Амелия Гешева, зам.-министър на културата: Трябва да...
Г-жа Гешева, събрахме за първи път под един покрив пет неповторими съкровища. Ще се увеличи ли защитата на музея?
Колегата от Археологическия музей /доц. доктор Костадин Кисьов - б. р./ може да каже това. Аз знам, че до октомври, когато ще бъде закрита изложбата, ще бъдат взети всички вероятни предохранителни ограничения. Рогозенското богатство, за жалост, не пристигна в Пловдив. Тук обаче е Вълчитрънското. Панагюрското богатство се завърна в града, където е заведено в инвентарните книги на Регионалния археологически музей. За мен е значима и легендата за древността на нашия свят. Целта на заглавието на изложбата - „ Преоткритият свят на Европа ”, е гостите тази година да видят нашите митове от злато. Другото е младежите на града и от учебните заведения също да дойдат проведени тук. Ние би трябвало да покажем на децата си историята на техния град и страна.
Правена ли е до момента галерия с толкоз доста събрани антични съкровища?
В България са правени такива изложения, въпреки и не в този формат. В Пловдив това е за първи път. Знакова галерия, в която България сподели през 2017 година своите съкровища, бе тази в норвежкия град Берген. Ако би трябвало да открия наклонност, то е че нашите музеи работят все по-добре и в по-тясно съдействие.
Имаме положителни куратори,
които работят за представянето на културното ни завещание. И вършат това освен в Националния исторически музей, само че и в цялата музейна мрежа. Те са хората, които работят по тематиката за нашето антично изкуство. За мен е доста значимо по какъв начин ще разкажеш на чужденците приказката за нашето завещание. Смятам, че в този позиция стоим доста добре.
Съкровищата ни обиколиха света, само че ги нямаше за нашата аудитория. Не губим ли от това?
Миналата година, която бе знакова за цяла Европа, се постарахме да представим всичките си сукровища - в Лувъра, в Третяковската гелерия. Имахме показване и в двореца в Полша. Всичко това е резултат от работата на нашите експерти. Новата наклонност е, че самите локални управляващи стартират да гледат на музейните си сбирки като запас за развиването на обитаемоте места.
Вчера бях в Белово - дребна като територия и население община. Възхитена съм от това, което са създали там със своя музей. Освен че влагаме повече средства в запазване на културното завещание, тази година ще има повече средства за археологически разкопки. Резултатите ще станат ясни до края на май. В сегашния миг върви сесията за опазването на културното завещание - има планове от цялата страна. За нас е доста значимо и научната експертиза за тези планове.
В Берген обаче имаше проблем с гърци, които стачкуваха, че Панагюрското богатство е гръцко, а не тракийско?
Там имаше по-скоро нещо пропуснато в организацията. Аз бях на терен и повярвайте ми, нямаше никакъв проблем. Откриването на изложбата в Берген ни зареди със самочувствие, че нашите експерти и музеи стоят на доста високо равнище. Изложбата провокира огромен интерес в Норвегия.
Колегата от Археологическия музей /доц. доктор Костадин Кисьов - б. р./ може да каже това. Аз знам, че до октомври, когато ще бъде закрита изложбата, ще бъдат взети всички вероятни предохранителни ограничения. Рогозенското богатство, за жалост, не пристигна в Пловдив. Тук обаче е Вълчитрънското. Панагюрското богатство се завърна в града, където е заведено в инвентарните книги на Регионалния археологически музей. За мен е значима и легендата за древността на нашия свят. Целта на заглавието на изложбата - „ Преоткритият свят на Европа ”, е гостите тази година да видят нашите митове от злато. Другото е младежите на града и от учебните заведения също да дойдат проведени тук. Ние би трябвало да покажем на децата си историята на техния град и страна.
Правена ли е до момента галерия с толкоз доста събрани антични съкровища?
В България са правени такива изложения, въпреки и не в този формат. В Пловдив това е за първи път. Знакова галерия, в която България сподели през 2017 година своите съкровища, бе тази в норвежкия град Берген. Ако би трябвало да открия наклонност, то е че нашите музеи работят все по-добре и в по-тясно съдействие.
Имаме положителни куратори,
които работят за представянето на културното ни завещание. И вършат това освен в Националния исторически музей, само че и в цялата музейна мрежа. Те са хората, които работят по тематиката за нашето антично изкуство. За мен е доста значимо по какъв начин ще разкажеш на чужденците приказката за нашето завещание. Смятам, че в този позиция стоим доста добре.
Съкровищата ни обиколиха света, само че ги нямаше за нашата аудитория. Не губим ли от това?
Миналата година, която бе знакова за цяла Европа, се постарахме да представим всичките си сукровища - в Лувъра, в Третяковската гелерия. Имахме показване и в двореца в Полша. Всичко това е резултат от работата на нашите експерти. Новата наклонност е, че самите локални управляващи стартират да гледат на музейните си сбирки като запас за развиването на обитаемоте места.
Вчера бях в Белово - дребна като територия и население община. Възхитена съм от това, което са създали там със своя музей. Освен че влагаме повече средства в запазване на културното завещание, тази година ще има повече средства за археологически разкопки. Резултатите ще станат ясни до края на май. В сегашния миг върви сесията за опазването на културното завещание - има планове от цялата страна. За нас е доста значимо и научната експертиза за тези планове.
В Берген обаче имаше проблем с гърци, които стачкуваха, че Панагюрското богатство е гръцко, а не тракийско?
Там имаше по-скоро нещо пропуснато в организацията. Аз бях на терен и повярвайте ми, нямаше никакъв проблем. Откриването на изложбата в Берген ни зареди със самочувствие, че нашите експерти и музеи стоят на доста високо равнище. Изложбата провокира огромен интерес в Норвегия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ