Тихомир Безлов: Купеният ромски вот вече не тежи толкова, а ...
- Г-н Безлов, доколко машинният избор би лимитирал злоупотребите и пазаруването на гласове. Доколко са показателни изключителните локални избори в Благоевград, където видяхме извънредно ниска изборна интензивност и подчертана бездейност на ромските махали?
- Безспорно в Благоевград изборната интензивност беше доста ниска, само че към момента не е ясно за какво. А и там сходна картина не е непозната - там имаше много ниско равнище на гласоподаване на евроизборите, т.е. по време на летните месеци има някакъв спад за разлика от есента. Възможно е за спада да има и различен фактор, с изключение на подчертаната бездейност на ромите.
Машинното гласоподаване е комплицирано за по-възрастните хора
На тях ще им би трябвало време да се научат. Сега ще забележим на идните избори на 11 юли какво ще се случи и каква ще бъде интензивността. Но за мен е вярна хипотезата, че машинното гласоподаване ще ограничи ромския избор.
- Какво още може да чакаме от машинното гласоподаване?
- Много е комплицирано да се каже занапред. Нека да забележим в този момент какво ще стане и по какъв начин ще се развие обстановката, когато гласуването с машина е наложително в огромните секции. Дали ще има по-ниска изборна интензивност, дали ще има неточности при гласуването, които няма по какъв начин да бъдат като тези при хартиените бюлетини. Възможно е при погрешно боравене с машините да се отклонят гласове от огромните партии към други. В момента обаче сме на равнище догатки, по-точно може да се разяснява след изборите.
- Защитниците на машинния избор настояват, че търговците на гласове имат отработени схеми за хартиените бюлетини и в този момент ще бъдат затруднени?
- Възможно е гласуването с машини в първия миг фактически да ограничи купения избор. Въпросът е по какъв начин ще се приспособяват търговците на гласове към смяната. Досега минахме през разнообразни технологии на гласоподаване. В един миг се отказахме от типичните бюлетини, станаха едни описи, предпазени с разнообразни техники, с цел да не може да се изнесат от секцията.
Но купувачите на гласове съумяха да се приспособят и към тях. Гледал съм репортажи, в които се оплакват какъв брой е комплицирано да обучиш необразован човек по какъв начин да гласоподава. Освен това купеният избор не се показва единствено в ромския. Още някъде
през 2003 година се обрисуваха групи хора, които са склонни да си продават гласа.
При студентите имаше такива явления - по нощни заведения, по общежития. Имаше и по този начин наречения корпоративен избор - по ТЕЦ-ове, по мини, където чорбаджията решаваше за кого да гласоподават служащите му. А те гласоподаваха с учудваща сплотеност. Спомняте си, че в градове като Несебър и Созопол пенсионери си продаваха гласа за по 300 лева
Трябва да се има поради, че ромите доста интензивно емигрираха след 2014 година, когато българите получиха свободен достъп до европейските трудови пазари. В момента има цели нови български квартали в немски градове. Така че тези хора не са си в махалите и надлежно няма по какъв начин да им се купят гласовете. Ромският избор към този момент е доста по-малък като капацитет спрямо осем години по-рано.
Затова е комплицирано да се реши измежду какви групи ще е купеният избор на идните избори.
- Министерство на вътрешните работи и прокуратурата оповестиха атака против купения избор, само че сред двете институции има сериозен спор. Как ще се отрази това на ограниченията против търговците на гласове?
- Когато се регистрира сходна интензивност от Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, нормално има спад на купения избор. Подобен развой имаше и през 2014 година. Тогава акцията за ограничение на най-директния платен избор бе доста по-активна. И на някои места съумяха внезапно да го лимитират. На други обаче купувачите се приспособиха, започнаха да продават на няколко партии по едно и също време, с цел да не стърчат във въздуха избрани секции. Антикорупционният фонд направи едно изследване на база аномалиите на секциите преди и след 4 април. Вижда се, че има секции, където
в границите на три разнообразни избора се гласоподава всеобщо за безусловно разнообразни партии.
Но този метод няма по какъв начин да хване купения избор вътре в огромните градове, където хората са склонни да си го продават. Имахме този модел на десетници и стотници, осигуряващи гласове, в регионалните градове през 2005 и 2009 година Мисля, че продължава да го има. Не е ясно обаче в какви мащаби.
- Какви са най-популярните схеми за пазаруване на гласове? От полицията оповестиха напълно нов сюжет - вадят се ТЕЛК-ови решения, с цел да може вербувани хора да гласоподават у дома с хартиена бюлетина.
- Чувам за всевъзможни схеми. Сега какви са мащабите им, е мъчно да се каже. Това ще е ясно след изборите. Но ми се коства, че с по-големи старания ще ги лимитират. С какъв брой обаче ще стане ясно след изборите и разбор на тъкмо тези рискови секции - с сред 800 и 2500 гласоподаватели в описите. Трябва да се гледа секция по секция какво се случва. В взаимозависимост от това с какъв брой % спадне купеният избор, може да се дефинира какъв брой сполучлива е акцията. Засега може единствено да се гадае по какъв начин купувачите ще употребяват електронния избор, по какъв начин ще го управляват - дали ще бъде през преференциалния избор, дали нещо ще снимат екраните на машината след гласоподаване. Предстои да забележим.
Тихомир Безлов е магистър по философия и немска лингвистика от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Университета на Лайпциг. Близо 20 години работи като старши анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, създател на редица отчети и социологически проучвания. Изследванията и анализите му по другите типове закононарушения и корупционни практики (разработване на народен корупционен показател, трафик и пазар на опиати, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки) му печелят национално и интернационално самопризнание и водят до потреблението им в правосъдни процеси.
- Безспорно в Благоевград изборната интензивност беше доста ниска, само че към момента не е ясно за какво. А и там сходна картина не е непозната - там имаше много ниско равнище на гласоподаване на евроизборите, т.е. по време на летните месеци има някакъв спад за разлика от есента. Възможно е за спада да има и различен фактор, с изключение на подчертаната бездейност на ромите.
Машинното гласоподаване е комплицирано за по-възрастните хора
На тях ще им би трябвало време да се научат. Сега ще забележим на идните избори на 11 юли какво ще се случи и каква ще бъде интензивността. Но за мен е вярна хипотезата, че машинното гласоподаване ще ограничи ромския избор.
- Какво още може да чакаме от машинното гласоподаване?
- Много е комплицирано да се каже занапред. Нека да забележим в този момент какво ще стане и по какъв начин ще се развие обстановката, когато гласуването с машина е наложително в огромните секции. Дали ще има по-ниска изборна интензивност, дали ще има неточности при гласуването, които няма по какъв начин да бъдат като тези при хартиените бюлетини. Възможно е при погрешно боравене с машините да се отклонят гласове от огромните партии към други. В момента обаче сме на равнище догатки, по-точно може да се разяснява след изборите.
- Защитниците на машинния избор настояват, че търговците на гласове имат отработени схеми за хартиените бюлетини и в този момент ще бъдат затруднени?
- Възможно е гласуването с машини в първия миг фактически да ограничи купения избор. Въпросът е по какъв начин ще се приспособяват търговците на гласове към смяната. Досега минахме през разнообразни технологии на гласоподаване. В един миг се отказахме от типичните бюлетини, станаха едни описи, предпазени с разнообразни техники, с цел да не може да се изнесат от секцията.
Но купувачите на гласове съумяха да се приспособят и към тях. Гледал съм репортажи, в които се оплакват какъв брой е комплицирано да обучиш необразован човек по какъв начин да гласоподава. Освен това купеният избор не се показва единствено в ромския. Още някъде
през 2003 година се обрисуваха групи хора, които са склонни да си продават гласа.
При студентите имаше такива явления - по нощни заведения, по общежития. Имаше и по този начин наречения корпоративен избор - по ТЕЦ-ове, по мини, където чорбаджията решаваше за кого да гласоподават служащите му. А те гласоподаваха с учудваща сплотеност. Спомняте си, че в градове като Несебър и Созопол пенсионери си продаваха гласа за по 300 лева
Трябва да се има поради, че ромите доста интензивно емигрираха след 2014 година, когато българите получиха свободен достъп до европейските трудови пазари. В момента има цели нови български квартали в немски градове. Така че тези хора не са си в махалите и надлежно няма по какъв начин да им се купят гласовете. Ромският избор към този момент е доста по-малък като капацитет спрямо осем години по-рано.
Затова е комплицирано да се реши измежду какви групи ще е купеният избор на идните избори.
- Министерство на вътрешните работи и прокуратурата оповестиха атака против купения избор, само че сред двете институции има сериозен спор. Как ще се отрази това на ограниченията против търговците на гласове?
- Когато се регистрира сходна интензивност от Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, нормално има спад на купения избор. Подобен развой имаше и през 2014 година. Тогава акцията за ограничение на най-директния платен избор бе доста по-активна. И на някои места съумяха внезапно да го лимитират. На други обаче купувачите се приспособиха, започнаха да продават на няколко партии по едно и също време, с цел да не стърчат във въздуха избрани секции. Антикорупционният фонд направи едно изследване на база аномалиите на секциите преди и след 4 април. Вижда се, че има секции, където
в границите на три разнообразни избора се гласоподава всеобщо за безусловно разнообразни партии.
Но този метод няма по какъв начин да хване купения избор вътре в огромните градове, където хората са склонни да си го продават. Имахме този модел на десетници и стотници, осигуряващи гласове, в регионалните градове през 2005 и 2009 година Мисля, че продължава да го има. Не е ясно обаче в какви мащаби.
- Какви са най-популярните схеми за пазаруване на гласове? От полицията оповестиха напълно нов сюжет - вадят се ТЕЛК-ови решения, с цел да може вербувани хора да гласоподават у дома с хартиена бюлетина.
- Чувам за всевъзможни схеми. Сега какви са мащабите им, е мъчно да се каже. Това ще е ясно след изборите. Но ми се коства, че с по-големи старания ще ги лимитират. С какъв брой обаче ще стане ясно след изборите и разбор на тъкмо тези рискови секции - с сред 800 и 2500 гласоподаватели в описите. Трябва да се гледа секция по секция какво се случва. В взаимозависимост от това с какъв брой % спадне купеният избор, може да се дефинира какъв брой сполучлива е акцията. Засега може единствено да се гадае по какъв начин купувачите ще употребяват електронния избор, по какъв начин ще го управляват - дали ще бъде през преференциалния избор, дали нещо ще снимат екраните на машината след гласоподаване. Предстои да забележим.
Тихомир Безлов е магистър по философия и немска лингвистика от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Университета на Лайпциг. Близо 20 години работи като старши анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, създател на редица отчети и социологически проучвания. Изследванията и анализите му по другите типове закононарушения и корупционни практики (разработване на народен корупционен показател, трафик и пазар на опиати, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки) му печелят национално и интернационално самопризнание и водят до потреблението им в правосъдни процеси.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ