Интервю | Банките продават проблемните си заеми много по-рано и по-често
Г-жо Димитрова, сега какъв е междинният размер на просрочените вземания и по какъв начин се трансформира той в последните години?
Средният размер на изкупените вземания измежду компаниите в нашата асоциация понижава. През 2020 година е бил към 5000 лева Вече имаме данни за първото полугодие на 2024 година и са към 1250 лева
Доста под 2020 година Каква е повода?
Повечето заеми от тези, които сега се изкупуват, към този момент не са банкови. Банковите заеми в портфейлите на компаниите от нашия отрасъл през 2020 година бяха над 50%. Сега делът им се сви до под 20%.
Защо?
Защото станаха доста бързите заеми, комуналните сметки, телекомите. Техният дял се усилва и банковите заеми към този момент не са толкоз огромна част от вземанията, които ние изкупуваме. Банките също направиха някои обилни промени. Те също видяха капацитета на пазара на бързите заеми. Ако погледнем топ 10 на банките в страната по размер на активи tbi bank към този момент влиза в топ 10. До края на годината те ще са на 8-мо или 9-о място. Обикновено последното тримесечие при тях и при някогашната БНП Париба (бел. р. – БНП Париба Лични финанси бе добита в средата на 2023 година от Пощенска банка) са най-силни, тъй като те оферират най-много потребителски заеми с ниска отпусната сума.
Tези банки трансформираха пазара и не са единствено те – и други банки също гледат в тази посока. Пощенска банка с техни артикули гледат в тази посока още преди да придобият БНП Париба. ДСК имат така наречен point of sale (бел. р. - на мястото на продажбата) артикули в огромните търговски обекти от доста дълги години. Тоест те гледат също да са покрай клиента.
Така че при банките нещата се трансформираха. Те не престават да имат и огромните експозиции потребителски заеми от по 80 – 100 хиляди лева без поръчителство. Ипотечните им заеми също порастват стремглаво като проценти в последните години. Просто те не се продават, тъй като още не са изпаднали в такова просрочие и това, което се продава към нас, са по-малките потребителски заеми, което пък от своя страна променя структурата на вземанията ни.
А очаквате ли този кредитен взрив да докара до повече просрочия било при ипотечните, било при потребителските заеми?
Нека да създадем едно съпоставяне с 2008 година и каква е разликата, тъй като още веднъж приказваме за взрив на ипотеки. Тогава се правеше оценка на парцела. Различното в този момент е, че се прави оценка не толкоз на парцела, колкото на кредитополучателя. Дали ще имат залог или няма да имат залог, за банката е по-важно индивидът, който взима заема и какъв е неговият кредитен риск. Разбира се, когато банките имат ипотека, са доста по-подсигурени като заемодател.
Другото нещо е, че макар растежа на ипотечните заеми сега има и доста огромно нарастване на депозитите в банките. Тоест нашата банкова система сега е извънредно постоянна и банките са извънредно ликвидни. Затова аз не чакам огромно завишаване на лихвените проценти даже по ипотеките, просто тъй като банките имат депозити – един извънредно на ниска цена запас за тях. Така че не считам, че 2008 година ще се повтори още веднъж.
Има и един различен миг – ние сме на прага на еврозоната, което значи, че Европейската централна банка също играе значима роля в регулацията на българските търговски банки. Съответно няма да се допусне да има банкрути на банки или утежняване на кредитната им експозиция. За мен сега банките са постоянни, желаят да порастват и то освен от такси, както на всички места се прокламира, а и от главната им функционалност – кредитиране.
В какъв размер са покупко-продажбите Ви с банките годишно и по какъв начин се трансформират?
Има огромна смяна в структурата сред случаи, които са ни предоставени за събиране (бел. р. – дългът е благосъстоятелност на кредитори, организацията единствено го събира за негова полза), и случаи, които ние изкупуваме (бел. р. – дългът към този момент е благосъстоятелност на агенцията). Преди години имахме доста повече предоставени случаи като безспорна стойност. През 2020 година предоставеният дълг за събиране от битови клиенти е бил на стойност 742 млн. лева За първото полугодие на 2024 година той е 39 млн. лева
От другата страна е изкупеният дълг, който на годишна база е малко над половин милиард лв.. Толкова е за последните 5 години. Това е салдото, който банките продават годишно и той няма смяна.
Какво стои зад измененията?
Възложенията понижават заради няколко аргументи. Първо, банките избират да продават на по-ранен стадий. Но няма толкоз огромна степен на задлъжнялост, тъй като пък не се променя структурата в изкупения дълг, т.е. не е едното да се усилва за сметка на другото. Просто понижава изцяло дългът, който попада при нас, както и необслужваните заеми като цяло в страната. За първото полугодие на 2024 година равнищата на необслужвани заеми са рекордно ниски на 1.9%.
Част от банките си направиха и техни вътрешни отдели, с цел да събират задълженията си. Друга наклонност е, че част от тях започнаха да продават на доста ранен стадий и то регулярни цесии. Подписват рамков контракт и всеки месец трансферират един портфейл с просрочени вземания, които дават отговор на избрани характерности.
Това се прави в последните години?
Това се прави в последните години все по-често и от банките, и от компаниите за бързи заеми.
Повечето банки ли към този момент работят по този метод?
Не бих споделила множеството, само че за по-големите стартира да става наклонност. Преди имаше огромни мегасделки за баланс от 300 млн. лева в един портфейл за продажба. С течение на времето банките „ почистиха “ балансите си и в този момент портфейлие им са доста по-добри. За да могат да съблюдават условието от ЕЦБ за необслужвани заеми до 5%, банките би трябвало да продават регулярно. Иначе те ще им нарушат салдото и ще им се понижи входящото кредитиране, тъй като се гледат и такива съотношения – на база на необслужваните вземания какъв брой нови заеми може да се отпускат.
Нека да кажем нещо за финансовата просвета на българите – усъвършенства ли се тя?
Не, не бих споделила. За мен главното нещо, което би трябвало да се направи, е на равнище страна да се вземе решение за смяна в просветителната система. Тя би трябвало да е в посока на предмети, свързани с финансова просвета, които да учат децата в учебно заведение. Може би даже от 1-ви първи клас. Те са бомбардирани с информация от всички страни, стартират да знаят и да могат повече неща от по-рано. И от тази позиция не считам, че би трябвало да ги чакаме да станат четвърти, пети, осми клас, с цел да им разбираем каква е разликата сред кредитна и дебитна карта или други базови финансови понятия. Трябва да знаят за какво би трябвало да пестят и по какъв начин да ръководят персоналните си финанси. Само по този начин, в предстоящ интервал ще можем да повишим финансовата си просвета като нация.
Докато приказваме за финансовата просвета, тя обвързвана ли е с растежа на бързите заеми?
Бързите заеми бяха доста демонизирани в България в последните години. Те дават пари бързо, в този момент и без непотребна документи. Ако ти се наложи – скапе ти се колата или ти протече покривът – само че кредитната ти история не е изрядна, те ти дават опцията да не си напълно отвън финансовия и икономическия оборот на страната. От една страна не би трябвало да бъдат отричани, само че от друга самите компании за бързи заеми би трябвало да станат по-отговорни кредитори. Бързите заеми могат да се употребяват, стига това да е рационално и да знаеш по кое време ще върнеш заема и от кое място ще вземеш пари, с цел да не се наложи да плащаш прекомерно високи лихви и неустойки. В тази връзка, би трябвало да се увеличи разбирането на потребителите за бързите заеми и техните механизми, което е обвързвано с повишение на финансовата просвета.
Стигнахме до законодателни промени. В последните месеци се говореше за различен план във вашата сфера, който да раздели бизнеса, на подобен който изкупува вземания, и на подобен, който събира към този момент изкупените вземания.
Този проектозакон трябваше да го приемем преди две години. Директивата на Европейски Съюз дава една рамка и всяка една страна избира по какъв начин да я транспонира в личното си законодателство. Това, което са се пробвали да създадат в България, е да преведат безусловно директивата и да заимстват неща от съществуващи закони, като да вземем за пример Законът за комерсиалните банки. Нужно е обаче да се види обстановката в страната в безспорната ѝ целокупност и подробност преди да стартират да се пишат или превеждат закони. Фирмите, които изкупуват заеми сега, подлежат на лицензиране – ние сме финансови институции с регистрационен лицензионен режим от Българска народна банка от доста дълги години. Сега някой се пробва да ни сложи в обстановка да се прелицензираме или да има двоен лицензионен режим – нещо, което сега не е ясно по какъв начин ще работи на процедура.
Една от задачите на директивата е да се либерализира пазарът. Изискването за капитал на сдружението оферират да е 50 000 лева В момента е 1 млн. лева, което дава по-голяма надеждност на този вид сдружения. Освен да се отвори за повече играчи, да може да има и интернационалните покупко-продажби. Втората цел на директивата е почтено и почтително отношение към клиентите.
За нас е значимо, когато се приема един закон, то той да е премислен от една страна, а от друга да е обвързван с останалата законодателна рамка в страната, а не да е „ уединен остров “. Ако го приемем в този тип, ще оставим прекомерно огромно поле за друг прочит.
А работи ли се в посока Закон за частния банкрут?
Ние желаеме Закон за частния банкрут да се одобри. В тази връзка има три съществени понятия. Едното е частният банкрут в интернационалното право. Частният банкрут значи при избрани условия да излезеш от икономическия оборот, само че излизайки, нямаш право на ток, на телефон, на банкова сметка – освен на нов заем. Излизаш от икономическия оборот и може да се върнеш единствено при избрани условия и след избран интервал от време.
Второто разбиране е обвързвано с безспорната отминалост, нещо, което при нас се одобри – десетгодишна безспорна отминалост.
Третият институт е несеквестируемост на имущество. Това, което не могат да ти запорират – само жилище, в случай че не е ипотекирано, минимална работна заплата, обществени добавки и пенсии.
Но няма страна в Европа, в която тези три института да съществуват по едно и също време. Ние имаме несеквестируемост. Имаме безспорна отминалост. Искаме да имаме и частен банкрут при доста минимални критерии за оповестяване на банкрут и при безусловно никакви последици. Тоест с приемането на един закон рискуваме евентуални злоупотреби и по този метод повишение на риска във финансовата промишленост в страната.
Това, което ние желаеме да избегнем, е да не заплащат сметката хората, които остават в България и си заплащат заемите и налозите, а да приемем един премислен и рационален закон, който да бъде от помощ и на потребителите, и на финансовите институции.
Средният размер на изкупените вземания измежду компаниите в нашата асоциация понижава. През 2020 година е бил към 5000 лева Вече имаме данни за първото полугодие на 2024 година и са към 1250 лева
Доста под 2020 година Каква е повода?
Повечето заеми от тези, които сега се изкупуват, към този момент не са банкови. Банковите заеми в портфейлите на компаниите от нашия отрасъл през 2020 година бяха над 50%. Сега делът им се сви до под 20%.
Защо?
Защото станаха доста бързите заеми, комуналните сметки, телекомите. Техният дял се усилва и банковите заеми към този момент не са толкоз огромна част от вземанията, които ние изкупуваме. Банките също направиха някои обилни промени. Те също видяха капацитета на пазара на бързите заеми. Ако погледнем топ 10 на банките в страната по размер на активи tbi bank към този момент влиза в топ 10. До края на годината те ще са на 8-мо или 9-о място. Обикновено последното тримесечие при тях и при някогашната БНП Париба (бел. р. – БНП Париба Лични финанси бе добита в средата на 2023 година от Пощенска банка) са най-силни, тъй като те оферират най-много потребителски заеми с ниска отпусната сума.
Tези банки трансформираха пазара и не са единствено те – и други банки също гледат в тази посока. Пощенска банка с техни артикули гледат в тази посока още преди да придобият БНП Париба. ДСК имат така наречен point of sale (бел. р. - на мястото на продажбата) артикули в огромните търговски обекти от доста дълги години. Тоест те гледат също да са покрай клиента.
Така че при банките нещата се трансформираха. Те не престават да имат и огромните експозиции потребителски заеми от по 80 – 100 хиляди лева без поръчителство. Ипотечните им заеми също порастват стремглаво като проценти в последните години. Просто те не се продават, тъй като още не са изпаднали в такова просрочие и това, което се продава към нас, са по-малките потребителски заеми, което пък от своя страна променя структурата на вземанията ни.
А очаквате ли този кредитен взрив да докара до повече просрочия било при ипотечните, било при потребителските заеми?
Нека да създадем едно съпоставяне с 2008 година и каква е разликата, тъй като още веднъж приказваме за взрив на ипотеки. Тогава се правеше оценка на парцела. Различното в този момент е, че се прави оценка не толкоз на парцела, колкото на кредитополучателя. Дали ще имат залог или няма да имат залог, за банката е по-важно индивидът, който взима заема и какъв е неговият кредитен риск. Разбира се, когато банките имат ипотека, са доста по-подсигурени като заемодател.
Другото нещо е, че макар растежа на ипотечните заеми сега има и доста огромно нарастване на депозитите в банките. Тоест нашата банкова система сега е извънредно постоянна и банките са извънредно ликвидни. Затова аз не чакам огромно завишаване на лихвените проценти даже по ипотеките, просто тъй като банките имат депозити – един извънредно на ниска цена запас за тях. Така че не считам, че 2008 година ще се повтори още веднъж.
Има и един различен миг – ние сме на прага на еврозоната, което значи, че Европейската централна банка също играе значима роля в регулацията на българските търговски банки. Съответно няма да се допусне да има банкрути на банки или утежняване на кредитната им експозиция. За мен сега банките са постоянни, желаят да порастват и то освен от такси, както на всички места се прокламира, а и от главната им функционалност – кредитиране.
В какъв размер са покупко-продажбите Ви с банките годишно и по какъв начин се трансформират?
Има огромна смяна в структурата сред случаи, които са ни предоставени за събиране (бел. р. – дългът е благосъстоятелност на кредитори, организацията единствено го събира за негова полза), и случаи, които ние изкупуваме (бел. р. – дългът към този момент е благосъстоятелност на агенцията). Преди години имахме доста повече предоставени случаи като безспорна стойност. През 2020 година предоставеният дълг за събиране от битови клиенти е бил на стойност 742 млн. лева За първото полугодие на 2024 година той е 39 млн. лева
От другата страна е изкупеният дълг, който на годишна база е малко над половин милиард лв.. Толкова е за последните 5 години. Това е салдото, който банките продават годишно и той няма смяна.
Какво стои зад измененията?
Възложенията понижават заради няколко аргументи. Първо, банките избират да продават на по-ранен стадий. Но няма толкоз огромна степен на задлъжнялост, тъй като пък не се променя структурата в изкупения дълг, т.е. не е едното да се усилва за сметка на другото. Просто понижава изцяло дългът, който попада при нас, както и необслужваните заеми като цяло в страната. За първото полугодие на 2024 година равнищата на необслужвани заеми са рекордно ниски на 1.9%.
Част от банките си направиха и техни вътрешни отдели, с цел да събират задълженията си. Друга наклонност е, че част от тях започнаха да продават на доста ранен стадий и то регулярни цесии. Подписват рамков контракт и всеки месец трансферират един портфейл с просрочени вземания, които дават отговор на избрани характерности.
Това се прави в последните години?
Това се прави в последните години все по-често и от банките, и от компаниите за бързи заеми.
Повечето банки ли към този момент работят по този метод?
Не бих споделила множеството, само че за по-големите стартира да става наклонност. Преди имаше огромни мегасделки за баланс от 300 млн. лева в един портфейл за продажба. С течение на времето банките „ почистиха “ балансите си и в този момент портфейлие им са доста по-добри. За да могат да съблюдават условието от ЕЦБ за необслужвани заеми до 5%, банките би трябвало да продават регулярно. Иначе те ще им нарушат салдото и ще им се понижи входящото кредитиране, тъй като се гледат и такива съотношения – на база на необслужваните вземания какъв брой нови заеми може да се отпускат.
Нека да кажем нещо за финансовата просвета на българите – усъвършенства ли се тя?
Не, не бих споделила. За мен главното нещо, което би трябвало да се направи, е на равнище страна да се вземе решение за смяна в просветителната система. Тя би трябвало да е в посока на предмети, свързани с финансова просвета, които да учат децата в учебно заведение. Може би даже от 1-ви първи клас. Те са бомбардирани с информация от всички страни, стартират да знаят и да могат повече неща от по-рано. И от тази позиция не считам, че би трябвало да ги чакаме да станат четвърти, пети, осми клас, с цел да им разбираем каква е разликата сред кредитна и дебитна карта или други базови финансови понятия. Трябва да знаят за какво би трябвало да пестят и по какъв начин да ръководят персоналните си финанси. Само по този начин, в предстоящ интервал ще можем да повишим финансовата си просвета като нация.
Докато приказваме за финансовата просвета, тя обвързвана ли е с растежа на бързите заеми?
Бързите заеми бяха доста демонизирани в България в последните години. Те дават пари бързо, в този момент и без непотребна документи. Ако ти се наложи – скапе ти се колата или ти протече покривът – само че кредитната ти история не е изрядна, те ти дават опцията да не си напълно отвън финансовия и икономическия оборот на страната. От една страна не би трябвало да бъдат отричани, само че от друга самите компании за бързи заеми би трябвало да станат по-отговорни кредитори. Бързите заеми могат да се употребяват, стига това да е рационално и да знаеш по кое време ще върнеш заема и от кое място ще вземеш пари, с цел да не се наложи да плащаш прекомерно високи лихви и неустойки. В тази връзка, би трябвало да се увеличи разбирането на потребителите за бързите заеми и техните механизми, което е обвързвано с повишение на финансовата просвета.
Стигнахме до законодателни промени. В последните месеци се говореше за различен план във вашата сфера, който да раздели бизнеса, на подобен който изкупува вземания, и на подобен, който събира към този момент изкупените вземания.
Този проектозакон трябваше да го приемем преди две години. Директивата на Европейски Съюз дава една рамка и всяка една страна избира по какъв начин да я транспонира в личното си законодателство. Това, което са се пробвали да създадат в България, е да преведат безусловно директивата и да заимстват неща от съществуващи закони, като да вземем за пример Законът за комерсиалните банки. Нужно е обаче да се види обстановката в страната в безспорната ѝ целокупност и подробност преди да стартират да се пишат или превеждат закони. Фирмите, които изкупуват заеми сега, подлежат на лицензиране – ние сме финансови институции с регистрационен лицензионен режим от Българска народна банка от доста дълги години. Сега някой се пробва да ни сложи в обстановка да се прелицензираме или да има двоен лицензионен режим – нещо, което сега не е ясно по какъв начин ще работи на процедура.
Една от задачите на директивата е да се либерализира пазарът. Изискването за капитал на сдружението оферират да е 50 000 лева В момента е 1 млн. лева, което дава по-голяма надеждност на този вид сдружения. Освен да се отвори за повече играчи, да може да има и интернационалните покупко-продажби. Втората цел на директивата е почтено и почтително отношение към клиентите.
За нас е значимо, когато се приема един закон, то той да е премислен от една страна, а от друга да е обвързван с останалата законодателна рамка в страната, а не да е „ уединен остров “. Ако го приемем в този тип, ще оставим прекомерно огромно поле за друг прочит.
А работи ли се в посока Закон за частния банкрут?
Ние желаеме Закон за частния банкрут да се одобри. В тази връзка има три съществени понятия. Едното е частният банкрут в интернационалното право. Частният банкрут значи при избрани условия да излезеш от икономическия оборот, само че излизайки, нямаш право на ток, на телефон, на банкова сметка – освен на нов заем. Излизаш от икономическия оборот и може да се върнеш единствено при избрани условия и след избран интервал от време.
Второто разбиране е обвързвано с безспорната отминалост, нещо, което при нас се одобри – десетгодишна безспорна отминалост.
Третият институт е несеквестируемост на имущество. Това, което не могат да ти запорират – само жилище, в случай че не е ипотекирано, минимална работна заплата, обществени добавки и пенсии.
Но няма страна в Европа, в която тези три института да съществуват по едно и също време. Ние имаме несеквестируемост. Имаме безспорна отминалост. Искаме да имаме и частен банкрут при доста минимални критерии за оповестяване на банкрут и при безусловно никакви последици. Тоест с приемането на един закон рискуваме евентуални злоупотреби и по този метод повишение на риска във финансовата промишленост в страната.
Това, което ние желаеме да избегнем, е да не заплащат сметката хората, които остават в България и си заплащат заемите и налозите, а да приемем един премислен и рационален закон, който да бъде от помощ и на потребителите, и на финансовите институции.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ