Връзката Власт - медии - общество е скъсана от самозабравяне
Г-н Аламанов, казусът за разговора сред медиите и властта става все по-сериозен. По време на предходното ръководство този развой беше еднопосочен - ръководещите говореха каквото си желаят и когато имат някаква неотложна потребност. А на медиите им беше отредена нежеланата роля да задават въпроси, само че без да чакат съответни и смислени отговори. Днес е същото, само че с противоположен знак - ръководещите с удоволствие споделят пред медиите това, което обществото желае да чуе. Но... разговорът още веднъж е някак спънат, като че ли като по команда. Къде и за какво, съгласно Вас, се къса връзката?
Най-точното определение е главозамайване. Дългогодишната липса на народна власт в България докара до липса на демократични рефлекси по всевъзможни мотиви. Периодично има политици, които се възползват от тази липса и изплуват на крилете на популизма и лъжите. Решават, че са безконечни в политиката и одобряват дейностите на всеки, който се осмели да им отправи критика за директна офанзива. За тях хората са досадна детайлност, която им се мотае из краката, а това е типично държание на принудител. Тук не приказваме за леви - десни, горни-долни, междинни, центристи, крайни и т.н. Насилникът усеща, че жертвата против него е скромна и отстъпчива, и мачка наред, до момента в който на нея не й писне и не каже: " Край, стига, омръзна ми! "
За страдание това е действителността. Къде обаче е заровен ключа от бараката - в манталитета на българския политически хайлайф или на останалите просто по този начин ни е по-уютно и по-изгодно?
Голяма част от нашите политици са със остарелия комунистически нрав на източни сатрапи. Докарват цялата рода и настаняват на държавна заплата, а голямата част от тях нямат качества за съответните позиции. Накрая администрацията, която би трябвало да работи без значение от съответното политическо ръководство, е претъпкана с калинки, които не знаят какво вършат там и системата стартира да буксува. Получената амалгама създава феноменално резистентен резултат - 150 000-200 000 души считат, че местата им на държавна работа са спуснати от Божия промисъл, а задачата им е да ни ръководят нас - нещастните, бедните хорица. И, в случай че ги няма тях, Земята ще спре да се върти.
Означава ли това, че откакто ГЕРБ към този момент няма шансове за независимо ръководство, тази порочна процедура е на доизживяване?
Промяната настава. Но за задачата, този източен нрав би трябвало да бъде изкоренен. Ако би трябвало, ще се вършат избори до дупка и ще се вършат уволнения непрестанно. Иначе няма по какъв начин да бъде изменена системата. Освен това за неприятното ръководство на страната, не носят виновност единствено политиците, а и всички ние, които го поносим 12 години. Носят виновност и тези, които са дали своят вот за тях, а и всички, които са споделили - няма смисъл да се гласоподавам. Защото от гласуването постоянно има смисъл. Видяхме, че след изборите на 4 април настъпи смяна и доста укорими практики излязоха на ярко. Представете си какво би се случило, в случай че всеки ден да вършим персонални избори и те водят до такива промени? Нас обаче към момента ние боязън. Необходимо е малко повече време, окуражаване и съпричастност. Крайно време е да пораснем като общество, а не да си седим в детската фаза за непоемане на отговорност от персоналния избор. Трудно ставаме и признаваме " Да, аз съм отговорен, поемам отговорността... " Без израстването ни като общество мъчно биха изчезнали порочните практики.
В този ред на мисли, по какъв начин ще коментирате отговорността на медиите, които прекъсват предаванията си, поради словата на Борисов. Това ли е свободата на словото или по-скоро разпасаност?
Силно се надявам, че сходни практики ще изчезнат, тъй като медиите са натоварени с огромни отговорности. И да, някои медии отхвърлят, че са подвластни - или тъй като им е по-лесно, или тъй като по този начин са привикнали. Но страшното е, че за голямо страдание, част от младите кореспонденти не познават друга процедура, с изключение на познатата ни от 12 години насам. Те би трябвало да осъзнаят, че умерено могат да не прекъсват предаванията си, с цел да излъчват безсмислени конференции. Особено когато съдържат лъжливи изявления и внушения. Така работи публичния контракт - когато има офанзива към публицисти, ние като аудитория ги пазиме. Но въпреки това, разчитаме на публицистите да ни пазят от политици насилници, което не постоянно се случва. От тази позиция, това мълчешком съглашение сред всеобщата публика и публицистите сега е много нарушено. Вижте по какъв начин работят естествените медии в Европа, те цитират политиците, само че поставят fact check - този факт не е тестван, това може би не е правилно. Така би трябвало да стане и в в България - тиражирането на неистини и комфортни полуистини не би трябвало да продължава.
От парламентарната естрада депутатите постоянно се замерят с най-различни квалификации, непроверени обстоятелства, манипулирани данни и откровени обиди. Как мислите, сходен " разговор " естествен ли е? И би трябвало ли да е образец за подражателство?
За страдание разговор няма! Във всички парламентарни групи има способни хора, само че като излязат на трибуната те знаят, че ги " дават по тв приемника " и стартират да приказват като на партийна колекция. Те одобряват този публичен запас като опция да покачат рейтинга на партията си и изборните си резултати. И да създадат положително усещане на водача си, който още веднъж да ги постави на избираеми места в листите. Както виждаме, в Българска социалистическа партия Нинова се разправя с вътрешната съпротива, а Борисов размества хората си непрестанно... А откакто в самите партии няма концепция за либералност, какво да приказваме за страната под тяхно ръководство? За страдание доста постоянно държанието на народните представители не може да бъде несъмнено като образец за подражателство.
Защо споменавате Българска социалистическа партия, откакто те считат себе си за лява опция, т.е. не би трябвало да имат нищо общо с досегашното ръководство?
Ръководството на Българска социалистическа партия се държи и приказва като типична извънредно дясна, националистическа религиозна фракция. В лявото политическо пространство Нинова разрушава и изсмуква всичко по този начин, както прави това Борисов в дясното политическо пространство. Той мимикрира, че е десен, а тя - че е лява. Фактически ГЕРБ е най-лявата партия, която сме виждали - постанова административни тежести върху бизнеса и приказва само за повдигане на заплати, за повдигане на пенсии, за взимане на големи заеми. Прави държавни компании и концентрира власт в себе си. Мисля, че централизираното ръководство на бюджета стигна до 45%, а това е единствено на една крачка от класическата формулировка за социализъм. Та, кое й е дясното на партия ГЕРБ? От другата страна Българска социалистическа партия приказва към този момент за исконни и обичайни християнски полезности, което е тотално в зоната на десните националистически структури.
Г-н Аламанов, на 11 юни стартира втората за тази година предизборна акция. Смятате ли, че тя се различа по нещо от предходната?
Разлика има и тя не е за занемаряване. ГЕРБ загубиха едно от главните си предизборни оръжия - да злоупотребяват с преразпределението на обществени фондове, като показват " раздаването " за тяхно персонално мъжество. Не, това не е мъжество, а е тяхно обвързване. Сега се опитат да извадят какво са построили и направили, само че стената към този момент пропукана и всеобщата аудитория вижда какъв брой доста проблеми има и колко е превзета държавната администрация.
Новите партии би трябвало да усилят резултата на тези разкрития. Те би трябвало да излязат от анти ГЕРБ реториката и да понижат да се занимават със старите партии. Време е да създадат приказка за бъдещето и за методите, по които считат да върнат страната към нормалността. И то да заговорят на публичен и елементарно понятен език. Това важи изключително за водачите и специалистите на " Демократична България ". Голяма част от хората не ги схващат, изключително в случай че дебатите са за правосъдната промяна. Трябва да създадат директна релация за това какво прави прокуратурата, и по какъв начин то се отразява на всеки един човек, на обществото и на бизнеса. Примерно - за какво непознатите вложители бягат или заобикалят, за какво хората са небогати, за какво децата ни отпътуват в чужбина и други съответни образци.
Възможно ли е за такъв къс интервал да бъдат разрушени толкоз доста стандарти?
В връзката всичко е допустимо, изключително в този момент, когато инструментите са по-директни и по-достъпни. Социалните мрежи са мощен инструмент, посредством който може да бъде реализирано пъклен доста. Всичко обаче зависи от това, какъв е индивидът, каква е идеята му, какви резултати желае да реализира, какви резултати действително реализира и така нататък А един месец е и доста, и малко. Зависи от схемите за потребление на информационните принадлежности, от качеството на наличието, от достоверността на посланията, от визията на новия политик.
Значи ли това, че ни чакат разнообразни... изборни резултати?
От към информационна позиция обстановката е комплицирана, само че забавна - поради измененията, с които служебното държавното управление съумя да излезе от матрицата, че е бутафорна преходна мярка сред два Народното събрание.
При парламентарните избори има значение стабилността, която една политическа мощ дава на гласоподавателите. Дълго време ГЕРБ държат висок % точно поради това. Те не допускаха други играчи и внушаваха лъжливата концепция, че всичко е окей, тъй като те са по-малко зло. Тоест - с тях е неприятно, само че без тях ще е 100 пъти по-лошо. За голямо страдание, огромна част от хората не престават да им се доверяват и не могат да повярват, че има опция и по-добре да заживеят.
Идеята за доброволците, които ще следят изборите е доста добра. Наслушахме се, какво се случва по места отвън огромните града. Там не просто администрацията оказва помощ, а организацията се е сраснала с една, две политически сили и всички вземат участие дружно. Няма пазаруване на гласове, там има приспособяване на изборите.
Ще има и снимане на процеса. Машинното гласоподаване, против което всички приказват, към този момент прави чудеса: в секциите, където хората са дали своят вот машинно, броят на невалидните бюлетини е паднал фрапантно. За това обаче никой не приказва.
Най-важното е българите да схванат, че техният глас има значение. Да отидат и умерено да гласоподават за смяна. Вече може да се дава за образец това, което е направено до тук. За три-четири седмици се видя какъв брой кошмарно е ситуацията и какъв брой нагли хора има.
Имате ли визия какво ще е бъдещото държавно управление?
Прекалено рано е да приказваме за бъдещия кабинет. Нека да забележим какво ще се случи до края на акцията. Може хората още веднъж да изберат ГЕРБ и да желаят същото състояние - да нямат отговор на въпроса " Къде са изхарчените милиарди? " и да им дават обещания от 2009 година. Тогава те спечелиха изборите с заричане за промяна в здравната система, за приватизация на здравната каса, за разтрошаване на монопола на здравната каса и за заплата от 2 000 лв.. През 2021 година обещанията им са същите. Та, в случай че хората желаят още от това - " същото ", никой не може да направи нищо. Аз обаче считам, че българинът е интелигентен и усеща по кое време го лъжат и му бъркат в джоба. Просто му би трябвало малко повече храброст.
Най-точното определение е главозамайване. Дългогодишната липса на народна власт в България докара до липса на демократични рефлекси по всевъзможни мотиви. Периодично има политици, които се възползват от тази липса и изплуват на крилете на популизма и лъжите. Решават, че са безконечни в политиката и одобряват дейностите на всеки, който се осмели да им отправи критика за директна офанзива. За тях хората са досадна детайлност, която им се мотае из краката, а това е типично държание на принудител. Тук не приказваме за леви - десни, горни-долни, междинни, центристи, крайни и т.н. Насилникът усеща, че жертвата против него е скромна и отстъпчива, и мачка наред, до момента в който на нея не й писне и не каже: " Край, стига, омръзна ми! "
За страдание това е действителността. Къде обаче е заровен ключа от бараката - в манталитета на българския политически хайлайф или на останалите просто по този начин ни е по-уютно и по-изгодно?
Голяма част от нашите политици са със остарелия комунистически нрав на източни сатрапи. Докарват цялата рода и настаняват на държавна заплата, а голямата част от тях нямат качества за съответните позиции. Накрая администрацията, която би трябвало да работи без значение от съответното политическо ръководство, е претъпкана с калинки, които не знаят какво вършат там и системата стартира да буксува. Получената амалгама създава феноменално резистентен резултат - 150 000-200 000 души считат, че местата им на държавна работа са спуснати от Божия промисъл, а задачата им е да ни ръководят нас - нещастните, бедните хорица. И, в случай че ги няма тях, Земята ще спре да се върти.
Означава ли това, че откакто ГЕРБ към този момент няма шансове за независимо ръководство, тази порочна процедура е на доизживяване?
Промяната настава. Но за задачата, този източен нрав би трябвало да бъде изкоренен. Ако би трябвало, ще се вършат избори до дупка и ще се вършат уволнения непрестанно. Иначе няма по какъв начин да бъде изменена системата. Освен това за неприятното ръководство на страната, не носят виновност единствено политиците, а и всички ние, които го поносим 12 години. Носят виновност и тези, които са дали своят вот за тях, а и всички, които са споделили - няма смисъл да се гласоподавам. Защото от гласуването постоянно има смисъл. Видяхме, че след изборите на 4 април настъпи смяна и доста укорими практики излязоха на ярко. Представете си какво би се случило, в случай че всеки ден да вършим персонални избори и те водят до такива промени? Нас обаче към момента ние боязън. Необходимо е малко повече време, окуражаване и съпричастност. Крайно време е да пораснем като общество, а не да си седим в детската фаза за непоемане на отговорност от персоналния избор. Трудно ставаме и признаваме " Да, аз съм отговорен, поемам отговорността... " Без израстването ни като общество мъчно биха изчезнали порочните практики.
В този ред на мисли, по какъв начин ще коментирате отговорността на медиите, които прекъсват предаванията си, поради словата на Борисов. Това ли е свободата на словото или по-скоро разпасаност?
Силно се надявам, че сходни практики ще изчезнат, тъй като медиите са натоварени с огромни отговорности. И да, някои медии отхвърлят, че са подвластни - или тъй като им е по-лесно, или тъй като по този начин са привикнали. Но страшното е, че за голямо страдание, част от младите кореспонденти не познават друга процедура, с изключение на познатата ни от 12 години насам. Те би трябвало да осъзнаят, че умерено могат да не прекъсват предаванията си, с цел да излъчват безсмислени конференции. Особено когато съдържат лъжливи изявления и внушения. Така работи публичния контракт - когато има офанзива към публицисти, ние като аудитория ги пазиме. Но въпреки това, разчитаме на публицистите да ни пазят от политици насилници, което не постоянно се случва. От тази позиция, това мълчешком съглашение сред всеобщата публика и публицистите сега е много нарушено. Вижте по какъв начин работят естествените медии в Европа, те цитират политиците, само че поставят fact check - този факт не е тестван, това може би не е правилно. Така би трябвало да стане и в в България - тиражирането на неистини и комфортни полуистини не би трябвало да продължава.
От парламентарната естрада депутатите постоянно се замерят с най-различни квалификации, непроверени обстоятелства, манипулирани данни и откровени обиди. Как мислите, сходен " разговор " естествен ли е? И би трябвало ли да е образец за подражателство?
За страдание разговор няма! Във всички парламентарни групи има способни хора, само че като излязат на трибуната те знаят, че ги " дават по тв приемника " и стартират да приказват като на партийна колекция. Те одобряват този публичен запас като опция да покачат рейтинга на партията си и изборните си резултати. И да създадат положително усещане на водача си, който още веднъж да ги постави на избираеми места в листите. Както виждаме, в Българска социалистическа партия Нинова се разправя с вътрешната съпротива, а Борисов размества хората си непрестанно... А откакто в самите партии няма концепция за либералност, какво да приказваме за страната под тяхно ръководство? За страдание доста постоянно държанието на народните представители не може да бъде несъмнено като образец за подражателство.
Защо споменавате Българска социалистическа партия, откакто те считат себе си за лява опция, т.е. не би трябвало да имат нищо общо с досегашното ръководство?
Ръководството на Българска социалистическа партия се държи и приказва като типична извънредно дясна, националистическа религиозна фракция. В лявото политическо пространство Нинова разрушава и изсмуква всичко по този начин, както прави това Борисов в дясното политическо пространство. Той мимикрира, че е десен, а тя - че е лява. Фактически ГЕРБ е най-лявата партия, която сме виждали - постанова административни тежести върху бизнеса и приказва само за повдигане на заплати, за повдигане на пенсии, за взимане на големи заеми. Прави държавни компании и концентрира власт в себе си. Мисля, че централизираното ръководство на бюджета стигна до 45%, а това е единствено на една крачка от класическата формулировка за социализъм. Та, кое й е дясното на партия ГЕРБ? От другата страна Българска социалистическа партия приказва към този момент за исконни и обичайни християнски полезности, което е тотално в зоната на десните националистически структури.
Г-н Аламанов, на 11 юни стартира втората за тази година предизборна акция. Смятате ли, че тя се различа по нещо от предходната?
Разлика има и тя не е за занемаряване. ГЕРБ загубиха едно от главните си предизборни оръжия - да злоупотребяват с преразпределението на обществени фондове, като показват " раздаването " за тяхно персонално мъжество. Не, това не е мъжество, а е тяхно обвързване. Сега се опитат да извадят какво са построили и направили, само че стената към този момент пропукана и всеобщата аудитория вижда какъв брой доста проблеми има и колко е превзета държавната администрация.
Новите партии би трябвало да усилят резултата на тези разкрития. Те би трябвало да излязат от анти ГЕРБ реториката и да понижат да се занимават със старите партии. Време е да създадат приказка за бъдещето и за методите, по които считат да върнат страната към нормалността. И то да заговорят на публичен и елементарно понятен език. Това важи изключително за водачите и специалистите на " Демократична България ". Голяма част от хората не ги схващат, изключително в случай че дебатите са за правосъдната промяна. Трябва да създадат директна релация за това какво прави прокуратурата, и по какъв начин то се отразява на всеки един човек, на обществото и на бизнеса. Примерно - за какво непознатите вложители бягат или заобикалят, за какво хората са небогати, за какво децата ни отпътуват в чужбина и други съответни образци.
Възможно ли е за такъв къс интервал да бъдат разрушени толкоз доста стандарти?
В връзката всичко е допустимо, изключително в този момент, когато инструментите са по-директни и по-достъпни. Социалните мрежи са мощен инструмент, посредством който може да бъде реализирано пъклен доста. Всичко обаче зависи от това, какъв е индивидът, каква е идеята му, какви резултати желае да реализира, какви резултати действително реализира и така нататък А един месец е и доста, и малко. Зависи от схемите за потребление на информационните принадлежности, от качеството на наличието, от достоверността на посланията, от визията на новия политик.
Значи ли това, че ни чакат разнообразни... изборни резултати?
От към информационна позиция обстановката е комплицирана, само че забавна - поради измененията, с които служебното държавното управление съумя да излезе от матрицата, че е бутафорна преходна мярка сред два Народното събрание.
При парламентарните избори има значение стабилността, която една политическа мощ дава на гласоподавателите. Дълго време ГЕРБ държат висок % точно поради това. Те не допускаха други играчи и внушаваха лъжливата концепция, че всичко е окей, тъй като те са по-малко зло. Тоест - с тях е неприятно, само че без тях ще е 100 пъти по-лошо. За голямо страдание, огромна част от хората не престават да им се доверяват и не могат да повярват, че има опция и по-добре да заживеят.
Идеята за доброволците, които ще следят изборите е доста добра. Наслушахме се, какво се случва по места отвън огромните града. Там не просто администрацията оказва помощ, а организацията се е сраснала с една, две политически сили и всички вземат участие дружно. Няма пазаруване на гласове, там има приспособяване на изборите.
Ще има и снимане на процеса. Машинното гласоподаване, против което всички приказват, към този момент прави чудеса: в секциите, където хората са дали своят вот машинно, броят на невалидните бюлетини е паднал фрапантно. За това обаче никой не приказва.
Най-важното е българите да схванат, че техният глас има значение. Да отидат и умерено да гласоподават за смяна. Вече може да се дава за образец това, което е направено до тук. За три-четири седмици се видя какъв брой кошмарно е ситуацията и какъв брой нагли хора има.
Имате ли визия какво ще е бъдещото държавно управление?
Прекалено рано е да приказваме за бъдещия кабинет. Нека да забележим какво ще се случи до края на акцията. Може хората още веднъж да изберат ГЕРБ и да желаят същото състояние - да нямат отговор на въпроса " Къде са изхарчените милиарди? " и да им дават обещания от 2009 година. Тогава те спечелиха изборите с заричане за промяна в здравната система, за приватизация на здравната каса, за разтрошаване на монопола на здравната каса и за заплата от 2 000 лв.. През 2021 година обещанията им са същите. Та, в случай че хората желаят още от това - " същото ", никой не може да направи нищо. Аз обаче считам, че българинът е интелигентен и усеща по кое време го лъжат и му бъркат в джоба. Просто му би трябвало малко повече храброст.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ