Реципрочно! Наш дипломат отговори на руската посланичка с виц от времето на „Студената война“
- Г-жо Поптодорова, преди ден разговаряхме с вас за отчета на Държавния департамент на Съединени американски щати по правата на индивида. Повод да ви потърся още веднъж е ироничната реакция на съветското посолство от през днешния ден по отношение на този Доклад. Изненада ли ви тя?
- Напоследък се вижда, че съветското посолство иззема ролята и отговорностите на представител на българското държавно управление. Показателно е, че това е някаква нова процедура на посолството и съгласно мен има заменен обществен жанр и фасон с идването на новия дипломат на Русия у нас – госпожа Елеонора Митрофанова. От първите й дни при идването при започване на тази година се вижда една доста припряна и типично женска онлайн интензивност. И доста пъти е на дребно, задъхано, забързано реагиране и то по съществени тематики, свързани със Съединени американски щати. Пресен е споменът от нейния предходник дипломат Макаров, който беше надалеч по-сдържан в обществените реакции в интернет. Той беше избрал да се държи по-солидно, както се поставя на страна като Русия. Впрочем по този начин се държи американското посолство при „ подръпване на опашката “ от страна на съветското посолство – няма никаква реакция оттова.
- Как си обяснявате сходна нескрита подигравка от страна на дипломатическо посланичество?
- Обяснявам си сходно държание с няколко неща. Първото е, че за госпожа Митрофанова това е първото дипломатическо предопределение в действителната дипломация. Нейният порив и задъханост е обяснима. Защото от биографията й излиза наяве, че в действителност нейните предходни позиции са в действителност високи, административни, политически назначения. Опитът в ЮНЕСКО, аз тогава съм я срещала на два пъти и имам визия за общественото й държание, е напълно друг. Тя има отдалечен опит в партията на Жириновски, което също е нещо много характерно. Дори не мисля, че е в интерес на днешните й отговорности. Имаме вменен жанр и фасон като цяло.
- Руската позиция оказва помощ или пречи на ръководещите у нас?
- Опитът да се иронизира отчета наподобява много принуден. Даже бих го нарекла сакат опит да подигравка. В текста са събрани в двойка двете страни – Русия и България. Така, че няма никакво подозрение, че задачата е да се уязвят американците, в случай че е допустимо. Но публиката е тук. Адресатът на този текст не намира тук. Друго, което се натрапва е, че в тази забързаност пуснаха някакъв анекдот. Той незабавно ми подсети на един различен анекдот, отново от студената война. Руснак бил на едно ревю и доказвал преимуществата на колата „ Волга “ пред американец. И му изяснява: „ Виж какъв брой е страхотна колата! Каква хубава тапицерия има “. Американецът попитал какъв брой харчи. „ Ама не, не не, ти погледни какъв брой бързо върви и какъв брой меко вози “, опитал да се измъкне руснакът. Американецът настоял: „ какъв брой харчи въпреки всичко? “. Руснакът го поглежда строго и вика: „ А вие за какво биете негрите в Америка? “. Така, че не е ново да атакуваш по тематики, далечни от мотива за реакцията. Проблемът на госпожа Митрофанова е, че в Америка в никакъв случай не са отричали расовия проблем. И в действителност деянията на расово принуждение стигат до съд. Друга причинност е, че емиграцията е в посока Америка, а не Русия. Включително и бягствата, както се назоваха по-рано, на високопоставени и добре осведомени висши офицери от съветските разследващи служби. Те към този момент не са малцина и са предпочели да потърсят леговище в Америка. Обратният развой в посока Русия, сякаш, не се следи. Това би било да стои на вниманието на съветското посолство.
- Какво цели госпожа Митрофанова с позицията си?
- Няма да спрат отчетите на Държавния департамент на Съединени американски щати. Целта е локалната публика. За страдание съветското посолство не прави добра услуга на българското държавно управление. Защото това е един опит да се приклещи държавното управление с обща ниша с Русия. И това е напълно умишлено и целеустремено. В текста се поддържат даже неуместните изказвания, че платени българи, надали не, са отишли и са сговорили някакви неща на чиновници в Държавния департамент. Аз не бих се съгласила с позицията, че надали не България се е трансформирала в територия на колосален конфликт сред Съединени американски щати и Русия. Аз по различен метод го разгадавам. Прави се опит да се впримчи обществото. И вместо полесражение го намирам за поле на показна акция поради локалната аудитория. Тук има такава комфортна аудитория, която да следи този „ конфликт на титаните “. Има, несъмнено, и актьорски състав, който да взе участие в тази режисура. За страдание това систематизиране на функциите у нас ще продължи. Този път влязохме в интервал, в който НАТО и Европейски Съюз са в доста огромна степен „ на една страница “. Има споделени оценки тъкмо по въпросите, които се съдържат в самия отчет, а и геополитически. Не изпитвам завист на държавното управление. Заклещено е срещу волята си в много непривлекателен ъгъл. Знаейки профила на новия дипломат, съм уверена, че ще има и последващи такива прояви. Ще има и последващи случаи.
Интервю на Катя Илиева
- Напоследък се вижда, че съветското посолство иззема ролята и отговорностите на представител на българското държавно управление. Показателно е, че това е някаква нова процедура на посолството и съгласно мен има заменен обществен жанр и фасон с идването на новия дипломат на Русия у нас – госпожа Елеонора Митрофанова. От първите й дни при идването при започване на тази година се вижда една доста припряна и типично женска онлайн интензивност. И доста пъти е на дребно, задъхано, забързано реагиране и то по съществени тематики, свързани със Съединени американски щати. Пресен е споменът от нейния предходник дипломат Макаров, който беше надалеч по-сдържан в обществените реакции в интернет. Той беше избрал да се държи по-солидно, както се поставя на страна като Русия. Впрочем по този начин се държи американското посолство при „ подръпване на опашката “ от страна на съветското посолство – няма никаква реакция оттова.
- Как си обяснявате сходна нескрита подигравка от страна на дипломатическо посланичество?
- Обяснявам си сходно държание с няколко неща. Първото е, че за госпожа Митрофанова това е първото дипломатическо предопределение в действителната дипломация. Нейният порив и задъханост е обяснима. Защото от биографията й излиза наяве, че в действителност нейните предходни позиции са в действителност високи, административни, политически назначения. Опитът в ЮНЕСКО, аз тогава съм я срещала на два пъти и имам визия за общественото й държание, е напълно друг. Тя има отдалечен опит в партията на Жириновски, което също е нещо много характерно. Дори не мисля, че е в интерес на днешните й отговорности. Имаме вменен жанр и фасон като цяло.
- Руската позиция оказва помощ или пречи на ръководещите у нас?
- Опитът да се иронизира отчета наподобява много принуден. Даже бих го нарекла сакат опит да подигравка. В текста са събрани в двойка двете страни – Русия и България. Така, че няма никакво подозрение, че задачата е да се уязвят американците, в случай че е допустимо. Но публиката е тук. Адресатът на този текст не намира тук. Друго, което се натрапва е, че в тази забързаност пуснаха някакъв анекдот. Той незабавно ми подсети на един различен анекдот, отново от студената война. Руснак бил на едно ревю и доказвал преимуществата на колата „ Волга “ пред американец. И му изяснява: „ Виж какъв брой е страхотна колата! Каква хубава тапицерия има “. Американецът попитал какъв брой харчи. „ Ама не, не не, ти погледни какъв брой бързо върви и какъв брой меко вози “, опитал да се измъкне руснакът. Американецът настоял: „ какъв брой харчи въпреки всичко? “. Руснакът го поглежда строго и вика: „ А вие за какво биете негрите в Америка? “. Така, че не е ново да атакуваш по тематики, далечни от мотива за реакцията. Проблемът на госпожа Митрофанова е, че в Америка в никакъв случай не са отричали расовия проблем. И в действителност деянията на расово принуждение стигат до съд. Друга причинност е, че емиграцията е в посока Америка, а не Русия. Включително и бягствата, както се назоваха по-рано, на високопоставени и добре осведомени висши офицери от съветските разследващи служби. Те към този момент не са малцина и са предпочели да потърсят леговище в Америка. Обратният развой в посока Русия, сякаш, не се следи. Това би било да стои на вниманието на съветското посолство.
- Какво цели госпожа Митрофанова с позицията си?
- Няма да спрат отчетите на Държавния департамент на Съединени американски щати. Целта е локалната публика. За страдание съветското посолство не прави добра услуга на българското държавно управление. Защото това е един опит да се приклещи държавното управление с обща ниша с Русия. И това е напълно умишлено и целеустремено. В текста се поддържат даже неуместните изказвания, че платени българи, надали не, са отишли и са сговорили някакви неща на чиновници в Държавния департамент. Аз не бих се съгласила с позицията, че надали не България се е трансформирала в територия на колосален конфликт сред Съединени американски щати и Русия. Аз по различен метод го разгадавам. Прави се опит да се впримчи обществото. И вместо полесражение го намирам за поле на показна акция поради локалната аудитория. Тук има такава комфортна аудитория, която да следи този „ конфликт на титаните “. Има, несъмнено, и актьорски състав, който да взе участие в тази режисура. За страдание това систематизиране на функциите у нас ще продължи. Този път влязохме в интервал, в който НАТО и Европейски Съюз са в доста огромна степен „ на една страница “. Има споделени оценки тъкмо по въпросите, които се съдържат в самия отчет, а и геополитически. Не изпитвам завист на държавното управление. Заклещено е срещу волята си в много непривлекателен ъгъл. Знаейки профила на новия дипломат, съм уверена, че ще има и последващи такива прояви. Ще има и последващи случаи.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ