България е държава с мултинационални инвеститори
Г-н Борисов, намираме се в сезона на визионерите, на огромните играчи, които могат да изтеглят националните стопански системи от непредвидения вирусен трус. Критичната точка съдържа три съставния елемент: хрумвания, запас и време. Как България излиза стопански от здравната рецесия?
Да стартираме от това, което свършихме дотук. Пандемията не подмина България и ние трябваше да реагираме освен стопански, само че и да подпомогнем българските лекари. Освен това, Българя резервира непрекъсваемостта на доставките от първа нужда. Всички хранителни вериги бяха отворени и страната ни беше от дребното, които могат да се похвалят, че по линия на питателните вериги доставките нямаха спирания. Може би единствено един ден имаше празни лавици, до момента в който в Европа и по света това беше ежедневие. Работихме непрекъснато дружно и с аптеките, както и с останалия дребен и междинен бизнес. Имаме доста добра вест по отношение на питателните вериги – край София се открива обект на „ Фантастико “ с инвестиция от над 20 млн. евро и 130 работни места. Това демонстрира, че рецесията не стопира вложителите. По отношение на вложителите, България е на интернационалната сцена.
Какво тъкмо имате поради под работа с частните търговски вериги? Свързвате ли това с концепцията за квоти на българските производители?
Разбира се. В тази връзка се вписват и хрумвания, които пристигнаха от Министерството на земеделието. Ние продължихме в тази посока, само че истината е, че веригите работеха с нас и Българя не позволи спиране на доставките на съществени артикули.
Защо тогава и Европейски Съюз възрази против българските квоти в частните търговски вериги ?
Това е огромна полемика, която съдържа доста тематики на европейско равнище. Предстои разбор - къде, какво и по какъв начин? Разбира се, ние желаеме да има повече българско по веригите.
Те пък приказват за деформиране на пазара.
Веригите спомагат. Правят щандове на родната продукция. Работят както с нас, по този начин и с Министерството на земеделието. Решаването на проблемите ще бъде синхронизирано.
Направи усещане, че в границите на този спор с питателните търговски вериги, главно се появяваше министърът на земеделието.
Основният спор беше по линия на опазване на доставките, който се случи главно с помощта на министъра на стопанската система. Предстои втори спор. Ние ще го подкрепим, спазвайки европейските правила.
Как разпределяте вниманието си във връзка с секторните стопански политики, изключително в този момент, когато се вижда краят на здравната рецесия?
Министерството на стопанската система следва тактики, записани в съществени документи. Например тактиката, във връзка с дребните и междинни предприятия. В същото време следваме ограничения, свързани с рецесията. Българя активизира своята промишленост да създава антивирусни материали – шлемове, маски, очила, защитни дрехи. Имаме компании с най-голям документ в това отношение. В момента нямаме съперник в производството на сходни защитни средства.
Значи българската стопанска система в тази си част работи за втора сходна вирусна рецесия?
Въпросът е комплициран. Виждаме какво се случва в Америка - там сега има пик на вируса, има и търсене. Разбира се, Китай е най-големият снабдител, само че и България е подготвена. Направи ли се модел за втора рецесия, нашият бизнес ще бъде подготвен!
Като приказваме да бизнес, оттова всеобщо се чуват гласове, че не се получава „ жива помощ “, а заеми, заеми и отново заеми.
Ние анализирахме икономическите ограничения – те бяха най-хубавите в района и едни от най-хубавите в света. Мярката 60/40 е прелестна. Отпускаме и грантове за микрофирмите – 3000-4000 лв.. Тепърва потегля нова скица за дребните и междинните компании. Да, пускаме и заеми, безлихвени.
Да се върнем на безвъзмездните пари. Тази процедура бе всеобща в Европейски Съюз и Съединени американски щати - те не могат да бъдат упрекнати в левичарство, само че се раздаваше „ на калпак “. В България това не се случи. Почти на всички места държавните средства за битка с корона рецесията доближиха 15, 20 и даже 30% от Брутният вътрешен продукт, при нас колкото да доближиха 4 %.
Добрите икономисти не признават ляво или дясно, те разсъждават национално. Казвате, че в България няма грантове? Цялата скица 60/40 е чист грант. Мерките, ориентирани към микропредприятията, също са 100% грант. Сега потегля скица за дребните и междинните предприятия – през Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентноспособност “ – чист грант! Ами безлихвените заеми през ББР - те не са ли грант? Ние даваме големи грантове, които никой не регистрира.
Все отново, вярна ли е цифрата, че нашата държавна помощ е към и под 4% от Брутният вътрешен продукт?
В момента приказваме за първата реакция на страната. Това, което ще се случи по европрограмите, са едни 15 милирда бенефит за страната.
Да тръгнем към възможностите, които отваря обстановката. Много анализатори са уверени, че откакто Съединени американски щати, Япония и Европейски Съюз изтеглят производства от Китай, това отваря благоприятни условия за нови "гостоприемници " на бизнеса, измежду които би могла да бъде и България. Имаме ли такава идея и действаме ли в тази посока?
Докосвате обичаната ми тематика. Работим доста интензивно по нея. Помните, че България участваше в състезанието за "Фолксваген ". Целият екип, който действаше по плана, продължава своята работа. Сега още веднъж сме на сцената, имаме поръчки от най-малко четирима вложители и продължаваме да сме в играта. България може да бъде добър сътрудник, с добър бизнес климат, данъчна среда и предпоставки към евентуални вложители. Можем да приключим годината с 2 милиарда лева вложения.
Не разбрах, правим ли настоящи дейности към "прихващане " на съответни бизнеси, изтегляни от Китай?
Имаме подписан меморандум с китайско-корейска компания, само че чакаме да отмине вирусната рецесия. Чакаме значими вложения. Програмата за непознати вложения от 2 милиарда лева ще се случи.
Два милиарда лв.... Достатъчни ли са те като вложения за ускорение на стопанската система? Още повече, че най-големият външен вложител у нас са българите, които живеят и работят в чужбина. По последни данни, огласени в средата на ноември, единствено през 2018 година те са внесли в България 1.1 милиарда евро.
Като макроикономист мога да кажа, че всеки милиард, който може да влезе в платежния баланс, е добре пристигнал.
Колко мултинационални компании от първата стотица работят на наша територия?
Не мога да кажа точната численост. Но има едно предизвикателство по заповедта на министър Кирил Ананиев: министърът на стопанската система позволява на мултинационалните компании да не влизат под карантина. И единствено за две седмици получихме над 30 заявки от сходни компании. България е страна с мултинационални вложители.
Защо тогава продължаваме да се съпоставяме със самите себе си? Навремето социализма сравняваше с монархията, през днешния ден демокрацията се съпоставя със социализма. Докато другите тичат по напълно друга писта.
По линия на теорията, един от главните индикатори за догонване е брутния вътрешен артикул по паритет на покупателната дарба. Тоест - България за последните години навакса доста. Наистина може да не сме достигнали междинните равнища в Европейския съюз, само че това което се случи в действителност е впечатляващо.
Но сме на последно място в Европейски Съюз по редица стопански индикатори.
Не бих споделил, че сме на последно място, тъй като по избрани индикатори сме на първо или второ място. Конкретно - по финансова непоклатимост към този момент не сме на трето място в Европейския съюз, а на първо.
Няма по какъв начин да не влезем и в Българската банка за развиване. Вие сте началник на надзорния съвет и като подобен бяхте шеф на най-скъпоплатения деец в благата ни родина.
Факт!
Толкова ли неповторими бяха качествата на този човек, че да получава близо половин милион заплата годишно?
Не мога да приказвам за заплатите, тъй като това е корпоративна конструкция и техните размери са били избрани по-рано. В момента сме взели ограничения и такива заплати няма да има. Хора от управлението на банката към този момент няма да бъдат членове на управителни и надзорни органи в дъщерните сдружения. Но даже и това да се случи - тези хора няма да получават никакви хонорари от дъщерните компании.
Защо хора от дребния и междинния бизнес приказват, че в ББР работи правилото "Пари при пари отиват? " Тоест - обслужване на едрия бизнес, а не дребния и междинния?
Ако бъде изработен подробен разбор, ще се окаже, че най-малко 8-90 % от всички заеми са отпуснати на дребни и междинни предприятия както е по правилник и по закон. Така че не знам от кое място ги имате тези данни...
Ами в медиите бяха изнесени много данни в тази посока.
Нека се срещнем с доклада за активността на банката през 2019 година и тогава отново ще разясняваме.
Добре, чакаме тогава доклада. Защо, съгласно Вас, за Българската банка за развиване се приказва като за "Банката на Движение за права и свободи "?
Това вие го казвате. Аз не знам да има такова нещо, тъй като... няма по какъв начин да го има.
Последен въпрос: четете ли комикси, господин Борисов?
Чел съм доста от дълго време. Не ми остава време.
Разговора води Емил Янев
Цялото изявление със заместник-министъра на стопанската система Лъчезар Борисов - в Студио "БАНКЕРЪ " на 9 юни (вторник)
Да стартираме от това, което свършихме дотук. Пандемията не подмина България и ние трябваше да реагираме освен стопански, само че и да подпомогнем българските лекари. Освен това, Българя резервира непрекъсваемостта на доставките от първа нужда. Всички хранителни вериги бяха отворени и страната ни беше от дребното, които могат да се похвалят, че по линия на питателните вериги доставките нямаха спирания. Може би единствено един ден имаше празни лавици, до момента в който в Европа и по света това беше ежедневие. Работихме непрекъснато дружно и с аптеките, както и с останалия дребен и междинен бизнес. Имаме доста добра вест по отношение на питателните вериги – край София се открива обект на „ Фантастико “ с инвестиция от над 20 млн. евро и 130 работни места. Това демонстрира, че рецесията не стопира вложителите. По отношение на вложителите, България е на интернационалната сцена.
Какво тъкмо имате поради под работа с частните търговски вериги? Свързвате ли това с концепцията за квоти на българските производители?
Разбира се. В тази връзка се вписват и хрумвания, които пристигнаха от Министерството на земеделието. Ние продължихме в тази посока, само че истината е, че веригите работеха с нас и Българя не позволи спиране на доставките на съществени артикули.
Защо тогава и Европейски Съюз възрази против българските квоти в частните търговски вериги ?
Това е огромна полемика, която съдържа доста тематики на европейско равнище. Предстои разбор - къде, какво и по какъв начин? Разбира се, ние желаеме да има повече българско по веригите.
Те пък приказват за деформиране на пазара.
Веригите спомагат. Правят щандове на родната продукция. Работят както с нас, по този начин и с Министерството на земеделието. Решаването на проблемите ще бъде синхронизирано.
Направи усещане, че в границите на този спор с питателните търговски вериги, главно се появяваше министърът на земеделието.
Основният спор беше по линия на опазване на доставките, който се случи главно с помощта на министъра на стопанската система. Предстои втори спор. Ние ще го подкрепим, спазвайки европейските правила.
Как разпределяте вниманието си във връзка с секторните стопански политики, изключително в този момент, когато се вижда краят на здравната рецесия?
Министерството на стопанската система следва тактики, записани в съществени документи. Например тактиката, във връзка с дребните и междинни предприятия. В същото време следваме ограничения, свързани с рецесията. Българя активизира своята промишленост да създава антивирусни материали – шлемове, маски, очила, защитни дрехи. Имаме компании с най-голям документ в това отношение. В момента нямаме съперник в производството на сходни защитни средства.
Значи българската стопанска система в тази си част работи за втора сходна вирусна рецесия?
Въпросът е комплициран. Виждаме какво се случва в Америка - там сега има пик на вируса, има и търсене. Разбира се, Китай е най-големият снабдител, само че и България е подготвена. Направи ли се модел за втора рецесия, нашият бизнес ще бъде подготвен!
Като приказваме да бизнес, оттова всеобщо се чуват гласове, че не се получава „ жива помощ “, а заеми, заеми и отново заеми.
Ние анализирахме икономическите ограничения – те бяха най-хубавите в района и едни от най-хубавите в света. Мярката 60/40 е прелестна. Отпускаме и грантове за микрофирмите – 3000-4000 лв.. Тепърва потегля нова скица за дребните и междинните компании. Да, пускаме и заеми, безлихвени.
Да се върнем на безвъзмездните пари. Тази процедура бе всеобща в Европейски Съюз и Съединени американски щати - те не могат да бъдат упрекнати в левичарство, само че се раздаваше „ на калпак “. В България това не се случи. Почти на всички места държавните средства за битка с корона рецесията доближиха 15, 20 и даже 30% от Брутният вътрешен продукт, при нас колкото да доближиха 4 %.
Добрите икономисти не признават ляво или дясно, те разсъждават национално. Казвате, че в България няма грантове? Цялата скица 60/40 е чист грант. Мерките, ориентирани към микропредприятията, също са 100% грант. Сега потегля скица за дребните и междинните предприятия – през Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентноспособност “ – чист грант! Ами безлихвените заеми през ББР - те не са ли грант? Ние даваме големи грантове, които никой не регистрира.
Все отново, вярна ли е цифрата, че нашата държавна помощ е към и под 4% от Брутният вътрешен продукт?
В момента приказваме за първата реакция на страната. Това, което ще се случи по европрограмите, са едни 15 милирда бенефит за страната.
Да тръгнем към възможностите, които отваря обстановката. Много анализатори са уверени, че откакто Съединени американски щати, Япония и Европейски Съюз изтеглят производства от Китай, това отваря благоприятни условия за нови "гостоприемници " на бизнеса, измежду които би могла да бъде и България. Имаме ли такава идея и действаме ли в тази посока?
Докосвате обичаната ми тематика. Работим доста интензивно по нея. Помните, че България участваше в състезанието за "Фолксваген ". Целият екип, който действаше по плана, продължава своята работа. Сега още веднъж сме на сцената, имаме поръчки от най-малко четирима вложители и продължаваме да сме в играта. България може да бъде добър сътрудник, с добър бизнес климат, данъчна среда и предпоставки към евентуални вложители. Можем да приключим годината с 2 милиарда лева вложения.
Не разбрах, правим ли настоящи дейности към "прихващане " на съответни бизнеси, изтегляни от Китай?
Имаме подписан меморандум с китайско-корейска компания, само че чакаме да отмине вирусната рецесия. Чакаме значими вложения. Програмата за непознати вложения от 2 милиарда лева ще се случи.
Два милиарда лв.... Достатъчни ли са те като вложения за ускорение на стопанската система? Още повече, че най-големият външен вложител у нас са българите, които живеят и работят в чужбина. По последни данни, огласени в средата на ноември, единствено през 2018 година те са внесли в България 1.1 милиарда евро.
Като макроикономист мога да кажа, че всеки милиард, който може да влезе в платежния баланс, е добре пристигнал.
Колко мултинационални компании от първата стотица работят на наша територия?
Не мога да кажа точната численост. Но има едно предизвикателство по заповедта на министър Кирил Ананиев: министърът на стопанската система позволява на мултинационалните компании да не влизат под карантина. И единствено за две седмици получихме над 30 заявки от сходни компании. България е страна с мултинационални вложители.
Защо тогава продължаваме да се съпоставяме със самите себе си? Навремето социализма сравняваше с монархията, през днешния ден демокрацията се съпоставя със социализма. Докато другите тичат по напълно друга писта.
По линия на теорията, един от главните индикатори за догонване е брутния вътрешен артикул по паритет на покупателната дарба. Тоест - България за последните години навакса доста. Наистина може да не сме достигнали междинните равнища в Европейския съюз, само че това което се случи в действителност е впечатляващо.
Но сме на последно място в Европейски Съюз по редица стопански индикатори.
Не бих споделил, че сме на последно място, тъй като по избрани индикатори сме на първо или второ място. Конкретно - по финансова непоклатимост към този момент не сме на трето място в Европейския съюз, а на първо.
Няма по какъв начин да не влезем и в Българската банка за развиване. Вие сте началник на надзорния съвет и като подобен бяхте шеф на най-скъпоплатения деец в благата ни родина.
Факт!
Толкова ли неповторими бяха качествата на този човек, че да получава близо половин милион заплата годишно?
Не мога да приказвам за заплатите, тъй като това е корпоративна конструкция и техните размери са били избрани по-рано. В момента сме взели ограничения и такива заплати няма да има. Хора от управлението на банката към този момент няма да бъдат членове на управителни и надзорни органи в дъщерните сдружения. Но даже и това да се случи - тези хора няма да получават никакви хонорари от дъщерните компании.
Защо хора от дребния и междинния бизнес приказват, че в ББР работи правилото "Пари при пари отиват? " Тоест - обслужване на едрия бизнес, а не дребния и междинния?
Ако бъде изработен подробен разбор, ще се окаже, че най-малко 8-90 % от всички заеми са отпуснати на дребни и междинни предприятия както е по правилник и по закон. Така че не знам от кое място ги имате тези данни...
Ами в медиите бяха изнесени много данни в тази посока.
Нека се срещнем с доклада за активността на банката през 2019 година и тогава отново ще разясняваме.
Добре, чакаме тогава доклада. Защо, съгласно Вас, за Българската банка за развиване се приказва като за "Банката на Движение за права и свободи "?
Това вие го казвате. Аз не знам да има такова нещо, тъй като... няма по какъв начин да го има.
Последен въпрос: четете ли комикси, господин Борисов?
Чел съм доста от дълго време. Не ми остава време.
Разговора води Емил Янев
Цялото изявление със заместник-министъра на стопанската система Лъчезар Борисов - в Студио "БАНКЕРЪ " на 9 юни (вторник)
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ