистрали, железници, канализации, градска среда и други В тези сфери България има огромни нужни. Въпреки това, което е вложено в последните 15 години, ние сме задоволили оскъдна част от потребностите.
Когато приказваме за вложения в защита, аз настоявам, че нашият фокус би трябвало да бъде отбранителната промишленост, а не толкоз директни вложения във въоръжените ни сили. Динамиката на актуалните спорове и актуалната война допускат извънредно бърза смяна на образците въоръжения, които се употребяват. Днес задачата не е да произведеш нещо в 10 хиляди екземпляра и да снабдиш армията с него, а въоръжените сили да имат капацитета да употребяват нови мостри оръжие. Зад тях да стои един мощен промишлен капацитет, който, когато има потребност, да го достави.
Давам ви образец. Използването на дроновете, като авангардна технология, се трансформира на всеки няколко месеца. В този смисъл даже снабдявайки българските въоръжени сили с един пример дрон, той след една година по всяка възможност няма да бъде толкоз настоящ. Индустриалният капацитет тук е най-съществен.
Когато приказваме за целенасочени вложения в артикули с допустима двойна приложимост и потенциал на промишлеността – аз имам позитивно отношение.
Къде е връзката сред нововъведенията, българската просвета и военният бранш? Правителството одобри решение за основаването на Център за нововъведения в защитата, в случай че може – да ни разкажете повече за него.
Центърът за нововъведенията в защитата ще бъде звено от „ София Тех Парк “. Това би трябвало да бъде трансмисията сред Министерството на нововъведенията, Министерството на стопанската система и Министерството защитата. Но доста по-важно е това да бъде трансмисията сред Българската войска, българската промишленост и българската научна мисъл. В годините обратно сред Българската войска и българската промишленост има тясна връзка, което е значимо и за промишлеността, и за армията. С помощта на военнослужещите са изработвани нови мостри въоръжения от българската промишленост. Трябва да възстановим този развой. Така работят умните страни.
В идващите години, в режим на наложителност, ще влагаме доста в защита. Представете си 5% от брутния вътрешен артикул, в случай че следваме същата ставка – това би означавало България да влага 11-12 милиарда лв. в сферата за сигурност и защита.
Когато приказваме за рационализация на въоръжените сили и придобиване на нови качества, не можем да си позволим просто да купуваме. Трябва да дадем късмет всички тези процеси да се случат с оптимално присъединяване на българската стопанска система. Българската стопанска система има капацитет – имаме първокласни производства в сферата защита, в стоките с допустима двойна приложимост и непосредствено оръжие, имаме доста компании, които елементарно могат да мигрират към тази сфера, имаме чудесни разработчици. Целта е от всичко това да сглобим работеща структура. В международния опит имаме отлични мостри по какъв начин това се случва.
Не е съществено да ви увещавам, че в границите на 4-5 години ще се научим да вършим изтребители или танкове, само че все още българската промишленост е в положение да създава всички муниции, които се употребяват в армията ни. Имаме прочут опит с дроновете. Това може да бъде един от целите ни – да имаме промишлен капацитет да разгърнем произвеждане на друг набор в такива произведения. Ако се фокусираме върху 3-4 неща, където да бъдем в действителност положителни и конкурентноспособни, ще сме в положение за няколко години освен да доставяме българските въоръжени сили, а да изнасяме.
Имаме ли задоволително готови фрагменти, които да влязат в сходен вид производства и да стартират да работят?
Да, имаме задоволително готови фрагменти и в предприятията, и в научните институции. Дали производството на инженери подхожда на потребностите – не. Българската промишленост и стопанска система обезверено се нуждаят от още инженери. Трябва да създадем всичко допустимо тази компетентност да стане атрактивна. Тя не е задоволително.
Българската промишленост е невидима. Огромна част от политиците, публицистите и обществеността не подозират за съществуването ѝ. Тя е 28% от брутния вътрешен артикул на страната. Никой не приказва за нейните потребности и проблеми.
Привлекателна ли е страната ни за непознати вложения в областта на защитата? Чухме, че Rheinmetall има интерес да финансира цех за барут, част от „ Страйкърите “ ще се асемблират в България, а страната има упоритост да стане хъб за елементи на изтребителите F-16 Block 70.
Когато приказваме за доставката на F-16 Block 70, имаше подписани съглашения за избрани типове индустриално съдействие, по които последните четири години не се е случило нищо. Ще използваме едно тях, с цел да получим достъп до техническа информация от Lockheed Martin по отношение на производството на дронове. Имаме настоящо съглашение с тази цел. Имах среща преди два месеца с техни представители. В осъществяване на това съглашение ще получим асистенция и техническа помощ на база техния опит.
Доверието в страната ни от страна на непознатите вложители огромно ли е?
Не обичам да приказвам с сходни клишета. Как ще приключим годината във връзка с директни непознати вложения, както и на български вложители – чакам да е по-добре от предходната, тъй като вложенията не обичат политическата неустановеност. Полагаме невероятни старания – освен на министерството, освен на българската организация за вложения, само че и аз персонално.
Какъв капацитет има страната ни да се трансформира в хъб за дейта центрове?
Водим договаряния с няколко вложители в тази сфера. Това е комплицирана тематика. Не си представяйте построяването на един дейта център, който ще е тук, тъй като вложителят е купил земята по на ниска цена от това, което е можел да купи в Германия или в Дания, или тъй като цената на тока ще е по-евтина от друга европейска страна.
Ако международен снабдител на сходни услуги реши да разположи мощ в България, за страната ни е доста по-интересно да употребява част от услугите, които подобен вложител може да предложи. България може да бъде забавна освен с по-ниските цени на електрическата енергия и земята. Много от информационните трасета сред Европа и Близкия изток минават отсам. България може да бъде забавна с насъбрания опит в областта на изкуствения разсъдък след основаването на института INSAIT. България може да бъде забавна със значимия дял на IT сектора от стопанската система си. Нека да не разсъждаваме просто в материални сюжети.
Интервю пред „ Фокус “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ