Елена Поптодорова пред Фрог: Радев трябва да започне разговора за отношенията ни с Русия
- Г-жо Поптодорова, неверна ли бе репликата на Румен Радев във връзка с Крим?
- Репликата на президента Румен Радев във връзка с Крим беше неуместна. Бих я нарекла мощно конюнктурна, поради изборите. Тук приказваме за един доста по-голям проблем и той не е обвързван единствено с името на Радев, тъй като датира от доста години. В България водещите политически фигури се пробват да си икономисват избрани въпроси или най-малкото да не ги разискват.
- От кои въпроси ви се коства, че политиците ни „ бягат “?
- Тези, които са свързани с Русия. Забележете, че никой, в това число и президентът Румен Радев, не е възразявал, когато тези общи позиции по отношение на Русия, Украйна и Крим, са се обсъждали и дали своят вот в Европейски Съюз и НАТО. За мен това е едно „ тежко раздвояване “ по тематиката. В случая тъкмо това се получи – президентът направи еднопосочно изявление. То беше само в съветска посока. И това провокира реакция от всички. Буквално часове по-късно представителят на Европейска комисия заяви позицията на Европейски Съюз. Той не назова Радев поименно, само че беше ясно за какво се прави и каква е връзката.
- Реагираха Съединени американски щати и Украйна.
- Да, сътвори се излишно напрежение по въпрос, който е отработен от 7 години. Пред Европейски Съюз и НАТО в никакъв случай не е стоял въпрос за смяна на тази групова позиция. Не е даже правено несъгласие. Това е огромна тематика и доста се надявам, че във втория си мандат Румен Радев ще се освободи от подобен вид конюнктурни въздействия, които са очебийно вътрешно-политически. И ще може точно той да поведе един диалог за най-чувствителния въпрос, какъвто е отношението ни с Русия. България би трябвало да се еманципира, тъй като 27 години не съумява да го направи.
- Как виждате еманципацията?
- Това би трябвало да бъде разбирането, настройката, отношението – Русия е друга страна. Да, имаме исторически и културни връзки, само че това е друга страна, с която би трябвало да имаме положителни връзки. Но никога не би трябвало да има толкоз мощно въздействие върху политиката на България в границите на нейните съюзи.
- Възможно ли е репликата за Крим да е несъзнателно изпусната?
- Не го изключвам, въпреки, че тази имитация не се споделя за първи път. По време на първата акция, когато конкурент на Румен Радев бе Цецка Цачева, чухме съвсем същото от него. Това дава съображение да се мисли, че става дума за устойчива позиция. Радев има 5 години в политиката. Не 15 или 20. Управлението, видяла съм го, моделира съответните водачи. Много ми се желае президентът да стартира диалог за връзките с Русия. Те би трябвало да са спокойни връзки на две страни със лични, неидентични ползи. И да се одобри, че по този начин, както Русия следва от време на време необмислено своя интерес, по този начин и България би трябвало да следва своя, в границите на двата си съюза. Това е тежка тематика и Радев има 5 години, с цел да го направи. Видях, че вицепремиерът Илияна Йотова посвещава успеха и на Стефан Данаилов. Сигурно ще си спомните, че индивидът, който съумя да притъпи чисто клетъчната опозиция на Българска социалистическа партия против НАТО, беше точно Стефан Данаилов.
- Бихте ли ни припомнили по какъв начин стана това?
- Той аргументирано изясни на своите съпартийци за какво не трябва да се опълчват на това участие. Радев има вероятността и той би трябвало да реализира едно консенсусно схващане на нацията за връзките София-Москва. Така извънредно доста ще се облекчи външната политика на България.
- Ако вас ви попитат на кого е Крим, вие по какъв начин бихте дали отговор?
- Без подозрение – украински. Погледнато в романтично-исторически проект той е бил съветски, преди този момент украински, а още по-преди татарски. Това са вековни преобразования. И разпадите на империите водят тъкмо до това.
- Как си обяснявате интензивността на нашите сънародници на първи тур на изборите и тяхната бездейност в този момент – на балотаж? За добра организация ли става дума или подозирате нещо напълно друго?
- За първия тур на изборите организацията не бе добра, а желязна. Опитвам да вляза в обувките на отсрещния. Представете си – за първи път сънародниците ни в Турция имат личен претендент за президент. Разбира се, че това е време за тяхното себедоказване. На първи тур те просто си „ заградиха “ територията. Ясно е, че на балотаж те към този момент нямаха същински собствен претендент. Затова и апатията тази неделя бе безусловно разумна. Те просто нямаха заложен специфичен интерес.
Интервю на Катя Илиева
- Репликата на президента Румен Радев във връзка с Крим беше неуместна. Бих я нарекла мощно конюнктурна, поради изборите. Тук приказваме за един доста по-голям проблем и той не е обвързван единствено с името на Радев, тъй като датира от доста години. В България водещите политически фигури се пробват да си икономисват избрани въпроси или най-малкото да не ги разискват.
- От кои въпроси ви се коства, че политиците ни „ бягат “?
- Тези, които са свързани с Русия. Забележете, че никой, в това число и президентът Румен Радев, не е възразявал, когато тези общи позиции по отношение на Русия, Украйна и Крим, са се обсъждали и дали своят вот в Европейски Съюз и НАТО. За мен това е едно „ тежко раздвояване “ по тематиката. В случая тъкмо това се получи – президентът направи еднопосочно изявление. То беше само в съветска посока. И това провокира реакция от всички. Буквално часове по-късно представителят на Европейска комисия заяви позицията на Европейски Съюз. Той не назова Радев поименно, само че беше ясно за какво се прави и каква е връзката.
- Реагираха Съединени американски щати и Украйна.
- Да, сътвори се излишно напрежение по въпрос, който е отработен от 7 години. Пред Европейски Съюз и НАТО в никакъв случай не е стоял въпрос за смяна на тази групова позиция. Не е даже правено несъгласие. Това е огромна тематика и доста се надявам, че във втория си мандат Румен Радев ще се освободи от подобен вид конюнктурни въздействия, които са очебийно вътрешно-политически. И ще може точно той да поведе един диалог за най-чувствителния въпрос, какъвто е отношението ни с Русия. България би трябвало да се еманципира, тъй като 27 години не съумява да го направи.
- Как виждате еманципацията?
- Това би трябвало да бъде разбирането, настройката, отношението – Русия е друга страна. Да, имаме исторически и културни връзки, само че това е друга страна, с която би трябвало да имаме положителни връзки. Но никога не би трябвало да има толкоз мощно въздействие върху политиката на България в границите на нейните съюзи.
- Възможно ли е репликата за Крим да е несъзнателно изпусната?
- Не го изключвам, въпреки, че тази имитация не се споделя за първи път. По време на първата акция, когато конкурент на Румен Радев бе Цецка Цачева, чухме съвсем същото от него. Това дава съображение да се мисли, че става дума за устойчива позиция. Радев има 5 години в политиката. Не 15 или 20. Управлението, видяла съм го, моделира съответните водачи. Много ми се желае президентът да стартира диалог за връзките с Русия. Те би трябвало да са спокойни връзки на две страни със лични, неидентични ползи. И да се одобри, че по този начин, както Русия следва от време на време необмислено своя интерес, по този начин и България би трябвало да следва своя, в границите на двата си съюза. Това е тежка тематика и Радев има 5 години, с цел да го направи. Видях, че вицепремиерът Илияна Йотова посвещава успеха и на Стефан Данаилов. Сигурно ще си спомните, че индивидът, който съумя да притъпи чисто клетъчната опозиция на Българска социалистическа партия против НАТО, беше точно Стефан Данаилов.
- Бихте ли ни припомнили по какъв начин стана това?
- Той аргументирано изясни на своите съпартийци за какво не трябва да се опълчват на това участие. Радев има вероятността и той би трябвало да реализира едно консенсусно схващане на нацията за връзките София-Москва. Така извънредно доста ще се облекчи външната политика на България.
- Ако вас ви попитат на кого е Крим, вие по какъв начин бихте дали отговор?
- Без подозрение – украински. Погледнато в романтично-исторически проект той е бил съветски, преди този момент украински, а още по-преди татарски. Това са вековни преобразования. И разпадите на империите водят тъкмо до това.
- Как си обяснявате интензивността на нашите сънародници на първи тур на изборите и тяхната бездейност в този момент – на балотаж? За добра организация ли става дума или подозирате нещо напълно друго?
- За първия тур на изборите организацията не бе добра, а желязна. Опитвам да вляза в обувките на отсрещния. Представете си – за първи път сънародниците ни в Турция имат личен претендент за президент. Разбира се, че това е време за тяхното себедоказване. На първи тур те просто си „ заградиха “ територията. Ясно е, че на балотаж те към този момент нямаха същински собствен претендент. Затова и апатията тази неделя бе безусловно разумна. Те просто нямаха заложен специфичен интерес.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ