Борисов иска да остане в историята редом с хан Аспарух
Г-н Димитров, в изборните листи постоянно е имало три съществени съставния елемент: влекачи, увеселители и заряд. Очевидно здравното обучение сега много се харчи, какви други специфики виждате в сегашната предизборна акция като ПР-експерт?
Харесва ми това разделяне на съставените елементи. Да погледнем на листите от сателитна височина. Намираме се в чужд подтекст, атипичен поради пандемията. Например, има мощно футболно показване. Привличането на известни персони улеснява една лимитирана акция, в която персоналните контакти ще бъдат мощно разредени. Лекарите в този момент карат влака.
Това не е ли конюнктурна тактика - краят на пандемията очевидно наближава и скоро още веднъж ще пристигна времето на тези, които би трябвало да влачат стопанската система?
Зависи по какъв начин обособените партии си показват присъединяване на лекарите в бъдещия парламент. Някои ги виждат като магнит за гласове. Хубаво ще е, в случай че лекарите оказват помощ за една бъдеща здравна политика и усъвършенствано законодателство в системата.
И при започване на 90-те години в Народното събрание участваха доста лекари, само че здравната ни система нито цъфна, нито върза.
Не е наложително да си добър доктор, с цел да си кадърен управител в здравния бранш. Иначе влекачи в листите са водачите.
В последните няколко вота стана процедура известни фигури от така наречен увеселителна зона, без изключително стратегическо мислене, да стават депутати с преференциален избор. Явно и този резултат се търси?
Със самоирония се причислявам към увеселителния бранш, където може би е мястото на рекламата. Но всички би трябвало да се учим да вършим преференциални акции. Така ще зададем напълно различен звук на диалозите между тях. И ще напуснем полето на омразата.
У нас постоянно не съединението, а омразата прави силата.
Има го това.
Не е надалеч от въображението, че в този момент ще се дават обещание и швейцарски заплати, и хилядолетен живот даже. Ако надзърнем в торбите с предизборни послания, кое от тях най-вече се натрапва - може би методичната поръчка на Борисов, че никой в Европа не се оправя с рецесията по-добре от нашето държавно управление?
Това е много противоречиво. Според мен цяла Европа се оправя доста мъчно с рецесията. В Брюксел не са политици, а бюрократи. В европейския подтекст Борисов е измежду най-възрастните управници - единствено него трима папи са го милвали по главата. Той надживява папите в дословния смисъл на думата. Вече има насъбран сериозен опит. Меркел си потегля и той остава доайенът на европейската политика. Което припомня, че в света има чудовищно доста подигравка. Голямото му преимущество е, че той е пожарникар и евентуално гаси пожари по-добре от останалите.
Фигуриращият в партийна листа маестро Димитър Пенев в миналото сътвори във футбола теорията на проведения безпорядък. Дали сега хаосът в противоепидемичните ограничения не е също по този начин съзнателно основан, за предизборна приложимост? Ясно е, че безредието ще смъкна изборната интензивност в интерес на статуквото...
Не съм последовател на конспирациите. Но имам паники по какъв начин ще отида да гласоподавам измежду оня занемарен тензух към тъмната стаичка, който символизира българските избори. Както и не знам какъв брой от хората в комисиите ще са поискали да се имунизират. Всичко това ще понижи резултата на Българска социалистическа партия, защото там има повече възрастни хора.
Още един ракурс към акцията – в нея участват много ретро детайли, даже сценките с премиера и министрите по села и обекти припомнят мощно за духа на други Живков.
Духът на други Живков си е тук и господин Борисов доста майсторски употребява това. Работа, работа, работа, повтаря той, само че в никакъв случай не загатва дали тази работа ще бъде свършена качествено и по европейски.
Това вътрешен глас на премиера ли е или ПР-стратегия?
Това е добра тактика, която разчита на извънреден реализатор.
Стават и гафове – да вземем за пример, да си подариш сакото, а ощастливеният служащ да попита в джоба ли са еврата.
Хубав миг, който министър председателят бързо обърна на смешка. В Европа от ВСВ насам няма политик, устоял на толкоз разнороден напън.
В огромната предизборна торба пилотно място зае персоналната стопанска система на господин Марешки. Той съобщи, че в годините е дал на народа 2 милиарда лева от налози, а отдадени пресметнаха, че това са главно ДДС-та, платени от неговите клиенти и преведени от търговеца в бюджета. Как гледате на този образец като бизнесмен?
Да приемем, че той в действителност е направил подобен бизнес за милиарди. Но заплащането на налози не е мотив за похвала, а най-естественото нещо, което би трябвало да направи. Внушението, че тези пари са подарени на страната и народа демонстрира рисков нрав, само че господин Марешки е тежък популист. Той твърди, че надали не ни продава на загуба и медикаменти, и горива. Ако той фактически е внесъл тези 2 милиарда, това не го ли прави една от най-големите компании в целия район? Но индивидът не е по детайлите – той подписва конституция, без да я е чел, та пояснения за налози ли ще дава.
Ако погледнем към тъмната страна на акцията, очаквате ли обичайния „ черен “ ПР и оскандаляването на претенденти?
Не съм сигурен дали този „ черен “ ПР няма още повече да усили отвращението към изборния развой. Тази тактика не демонстрира за какво би трябвало да бъдеш определен ти, а какъв брой неприятен е другият.
Не е напълно без значение какво има в кутията на господин Васил Божков, съгласно някои „ кутията на Пандора “, той самият загатна за съществени изненади по време на акцията.
Не знам каква акция ще направи господин Божков и каква е задачата му – дали да разрушава доверието в господин Борисов или самият той да влезе в Народното събрание и да се прибере в България. А може би се пробва да реализира някаква сделка.
При ниска изборна интензивност и стотина хиляди гласа биха били задоволителни за влизане в Народното събрание.
Все отново се надяваме на висока интензивност.
Извън здравната материя, много дефицитни са визионерските послания на партиите-кандидатки, само Движение за права и свободи заприказва за догонващо икономическо развиване, въпреки че тази концепция не е нова и може би не е тяхна.
Не съм напълно склонен, Демократична България приказва интензивно за цифровизация.
Така е, само че дигитализацията не е тактика, а тактичност, нещо, което от дълго време трябваше да се е случило в 21 век.
Готвим за по-дълъг мач. Надявам се на парламент, кадърен на огромен разговор. Трагедията на настоящия парламент е, че беше слугински.
От известно време насам в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ развиваме несполучливо дисциплината „ коалициология “, а вие споменахте основната дума разговор. Остава трайното усещане, че всеки български политик е податлив да прегърне своя сътрудник, само че единствено в случай че той му се подчини авансово. Това ли е нашата визия за разговора?
Това не е ново събитие за нашата история. Но разбирателството е заложено в националния ни ген още от времето на траките, прабългарите и славяните.
Диалогът допуска високо развита просвета на компромиса.
Да, да надмогнеш личното си его.
Какви разговори са вероятни в хипотетичния предстоящ парламент, в случай, че без присъединяване на ГЕРБ или Българска социалистическа партия мъчно може да се сформира ръководеща коалиция?
Демократична България ще търси обединения за тематични болшинства.
Но с цел да се търсят тематични болшинства, първо би трябвало да се сформира кабинет, който да ръководи страната.
Всичко може да се случи, а може и нищо да не се случи. Но за страната е риск, в случай че не се сформира държавно управление.
Защо Демократична България не поема протегнатата от „ Републиканци за България “ ръка за партниране – въз основата на предявени политически позиции, вие би трябвало да работите в една посока?
На доктрина евентуално е по този начин. Ако би трябвало да съм почтен, по-скоро ми е невероятно да си показва да бъдем дружно с господин Цветанов.
Не са ли тези личностни предубеждения сериозна преграда за сформиране на анти-статукво болшинство – някъде има отношение към Цветанов, другаде подозрения в Манолова, трети осмиват Трифонов?
Напълно разбирам това и мисля, че всички политически сили ще изминат своя път до изборите и след възможното си влизане в Народното събрание.
Противниците на Демократична България приказват за еретически детайли във вашата коалиция и предсказват, че бъдещите ви депутати сами ще се слагат в изолираност в Народното събрание. Има ли такива изгледи?
Надявам се да надскочим тъкмо това и да се научим на диалози с всички.
В предходното си присъединяване в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ вие казахте, че господин Борисов си е извоювал в Европейски Съюз Ценко-Чоковска самостоятелност. Ако това е по този начин, приключва ли Ценко-Чоковския интервал в политическата биография на премиера?
Според мен, да. И приключва по негово предпочитание. Борисов желае да остане в историята, там някъде, паралелно с хан Аспарух, цар Симеон и другите велики. Мисля, че ще стартира да поставя от ден на ден старания в тази посока.
Разговора води: Емил Янев
Мартин Димитров е ПР-експерт, бизнесмен, участник в изборните листи на „ Демократична България “.
Харесва ми това разделяне на съставените елементи. Да погледнем на листите от сателитна височина. Намираме се в чужд подтекст, атипичен поради пандемията. Например, има мощно футболно показване. Привличането на известни персони улеснява една лимитирана акция, в която персоналните контакти ще бъдат мощно разредени. Лекарите в този момент карат влака.
Това не е ли конюнктурна тактика - краят на пандемията очевидно наближава и скоро още веднъж ще пристигна времето на тези, които би трябвало да влачат стопанската система?
Зависи по какъв начин обособените партии си показват присъединяване на лекарите в бъдещия парламент. Някои ги виждат като магнит за гласове. Хубаво ще е, в случай че лекарите оказват помощ за една бъдеща здравна политика и усъвършенствано законодателство в системата.
И при започване на 90-те години в Народното събрание участваха доста лекари, само че здравната ни система нито цъфна, нито върза.
Не е наложително да си добър доктор, с цел да си кадърен управител в здравния бранш. Иначе влекачи в листите са водачите.
В последните няколко вота стана процедура известни фигури от така наречен увеселителна зона, без изключително стратегическо мислене, да стават депутати с преференциален избор. Явно и този резултат се търси?
Със самоирония се причислявам към увеселителния бранш, където може би е мястото на рекламата. Но всички би трябвало да се учим да вършим преференциални акции. Така ще зададем напълно различен звук на диалозите между тях. И ще напуснем полето на омразата.
У нас постоянно не съединението, а омразата прави силата.
Има го това.
Не е надалеч от въображението, че в този момент ще се дават обещание и швейцарски заплати, и хилядолетен живот даже. Ако надзърнем в торбите с предизборни послания, кое от тях най-вече се натрапва - може би методичната поръчка на Борисов, че никой в Европа не се оправя с рецесията по-добре от нашето държавно управление?
Това е много противоречиво. Според мен цяла Европа се оправя доста мъчно с рецесията. В Брюксел не са политици, а бюрократи. В европейския подтекст Борисов е измежду най-възрастните управници - единствено него трима папи са го милвали по главата. Той надживява папите в дословния смисъл на думата. Вече има насъбран сериозен опит. Меркел си потегля и той остава доайенът на европейската политика. Което припомня, че в света има чудовищно доста подигравка. Голямото му преимущество е, че той е пожарникар и евентуално гаси пожари по-добре от останалите.
Фигуриращият в партийна листа маестро Димитър Пенев в миналото сътвори във футбола теорията на проведения безпорядък. Дали сега хаосът в противоепидемичните ограничения не е също по този начин съзнателно основан, за предизборна приложимост? Ясно е, че безредието ще смъкна изборната интензивност в интерес на статуквото...
Не съм последовател на конспирациите. Но имам паники по какъв начин ще отида да гласоподавам измежду оня занемарен тензух към тъмната стаичка, който символизира българските избори. Както и не знам какъв брой от хората в комисиите ще са поискали да се имунизират. Всичко това ще понижи резултата на Българска социалистическа партия, защото там има повече възрастни хора.
Още един ракурс към акцията – в нея участват много ретро детайли, даже сценките с премиера и министрите по села и обекти припомнят мощно за духа на други Живков.
Духът на други Живков си е тук и господин Борисов доста майсторски употребява това. Работа, работа, работа, повтаря той, само че в никакъв случай не загатва дали тази работа ще бъде свършена качествено и по европейски.
Това вътрешен глас на премиера ли е или ПР-стратегия?
Това е добра тактика, която разчита на извънреден реализатор.
Стават и гафове – да вземем за пример, да си подариш сакото, а ощастливеният служащ да попита в джоба ли са еврата.
Хубав миг, който министър председателят бързо обърна на смешка. В Европа от ВСВ насам няма политик, устоял на толкоз разнороден напън.
В огромната предизборна торба пилотно място зае персоналната стопанска система на господин Марешки. Той съобщи, че в годините е дал на народа 2 милиарда лева от налози, а отдадени пресметнаха, че това са главно ДДС-та, платени от неговите клиенти и преведени от търговеца в бюджета. Как гледате на този образец като бизнесмен?
Да приемем, че той в действителност е направил подобен бизнес за милиарди. Но заплащането на налози не е мотив за похвала, а най-естественото нещо, което би трябвало да направи. Внушението, че тези пари са подарени на страната и народа демонстрира рисков нрав, само че господин Марешки е тежък популист. Той твърди, че надали не ни продава на загуба и медикаменти, и горива. Ако той фактически е внесъл тези 2 милиарда, това не го ли прави една от най-големите компании в целия район? Но индивидът не е по детайлите – той подписва конституция, без да я е чел, та пояснения за налози ли ще дава.
Ако погледнем към тъмната страна на акцията, очаквате ли обичайния „ черен “ ПР и оскандаляването на претенденти?
Не съм сигурен дали този „ черен “ ПР няма още повече да усили отвращението към изборния развой. Тази тактика не демонстрира за какво би трябвало да бъдеш определен ти, а какъв брой неприятен е другият.
Не е напълно без значение какво има в кутията на господин Васил Божков, съгласно някои „ кутията на Пандора “, той самият загатна за съществени изненади по време на акцията.
Не знам каква акция ще направи господин Божков и каква е задачата му – дали да разрушава доверието в господин Борисов или самият той да влезе в Народното събрание и да се прибере в България. А може би се пробва да реализира някаква сделка.
При ниска изборна интензивност и стотина хиляди гласа биха били задоволителни за влизане в Народното събрание.
Все отново се надяваме на висока интензивност.
Извън здравната материя, много дефицитни са визионерските послания на партиите-кандидатки, само Движение за права и свободи заприказва за догонващо икономическо развиване, въпреки че тази концепция не е нова и може би не е тяхна.
Не съм напълно склонен, Демократична България приказва интензивно за цифровизация.
Така е, само че дигитализацията не е тактика, а тактичност, нещо, което от дълго време трябваше да се е случило в 21 век.
Готвим за по-дълъг мач. Надявам се на парламент, кадърен на огромен разговор. Трагедията на настоящия парламент е, че беше слугински.
От известно време насам в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ развиваме несполучливо дисциплината „ коалициология “, а вие споменахте основната дума разговор. Остава трайното усещане, че всеки български политик е податлив да прегърне своя сътрудник, само че единствено в случай че той му се подчини авансово. Това ли е нашата визия за разговора?
Това не е ново събитие за нашата история. Но разбирателството е заложено в националния ни ген още от времето на траките, прабългарите и славяните.
Диалогът допуска високо развита просвета на компромиса.
Да, да надмогнеш личното си его.
Какви разговори са вероятни в хипотетичния предстоящ парламент, в случай, че без присъединяване на ГЕРБ или Българска социалистическа партия мъчно може да се сформира ръководеща коалиция?
Демократична България ще търси обединения за тематични болшинства.
Но с цел да се търсят тематични болшинства, първо би трябвало да се сформира кабинет, който да ръководи страната.
Всичко може да се случи, а може и нищо да не се случи. Но за страната е риск, в случай че не се сформира държавно управление.
Защо Демократична България не поема протегнатата от „ Републиканци за България “ ръка за партниране – въз основата на предявени политически позиции, вие би трябвало да работите в една посока?
На доктрина евентуално е по този начин. Ако би трябвало да съм почтен, по-скоро ми е невероятно да си показва да бъдем дружно с господин Цветанов.
Не са ли тези личностни предубеждения сериозна преграда за сформиране на анти-статукво болшинство – някъде има отношение към Цветанов, другаде подозрения в Манолова, трети осмиват Трифонов?
Напълно разбирам това и мисля, че всички политически сили ще изминат своя път до изборите и след възможното си влизане в Народното събрание.
Противниците на Демократична България приказват за еретически детайли във вашата коалиция и предсказват, че бъдещите ви депутати сами ще се слагат в изолираност в Народното събрание. Има ли такива изгледи?
Надявам се да надскочим тъкмо това и да се научим на диалози с всички.
В предходното си присъединяване в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ вие казахте, че господин Борисов си е извоювал в Европейски Съюз Ценко-Чоковска самостоятелност. Ако това е по този начин, приключва ли Ценко-Чоковския интервал в политическата биография на премиера?
Според мен, да. И приключва по негово предпочитание. Борисов желае да остане в историята, там някъде, паралелно с хан Аспарух, цар Симеон и другите велики. Мисля, че ще стартира да поставя от ден на ден старания в тази посока.
Разговора води: Емил Янев
Мартин Димитров е ПР-експерт, бизнесмен, участник в изборните листи на „ Демократична България “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ