Историкът д-р Пламен Димитров за Фрог: Със Съединението България увеличава с около 50% територията и насел...
- Г-н Димитров, различен ли е погледът на обикнования България за Съединението на България през 1885 година спрямо възгледите от преди години?
- Трудно ми е да преценява какво мисли елементарният българин за Съединението. Опасявам се, че отвън кръга на професионалните историци детайлите към това събитие не са необятно известни, неведнъж в съзнанието на хората то се смесва с оповестяването на независимостта, което също се е случило през септември, само че 23 години по-късно.
Но в случай че питате за съпоставяне с времето от преди 1989 година, то безспорно има разлика във усещането на Съединението. Най-малкото тъй като в годините на комунистическото ръководство 6 септември не беше формален празник, тогава всички осведомителни акции и пропагандни старания на управляващите бяха ориентирани към 9 септември.
Все отново, уповавам се през днешния ден множеството наши сънародници, даже и да не знаят дипломатическите тънкости към оповестяването и узаконяването на Съединението, да са наясно, че става дума за един чисто български акт, реализиран със личните старания на нашия народ и на тогавашните ни политици.
- Каква е ролята на Захари Стоянов в организацията на Съединението. Неговата позиция срещу Русия и тиранофобията му ли са причина той да бъде токсичен в Париж?
- Захари Стоянов е душата, моторът и лицето на Съединението. Макар и без обучение, той е роден водач, има тъничък политически нюх и нещо, което в наши дни бихме нарекли харизма. Източна Румелия излиза на пътя на Съединението след февруари 1885 година, когато Захари Стоянов основава Българския скришен централен революционен комитет – самото име на тази организация демонстрира, че тя ще е правоприемник на революционния комитет на Васил Левски. Решаваща роля за активизиране на публичното мнение в Източна Румелия в интерес на Съединението играе издаваният от Захари Стоянов вестник „ Борба “. Така се стига до революционния акт от 6 септември 1885 година, за който Иван Вазов споделя, че е осъществен „ леко, бързо и безкръвно “.
Захари Стоянов умира на 2 септември 1889 година в Париж след малко боледуване. Тялото му е аутопсирано. В резултата от аутопсията е записано, че причина за гибелта му е „ перфориране на стомаха, вследствие от изострен перитонит “.
Подозренията, че той е токсичен са изказани много по-късно. Основание за тях е фактът, че Захари Стоянов умира доста млад – едвам на 39 години, и до съдбовното
пътешестване до Париж не е имал съществени здравословни проблеми. И тъй като той е гневен труженик за държавната автономия на България отвън опеката на Русия, съмненията са, че в случай че е бил токсичен, Петербург може да има пръст в това. Но би трябвало да е ясно – няма никакви доказателства, че Захари Стоянов е токсичен, а не е починал от естествена гибел.
- Някои историци принизяват ролята на княз Александър Батенберг за триумфа на Съединението спрямо тази на генерали и офицери. Има ли и някои позабравени герои от това време, които заслужават нашия реверанс?
- Александър Батенберг не е уредник и подстрекател на Съединението, само че неговата роля е основна – в случай че той не бе одобрил и приел съединисткия акт, Източна Румелия щеше са си остане султанска провинция. Още на 8 септември Александър I Български (това е вярното му име, до момента в който е на престола) издава декрет, с който се афишира за „ княз на Северна и Южна България “, а на 9 септември отива персонално в Пловдив. При това той го прави с ясното схващане, че ще разгневи Русия и това може да му коства престола.
Всъщност, по този начин и става – през август 1886 година Александър I е заставен да абдикира точно поради натиска от страна съветския император.
Един от героите на Съединението, който остава в сянката на Захари Стоянов, е Данаил Николаев. Към септември 1885 година той е измежду най-високопоставените офицери от Източнорумелийската милиция с чин майор. В нощта против 6 септември началникът на тази милиция - военачалник Август декор Дригалски – поляк на работа при султана, схваща, че към този момент не командва никого, бойците се подчиняват на майор Данаил Николаев. Именно Николаев управлява завладяването на конака без пердах и неслучайно получава поста командващ на Източнорумелийската милиция във краткотрайното държавно управление, основано в Пловдив на 6 септември. Показателно е, че Данаил Николаев не е роден нито в Княжество България, нито в Източна Румелия, той е от Болград, днешна Украйна, а тогава – Руската империя. Този факт акцентира единството на българската нация, без значение от разпокъсването й на Берлинския конгрес през 1878 година Така чисто военната организация на съединистката акция се оказва дело на българин от Бесарабия. В качеството си на боен министър Данаил Николаев има основна роля за потушаването на протестите на проруски настроените офицери през 1887 година Пак той приготвя армията за Балканските войни, когато още веднъж е отпред на военното ведомство от 1907 до 1911 година През 1937 година генералът от пехотата Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника Симеон Търновски, бъдещият цар Симеон II и министър председател Симеон Сакскобургготски.
- Защо Русия е срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия? Само имперски ползи ли прозират зад това?
- След Руско-турската война от 1877-1878 година Англия и Австро-Унгария не позволяват основаването на нова огромна славянска страна в Югоизточна Европа, тъй като мислят, че една „ огромна България “ бързо би се трансформирала в „ дребна Русия “ на Балканите. В Петербург също считат, че българите би трябвало да са толкоз признателни на Русия за освобождението, че да не си разрешават държавна автономия, а да следват във всичко директивите на освободителката. Княз Александър I обаче има предпочитание да овладее действително редица лостове на властта и да получи надзор над армията. Това настройва руснаците против него. Особено очевиден става разривът сред Петербург и София след убийството на император Александър II през 1881 година Новият съветски самовластник Александър III е закостенял и едностранчив политик, който не зачита нито националното достолепие на българите, нито това на техния княз. От тук идва и отрицателното отношение към Съединението – Русия не може да преглътне обстоятелството, че то е независимо дело на българския народ и е признато и одобрено от княз Александър I.
Най-красноречиво позицията на формален Петербург е изразена в едно изказване на император Александър III, ето какво споделя той: „ Не утвърждавам дейностите на българите! Те не ни послушаха, действаха тихомълком, не желаеха нашите препоръки. Нека в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Докато княз Александър продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно. Би било непростимо и дори незаконно по отношение на Русия, поради българите да се караме и да водим война с Турция, а може би – и с Европа. Ние би трябвало да имаме една единствена основна цел – завладяването на Константинопол! За да се установим вечно на Проливите. Всичко останало, протичащо се на Балканите, за нас е второстепенно “.
Така че, Русия е гневна не толкоз поради обстоятелството, че Княжество България и Източна Румелия се сплотяват, а поради това, че този акт е осъществен без единодушието, патронажа и препоръките на Петербург. В идващите месеци Русия работи интензивно за образуване на прелом против Александър I и в последна сметка съумява да го в профил от българския трон. Особено мъчителен удар е изтеглянето на всички съветски офицери (около 200 души) от българската войска. Много скоро обаче нашите военни демонстрират, че са подготвени да се оправят с всяко предизвикателство и без съветските си наставници.
- Имало ли е вид към оня миг да има и второ Съединение - едно същинско обединяване със земите в Беломорието, Източна Тракия и Македония?
- Имало е по-скоро предпочитание и възторг, само че геополитическите действителности не са били в интерес на цялостно национално обединяване на българите. Още през лятото на 1878 година, когато стават известни постановките на Берлинския контракт, в Търново, Пловдив и други български градове пораждат комитетите „ Единство “, чието име единствено по себе си е политическа стратегия. Но в случай че Тракийската низина е обособена в самостоятелна област Източна Румелия, то нищо такова не се случва с Македония, Беломорието и Източна Тракия, те просто си остават част от Османската империя. При това в тях етническата картина е много пъстра, българите са явно болшинство единствено във Вардарска и Пиринска Македония. В Беломорието има доста мюсюлмани, които тогава клонят към турците, макар че са българоговорящи. Източна Тракия пък е напълно близо да имперската столица Цариград и мъчно може да бъде откъсната от Османската империя. Истинската борба е за Македония. Към нея искания имат освен балканските страни България, Гърция и Сърбия, само че и Австро-Унгарската империя, която след Берлинския конгрес получава надзор над Босна и Херцеговина и региона Санджак сред Сърбия и Черна гора.
Всъщност комитетът на Захари Стоянов, основан през февруари 1885 година, в началото се цели в обединяване с Княжеството освен на Източна Румелия, само че и на Македония. Любопитно е, че на митинга в Търново, призован след оповестяването на Съединението, даже извънредно внимателният български министър-председател Петко Каравелов държи тирада, която приключва с апела: „ Тази година в Тракия, следващата година – в Македония! “ Това обаче е единствено девиз, подбуден от екзалтацията след Съединението, той не може да бъде осъществен. Аз мисля, че точно обединяването на Княжеството с Източна Румелия е алармен звън за българските съседи, които схващат, че би трябвало да обединят напъните си, с цел да не се случи същото и в Македония.
- Би ли могло да създадем някакъв паралел сред присъединението на Източна Румелия към Княжеството с присъединението на Крим от Русия през 2014 година?
- Има някои прилики, само че сякаш разликите са повече. И в двата случая имаме аргументация на анексионния акт с исторически и етнически причини. Процентът на етническите българи в Източна Румелия е бил почти толкоз, колкото процентът на руснаците в Крим през 2014 година В Източна Румелия има армия (наричана Милиция), в която множеството бойци и офицери са българи, а в Крим имаше огромна съветска военна база. И в двата случая става въпрос за анексия на самостоятелна област, принадлежаща на прилежаща страна, в нарушаване на интернационалното право. И в двата проблема, които съпоставяме, имаме ощетено мюсюлманско малцинство - татарите в Крим и турците в Източна Румелия.
А що се отнася до разликите – би трябвало да отбележим, че през 1885 година първо Съединението бе оповестено в Пловдив и признато от българския княз, а едвам по-късно войската на Княжество България навлезе в Източна Румелия, до момента в който в Крим бе противоположното – полуостровът първо бе окупиран от съветски бойци без опознавателни знаци, а след това се организира референдум за присъединението му към Русия. И може би най-съществената отлика – след комплицирани дипломатически договаряния всички Велики сили, подписали Берлинския контракт, се съгласяват, че Княжество България и Източна Румелия към този момент ще бъдат едно цяло, т.е. съединисткият акт получава международно-правна легитимация. Нищо такова нямаме в проблема с Крим. Юридически той и до през днешния ден си остава част от Украйна и анексирането му от страна на Русия не е прието даже и от най-близките съдружници на Москва като Беларус, Иран и Северна Корея.
- Г-н Димитров, заслужава ли 6-ти септември да бъде разгласен за народен празник на България.
- Да, заслужава, само че както се видя през последните седмици, в българското общество няма единение по този въпрос. За мен полемиката за националния празник не е доста продуктивна, наподобява ми на пренасочване на парата в свирката на държавния локомотив. От една страна е добре да се чуят причините на професионалните историци по този въпрос, а от друга – ясно е, че болшинството българи подхождат към него прочувствено и първо гледат кой предлага промяната на националния празник, а не се замислят за какво го прави.
Но да не се заблуждаваме - мнозина възприемат формалните празници единствено като почивни дни. Така че, в случай че подходим към тематиката с възприятие за комизъм - 6 септември е подобаваща дата за отбелязване – към момента е топло и може да се отиде на плаж (ако не на Черно море, то в Гърция), а може и да се изпекат чушки за зимнина. А на 3 март е студено, няма ни плажове, ни чушки.
- В умозаключение – с какво би трябвало да помним Съединението?
- Най-важната последица от Съединението е, че Княжество България усилва с почти 50% територията и популацията си, което го прави най-голямата християнска балканска страна на юг от Дунава. Към наличните 2 млн. поданици на страната се прибавят малко под 1 милион източнорумелийци, а територията, която дотогава е била 62 777 кв. км, се уголемява с още 35 208 кв. км. Това е най-голямото териториално уголемение на България в цялата й нова и най-нова история.
Важно е да помним и саможертвата на пловдивчани – през 1885 година те непринудено се отхвърлят от упоритостта да бъдат основния български град, въпреки че тогава са по-многобройни от софиянци.
Въпросите зададе: Красен Костадинов
Пламен Димитров е историк и политолог, лекар по модерна история от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Автор е на десетки научни изявления. Член е на Управителния съвет на Българското геополитическо сдружение и на публицистичната гилдия на списание „ Геополитика “. Работи в Информационния център на Министерството на защитата.
- Трудно ми е да преценява какво мисли елементарният българин за Съединението. Опасявам се, че отвън кръга на професионалните историци детайлите към това събитие не са необятно известни, неведнъж в съзнанието на хората то се смесва с оповестяването на независимостта, което също се е случило през септември, само че 23 години по-късно.
Но в случай че питате за съпоставяне с времето от преди 1989 година, то безспорно има разлика във усещането на Съединението. Най-малкото тъй като в годините на комунистическото ръководство 6 септември не беше формален празник, тогава всички осведомителни акции и пропагандни старания на управляващите бяха ориентирани към 9 септември.
Все отново, уповавам се през днешния ден множеството наши сънародници, даже и да не знаят дипломатическите тънкости към оповестяването и узаконяването на Съединението, да са наясно, че става дума за един чисто български акт, реализиран със личните старания на нашия народ и на тогавашните ни политици.
- Каква е ролята на Захари Стоянов в организацията на Съединението. Неговата позиция срещу Русия и тиранофобията му ли са причина той да бъде токсичен в Париж?
- Захари Стоянов е душата, моторът и лицето на Съединението. Макар и без обучение, той е роден водач, има тъничък политически нюх и нещо, което в наши дни бихме нарекли харизма. Източна Румелия излиза на пътя на Съединението след февруари 1885 година, когато Захари Стоянов основава Българския скришен централен революционен комитет – самото име на тази организация демонстрира, че тя ще е правоприемник на революционния комитет на Васил Левски. Решаваща роля за активизиране на публичното мнение в Източна Румелия в интерес на Съединението играе издаваният от Захари Стоянов вестник „ Борба “. Така се стига до революционния акт от 6 септември 1885 година, за който Иван Вазов споделя, че е осъществен „ леко, бързо и безкръвно “.
Захари Стоянов умира на 2 септември 1889 година в Париж след малко боледуване. Тялото му е аутопсирано. В резултата от аутопсията е записано, че причина за гибелта му е „ перфориране на стомаха, вследствие от изострен перитонит “.
Подозренията, че той е токсичен са изказани много по-късно. Основание за тях е фактът, че Захари Стоянов умира доста млад – едвам на 39 години, и до съдбовното
пътешестване до Париж не е имал съществени здравословни проблеми. И тъй като той е гневен труженик за държавната автономия на България отвън опеката на Русия, съмненията са, че в случай че е бил токсичен, Петербург може да има пръст в това. Но би трябвало да е ясно – няма никакви доказателства, че Захари Стоянов е токсичен, а не е починал от естествена гибел.
- Някои историци принизяват ролята на княз Александър Батенберг за триумфа на Съединението спрямо тази на генерали и офицери. Има ли и някои позабравени герои от това време, които заслужават нашия реверанс?
- Александър Батенберг не е уредник и подстрекател на Съединението, само че неговата роля е основна – в случай че той не бе одобрил и приел съединисткия акт, Източна Румелия щеше са си остане султанска провинция. Още на 8 септември Александър I Български (това е вярното му име, до момента в който е на престола) издава декрет, с който се афишира за „ княз на Северна и Южна България “, а на 9 септември отива персонално в Пловдив. При това той го прави с ясното схващане, че ще разгневи Русия и това може да му коства престола.
Всъщност, по този начин и става – през август 1886 година Александър I е заставен да абдикира точно поради натиска от страна съветския император.
Един от героите на Съединението, който остава в сянката на Захари Стоянов, е Данаил Николаев. Към септември 1885 година той е измежду най-високопоставените офицери от Източнорумелийската милиция с чин майор. В нощта против 6 септември началникът на тази милиция - военачалник Август декор Дригалски – поляк на работа при султана, схваща, че към този момент не командва никого, бойците се подчиняват на майор Данаил Николаев. Именно Николаев управлява завладяването на конака без пердах и неслучайно получава поста командващ на Източнорумелийската милиция във краткотрайното държавно управление, основано в Пловдив на 6 септември. Показателно е, че Данаил Николаев не е роден нито в Княжество България, нито в Източна Румелия, той е от Болград, днешна Украйна, а тогава – Руската империя. Този факт акцентира единството на българската нация, без значение от разпокъсването й на Берлинския конгрес през 1878 година Така чисто военната организация на съединистката акция се оказва дело на българин от Бесарабия. В качеството си на боен министър Данаил Николаев има основна роля за потушаването на протестите на проруски настроените офицери през 1887 година Пак той приготвя армията за Балканските войни, когато още веднъж е отпред на военното ведомство от 1907 до 1911 година През 1937 година генералът от пехотата Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника Симеон Търновски, бъдещият цар Симеон II и министър председател Симеон Сакскобургготски.
- Защо Русия е срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия? Само имперски ползи ли прозират зад това?
- След Руско-турската война от 1877-1878 година Англия и Австро-Унгария не позволяват основаването на нова огромна славянска страна в Югоизточна Европа, тъй като мислят, че една „ огромна България “ бързо би се трансформирала в „ дребна Русия “ на Балканите. В Петербург също считат, че българите би трябвало да са толкоз признателни на Русия за освобождението, че да не си разрешават държавна автономия, а да следват във всичко директивите на освободителката. Княз Александър I обаче има предпочитание да овладее действително редица лостове на властта и да получи надзор над армията. Това настройва руснаците против него. Особено очевиден става разривът сред Петербург и София след убийството на император Александър II през 1881 година Новият съветски самовластник Александър III е закостенял и едностранчив политик, който не зачита нито националното достолепие на българите, нито това на техния княз. От тук идва и отрицателното отношение към Съединението – Русия не може да преглътне обстоятелството, че то е независимо дело на българския народ и е признато и одобрено от княз Александър I.
Най-красноречиво позицията на формален Петербург е изразена в едно изказване на император Александър III, ето какво споделя той: „ Не утвърждавам дейностите на българите! Те не ни послушаха, действаха тихомълком, не желаеха нашите препоръки. Нека в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Докато княз Александър продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно. Би било непростимо и дори незаконно по отношение на Русия, поради българите да се караме и да водим война с Турция, а може би – и с Европа. Ние би трябвало да имаме една единствена основна цел – завладяването на Константинопол! За да се установим вечно на Проливите. Всичко останало, протичащо се на Балканите, за нас е второстепенно “.
Така че, Русия е гневна не толкоз поради обстоятелството, че Княжество България и Източна Румелия се сплотяват, а поради това, че този акт е осъществен без единодушието, патронажа и препоръките на Петербург. В идващите месеци Русия работи интензивно за образуване на прелом против Александър I и в последна сметка съумява да го в профил от българския трон. Особено мъчителен удар е изтеглянето на всички съветски офицери (около 200 души) от българската войска. Много скоро обаче нашите военни демонстрират, че са подготвени да се оправят с всяко предизвикателство и без съветските си наставници.
- Имало ли е вид към оня миг да има и второ Съединение - едно същинско обединяване със земите в Беломорието, Източна Тракия и Македония?
- Имало е по-скоро предпочитание и възторг, само че геополитическите действителности не са били в интерес на цялостно национално обединяване на българите. Още през лятото на 1878 година, когато стават известни постановките на Берлинския контракт, в Търново, Пловдив и други български градове пораждат комитетите „ Единство “, чието име единствено по себе си е политическа стратегия. Но в случай че Тракийската низина е обособена в самостоятелна област Източна Румелия, то нищо такова не се случва с Македония, Беломорието и Източна Тракия, те просто си остават част от Османската империя. При това в тях етническата картина е много пъстра, българите са явно болшинство единствено във Вардарска и Пиринска Македония. В Беломорието има доста мюсюлмани, които тогава клонят към турците, макар че са българоговорящи. Източна Тракия пък е напълно близо да имперската столица Цариград и мъчно може да бъде откъсната от Османската империя. Истинската борба е за Македония. Към нея искания имат освен балканските страни България, Гърция и Сърбия, само че и Австро-Унгарската империя, която след Берлинския конгрес получава надзор над Босна и Херцеговина и региона Санджак сред Сърбия и Черна гора.
Всъщност комитетът на Захари Стоянов, основан през февруари 1885 година, в началото се цели в обединяване с Княжеството освен на Източна Румелия, само че и на Македония. Любопитно е, че на митинга в Търново, призован след оповестяването на Съединението, даже извънредно внимателният български министър-председател Петко Каравелов държи тирада, която приключва с апела: „ Тази година в Тракия, следващата година – в Македония! “ Това обаче е единствено девиз, подбуден от екзалтацията след Съединението, той не може да бъде осъществен. Аз мисля, че точно обединяването на Княжеството с Източна Румелия е алармен звън за българските съседи, които схващат, че би трябвало да обединят напъните си, с цел да не се случи същото и в Македония.
- Би ли могло да създадем някакъв паралел сред присъединението на Източна Румелия към Княжеството с присъединението на Крим от Русия през 2014 година?
- Има някои прилики, само че сякаш разликите са повече. И в двата случая имаме аргументация на анексионния акт с исторически и етнически причини. Процентът на етническите българи в Източна Румелия е бил почти толкоз, колкото процентът на руснаците в Крим през 2014 година В Източна Румелия има армия (наричана Милиция), в която множеството бойци и офицери са българи, а в Крим имаше огромна съветска военна база. И в двата случая става въпрос за анексия на самостоятелна област, принадлежаща на прилежаща страна, в нарушаване на интернационалното право. И в двата проблема, които съпоставяме, имаме ощетено мюсюлманско малцинство - татарите в Крим и турците в Източна Румелия.
А що се отнася до разликите – би трябвало да отбележим, че през 1885 година първо Съединението бе оповестено в Пловдив и признато от българския княз, а едвам по-късно войската на Княжество България навлезе в Източна Румелия, до момента в който в Крим бе противоположното – полуостровът първо бе окупиран от съветски бойци без опознавателни знаци, а след това се организира референдум за присъединението му към Русия. И може би най-съществената отлика – след комплицирани дипломатически договаряния всички Велики сили, подписали Берлинския контракт, се съгласяват, че Княжество България и Източна Румелия към този момент ще бъдат едно цяло, т.е. съединисткият акт получава международно-правна легитимация. Нищо такова нямаме в проблема с Крим. Юридически той и до през днешния ден си остава част от Украйна и анексирането му от страна на Русия не е прието даже и от най-близките съдружници на Москва като Беларус, Иран и Северна Корея.
- Г-н Димитров, заслужава ли 6-ти септември да бъде разгласен за народен празник на България.
- Да, заслужава, само че както се видя през последните седмици, в българското общество няма единение по този въпрос. За мен полемиката за националния празник не е доста продуктивна, наподобява ми на пренасочване на парата в свирката на държавния локомотив. От една страна е добре да се чуят причините на професионалните историци по този въпрос, а от друга – ясно е, че болшинството българи подхождат към него прочувствено и първо гледат кой предлага промяната на националния празник, а не се замислят за какво го прави.
Но да не се заблуждаваме - мнозина възприемат формалните празници единствено като почивни дни. Така че, в случай че подходим към тематиката с възприятие за комизъм - 6 септември е подобаваща дата за отбелязване – към момента е топло и може да се отиде на плаж (ако не на Черно море, то в Гърция), а може и да се изпекат чушки за зимнина. А на 3 март е студено, няма ни плажове, ни чушки.
- В умозаключение – с какво би трябвало да помним Съединението?
- Най-важната последица от Съединението е, че Княжество България усилва с почти 50% територията и популацията си, което го прави най-голямата християнска балканска страна на юг от Дунава. Към наличните 2 млн. поданици на страната се прибавят малко под 1 милион източнорумелийци, а територията, която дотогава е била 62 777 кв. км, се уголемява с още 35 208 кв. км. Това е най-голямото териториално уголемение на България в цялата й нова и най-нова история.
Важно е да помним и саможертвата на пловдивчани – през 1885 година те непринудено се отхвърлят от упоритостта да бъдат основния български град, въпреки че тогава са по-многобройни от софиянци.
Въпросите зададе: Красен Костадинов
Пламен Димитров е историк и политолог, лекар по модерна история от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Автор е на десетки научни изявления. Член е на Управителния съвет на Българското геополитическо сдружение и на публицистичната гилдия на списание „ Геополитика “. Работи в Информационния център на Министерството на защитата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ