Г-н Бабикян, наскоро австрийски политик заяви в националния си парламент

Г-н Бабикян, неотдавна австрийски политик съобщи в националния си парламент по отношение на нервността към ковид, че незнанието е новата действителност. Това ми припомня постулатите на Оруел от „ 1984 “: „ Войната е мир, свободата е иго, незнанието е мощ “. Преувеличено ли ще бъде, в случай че ги съотнесем към днешната реалност в България?

- Никак няма да бъде пресилено. Очевидно незнанието е мощ, другояче нямаше това да са мощните на деня.

То не е занапред.

- Разбира се, само че в предишното българските общества постоянно са намирали сили в себе си да изтикат нагоре по-просветените. Ако се върнем на тези години, когато Народното събрание се е състояло на една поляна – даже тогава са намирали метод там да пратят по-прочелите, по-изучените, с цел да бъдат главата на обществото. Сякаш се е изгубила тази дарба на обществото.

Страхът ли е днешният фактор, който подкрепя настаняването на незнанието и дава политически резултати?

- Страхът е единият от факторите. Но аз не съм уверен, че той ще докара до огромни политически промени. Наслушах се през последните 40-50 дни, че светът към този момент няма да е същият, че хората ще стават по-добри, по-мъдри, че повече ще правят оценка същинските полезности. Не считам, че толкоз бързо се трансформират народопсихологии.

А в случай че приказваме за така наречен нов пандемичен ред, който е много комфортен за политическа приложимост?

- Наистина е комфортен. Въпросът е до каква степен обществото ще позволи той да просъществува. Проблемът е, че нашето съществуване беше такова и преди пандемията. Страхът за работното място, за бъдещето. Помним, че имаше региони в страната, където в случай че не си от ГЕРБ, не можеш да запишеш детето си в детска градина. Страхът си беше тук, в този момент получи формат на пандемия. Човешкото създание постоянно се придвижва сред страха и фантазиите и търси салдото.

Възможно ли е в този случай да се образува едно добре уплашено болшинство, което да взима политическите решения от името на цялото общество?

- Ако се случи добре възмутено болшинство, ще бъде вест. Защото доста хора пострадаха: безработицата скочи, бизнеси банкрутираха, видя се, че страната е мащеха за едни и майка за други, помощите вървят първо към доближените. Нека някой ми каже, че богат футболен клуб, казино или център за градска подвижност са най-нуждаещите се. Просто е ненужно да гледаме към другите страни, у нас даже заемите по 1500 лева се получават трудно, да не приказваме за безплатни държавни помощи.

За сметка на това получаваме безплатни брифинги в изобилни количества. Какви са мантрите, които обстановката създаде?

- Освен страховете и наивните самоуспокоения, които са еднообразно нездравословни, имаме присъщи за нашенския фолклор трагикомични приумици за тъмната роля на 5G, за нов международен ред, за тайния международен триумвират на американци, руснаци и китайци, тъй като ние сме пъпът на света и всеки си мечтае да ни ограби. Всичко това бе покривано с безсмислени и спорни заповеди. "Проба - неточност "-та е модел на ръководство, който се упражнява върху всички нас.

Още при започване на рецесията се заприказва, че най-накрая е пристигнало времето на специалистите, които ще заменят баналното политическо наличие в медиите. Но се оказа, че специалистите също се политизираха, разединиха се и се изпокараха.

- Политизираха се и то по малоумен метод. Експертите би трябвало да спорят между тях, а не през медиите. Управлението на рецесия е тънка материя и не е належащо доктор да оглавява спешен щаб. Щаб се управлява от персони, които могат да ръководят хора, време и пари. Заедно с тясно професионалните специалисти.

От позиция на PR науката и практиката, по какъв начин коментирате лафовете, които карантината роди и популяризира посредством премиера: мазнинките, мисирките, пухените възглавнички, спящите до обед тулупи, които прочее станаха „ тулупи “, тъй като изгубиха работата си. Сякаш народняшката стилистика още веднъж спечелва?

- Това е някогашен жанр на Борисов. Преди беше дал квалификацията за човешкия материал, отново той смяташе депутатите за безделници. Това е явен знак за отношение към хората и неналичието на почитание към тези, които са те избрали, които ти заплащат заплатата и които са ти поверили парите си за ръководство. Нито един европейски министър председател не би си го разрешил, в случай че няма желание след пет минути да си подаде оставката. У нас обаче е норма. Която показва пренебрежение...

Значи ли това, че българското общество е мазохистично или аргументите са във вековния нагон към самооцеляване?

- Изглежда страхът е по-голям от достолепието. Има обаче и други фактори. Зад властта стои олигархията, а във властта имаме партиен съучастник - официално той не е там, само че прикрито си партнира с обединения с противоположни възгледи. Понятията и смисълът за тях от дълго време са разместени. Когато си овладял правораздаването, финансовата система, медиите – всичко това накланя везните в твоя изгода. Оттам нататък ти е необходим единствено някой Цветанов... Дотук стигнахме. А през миналите 30 години сме имали просвети на по-демократични и уравновесени ръководства. Пропуснахме момента със справедливостта, трябваше да има морална присъда и за убийците в лагерите, и по тематиката Държавна сигурност, и при изнасянето на капиталите, и в борческия интервал, и при банкрута на банките и пирамидите, и в аферата КТБ. Хората у нас просто не имат вяра, че нещо може да се получи с обучение, труд, твърдоглавие, гений.

В каква кондиция ще излязат политическите сили от карантината? Налага се версията, че Борисов ще завоюва нови бонус точки от „ хубавичко ръка “ по време на изключителното състояние.

- Не имам вяра в това. Факт е, че множеството държавни водачи печелят бонуси от ръководството си по време на рецесията. Но в този момент идва „ денят след... “ – тежкият дълъг ден, който продължава доста повече от 24 часа. Хора и компании с месеци ще се пробват да се изправят. А Борисов не умее да оказва помощ в това. Когато един рейтинг е надут балонно при случай, след това той спада бързо със същия интензитет.

Виждате ли смислена и визионерска политическа опция на едни идни избори?

- Поне в лицето на Българска социалистическа партия и парламентарните сили - не! Но в обществото се зараждат процеси, които клокочат под повърхността. На терена на популизма Борисов беше „ необятен “ състезател, само че Слави Трифонов и Мая Манолова ще му лишават от това пространство. Надявам се да се появи една центристко-дясна опция, инициирана от свободни люде, които държат на гражданското си самочувствие и на достолепието си. Конфигурацията доста бързо може да се промени. Да си спомним - единствено дни преди карантината, лекари и сестри непрекъснато стачкуваха под прозорците на Министерския съвет и на здравното министерство. А след това внезапно станаха национални герои - поради битието им на първа линия. Медиците сами знаят каква е подигравката с труда им.

Не беше ли симптоматично професор Мутафчийски да каже, че в този момент не е време за просвета?

- И в този момент, и постоянно е време за просвета. Но какъв брой души поддържаха митингите на Българска академия на науките? Забравихме ли „ синодалните старци “ на Дянков? Това е отношението към учените в България.

Коя е думата, която ще размени „ боязън “ в утрешния ден?

- Две са - труд и деяние!

Разговора води Емил Янев