ГЕРБ, не ви искаме конституциите, идете си с мир
Г-жо Каменарска, властта назовава хората от митинга стадо, изроди, алкохолизирана навалица, без да регистрира, че над 60% от народа поддържа митингите. Изненадва ли ви това отношение?
Не. През време на изключителното състояние ние от свободните специалности бяхме определяни като маргинали и тулупи, тъй че за какво да не сме и изроди. Това демонстрира блестящо равнището на употребяващите този речник. Само си представете какво би последвало, в случай че госпожа Меркел се обърне към немските жители с такива думи. Припознах се в митинга, тъй като видях лицето на млади, образовани, културни хора, които не могат да понасят повече това пошло, селяндурско равнище. Доверието в кабинета е 18%, а оставка няма и това е изключителна безочливост. И тези дискредитирани хора пишат главен закон. Когато стигнем до избори, ще се проявят политическите водачи – Христо Иванов от дълго време си направи партия, доколкото разбирам Отровното трио също ще има политически упоритости. 45% от гласовете към момента не са разпределени, хората към този момент желаят да махнат тази власт и са безусловно в правото си към момента да нямат проект.
Бунтовете по принцип имат за цел да смъкват някаква непоносима власт, времето на концепциите идва по-късно. Но не подценява ли митингът наличието на Изборния кодекс, разпоредбите на бъдещите избори?
Тези проблеми от дълго време трябваше да бъдат решени. Освен машинното гласоподаване, има и други разновидности за почтени избори – да се гласоподава с дипломиран електронен автограф, посредством пръстов отпечатък – биометрията ни участва във всички публични документи. След като всички можем да плащаме с карти, без това да основава проблеми, за какво да не можем и да гласуваме по сходен предпазен метод? Манипулации постоянно ще има, само че най-важното е да се реализира оптимално висока повсеместност на изборното право и да има легитимност на националния избор. Сегашните парламент и държавно управление са изгубили всяка легитимност.
Управляващите сипят правни бисери не от през днешния ден, само че въпреки всичко планът за конституция ли е техният шедьовър?
Да седне да написа главен закон едно дискредитирано държавно управление, нежелано от народа, е еманация на арогантността. Обсъждането в дълбочина на този нефелен план единствено му придава някаква тежест. Няма какво да се разисква една брутална юридическа подигравка с конституцията, където човешките права са пратени в девета глуха. Това е едно правно нищо, което нелегално е подадено в деловодството на Народно събрание. Юристите знаем, че най-необходима е промяната в правосъдната система, в частност прокуратурата и нейния комунистически модел.
Как виждате метода, по който реалистично може да се реформира прокуратурата?
В момента прокурорските структури имат йерархичен надзор. Това значи, че горестоящите прокурори дават методически инструкции за правомерност на подчинените си, могат да лишават следствия, да ги приключват, да анулират актовете им. Ако за екзотика някой прокурор реши да проверява министър ръководителя, висшестоящият прокурор има правото да спре инспекцията, да анулира актовете му - следват ниски атестации и загуба на работата. Доста сътрудници поддържат концепцията контролът върху прокуратурата да е правосъден.
Мястото на прокуратурата в правосъдната система ли е въобще?
Не. Прокуратурата е страна в процеса и би трябвало да бъде равнопоставена на адвокатурата. Освен това държавното обвиняване е длъжно да събира доказателства и в интерес на оневиняването на разследваните лица, което то не прави. Така се стига до репресии и съсипване на човешки животи от хора, решили да злоупотребят с властта си.
Наскоро Конституционен съд реши, че всеки редови прокурор има право да проверява основния прокурор. В същото време видяхме една многолюдна прокурорска колекция, сходна на партиен конгрес от времето на националната власт, която се врече във честност на шефа си.
Това не беше колекция, а пасмина, направена освен това с нашите пари. Не знам каква е по своята правна същина тази прокурорска пасмина, в която участват министри от изпълнителната власт. И след това приказваме за самостоятелност на управляващите. Все едно да отидеш при едно измъчвано дете и да го попиташ пред майка му яде ли пердах в къщи. Само самостоятелен човек може да приказва какво става вътре в системата. Сборището беше изпълнено със зависимости. Какво е доверието, което жителите дават на прокуратурата?
Ярък юридически проблясък пристигна и от средите на Вътрешна македонска революционна организация - те оферират президентът един път на мандат да може да инициира референдум за оставка на държавно управление и парламент, само че в случай че го загуби, да напусне наложително поста си. Прилича на риалити шоу от рода на сървайвър.
Мисля си, че всички законодателни прояви на Вътрешна македонска революционна организация се замислят от хора, повлияни от някакви субстанции. Те родиха и взаимоизключващите се хрумвания изборите хем да са наложителни, хем да има учебен ценз. В тази драпаща да се задържи във властта партия има шизофрения, това са хора, които нямат никаква друга реализация в живота.
Те взеха своите 15 минути популярност.
И своята торба с пари.
Да се върнем към прокуратурата. Има разнообразни хрумвания за промяна там – да мине към изпълнителната власт, да се избира директно по места. Какъв е рационалният вид съгласно вас?
Във всяко отношение и постоянно съм била за изборност. Може да не бъде директен избор, а като в Щатите – с представители по места. Висш съдебен съвет пък да се избира вътрешно от самите съдии. В момента всички участници в този съвет са дискредитирани до мозъка на костите си. А прокуратурата би трябвало първо да се реформира и след това да се самоизбира. Хората няма да си върнат доверието в нея от това, че господин Гешев залавя 250 грама рязан тютюн и някакво месо на обща стойност 200 лв.. Никой не чака от основния прокурор да прави това.
Гешев твърди, че се е справил с телефонните измами, само че някои телефонни диалози не ги допира с пръст дори.
Защото не са измами. А са достоверни. Ето този двоен стандарт хората не могат да понасят. Не може да искаш кюлчетата за инспекция, а да не те интересува кой е правил фотосите. Министър-председателят доста добре знае коя е дамата, която го е снимала, очевидно не е човек на НСО с тези гривнички и голи рамена. И за какво няма обвиняване към НСО, в случай че има съмнения?
Не е ли оксиморон понятието „ правосъден прокурорски съвет “?
Това са прояви, които изобщо не би трябвало да бъдат обсъждани даже измежду непосветените. Ние не желаеме от тези хора никакви конституции, никакви закони, никакви брътвежи за каквото и да било. Ние желаеме единствено едно – да си отидат. Да си отидат с мир.
Изглежда, че има невидима взаимозависимост, тъй като видяхме, че министър председателят беше на ръба на оставката.
Той се усети, че няма да бъде като предходните пъти. Тогава миеше ръце с Българска социалистическа партия и Орешарски, със завещаната му разрушена страна. Сега няма с какво да се оправдае.
Като човек от митингите, по какъв начин виждате развиването на политическата рецесия?
Не утвърждавам индивидуалистичното разцепление, дългите речи, барикадите, нахъсването. Не е в този момент моментът да бистрим кой кого поддържа. Не е нужно митингът да е толкоз проведен, хората би трябвало да бъдат оставени да се самоизразят. В момента страната се разграбва като за последно, по време на рецесия и безработица необмислено се раздава на администрация и доближени компании. Дано не стигнем и до беларуския модел след изборите.
Разговора води: Емил Янев
Не. През време на изключителното състояние ние от свободните специалности бяхме определяни като маргинали и тулупи, тъй че за какво да не сме и изроди. Това демонстрира блестящо равнището на употребяващите този речник. Само си представете какво би последвало, в случай че госпожа Меркел се обърне към немските жители с такива думи. Припознах се в митинга, тъй като видях лицето на млади, образовани, културни хора, които не могат да понасят повече това пошло, селяндурско равнище. Доверието в кабинета е 18%, а оставка няма и това е изключителна безочливост. И тези дискредитирани хора пишат главен закон. Когато стигнем до избори, ще се проявят политическите водачи – Христо Иванов от дълго време си направи партия, доколкото разбирам Отровното трио също ще има политически упоритости. 45% от гласовете към момента не са разпределени, хората към този момент желаят да махнат тази власт и са безусловно в правото си към момента да нямат проект.
Бунтовете по принцип имат за цел да смъкват някаква непоносима власт, времето на концепциите идва по-късно. Но не подценява ли митингът наличието на Изборния кодекс, разпоредбите на бъдещите избори?
Тези проблеми от дълго време трябваше да бъдат решени. Освен машинното гласоподаване, има и други разновидности за почтени избори – да се гласоподава с дипломиран електронен автограф, посредством пръстов отпечатък – биометрията ни участва във всички публични документи. След като всички можем да плащаме с карти, без това да основава проблеми, за какво да не можем и да гласуваме по сходен предпазен метод? Манипулации постоянно ще има, само че най-важното е да се реализира оптимално висока повсеместност на изборното право и да има легитимност на националния избор. Сегашните парламент и държавно управление са изгубили всяка легитимност.
Управляващите сипят правни бисери не от през днешния ден, само че въпреки всичко планът за конституция ли е техният шедьовър?
Да седне да написа главен закон едно дискредитирано държавно управление, нежелано от народа, е еманация на арогантността. Обсъждането в дълбочина на този нефелен план единствено му придава някаква тежест. Няма какво да се разисква една брутална юридическа подигравка с конституцията, където човешките права са пратени в девета глуха. Това е едно правно нищо, което нелегално е подадено в деловодството на Народно събрание. Юристите знаем, че най-необходима е промяната в правосъдната система, в частност прокуратурата и нейния комунистически модел.
Как виждате метода, по който реалистично може да се реформира прокуратурата?
В момента прокурорските структури имат йерархичен надзор. Това значи, че горестоящите прокурори дават методически инструкции за правомерност на подчинените си, могат да лишават следствия, да ги приключват, да анулират актовете им. Ако за екзотика някой прокурор реши да проверява министър ръководителя, висшестоящият прокурор има правото да спре инспекцията, да анулира актовете му - следват ниски атестации и загуба на работата. Доста сътрудници поддържат концепцията контролът върху прокуратурата да е правосъден.
Мястото на прокуратурата в правосъдната система ли е въобще?
Не. Прокуратурата е страна в процеса и би трябвало да бъде равнопоставена на адвокатурата. Освен това държавното обвиняване е длъжно да събира доказателства и в интерес на оневиняването на разследваните лица, което то не прави. Така се стига до репресии и съсипване на човешки животи от хора, решили да злоупотребят с властта си.
Наскоро Конституционен съд реши, че всеки редови прокурор има право да проверява основния прокурор. В същото време видяхме една многолюдна прокурорска колекция, сходна на партиен конгрес от времето на националната власт, която се врече във честност на шефа си.
Това не беше колекция, а пасмина, направена освен това с нашите пари. Не знам каква е по своята правна същина тази прокурорска пасмина, в която участват министри от изпълнителната власт. И след това приказваме за самостоятелност на управляващите. Все едно да отидеш при едно измъчвано дете и да го попиташ пред майка му яде ли пердах в къщи. Само самостоятелен човек може да приказва какво става вътре в системата. Сборището беше изпълнено със зависимости. Какво е доверието, което жителите дават на прокуратурата?
Ярък юридически проблясък пристигна и от средите на Вътрешна македонска революционна организация - те оферират президентът един път на мандат да може да инициира референдум за оставка на държавно управление и парламент, само че в случай че го загуби, да напусне наложително поста си. Прилича на риалити шоу от рода на сървайвър.
Мисля си, че всички законодателни прояви на Вътрешна македонска революционна организация се замислят от хора, повлияни от някакви субстанции. Те родиха и взаимоизключващите се хрумвания изборите хем да са наложителни, хем да има учебен ценз. В тази драпаща да се задържи във властта партия има шизофрения, това са хора, които нямат никаква друга реализация в живота.
Те взеха своите 15 минути популярност.
И своята торба с пари.
Да се върнем към прокуратурата. Има разнообразни хрумвания за промяна там – да мине към изпълнителната власт, да се избира директно по места. Какъв е рационалният вид съгласно вас?
Във всяко отношение и постоянно съм била за изборност. Може да не бъде директен избор, а като в Щатите – с представители по места. Висш съдебен съвет пък да се избира вътрешно от самите съдии. В момента всички участници в този съвет са дискредитирани до мозъка на костите си. А прокуратурата би трябвало първо да се реформира и след това да се самоизбира. Хората няма да си върнат доверието в нея от това, че господин Гешев залавя 250 грама рязан тютюн и някакво месо на обща стойност 200 лв.. Никой не чака от основния прокурор да прави това.
Гешев твърди, че се е справил с телефонните измами, само че някои телефонни диалози не ги допира с пръст дори.
Защото не са измами. А са достоверни. Ето този двоен стандарт хората не могат да понасят. Не може да искаш кюлчетата за инспекция, а да не те интересува кой е правил фотосите. Министър-председателят доста добре знае коя е дамата, която го е снимала, очевидно не е човек на НСО с тези гривнички и голи рамена. И за какво няма обвиняване към НСО, в случай че има съмнения?
Не е ли оксиморон понятието „ правосъден прокурорски съвет “?
Това са прояви, които изобщо не би трябвало да бъдат обсъждани даже измежду непосветените. Ние не желаеме от тези хора никакви конституции, никакви закони, никакви брътвежи за каквото и да било. Ние желаеме единствено едно – да си отидат. Да си отидат с мир.
Изглежда, че има невидима взаимозависимост, тъй като видяхме, че министър председателят беше на ръба на оставката.
Той се усети, че няма да бъде като предходните пъти. Тогава миеше ръце с Българска социалистическа партия и Орешарски, със завещаната му разрушена страна. Сега няма с какво да се оправдае.
Като човек от митингите, по какъв начин виждате развиването на политическата рецесия?
Не утвърждавам индивидуалистичното разцепление, дългите речи, барикадите, нахъсването. Не е в този момент моментът да бистрим кой кого поддържа. Не е нужно митингът да е толкоз проведен, хората би трябвало да бъдат оставени да се самоизразят. В момента страната се разграбва като за последно, по време на рецесия и безработица необмислено се раздава на администрация и доближени компании. Дано не стигнем и до беларуския модел след изборите.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ