Без държавния ресурс ГЕРБ няма да изкара повече от 1-2 години на политическия терен
Г-н Делийски, съвсем несъмнено е, че парламентарното болшинство ще преодолее ветото на президента за финансирането на партиите. Ако остане този модел – бизнесът да им дава пари, какво можем да чакаме на локалните избори наесен?
- Проблемът с финансирането на политическите партии е доста сериозен и визира въобще метода на действие на демократичния развой в България. В този смисъл, тези промени пристигнаха по силата не на сериозния диалог какво чакаме от политическите партии, а някак си от мотивацията на разсърдения министър председател, който съобщи, че му е писнало да слуша някакви хора и да го ядосват. Така съществени промени не се вършат. От тази позиция, ние мъчно можем да кажем какво тъкмо ще се случи, тъй като процесът не е обвързван единствено с формалните правила, по които той действа. Но при всички положения едно е несъмнено, че тези промени в метода на финансиране на политическите партии ще доведат до доста по-тесни взаимоотношения сред тях и избран вид бизнес и корпоративни структури. Това е повече от несъмнено. Още повече, че в самото законодателство няма съществени принадлежности за ограничение и надзор на този вид финансиране. Идеята, че партиите ще се финансират непосредствено от бизнеса е извънредно екзотична. Такава концепция не е осъществена в нито една действително функционираща народна власт. Има косвено финансиране през всякакви посредстващи организации, само че подобен вид непосредствено финансиране е неуместно. Тук най-много имам предвид това, което ще се случи с по-малките партии и с нововъзникващите. Те ще имат максимален проблем, което, коства ми се, че няма да способства за подобряването на българския политически развой. Партийната ни система има потребност от посланичество, от нов вид играчи, които да осъществят достоверна гражданска социална воля. А с смяната в Закона за бюджета това ще бъде затруднено при всички положения.
Може би тъкмо това е задачата – да няма нови играчи, които биха могли да застрашат сегашните съществени обединения?
- Не желая и да си помислям, че това може да бъде трайна цел на такава намеса в политическия развой. Не бих желал да си го помислям, тъй като това би означавало, че с българската народна власт е свършено. Надявам се да не е това. Надявам се просто да има недоумение, недомислие, прочувствена реакция и мотивация, само че никога не ми се ще даже да си помисля, че може да има такава концепция. Това би било пагубно.
Но както виждате, болшинството прегласува и приема всичко напук...
- Да, тъкмо, това е решение напук, стимулирано с аргумента "това желае българският народ ". Оставяме на страна неуместното резюме, защото в случай че 2 млн. и 300-400 хиляди души са поискали понижаване на дотацията на 1 лев, останалите 3-4 млн. гласоподаватели не са го поискали. Но да аргументираш подобен вид решение, че видите ли, хората го желали – е извънреден знак на надменност и в случай че щете, на политическо изтощение. Най-лесно е, когато нямаш смислени причини за избран вид политическо предложение, да кажеш "хората по този начин желаят ". Едни желаят едно, други желаят друго. И ние би трябвало да свикнем с това.
Правилно ли се анулира машинното гласоподаване за локални избори, а кой знае за какво и за парламентарни?
- Тук считам, че казусът има две страни. Да, при всички положения, ние би трябвало да мислим за технология, посредством която да се почисти процесът на вписване на вота. И машините са един подобен вид. Но както беше направено на последните избори, по-добре да нямаме машинно гласоподаване. Това е сигнал за систематичен недостатък в правенето на закони в България. Но в случай че едно нещо не работи – било то закон или някакъв различен вид правилник, не значи, че то е неприятно. Както, апропо и с преференциите. Преференциите не работели, по тази причина дайте да ги премахнем. И с машините е същото. Наистина, в случай че те не проработят както би трябвало, по-добре е да ги няма. Друг е въпросът за какво не заработват.
От Движение за права и свободи упрекнаха ЦИК, че преднамерено е било саботирано машинното гласоподаване.
- Ако те имат някакви информации, евентуално са в правото си да го кажат. Аз няма по какъв начин да се съглася или отрека сходно изказване. Но е реалност, то беше явно, че имаме закон, нещо се прави, то не се получава – значи, то не става. И естествено, огромна част от обществото се пита – добре, за какво тогава одобряваме закони, които по-късно не можем да осъществим. Има нещо контрарационално в държанието на законотворците в сходни обстановки.
Уж Цветанов към този момент го няма в Народното събрание, а неговият жанр и способи на деяние като че ли останаха...
- Което единствено демонстрира, че в политиката не става въпрос толкоз за персонификация, що се касае за трайни привички и правила. Ако някой е очаквал, че с излизането на Цветанов от дейната парламентарна активност нещо в нея ще се промени, или не схваща от политика, или е бил задоволително доверчив. В случая приказваме за систематични механизми, вътрешно присъщи за действието на парламентарната група на ръководещите, които са доста по-трайни и доста по-устойчиви във времето от съответно политическо лице.
Това държание на парламентарната група на ГЕРБ може ли да се одобри като някакъв тип защитна реакция?
- Това е една допустима интерпретация. Аз обаче по-скоро бих насочил диалога в малко по-различна посока. Става дума за другата отличителна характерност на ГЕРБ и тя е разбирането, че това е партията-държава. Това схващане към този момент даже не е и скривано от ръководителите на партията и от министър-председателя. Едно схващане, което евентуално е надълбоко вкоренено в политическата просвета на висшите функционери на ГЕРБ. Тази партия без ресурса на страната няма да изкара повече от година-две на политическия терен. Затова е извънредно значимо за всички от ГЕРБ да бъдат оптимално близо до обществената власт. Максимално близко. И естествено това минава през преодоляване на локалната власт.
Ще се разпадне ли дребната коалиция на патриотите?
- Тя явно действа като коалиция единствено официално. Отдавна там няма някакви знаци на единодушие, единодушие и каквото щете друго. Тя действа като коалиция предвид на възпроизвеждането на властовото статукво и пазенето на болшинството, което от своя страна да поддържа кабинета. Тази коалиция от дълго време изигра своята политическа роля. Тя към този момент е политически безсмислена и е с единствената цел да осъществя ползите на няколко представители на обособените партии във властта. Нищо повече. Но апропо, това не е слаба мотивация. Това е мотивация, която има капацитета да въздейства на държанието много стабилно. Още повече, че вътре партиите си дават сметка, че в случай че изоставен, при едни последващи парламентарни избори, техният късмет да вземат участие в обществената власт е съвсем незабележим.
Смятате ли, че трите партии ще се явят поотделно на локалните избори, както на европейския избор?
- Това е най-вероятния сюжет. Въпросът е с каква тактика, с каква цел ще го създадат. Дали ще извадят по места избран вид свои политически стратегии за ръководство или главната им цел е да вземат участие в процесите на договаряне на властовите групи по места. И присъединяване в този вид местен корпоротивно-политически модел. Аз съм по-склонен да мисля, че е второто.
За какво ни приказва хакерската офанзива в Национална агенция за приходите и приключването на толкоз данни?
- За страдание, това не е първия случай. Спомняте си, че наскоро беше казусът с Търговския указател. Ние още не знаем...преди бяха съветски хакери, в този момент пък някакъв млад магьосник (по Борисов). Тези разнопосочни информации приказват само и единствено за объркването на властта в тази обстановка и търсенето на разновидности за някаква смислена връзка. Е, не се получава на този стадий, като следим реакцията на публиката. Но при всички положения целият модел на правене на обществена политика през последните много години ще стартира да дава своите неизбежни недостатъци. Какво имам поради? Когато едно нещо се прави не с цел да работи дейно, когато се прави не с цел да отговори на избрани стандарти, а се прави, с цел да обслужи избран вид частен корпоративен интерес, то тогава вероятността това нещо да се счупи (образно казано) е голяма. И нещата почват да се чупят. Няма по какъв начин да не се счупят. То е направено не с цел да не се чупи, а с цел да може да бъде взета избрана социална поръчка. Ето, опираме до още един тежък систематичен недостатък на метода, по който се прави политика в България. Само няколко съответни неща, които се случиха напоследък, изкарват нескрито тези тежки систематични недостатъци. Просто не знам още какво би трябвало да стане, с цел да си дадем сметка, че политическата ни система е тежко дефектирала.
- Проблемът с финансирането на политическите партии е доста сериозен и визира въобще метода на действие на демократичния развой в България. В този смисъл, тези промени пристигнаха по силата не на сериозния диалог какво чакаме от политическите партии, а някак си от мотивацията на разсърдения министър председател, който съобщи, че му е писнало да слуша някакви хора и да го ядосват. Така съществени промени не се вършат. От тази позиция, ние мъчно можем да кажем какво тъкмо ще се случи, тъй като процесът не е обвързван единствено с формалните правила, по които той действа. Но при всички положения едно е несъмнено, че тези промени в метода на финансиране на политическите партии ще доведат до доста по-тесни взаимоотношения сред тях и избран вид бизнес и корпоративни структури. Това е повече от несъмнено. Още повече, че в самото законодателство няма съществени принадлежности за ограничение и надзор на този вид финансиране. Идеята, че партиите ще се финансират непосредствено от бизнеса е извънредно екзотична. Такава концепция не е осъществена в нито една действително функционираща народна власт. Има косвено финансиране през всякакви посредстващи организации, само че подобен вид непосредствено финансиране е неуместно. Тук най-много имам предвид това, което ще се случи с по-малките партии и с нововъзникващите. Те ще имат максимален проблем, което, коства ми се, че няма да способства за подобряването на българския политически развой. Партийната ни система има потребност от посланичество, от нов вид играчи, които да осъществят достоверна гражданска социална воля. А с смяната в Закона за бюджета това ще бъде затруднено при всички положения.
Може би тъкмо това е задачата – да няма нови играчи, които биха могли да застрашат сегашните съществени обединения?
- Не желая и да си помислям, че това може да бъде трайна цел на такава намеса в политическия развой. Не бих желал да си го помислям, тъй като това би означавало, че с българската народна власт е свършено. Надявам се да не е това. Надявам се просто да има недоумение, недомислие, прочувствена реакция и мотивация, само че никога не ми се ще даже да си помисля, че може да има такава концепция. Това би било пагубно.
Но както виждате, болшинството прегласува и приема всичко напук...
- Да, тъкмо, това е решение напук, стимулирано с аргумента "това желае българският народ ". Оставяме на страна неуместното резюме, защото в случай че 2 млн. и 300-400 хиляди души са поискали понижаване на дотацията на 1 лев, останалите 3-4 млн. гласоподаватели не са го поискали. Но да аргументираш подобен вид решение, че видите ли, хората го желали – е извънреден знак на надменност и в случай че щете, на политическо изтощение. Най-лесно е, когато нямаш смислени причини за избран вид политическо предложение, да кажеш "хората по този начин желаят ". Едни желаят едно, други желаят друго. И ние би трябвало да свикнем с това.
Правилно ли се анулира машинното гласоподаване за локални избори, а кой знае за какво и за парламентарни?
- Тук считам, че казусът има две страни. Да, при всички положения, ние би трябвало да мислим за технология, посредством която да се почисти процесът на вписване на вота. И машините са един подобен вид. Но както беше направено на последните избори, по-добре да нямаме машинно гласоподаване. Това е сигнал за систематичен недостатък в правенето на закони в България. Но в случай че едно нещо не работи – било то закон или някакъв различен вид правилник, не значи, че то е неприятно. Както, апропо и с преференциите. Преференциите не работели, по тази причина дайте да ги премахнем. И с машините е същото. Наистина, в случай че те не проработят както би трябвало, по-добре е да ги няма. Друг е въпросът за какво не заработват.
От Движение за права и свободи упрекнаха ЦИК, че преднамерено е било саботирано машинното гласоподаване.
- Ако те имат някакви информации, евентуално са в правото си да го кажат. Аз няма по какъв начин да се съглася или отрека сходно изказване. Но е реалност, то беше явно, че имаме закон, нещо се прави, то не се получава – значи, то не става. И естествено, огромна част от обществото се пита – добре, за какво тогава одобряваме закони, които по-късно не можем да осъществим. Има нещо контрарационално в държанието на законотворците в сходни обстановки.
Уж Цветанов към този момент го няма в Народното събрание, а неговият жанр и способи на деяние като че ли останаха...
- Което единствено демонстрира, че в политиката не става въпрос толкоз за персонификация, що се касае за трайни привички и правила. Ако някой е очаквал, че с излизането на Цветанов от дейната парламентарна активност нещо в нея ще се промени, или не схваща от политика, или е бил задоволително доверчив. В случая приказваме за систематични механизми, вътрешно присъщи за действието на парламентарната група на ръководещите, които са доста по-трайни и доста по-устойчиви във времето от съответно политическо лице.
Това държание на парламентарната група на ГЕРБ може ли да се одобри като някакъв тип защитна реакция?
- Това е една допустима интерпретация. Аз обаче по-скоро бих насочил диалога в малко по-различна посока. Става дума за другата отличителна характерност на ГЕРБ и тя е разбирането, че това е партията-държава. Това схващане към този момент даже не е и скривано от ръководителите на партията и от министър-председателя. Едно схващане, което евентуално е надълбоко вкоренено в политическата просвета на висшите функционери на ГЕРБ. Тази партия без ресурса на страната няма да изкара повече от година-две на политическия терен. Затова е извънредно значимо за всички от ГЕРБ да бъдат оптимално близо до обществената власт. Максимално близко. И естествено това минава през преодоляване на локалната власт.
Ще се разпадне ли дребната коалиция на патриотите?
- Тя явно действа като коалиция единствено официално. Отдавна там няма някакви знаци на единодушие, единодушие и каквото щете друго. Тя действа като коалиция предвид на възпроизвеждането на властовото статукво и пазенето на болшинството, което от своя страна да поддържа кабинета. Тази коалиция от дълго време изигра своята политическа роля. Тя към този момент е политически безсмислена и е с единствената цел да осъществя ползите на няколко представители на обособените партии във властта. Нищо повече. Но апропо, това не е слаба мотивация. Това е мотивация, която има капацитета да въздейства на държанието много стабилно. Още повече, че вътре партиите си дават сметка, че в случай че изоставен, при едни последващи парламентарни избори, техният късмет да вземат участие в обществената власт е съвсем незабележим.
Смятате ли, че трите партии ще се явят поотделно на локалните избори, както на европейския избор?
- Това е най-вероятния сюжет. Въпросът е с каква тактика, с каква цел ще го създадат. Дали ще извадят по места избран вид свои политически стратегии за ръководство или главната им цел е да вземат участие в процесите на договаряне на властовите групи по места. И присъединяване в този вид местен корпоротивно-политически модел. Аз съм по-склонен да мисля, че е второто.
За какво ни приказва хакерската офанзива в Национална агенция за приходите и приключването на толкоз данни?
- За страдание, това не е първия случай. Спомняте си, че наскоро беше казусът с Търговския указател. Ние още не знаем...преди бяха съветски хакери, в този момент пък някакъв млад магьосник (по Борисов). Тези разнопосочни информации приказват само и единствено за объркването на властта в тази обстановка и търсенето на разновидности за някаква смислена връзка. Е, не се получава на този стадий, като следим реакцията на публиката. Но при всички положения целият модел на правене на обществена политика през последните много години ще стартира да дава своите неизбежни недостатъци. Какво имам поради? Когато едно нещо се прави не с цел да работи дейно, когато се прави не с цел да отговори на избрани стандарти, а се прави, с цел да обслужи избран вид частен корпоративен интерес, то тогава вероятността това нещо да се счупи (образно казано) е голяма. И нещата почват да се чупят. Няма по какъв начин да не се счупят. То е направено не с цел да не се чупи, а с цел да може да бъде взета избрана социална поръчка. Ето, опираме до още един тежък систематичен недостатък на метода, по който се прави политика в България. Само няколко съответни неща, които се случиха напоследък, изкарват нескрито тези тежки систематични недостатъци. Просто не знам още какво би трябвало да стане, с цел да си дадем сметка, че политическата ни система е тежко дефектирала.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ