Не е проблем да влезеш беден в ERM II, голям проблем е да влезеш беден в еврозоната
Г-н Ангелов, след приемането ни в чакалнята на еврозоната се появиха спорни тълкувания на обстановката: България хем влиза там, запазвайки едностранно режима на валутния ръб, хем можела да употребява допустимите флуктуации на курса от 15%, както при Хърватия, да вземем за пример. Има ли действително несъгласие тук?
Противоречие няма, тъй като 15% съмнения плюс или минус в националния валутен курс е общоприетоо изискване, което по принцип се позволява за страни, пребиваващи в евро чакалнята. Конкретно за България, флуктуацията може да бъде единствено 0%, защото резервираме валутния ръб до влизането ни в еврозоната. Мърдане в курса при нас не може да има, ние следваме образеца на прибалтийските страни, които изкараха в положение на валутен ръб всичките си години в чакалнята.
Валутният ръб има своите съперници, които считат, че той е прекомерно стягаща броня за всяка една стопанска система. Добре ли е това, че ние ще прекараме престоя си в чакалнята във валутен ръб?
За нашето равнище на развиване и за задачите, които си слагаме, мисля, че е добре. Валутният ръб обезпечава непоклатимост на валутата и опция България да развива експортна стопанска система. Ако валутата плава с плюс-минус 10%, и за експортьорите, и за останалия бизнес е доста мъчно да си възнамеряват разноските. Затова множеството страни от нашия район се стремят към по-стабилен валутен курс. Прибалтийските републики демонстрираха, че това е сполучлива тактика – в Източна Европа няма други, които да са тръгнали от толкоз ниска позиция и да са стигнали по-високо от тях. Така че, валутният ръб е положителното решение за нас, практикуваме го безпроблемно към този момент над 20 години.
Очертава ли се нова роля на Българска народна банка по време на престоя ни в чакалнята и ще продължи ли тя да не бъде заемодател от последна инстанция?
По никакъв метод няма да бъде заемодател от последна инстанция. Но Българска народна банка резервира доста значима роля, обвързвана с валутния ръб. Валутният ръб не разрешава финансирането и на държавно управление, и на банки.
Какви ще са практическите разлики с досегашната обстановка тогава? В чакалнята се следи за внезапни придвижвания във валутните курсове на страните, а при нас няма да ги има въобще.
Точно по този начин. ERM II е фиктивен тъкмо за страни с плаващ и девалвиращ валутен курс, с цел да мине по-лесно приспособяването им към постоянна валута. Нашата стопанска система напълно е приспособена към фиксирната валута. За нас обаче има други провокации – структурна смяна и настигане от позиция на действителната конвергенция, да бъдем по-конкурентни, да имаме по-високи приходи, да сме стопански покрай западните страни, да си създадем промените, да си оправим институциите. Да покажем резистентен напредък, за разлика от Гърция. Именно образецът на Гърция възпира разширението на еврозоната, тъй като самата тя сподели, че е позволена в нея преждевременно. Вече никой не е податлив на взаимни отстъпки. Западът не е податлив да прегърне и допусне до блестя светих – еврото страна, която не демонстрира, че е изцяло подготвена. Първо промени и конвергенция, след това евро. Това е ролята на чакалнята за нас – да се подготвим.
Съществува ли някаква опция, с помощта на валутен ръб, непосредствено да се влезе в еврозоната?
Няма подобен образец. Пробвахме, дружно с прибалтийските страни да аплайваме напряко за еврото, само че не се получи. Литва и Латвия също бяха доста небогати, само че те използваха тези 7-10 години в предверието, с цел да трансформират стопанските системи си и да станат богати. Не е проблем да те одобряват безпаричен в чакалнята, само че е огромен проблем да влезеш безпаричен в еврото.
Темпото в кервана се дефинира не от първата, а от последната камила и никой в Брюксел няма интерес последните да дърпат обратно първите.
Абсолютно. Гърците демонстрираха по какъв начин би могла да бъде взривена самата структура на еврозоната.
Има ли политически детайл в поканата към България и Хърватия за ERM II, нещо като отплата за Брексит?
Чакалнята на еврозоната не се е разширявала повече от десетилетие. След рецесията през 2008 година, вратата хлопна. Тогава България кандидатства, само че Европейски Съюз отвърна, че си има задоволително вътрешни проблеми – Гърция, Италия, Португалия, Ирландия. Цяло десетилетие посланието беше – не кандидатствайте, тъй като няма да ви приемем.
След 2015 година ни споделиха, че сме в черния лист на страни с макроикономически несъответствия.
После излязохме от черния и влязохме в сивия лист, реакцията беше същата.
През 2018 година по време на нашето председателство на Съвета на Европейски Съюз успяхме с доста страдания да убедим министрите на финансите да кажат какви промени да създадем, само че да подсигуряват, че в случай че ги осъществим, ще влезем в чакалнята. Те написаха лист с много тежки условия – и за обзор на активите на банките, и за промени в оповестяването на неплатежоспособност, за прането на пари и т. н. Получихме заричане и лека бавно нещата се усъвършенстваха, само че влизането не стана бързо, с цел да кажем, че е имало политически претекст в приемането ни. По-скоро улучихме момента. И то на косъм. Защото корона рецесията можеше да отсрочи ERM II с още 5 години.
В положение ли е в този момент България да отговори стопански на условията за конвергенция? С тези, в най-оптимистичен вид, 3-3.5% напредък на Брутният вътрешен продукт какъв брой години би трябвало да гоним средноевропейския витален стандарт?
Ако Европа пораства с 1%, а ние с 3.5%, ще ни трябват към 20 години за догонването. Развитието би трябвало да е догонващо, само че и стабилно. Лесно е да оформиш дефицити за 2-3 години, да похарчиш доста пари, да направиш взрив, който след това да се срине, както през 2009 година се срути пазарът на строителството и недвижимите парцели – тогава се оказа, че тези 200 000 работни места в строителството са балон, който в никакъв случай повече не се наду. Нужни са структурни промени и конкурентни производства, които стабилно да ни носят напред.
Какъв е реалистичният период за престоя на България в чакалнята? Някои смели експерти преждевременно заговориха за 3-4 години.
Пак ще дам за образец прибалтийските републики, те изкараха в ERM II 8-10 години, а Естония 7 - въпреки да е най-реформаторската и бързо разрастваща се измежду тях. Не може да не прибавим утежнението и от корона вируса, най-голямата икономическа рецесия за Европа от Втората международна война насам, а за България - от 1997 година. Това са ориентирите във времето.
Какви други условия би трябвало да осъществим за влизане в еврозонта? Сега изключително гореща е тематиката с върховенството на закона. Какво се чака да създадем в тази посока?
Върховенството на закона значи институциите да работят по този начин, както работят на запад. В самото писмо, с което кандидатствахме за чакалнята на еврозоната, поехме ангажимент в това отношение.
Доста вложители ни заобикалят или стъпват у нас за малко, поради мощни подозрения в законността и терзания от политически и олигархични зависимости. На това към този момент реагират и непознатите посланици у нас.
Големите външни вложители имат своите начини да вземат решение тези проблеми – арбитражни каузи, европейски съдилища, посланици, скъпи юристи. Едрите вложители могат да се оправят в такава среда, тъй като имат огромни благоприятни условия. Върховенството на закона е по-важно за вътрешния бизнес, за който няма кой да се застъпи. Решаването на този проблем ще отпуши локалната предприемаческа интензивност. Познавам човек, който 10 години се бореше, с цел да му разрешат да си построи цех – всички го предупреждаваха, че това в никакъв случай няма да стане, само че той се оказа борбен и го осъществя. Девет години за битка с институциите, една година за изграждане на завода. Това е пропорцията, за жал.
Да запитвам ли тогава за какво България е може би единствената страна в Европа, където не участва нито една от първите 1000 мултинационални компании? Това е сигурен знак за бизнес средата в страната.
Така е. Когато 1990-те години Полша и Чехия привличаха вложители, у нас даже българите не желаеха да останат. Тогава изпуснахме първото разпределяне на картите. Второто разпределяне отново го пропуснахме, тъй като се забавихме за Европейски Съюз. После пристигна рецесията от 2008 година Сега е ред на третото разпределяне. Аз съм оптимист. Защо? От години се борим за либерализация на пазара на електричество, тъй като в случай че има пазар, няма да има мастодонти като АЕЦ “Белене “, с дълготрайни и непазарни контракти. Това преди не се случи. Но когато Европейска комисия сподели, че в случай че желаеме пари, би трябвало да го създадем, внезапно стартира да се получава. Когато има външен напън по формулата пари против промени или морков и сопа, тогава идват резултати.
Има ли шансове за една догонваща стопанска система да извлече позитиви от корона рецесията, да притегли нови производства и вложители, да запълни луфтове? Много се разясняват производствата, които Европейски Съюз изтегля от Китай, това ли е нашият късмет?
Това е огромното предизвикателство, огромната опция. България остана отвън предходното разпределяне на картите през 2004-2005 година, когато Словакия стартира да притегля автомобилни вложители. Тогава ние бяхме някаква черна провинция отвън Европа, външна страна, която не се знаеше дали въобще ще бъде призната в Европейски Съюз. Сега стартира ново разпределяне. Много производства към този момент не желаят да са напълно подвластни от Китай, това значи нови мощности в Европа и България е една от опциите. Но без битка няма да стане - макар конкуренцията ни с Турция, цех на "Фолксваген " у нас няма да има.
В последна сметка заводът май ще се озове отново в Китай.
Ако се озове там, то това ще е цех за електрически коли, такава е тактиката в Китай. Хубавото е, че освен това разпределяне на картите, ние сме на масата. И можем да получим изгоди, в случай че си изиграем добре козовете.
Колко време имаме за отиграването на козовете?
Две до три години, в които ще стартира избирането и наместването на нови площадки за фабрики и производства. В рецесията никой няма да строи, само че в този момент е времето да се мисли. Тук би трябвало да отбележим, че ние към момента нямаме автомагистрала към Европа, а това беше измежду значимите въпроси, когато се обсъждаше заводът на "Фолксваген ". Една такава автомагистрала неведнъж ще усъвършенства логистиката, ще усили комисоните, снабдяването с аварийни елементи – това е инфраструктура, която към момента нямаме. Магистрала ни свързва единствено с Турция. В посока запад не сме свързани. Да не приказваме за Северна България, където няма доста индустриални производства, а има работна ръка – там изобщо няма автомагистрали. Няма по какъв начин вложителят да пристигна и да стартира да се разправя с енергото, с „ Булгаргаз “, с канализацията – това ще му отнеме десетилетия.
Нямаме и електронна администрация, което е мощно смущаващо за задграничния предприемач.
Решението, което работи в Чехия и в още доста някогашни соц. републики е основаване на промишлен парк, т. е. изцяло построена инфраструктура, отрегулиран парцел, прокарани ток, вода, газ. Инвеститорът идва, подписва и стартира да строи още на идващия ден. Така можем да притеглим съществени бизнеси.
Вече е реалност, че разпределението на спешните еврофондове за справяне с корона рецесията са обвързани с високи условия.
Това са пари против промени. Включително в правосъдната система и по отношение на върховенството на закона. Досега Европейски Съюз с едната ръка следеше правосъдната система, с другата ръка раздаваше парите и двете ръце не си говореха. Сега ще си приказват. Ако лявата откри нередности, дясната ще спре парите. Това потвърдено работи.
Някои политици заговориха, че с тези пари – към 15 милиарда евро, България може да реализира „ популярен преход “. Достатъчни ли са те за такова грандиозно начинание?
Те са належащо, само че незадоволително изискване. В предходния програмен интервал ние получихме 15 милиарда евро. Сега можем да получим от бюджета нови 15 милиарда евро и от фонда още 15 милиарда евро. Можем да стигнем до 30 милиарда. Но най-важно е обвързването с промени, единствено те могат да отпушат прехода.
Въпросът е парите да се влагат, а не да се похарчат.
Именно. И то там, където има структурни проблеми. Само синергията сред пари и промени може да докара до стремежи резултат.
Ситуацията изисква равносметки, с помощта на ръководството на Борисов? Или макар него ние към този момент сме в чакалнята?
Може да се спори и по двете линии. Факт е, че България си сложи за цел да влезе в ERM II и влезе. Целта беше подкрепена от всички - с народен консенсус. За еврозоната обаче евентуално ще има диспути.
Разговора води Емил Янев
Противоречие няма, тъй като 15% съмнения плюс или минус в националния валутен курс е общоприетоо изискване, което по принцип се позволява за страни, пребиваващи в евро чакалнята. Конкретно за България, флуктуацията може да бъде единствено 0%, защото резервираме валутния ръб до влизането ни в еврозоната. Мърдане в курса при нас не може да има, ние следваме образеца на прибалтийските страни, които изкараха в положение на валутен ръб всичките си години в чакалнята.
Валутният ръб има своите съперници, които считат, че той е прекомерно стягаща броня за всяка една стопанска система. Добре ли е това, че ние ще прекараме престоя си в чакалнята във валутен ръб?
За нашето равнище на развиване и за задачите, които си слагаме, мисля, че е добре. Валутният ръб обезпечава непоклатимост на валутата и опция България да развива експортна стопанска система. Ако валутата плава с плюс-минус 10%, и за експортьорите, и за останалия бизнес е доста мъчно да си възнамеряват разноските. Затова множеството страни от нашия район се стремят към по-стабилен валутен курс. Прибалтийските републики демонстрираха, че това е сполучлива тактика – в Източна Европа няма други, които да са тръгнали от толкоз ниска позиция и да са стигнали по-високо от тях. Така че, валутният ръб е положителното решение за нас, практикуваме го безпроблемно към този момент над 20 години.
Очертава ли се нова роля на Българска народна банка по време на престоя ни в чакалнята и ще продължи ли тя да не бъде заемодател от последна инстанция?
По никакъв метод няма да бъде заемодател от последна инстанция. Но Българска народна банка резервира доста значима роля, обвързвана с валутния ръб. Валутният ръб не разрешава финансирането и на държавно управление, и на банки.
Какви ще са практическите разлики с досегашната обстановка тогава? В чакалнята се следи за внезапни придвижвания във валутните курсове на страните, а при нас няма да ги има въобще.
Точно по този начин. ERM II е фиктивен тъкмо за страни с плаващ и девалвиращ валутен курс, с цел да мине по-лесно приспособяването им към постоянна валута. Нашата стопанска система напълно е приспособена към фиксирната валута. За нас обаче има други провокации – структурна смяна и настигане от позиция на действителната конвергенция, да бъдем по-конкурентни, да имаме по-високи приходи, да сме стопански покрай западните страни, да си създадем промените, да си оправим институциите. Да покажем резистентен напредък, за разлика от Гърция. Именно образецът на Гърция възпира разширението на еврозоната, тъй като самата тя сподели, че е позволена в нея преждевременно. Вече никой не е податлив на взаимни отстъпки. Западът не е податлив да прегърне и допусне до блестя светих – еврото страна, която не демонстрира, че е изцяло подготвена. Първо промени и конвергенция, след това евро. Това е ролята на чакалнята за нас – да се подготвим.
Съществува ли някаква опция, с помощта на валутен ръб, непосредствено да се влезе в еврозоната?
Няма подобен образец. Пробвахме, дружно с прибалтийските страни да аплайваме напряко за еврото, само че не се получи. Литва и Латвия също бяха доста небогати, само че те използваха тези 7-10 години в предверието, с цел да трансформират стопанските системи си и да станат богати. Не е проблем да те одобряват безпаричен в чакалнята, само че е огромен проблем да влезеш безпаричен в еврото.
Темпото в кервана се дефинира не от първата, а от последната камила и никой в Брюксел няма интерес последните да дърпат обратно първите.
Абсолютно. Гърците демонстрираха по какъв начин би могла да бъде взривена самата структура на еврозоната.
Има ли политически детайл в поканата към България и Хърватия за ERM II, нещо като отплата за Брексит?
Чакалнята на еврозоната не се е разширявала повече от десетилетие. След рецесията през 2008 година, вратата хлопна. Тогава България кандидатства, само че Европейски Съюз отвърна, че си има задоволително вътрешни проблеми – Гърция, Италия, Португалия, Ирландия. Цяло десетилетие посланието беше – не кандидатствайте, тъй като няма да ви приемем.
След 2015 година ни споделиха, че сме в черния лист на страни с макроикономически несъответствия.
После излязохме от черния и влязохме в сивия лист, реакцията беше същата.
През 2018 година по време на нашето председателство на Съвета на Европейски Съюз успяхме с доста страдания да убедим министрите на финансите да кажат какви промени да създадем, само че да подсигуряват, че в случай че ги осъществим, ще влезем в чакалнята. Те написаха лист с много тежки условия – и за обзор на активите на банките, и за промени в оповестяването на неплатежоспособност, за прането на пари и т. н. Получихме заричане и лека бавно нещата се усъвършенстваха, само че влизането не стана бързо, с цел да кажем, че е имало политически претекст в приемането ни. По-скоро улучихме момента. И то на косъм. Защото корона рецесията можеше да отсрочи ERM II с още 5 години.
В положение ли е в този момент България да отговори стопански на условията за конвергенция? С тези, в най-оптимистичен вид, 3-3.5% напредък на Брутният вътрешен продукт какъв брой години би трябвало да гоним средноевропейския витален стандарт?
Ако Европа пораства с 1%, а ние с 3.5%, ще ни трябват към 20 години за догонването. Развитието би трябвало да е догонващо, само че и стабилно. Лесно е да оформиш дефицити за 2-3 години, да похарчиш доста пари, да направиш взрив, който след това да се срине, както през 2009 година се срути пазарът на строителството и недвижимите парцели – тогава се оказа, че тези 200 000 работни места в строителството са балон, който в никакъв случай повече не се наду. Нужни са структурни промени и конкурентни производства, които стабилно да ни носят напред.
Какъв е реалистичният период за престоя на България в чакалнята? Някои смели експерти преждевременно заговориха за 3-4 години.
Пак ще дам за образец прибалтийските републики, те изкараха в ERM II 8-10 години, а Естония 7 - въпреки да е най-реформаторската и бързо разрастваща се измежду тях. Не може да не прибавим утежнението и от корона вируса, най-голямата икономическа рецесия за Европа от Втората международна война насам, а за България - от 1997 година. Това са ориентирите във времето.
Какви други условия би трябвало да осъществим за влизане в еврозонта? Сега изключително гореща е тематиката с върховенството на закона. Какво се чака да създадем в тази посока?
Върховенството на закона значи институциите да работят по този начин, както работят на запад. В самото писмо, с което кандидатствахме за чакалнята на еврозоната, поехме ангажимент в това отношение.
Доста вложители ни заобикалят или стъпват у нас за малко, поради мощни подозрения в законността и терзания от политически и олигархични зависимости. На това към този момент реагират и непознатите посланици у нас.
Големите външни вложители имат своите начини да вземат решение тези проблеми – арбитражни каузи, европейски съдилища, посланици, скъпи юристи. Едрите вложители могат да се оправят в такава среда, тъй като имат огромни благоприятни условия. Върховенството на закона е по-важно за вътрешния бизнес, за който няма кой да се застъпи. Решаването на този проблем ще отпуши локалната предприемаческа интензивност. Познавам човек, който 10 години се бореше, с цел да му разрешат да си построи цех – всички го предупреждаваха, че това в никакъв случай няма да стане, само че той се оказа борбен и го осъществя. Девет години за битка с институциите, една година за изграждане на завода. Това е пропорцията, за жал.
Да запитвам ли тогава за какво България е може би единствената страна в Европа, където не участва нито една от първите 1000 мултинационални компании? Това е сигурен знак за бизнес средата в страната.
Така е. Когато 1990-те години Полша и Чехия привличаха вложители, у нас даже българите не желаеха да останат. Тогава изпуснахме първото разпределяне на картите. Второто разпределяне отново го пропуснахме, тъй като се забавихме за Европейски Съюз. После пристигна рецесията от 2008 година Сега е ред на третото разпределяне. Аз съм оптимист. Защо? От години се борим за либерализация на пазара на електричество, тъй като в случай че има пазар, няма да има мастодонти като АЕЦ “Белене “, с дълготрайни и непазарни контракти. Това преди не се случи. Но когато Европейска комисия сподели, че в случай че желаеме пари, би трябвало да го създадем, внезапно стартира да се получава. Когато има външен напън по формулата пари против промени или морков и сопа, тогава идват резултати.
Има ли шансове за една догонваща стопанска система да извлече позитиви от корона рецесията, да притегли нови производства и вложители, да запълни луфтове? Много се разясняват производствата, които Европейски Съюз изтегля от Китай, това ли е нашият късмет?
Това е огромното предизвикателство, огромната опция. България остана отвън предходното разпределяне на картите през 2004-2005 година, когато Словакия стартира да притегля автомобилни вложители. Тогава ние бяхме някаква черна провинция отвън Европа, външна страна, която не се знаеше дали въобще ще бъде призната в Европейски Съюз. Сега стартира ново разпределяне. Много производства към този момент не желаят да са напълно подвластни от Китай, това значи нови мощности в Европа и България е една от опциите. Но без битка няма да стане - макар конкуренцията ни с Турция, цех на "Фолксваген " у нас няма да има.
В последна сметка заводът май ще се озове отново в Китай.
Ако се озове там, то това ще е цех за електрически коли, такава е тактиката в Китай. Хубавото е, че освен това разпределяне на картите, ние сме на масата. И можем да получим изгоди, в случай че си изиграем добре козовете.
Колко време имаме за отиграването на козовете?
Две до три години, в които ще стартира избирането и наместването на нови площадки за фабрики и производства. В рецесията никой няма да строи, само че в този момент е времето да се мисли. Тук би трябвало да отбележим, че ние към момента нямаме автомагистрала към Европа, а това беше измежду значимите въпроси, когато се обсъждаше заводът на "Фолксваген ". Една такава автомагистрала неведнъж ще усъвършенства логистиката, ще усили комисоните, снабдяването с аварийни елементи – това е инфраструктура, която към момента нямаме. Магистрала ни свързва единствено с Турция. В посока запад не сме свързани. Да не приказваме за Северна България, където няма доста индустриални производства, а има работна ръка – там изобщо няма автомагистрали. Няма по какъв начин вложителят да пристигна и да стартира да се разправя с енергото, с „ Булгаргаз “, с канализацията – това ще му отнеме десетилетия.
Нямаме и електронна администрация, което е мощно смущаващо за задграничния предприемач.
Решението, което работи в Чехия и в още доста някогашни соц. републики е основаване на промишлен парк, т. е. изцяло построена инфраструктура, отрегулиран парцел, прокарани ток, вода, газ. Инвеститорът идва, подписва и стартира да строи още на идващия ден. Така можем да притеглим съществени бизнеси.
Вече е реалност, че разпределението на спешните еврофондове за справяне с корона рецесията са обвързани с високи условия.
Това са пари против промени. Включително в правосъдната система и по отношение на върховенството на закона. Досега Европейски Съюз с едната ръка следеше правосъдната система, с другата ръка раздаваше парите и двете ръце не си говореха. Сега ще си приказват. Ако лявата откри нередности, дясната ще спре парите. Това потвърдено работи.
Някои политици заговориха, че с тези пари – към 15 милиарда евро, България може да реализира „ популярен преход “. Достатъчни ли са те за такова грандиозно начинание?
Те са належащо, само че незадоволително изискване. В предходния програмен интервал ние получихме 15 милиарда евро. Сега можем да получим от бюджета нови 15 милиарда евро и от фонда още 15 милиарда евро. Можем да стигнем до 30 милиарда. Но най-важно е обвързването с промени, единствено те могат да отпушат прехода.
Въпросът е парите да се влагат, а не да се похарчат.
Именно. И то там, където има структурни проблеми. Само синергията сред пари и промени може да докара до стремежи резултат.
Ситуацията изисква равносметки, с помощта на ръководството на Борисов? Или макар него ние към този момент сме в чакалнята?
Може да се спори и по двете линии. Факт е, че България си сложи за цел да влезе в ERM II и влезе. Целта беше подкрепена от всички - с народен консенсус. За еврозоната обаче евентуално ще има диспути.
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ