Г-жо Инджова, едва ли има нещо по-страшно за една държавност

Г-жо Инджова, надали има нещо по-страшно за една държавност от това да се заприказва за „ дълбока страна “(политически термин, означаващ скрита власт, скрито държавно управление, задкулисие - бел. авт. ). Какво разграничаваме в мрака на нашата „ дълбоката страна “?

Веднага се основава страхът, че държавността може да потъне и изчезне, че и следи да не останат. Дълбочината, в която се настанява механизмът на съзнателното, умишленото, целенасоченото заличаване на държавността се е трансформирало в доктрина и парадигма. Нещо, в което са отдадени елитите и международното държавно управление – наднационалната система за ръководство на света.

Кое е нашето невидимо поделение на това международно правтелство?

Като страна, която още в процеса на образуването си е почнала да бъде разваляна, е доста мъчно да се каже тъкмо в коя част от пространството се намира нашата парченце, само че можем да я определим като външна страна, дори припокриване на няколко периферии. А когато си на чекпойнта на няколко периферии, можеш да си въобразиш, че си в централна външна страна - както го прави нашият министър председател сега. Смятайки, че е полифункционален и може да се разположи във всички направления, да служи на всички и да бъдем протекторат на всички. Иначе ние спадаме към имърджинг обществата, които международният хайлайф умишлено конструира и дизайнва по шаблон. Когато резултатите се разположат върху система, каквато е нашата територия - с обичайни докапиталистически, пък дори и феодални връзки, резултатът не може да е друг. Получила се е комплицирана синкретика, която е доста сложна за схващане от външни лица. Най-трудно е, в случай че отидете някъде по света и се опитате на естествен понятен език да обясните какви са спецификите и целите ни, към какво е стремим, що за вид власт и страна имаме.

Ако се вгледаме в настоящото й наличие, що за силуети ще видим в пространството на „ дълбоката страна “, в случай, че механизмите в нея главно са свързани с доста пари?

По смисъла на термина, под „ дълбока страна “ първоначално се одобряваха скрити, инкриптирани механизми на въздействия и взаимоотношения. Но в този момент господства синдромът на арогантността, показността и безпардонността, който накара елитите да престанат да се прикриват и да пазят в секрет същността си. Фигурите се сменят, само че механизмите очевидно се показват. Защото „ дълбоката страна “ не се интересува от публичното мнение и ръководи мимо него, макар и на инат на него. Това е цинизмът на съвремието – към този момент никой не прикрива свързаностите с лобита, служби, корпоративни и кланови ползи.

Що за народна власт е тази, която няма никакви защитни и защитни механизми?

Започвам да считам, че новите дизайнери умишлено и преднамерено не плануват такива механизми. Вижте Брексит. Оказва се, че се знае по какъв начин да влезеш в един пакт – тъй като Европейски Съюз не е икономическо формирование – а по какъв начин да излезеш не се знае. Сега да вземем за пример имаме миграция, която замязва на районен спор. И какво става? Ходят някакви комисии по границите, само че нямат тип на хора, които ще вземат решение граничен проблем. А той по никакъв начин не е обикновен.

Във връзка с необятната ножица на неравенството в Европейски Съюз ли американският финансист Кен Рогоф дефинира еврото като най-тежката академична неточност в историята?

Еврото беше основано по сякаш волеви метод, само че без стопански обосновки. Това е валута, която към този момент има ролята на разчетно средство, както беше преводната рубла в миналото. Имаме надмощие на няколко страни, които волунтаристично вземат решение по какъв начин да разходват парите, събрани от обособените страни.

Защо волунтаристично, те дават тип, че добре са си създали сметката?

Волунтаристично от позиция на това, че по този начин не се основава континентален комплекс, покупателната мощ на всяка национална валута остава друга от тази на еврото и опитите да се изравняват цените са единствено замаскиране на разликите. В този смисъл Рогоф е прав. У нас тези неща не се осмислят, а се вършат секрети закони. И властта желае да си поиграе на пари и валутни разлики.

Това е забавна теза, какво имате поради?

Не споделям, че всеки от държавното управление ще тръгне да играе на валутните пазари. Но в популацията се насажда суматоха, стартира превръщане на валути и загуби на запаси. Могат ли да се съчетаят хлабава парична политика и необятна бюджетна политика? Ние имаме бюджет, който не е добре закотвен в действителната стопанска система. Той е прецизен единствено към заплащането на налози, само че не планува капитални инвестиции, с цел да подтиква действителен напредък, в противен случай - залагат се дребни капитални инвестиции, с цел да остане огромен остатък за разпределяне при положение на митинги.

Наскоро казахте, че следва разбъркване на тектонични пластове, по какъв начин да го разбираме?

Обобщаващият извод е края на демократичния модел в света. Той идва от невъзможността да се възпроизвежда на основа на ресурсите, с които светът разполага, от рецесията във финансовия капитал, а също и от това, че еднополюсният свят се трансформира в многополюсен. Центрове, които не са нечисти с неолибералния модел, ще притеглят и хора, и запаси, ще образуват нови гнезда на цивилизация.

Имате поради азиатския модел със мощни държавни регулации и „ просветени диктатори “, каквито бяха Пак Чжон Хи в Южна Корея, Ли Куан Ю в Сингапур и Си Дзинпин в сегашен Китй?

Точно по този начин. Частично по този начин е и в Русия, в Африка също.

Ако се върнем още веднъж у нас, преди повече от 25 година като министър председател вие казахте, че „ законодателят толерира, протежира и усъвършенства развиването на престъпността, а мафията е в симбиоза с формалната власт “. Какво виждате през днешния ден?

Същото. Всичко, което приказвах и за демокрацията, и за олигархията, и за публичния контракт е в действие и през днешния ден. Оказа се, че има сили, които в прелиминарен порядък не позволяват промени. Конструкторите на прехода преднамерено са заложили хлабава юридическа рамка.

Кои са конструкторите на прехода? Обикновено визията е за хора с пагони.

Нашата „ дълбока страна “ е присъща не с корпоративните ползи на американската, а с ползите на службите. Те проведоха прехода, тъй като бяха технократската част от българския социалистически естаблишмънт. Сложете към това изнасянето на големи запаси във външнотърговските сдружения, където същите хора бяха представители. Така че в прикрит тип приватизация стана още преди 1989 година. После пък службите бяха умишлено унищожавани, с цел да няма механизми на следене на престъпността, а работещите в тях се хвърлиха в приватизацията, тъй като бяха наясно с всичко. Затова в този момент имаме една констелация от персони, които се наблюдават взаимно и се държат един различен.

Работи ли сега лабораторията за политически планове? Наближава ли следващата „ точка на смяна “? Известната фразата на Лампедуза гласи: "Трябва да променим всичко, с цел да си остане същото ".

Смяната на лицата е в ход. Очакването за смяна зрее и то би трябвало да бъде задоволено. Обикновено се случва в напълно непредвиден миг и при определени условия, въпрос на разследваща дарба е да разбираем това. Постановчиците дават сигнали за това, което следва. Трябва да се четат кодовете. Например, при последното посещаване на Борисов при Ердоган, знамената зад тила му не бяха български, а съветски.

Като министър председател обявихте държавното управление на Беров за кабинет на „ Мултигруп “. Как определяте настоящето държавно управление?

Правителство на Бойко Борисов.

Разговора води Емил Янев