Деница Сачева: Наследството в МТСП е добро - дори служебното правителство не намира компромати |
- Г-жо Сачева, огромният спор сега е за оценката на наследството, което оставя ГЕРБ. Какво е наследството, което Вие оставяте в обществената сфера?
- Ниски равнища на безработица от преди рецесията 5.7% през май – по-ниска от преди началото на третата вълна на пандемията, задоволително средства за ограниченията 60 на 40 и помощите за родители, чиито деца учат отдалечено, изцяло обзепечени ограничения за стратегиите „ Топъл обяд “ и „ Домашен обществен патронаж “, както и средства за добавката от 300 лева за всички първолачета и осмокласници наесен, нараснали заплати на обществените служащи и на работещите в обществените услуги, както и нараснали стандарти за общините.
Доказателство, че наследството в МТСП е положително е фактът, че даже и служебното държавно управление, което е нападателно настроено към ГЕРБ, съвсем не намира компромати. Имаше опит на финансовия министър да подлага на критика една от ограниченията за субсидирана претовареност, само че всички външни одити и даже самото МТСП го опровергаха. На процедура всички ограничения, които реализирахме ние, бяха продължени, в това число и 50-те лв. добавка към пенсиите. Единствено не се откри решение за удължаването на мярката 80 на 20 за туризма и превоза, което съгласно мен е неточност. Тези браншове имат потребност от поддръжка най-малко до края на тази календарна година.
- Обсъждат се 3 разновидността за пенсиите - продължаването на надбавката от 50 лева, увеличение на пенсиите с някакъв % или преизчисляване на пенсиите. Вие на кой вид бихте подкрепили? Всъщност има ли пари за каквото и да е нарастване или всичко това са единствено предизборни обещания?
- На мен ми наподобява, че се търси вид да се избегне отрицателното публично въодушевление, в случай че бъдат спрени добавките от 50 лева Такива получаваха до момента 2,1 млн. пенсионери в продължение на съвсем година. Анализите на Световната банка демонстрираха, че парите са помогнали на бюджетите на възрастните хора и техните близки в рецесията. От Национален осигурителен институт също излязоха със статистика, че бонусът е нараснал междинната пенсия със 113 лева, т.е. с над 30% на годишна база.
Що се отнася, до преизчислението, това е следващата отворена от служебното държавно управление тематика, която е залегнала в предизборните стратегии на партиите, с които се асоциират министрите. Преизчислението не е панацея. При преизчисление с приходите от 2018 година близо 1 милион пенсионери ще останат без нарастване на пенсиите. Тоест, не може да се реализира справедливостта, която дават обещание Българска социалистическа партия и другите ни политически съперници. В същото време за тази година преизчислението ще коства 1,110 милиарда лева, а за идващите три години ресурсът, който ще ни бъде нужен като страна е 7,306 милиарда лева Такива пари данъкоплатците няма по какъв начин да обезпечат и това е повода за момента да мислим още по този вид. Не сме срещу преизчислението като развой, само че той би трябвало да е финансово гарантиран. Иначе е лъжливо заричане, което не може да се осъществя или ще бъде незаслужено, тъй като ще сложи 1 милион пенсионери в неизгодна позиция. За момента актуализацията е най-реалистичното решение, а за по-трайни решения би трябвало да се мисли през новия бюджет. Ние ще работим да бъде повишен процентът на осъвременяване по швейцарското предписание и считаме, че в края на идващ наш мандат междинната пенсия може да доближи 600 лева
- Как оценявате в този момент обществените ограничения на държавното управление на ГЕРБ за превъзмогване на следствията от ковида? Достатъчни ли бяха, можеше ли да се направи повече?
- През Министерството на труда и обществената политика бяха разплатени общо близо 2 милиарда лева Успяхме да запазим 300 000 работни места с мярката 60/40, да подкрепим 30 000 компании. В рецесията най-нуждаещите се, хората с увреждания и хората без работа получаваха регулярно обществените си заплащания. Над 300 000 души откриха нова работа в пандемията. Преди нея бяхме на равнищата на безработица на Франция и Белгия. След рецесията България се върна на тези равнища, а другите две страни имат двуцифрен %. Така че, ние оставихме непоклатимост в обществената система. Вероятно е имало още какво да се направи, само че с помощта на нашите дейности страната мина не толкоз тежко през рецесията. Винаги може да се направи повече, само че считам, че в препоръчаното и направеното имаше цялостна симетричност сред цели и запаси.
- В тая връзка - докога би трябвало да има ограничения? Какъв е критерият, по който да определим, че рецесията си е отишла и няма повече потребност от ограничения?
- Моето мнение е, че ограниченията би трябвало да продължат до края на годината изключително за най-засегнатите браншове – туризъм, превоз и хотелиерство и ресторантьорство. Имаше един миг в последните месеци, когато от Национална агенция за приходите бяха спрели изплащанията на 20% от оборота на затворените бизнеси. Това беше чакана мярка от сектора и я направихме, с цел да отговорим на техните потребности. Направихме 60/40 по-широка, с цел да може да помогнем на оптимално доста бизнеси, само че към този момент е настъпил моментът, в който дизайнът й би трябвало да се промени и за мъчно възстановяващите се от рецесията браншове поддръжката да бъде по-сериозна. В същото време не би трябвало да вършим бизнеса прекомерно подвластен от държавна помощ. Трябва да намерим баланс, тъй че в действителност стопанската система ни да излезе от рецесията и да я употребява, с цел да се преструктурира и модернизира. Надяваме се повече да няма толкоз тежки локдауни. Това зависи и от равнищата на заболяемост, само че и от самостоятелната ни отговорност и най-вече от имунизационния развой, който виждаме, че понижа трикратно.
- Водач сте на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. С какво този регион е по-особен от другите, каква е неговата специфичност?
- В последния месец имах опция да обиколя освен градовете от региона, само че и дребни обитаеми места. Основните проблеми в Добрич са свързани с инфраструктурата и ВиК мрежата. Това са и главните задължения, за които с останалите претенденти за народни представители от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили бихме работили. Хората в региона реагираха остро на изявленията за прекъсване на построяването на Автомагистрала „ Хемус “. Често ни подлагат на критика, че асфалт не се яде, само че евентуалните вложители желаят добра инфраструктура, а като страна на кръстопът пътищата са значими освен за нас, а и за прилежащите страни и континентите, които свързваме. Отделно, би трябвало да развиваме професионалното обучение и да сътворяваме повече STEM кабинети даже в дребните учебни заведения. Ще работим и за построяването на индустриалната зона на Добрич. Това са нещата, които биха обезпечили вложения и повече работни места. Като цяло желанието ни е повече младежи да остават в града, да основават фамилии и да имат подобаващи условия за обучение, работа и правене на бизнес. Разбира се, това е и аграрни регион и ще продължим да работим за развиването на този бранш. Хубавото в последните години е, че има диверсификация на стопанствата и към този момент има обособени стопанства, които отглеждат плодове, зеленчуци или животни. В програмата ни сме записали поддръжка за започващите дребни стопанства и биопроизводството, както и да работим за съвременно и качествено напояване.
- По време на митингите Вие бяхте едно от остриетата на ГЕРБ. Сега, близо година по-късно, има ли смяна в позицията Ви?
- Не, позицията ми е непроменена. Още повече, че към този момент има доказателства за това, че в митингите е имало и платени агитки, имаме самопризнание на олигарси, че са финансирали някои от тях. Животът доста от дълго време не е черно-бял и този, който не вижда нюансите, заплаща цена. Но в случай че политик е непредвидлив и не вижда нюансите, тогава цената я заплащат доста повече хора. Аз не можех да разреша това. Не можех да си показва, че оставяме хиляди хора без ограничения за поддръжка в разгара на пандемия, в полза на стотици нападателно настроени хора, чиято движеща мощ е омразата, персоналното незадоволство от ниска себереализация и неполитически блян към властта. Продължавам да считам, че в интервал на биологична война, оставката е бягство от отговорност. Както и че държавните управления би трябвало да се сменят на избори, а не с непрекъснати митинги и цветни революции.
- Ясно е, че в идващия парламент нито една партия няма да има отчетливо болшинство. Каква е Вашата прогноза за работата му - ще се градят мостове или ще има още по-голяма борба? Като човек с дясна биография по какъв начин виждате своята роля в този развой?
- Миналият парламент беше загрявка за служебното държавно управление. На процедура сегашните министри продължиха тренда на измислените кавги и компромати. Единственият закон, който съумяха да си изработят, беше Изборния кодекс на Станислав Трифонов и то знаем по какъв начин беше признат – в 12 без 5 с доста неясноти и последвал безпорядък. В момента берем плодовете на този „ креативен “ хаос. Надявам се разговорът и разсъдъкът да се върнат в постройката на Народното събрание.
ГЕРБ постоянно се е стремял да гради мостове. Знаете, че ние бяхме подготвени с вид на държавно управление, предложихме диалози на партиите, с които считаме, че имаме идеологически сходства. Никой от тях не прояви политическа зрялост и не потърси компромис в името на развиването и бъдещето на България. Така че, аз като депутат сигурно ще държа на разговора, само че и ще пазя ползите на хората, които са дали гласа си за ГЕРБ и в частност за мен като претендент от област Добрич. В биографията ми досега има доста построени мостове, тъй като постоянно съм търсила по какъв начин да строя, а не да разрушавам. Изграждането на стени изключително от ненавист не е мой специалитет.
- Вие сте един от най-уважаваните ПР-специалисти. С какъв слоган бихте описали Вашата акция?
- За тези избори ГЕРБ си има слоган и той е: Ред в хаоса. В момента виждаме една безусловно зациклила страна, със заменени управления на съществени структури. Виждаме една администрация, която чака сигурност, с цел да стартира да работи още веднъж на цялостни обороти и да е в помощ на жителите. Този безпорядък настъпи незабавно след 4 април и вместо да го отстрани, служебното държавно управление го подклажда с нови и нови кавги и обвинявания без доказателства. Това е изгубено време за хората и за страната. Надявам се, че няма да е и изгубена опция, тъй като в този момент би трябвало да се взимат значими решения за възобновяване от рецесията и за промяна на стопанската система.
Предизборна публикация
- Ниски равнища на безработица от преди рецесията 5.7% през май – по-ниска от преди началото на третата вълна на пандемията, задоволително средства за ограниченията 60 на 40 и помощите за родители, чиито деца учат отдалечено, изцяло обзепечени ограничения за стратегиите „ Топъл обяд “ и „ Домашен обществен патронаж “, както и средства за добавката от 300 лева за всички първолачета и осмокласници наесен, нараснали заплати на обществените служащи и на работещите в обществените услуги, както и нараснали стандарти за общините.
Доказателство, че наследството в МТСП е положително е фактът, че даже и служебното държавно управление, което е нападателно настроено към ГЕРБ, съвсем не намира компромати. Имаше опит на финансовия министър да подлага на критика една от ограниченията за субсидирана претовареност, само че всички външни одити и даже самото МТСП го опровергаха. На процедура всички ограничения, които реализирахме ние, бяха продължени, в това число и 50-те лв. добавка към пенсиите. Единствено не се откри решение за удължаването на мярката 80 на 20 за туризма и превоза, което съгласно мен е неточност. Тези браншове имат потребност от поддръжка най-малко до края на тази календарна година.
- Обсъждат се 3 разновидността за пенсиите - продължаването на надбавката от 50 лева, увеличение на пенсиите с някакъв % или преизчисляване на пенсиите. Вие на кой вид бихте подкрепили? Всъщност има ли пари за каквото и да е нарастване или всичко това са единствено предизборни обещания?
- На мен ми наподобява, че се търси вид да се избегне отрицателното публично въодушевление, в случай че бъдат спрени добавките от 50 лева Такива получаваха до момента 2,1 млн. пенсионери в продължение на съвсем година. Анализите на Световната банка демонстрираха, че парите са помогнали на бюджетите на възрастните хора и техните близки в рецесията. От Национален осигурителен институт също излязоха със статистика, че бонусът е нараснал междинната пенсия със 113 лева, т.е. с над 30% на годишна база.
Що се отнася, до преизчислението, това е следващата отворена от служебното държавно управление тематика, която е залегнала в предизборните стратегии на партиите, с които се асоциират министрите. Преизчислението не е панацея. При преизчисление с приходите от 2018 година близо 1 милион пенсионери ще останат без нарастване на пенсиите. Тоест, не може да се реализира справедливостта, която дават обещание Българска социалистическа партия и другите ни политически съперници. В същото време за тази година преизчислението ще коства 1,110 милиарда лева, а за идващите три години ресурсът, който ще ни бъде нужен като страна е 7,306 милиарда лева Такива пари данъкоплатците няма по какъв начин да обезпечат и това е повода за момента да мислим още по този вид. Не сме срещу преизчислението като развой, само че той би трябвало да е финансово гарантиран. Иначе е лъжливо заричане, което не може да се осъществя или ще бъде незаслужено, тъй като ще сложи 1 милион пенсионери в неизгодна позиция. За момента актуализацията е най-реалистичното решение, а за по-трайни решения би трябвало да се мисли през новия бюджет. Ние ще работим да бъде повишен процентът на осъвременяване по швейцарското предписание и считаме, че в края на идващ наш мандат междинната пенсия може да доближи 600 лева
- Как оценявате в този момент обществените ограничения на държавното управление на ГЕРБ за превъзмогване на следствията от ковида? Достатъчни ли бяха, можеше ли да се направи повече?
- През Министерството на труда и обществената политика бяха разплатени общо близо 2 милиарда лева Успяхме да запазим 300 000 работни места с мярката 60/40, да подкрепим 30 000 компании. В рецесията най-нуждаещите се, хората с увреждания и хората без работа получаваха регулярно обществените си заплащания. Над 300 000 души откриха нова работа в пандемията. Преди нея бяхме на равнищата на безработица на Франция и Белгия. След рецесията България се върна на тези равнища, а другите две страни имат двуцифрен %. Така че, ние оставихме непоклатимост в обществената система. Вероятно е имало още какво да се направи, само че с помощта на нашите дейности страната мина не толкоз тежко през рецесията. Винаги може да се направи повече, само че считам, че в препоръчаното и направеното имаше цялостна симетричност сред цели и запаси.
- В тая връзка - докога би трябвало да има ограничения? Какъв е критерият, по който да определим, че рецесията си е отишла и няма повече потребност от ограничения?
- Моето мнение е, че ограниченията би трябвало да продължат до края на годината изключително за най-засегнатите браншове – туризъм, превоз и хотелиерство и ресторантьорство. Имаше един миг в последните месеци, когато от Национална агенция за приходите бяха спрели изплащанията на 20% от оборота на затворените бизнеси. Това беше чакана мярка от сектора и я направихме, с цел да отговорим на техните потребности. Направихме 60/40 по-широка, с цел да може да помогнем на оптимално доста бизнеси, само че към този момент е настъпил моментът, в който дизайнът й би трябвало да се промени и за мъчно възстановяващите се от рецесията браншове поддръжката да бъде по-сериозна. В същото време не би трябвало да вършим бизнеса прекомерно подвластен от държавна помощ. Трябва да намерим баланс, тъй че в действителност стопанската система ни да излезе от рецесията и да я употребява, с цел да се преструктурира и модернизира. Надяваме се повече да няма толкоз тежки локдауни. Това зависи и от равнищата на заболяемост, само че и от самостоятелната ни отговорност и най-вече от имунизационния развой, който виждаме, че понижа трикратно.
- Водач сте на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. С какво този регион е по-особен от другите, каква е неговата специфичност?
- В последния месец имах опция да обиколя освен градовете от региона, само че и дребни обитаеми места. Основните проблеми в Добрич са свързани с инфраструктурата и ВиК мрежата. Това са и главните задължения, за които с останалите претенденти за народни представители от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили бихме работили. Хората в региона реагираха остро на изявленията за прекъсване на построяването на Автомагистрала „ Хемус “. Често ни подлагат на критика, че асфалт не се яде, само че евентуалните вложители желаят добра инфраструктура, а като страна на кръстопът пътищата са значими освен за нас, а и за прилежащите страни и континентите, които свързваме. Отделно, би трябвало да развиваме професионалното обучение и да сътворяваме повече STEM кабинети даже в дребните учебни заведения. Ще работим и за построяването на индустриалната зона на Добрич. Това са нещата, които биха обезпечили вложения и повече работни места. Като цяло желанието ни е повече младежи да остават в града, да основават фамилии и да имат подобаващи условия за обучение, работа и правене на бизнес. Разбира се, това е и аграрни регион и ще продължим да работим за развиването на този бранш. Хубавото в последните години е, че има диверсификация на стопанствата и към този момент има обособени стопанства, които отглеждат плодове, зеленчуци или животни. В програмата ни сме записали поддръжка за започващите дребни стопанства и биопроизводството, както и да работим за съвременно и качествено напояване.
- По време на митингите Вие бяхте едно от остриетата на ГЕРБ. Сега, близо година по-късно, има ли смяна в позицията Ви?
- Не, позицията ми е непроменена. Още повече, че към този момент има доказателства за това, че в митингите е имало и платени агитки, имаме самопризнание на олигарси, че са финансирали някои от тях. Животът доста от дълго време не е черно-бял и този, който не вижда нюансите, заплаща цена. Но в случай че политик е непредвидлив и не вижда нюансите, тогава цената я заплащат доста повече хора. Аз не можех да разреша това. Не можех да си показва, че оставяме хиляди хора без ограничения за поддръжка в разгара на пандемия, в полза на стотици нападателно настроени хора, чиято движеща мощ е омразата, персоналното незадоволство от ниска себереализация и неполитически блян към властта. Продължавам да считам, че в интервал на биологична война, оставката е бягство от отговорност. Както и че държавните управления би трябвало да се сменят на избори, а не с непрекъснати митинги и цветни революции.
- Ясно е, че в идващия парламент нито една партия няма да има отчетливо болшинство. Каква е Вашата прогноза за работата му - ще се градят мостове или ще има още по-голяма борба? Като човек с дясна биография по какъв начин виждате своята роля в този развой?
- Миналият парламент беше загрявка за служебното държавно управление. На процедура сегашните министри продължиха тренда на измислените кавги и компромати. Единственият закон, който съумяха да си изработят, беше Изборния кодекс на Станислав Трифонов и то знаем по какъв начин беше признат – в 12 без 5 с доста неясноти и последвал безпорядък. В момента берем плодовете на този „ креативен “ хаос. Надявам се разговорът и разсъдъкът да се върнат в постройката на Народното събрание.
ГЕРБ постоянно се е стремял да гради мостове. Знаете, че ние бяхме подготвени с вид на държавно управление, предложихме диалози на партиите, с които считаме, че имаме идеологически сходства. Никой от тях не прояви политическа зрялост и не потърси компромис в името на развиването и бъдещето на България. Така че, аз като депутат сигурно ще държа на разговора, само че и ще пазя ползите на хората, които са дали гласа си за ГЕРБ и в частност за мен като претендент от област Добрич. В биографията ми досега има доста построени мостове, тъй като постоянно съм търсила по какъв начин да строя, а не да разрушавам. Изграждането на стени изключително от ненавист не е мой специалитет.
- Вие сте един от най-уважаваните ПР-специалисти. С какъв слоган бихте описали Вашата акция?
- За тези избори ГЕРБ си има слоган и той е: Ред в хаоса. В момента виждаме една безусловно зациклила страна, със заменени управления на съществени структури. Виждаме една администрация, която чака сигурност, с цел да стартира да работи още веднъж на цялостни обороти и да е в помощ на жителите. Този безпорядък настъпи незабавно след 4 април и вместо да го отстрани, служебното държавно управление го подклажда с нови и нови кавги и обвинявания без доказателства. Това е изгубено време за хората и за страната. Надявам се, че няма да е и изгубена опция, тъй като в този момент би трябвало да се взимат значими решения за възобновяване от рецесията и за промяна на стопанската система.
Предизборна публикация
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ