Никога не е твърде рано да станеш доброволец
Г-жа Александра Иванчева е директорката на детска градина „ Първи юни “ в Плевен и един път, посред значимите служебни задания, телефонът ѝ почнал настойчиво да звъни, споделя ТimeHeroes.org. Непознат номер. Набира, изчаква да звънне и затваря. „ Кой пък е това в този момент, “ споделила си госпожа Иванчева и, без да подозира нищо, върнала позвъняването. Отсреща се чуло малко, делово и толкоз съществено, колкото може да бъде единствено когато си на 10: „ Вальо съм. Може ли да дойда? “.
Почти несъмнено, на две педи от Вальо в този миг са се намирали също Цвети и Ели, а тримата дружно вършат страховит екип доброволци, които по своя лична самодейност вземат решение да провеждат занимания и игри за дребните от детската градина. Тяхната обичана детска градина. Както излиза наяве от извършения нагоре телефонен диалог, въпросът не търпи отсрочване.
Елеонора Начева
Няколко месеца по-късно, когато към този момент от дълго време си имат телефоните с госпожа Иванчева, тримата са ѝ звъннали рано-рано в напечената от юлско слънце заран, с цел да им помогне да пренесат част от материалите за днешната им доброволческа активност – към 50 броя водни бомби, които, както се оказва, много тежат.
Но преди да разберем какво по-точно е тяхното предопределение и метод на приложимост, стискаме за здрасти ръце с Цветомила Симеонова, Елеонора Начева и Валентин Петров. Трима бъдещи петокласници, трима най-хубави другари или просто три хлапета от квартала – като всички други, и не напълно.
- Привет! Бихте ли се показали в резюме?
- Цвети: Аз мога да кажа, че Ели и Вальо са същински другари. Не е да ми се обадят, да кажат „ Айде да излизаме! “ и след това да ме зарежат ей така…
- Ели: Само някой път се е случвало, тъй като са ме настройвали против нея. А пък Вальо постоянно прави смях, забавлява ни…
- Вальо: Когато са се скарали, ги помирявам.
- Ели: Ама не доста добре. Един път по този начин се сбихме, че чак си скубахме косите…
- Вальо: То това е приятелско нещо. За мен и Цвети, и Ели са доста положителни приятелки. Харесвам в тях това, че не ме изоставят. И че ме разсмиват. Само малко се нервирам, че Цвети постоянно…
- Цвети: Внимавай какво ще кажеш…
- Вальо : …командва.
- Цвети: Аз?!?!
- Как си прекарвате лятната почивка в Плевен?
- Вальо : Разхождаме се, вървим на кино, по центъра…
- Ели : Онзи ден ходихме на фонтаните и си топихме краката!
- Вальо: Излизаме на площадката.
- Ели : Караме кънки, ролери, тротинетки…
- Цвети : Ходим в мола някой път.
- Ели : Гледаме облекла, фонтани, такива работи. И е занимателно. Все отново сме дружно.
- Цвети : Не е като да си самичък и да си седиш у дома.
Обратно в двора на детската градина. На сянка под дървото към този момент са строени в кръг дузина жълти пластмасови столчета. „ Вижте Вальо по какъв начин се е погрижил! Какво хубаво местенце ви е измислил, “ споделя госпожа Снежана Стоева, до момента в който публиката от 4-5-годишни слушатели старателно се настанява.
Г-жа Стоева през цялото време приема тримата млади доброволци като свои действителни сътрудници и с наслада ги включва в класната стая на Първа група.
А в този момент затаяваме мирис и слушаме приказката за Ежко Бежко и Кума Лиса, която сякаш знаела 220 хитрости, само че когато пъдарят ги заварил в лозето…
В последна сметка Ежко на два пъти избавя ситуацията с единствените две хитринки, които владее, с цел да даде поле за разискване на въпроса: Помагат ли от време на време хитростите, изключително когато би трябвало да се измъкваме от неволя?
Четенето продължава с приказката „ Подаръкът на змията “, а по същото време в групата на госпожа Дида Тодорова пред децата се изправят Ели и Цвети с три рисунки-загадки. С госпожа Тодорова нашите герои си имат ясна спогодба – да идват тогава, когато имат свои хрумвания за занимания.
И ето, през днешния ден те носят собственоръчно нарисувани: дърво без корона, слънце без лъчи и паун без опашка. Задачата на дребосъците е да отгатнат какво липсва във всяка картина, след което идва най-веселото – да си намажат хубаво ръчичките с багра и да довършат рисунките с отпечатъци.
Цвети и Ели се разпределят по масите и хващат четките. Вальо идва по-късно, с цел да се включи сега с раздаването на мокри кърпички за сполучливо отпечаталите се.
Как ви хрумна да организирате занимания в детската градина?
- Вальо : Един път дойдохме да си забележим госпожите и си спомнихме по какъв начин идваха родители да ни четат приказки. И Цвети сподели „ Искате ли да питаме дали може и ние да прочетем приказки на децата? “.
- Цвети : Да създадем непринудено четене. Зимата идвахме всеки ден да питаме по кое време може, по кое време може, по кое време може…
- Ели : И с това всичко се разви по този метод.
Валентин Петров
- Как научихте думата „ доброволец “?
- Ели : Във "Фейсбук " имаше деца, които ги награждаваха за това, че са доброволци, че са създали някакви неща. Аз прочетох такива публикации и разбрах оттова.
- Цвети : Да, разбрахме, че е хубаво да си доброволец някъде и нещо да правиш.
- Ели : Общи, огромни планове.
- Откъде ви идват хрумвания за заниманията?
- Вальо : Сядаме и мислим.
- Цвети : На който каквато концепция му хрумне.
- Ели : И си имаме едно особено тефтерче. Там си пишем мисли и всевъзможни неща, които можем да ги създадем в детската градина.
- Цвети : Някои хрумвания ги гледаме от един уебсайт, само че множеството пъти ние си ги измисляме.
- Ели : Аз да вземем за пример просто доста обичам да си играя с деца. Децата са дребни и им се играе. На огромните нищо не им се прави, ами единствено си ровят телефоните…
- Цвети : А тези деца се съгласяват. Ние измисляме хрумвания, които и на тях да са им занимателни, и на нас да са ни занимателни. И те доста добре ги възприемат. Дори питат по кое време отново ще дойдем и като им кажем, че не знаем, те почват да упорстват: „ Елате на следващия ден! Елате вдругиден! Елате по-късно! “
госпожа Александра Иванчева
Г-жа Иванчева е участвала, без изобщо да се обажда, на сесията с боите, само че към този момент не може да сдържи професионалния си коментар.
„ Много добре им се получава, в действителност, тъй като игровите подходи са главните. А кой може да ги реализира по-истински от самите деца? Сега виждам – те са напреднали в умеенето да намират общ език в общуването с дребните, тъй че да ги подтикват да мислят и да демонстрират въображение…”
„ Работят в съдействие, всеки демонстрира по една картина – бързичко, какво е това, какво може да се добави? За малко се появява мистерия и нищо повече не се изяснява. Това е такава хубава техника, която незабавно предизвика визиите в съзнанието да се раздвижат,” продължава госпожа Иванчева.
„ Хубаво е също, че оставиха децата да си изберат активност по сърце. После, „ ученето посредством правене “ е доста значимо при нас – децата имат действено мислене. Те учат, като вършат нещо с ръцете си, с пръстите си. Кой се сети да го направи това с отпечатъците – не знам, само че беше отлично! “
Напред към водните бомби! Цвети, Вальо и Ели оказват помощ с слагането на шапки по всички глави и повеждат народа към задния двор.
Бърз спор кой от тримата ще раздава бомбите, кой ще държи обръча, през който те би трябвало да се хвърлят, и кой ще размахва знаменцето за старт.
Бурно пърпорене и всеобщо скандиране „ Вод-ни бом-би! Вод-ни бом-би! “ Готови? Момент, къс инструктаж: всеки, който е метнал бомба, отива на сянка на тревата, следи, приветства и вика „ Браво! “ при успешно попадение.
Всичко ясно? Старт!
Действието се развива стремително. Някои леко се окъпват, други не съумяват от първия път да засилят балона толкоз, че да се спука при приземяване, трети са безспорни първенци.
Най-важното обаче е, че: „ Всички спе-че-лих-ме! Всички спе-че-лих-ме! Почти всички, де. “
Момент на мъртвило, преди да изригнат идващите викания: „ Ще дърпаме въ-же! Ще дърпаме въ-же! Юхууу! У-ра! У-ра! “.
Резултатът е 1:0 за шесторката на девойките. Отборите спортсменски се поздравяват. Свирим край и се прибираме на хладно.
Цветомила Симеонова
- Как направихте толкоз доста водни бомби?
- Цвети : У нас. В банята.
- Вальо : Този път бяхме купили от тези, които се пълнят по 30 едновременно, с приставка за чешмата, нали ги знаете? Балоните са закачени за едни тънки тръбички и имат ластиче. Пускаш водата и балоните като натежат, увисват и се завързват с ластичетата. Така става по-бързо. Само дето половината не искаха…
- Цвети : Миналия път ние ги правихме на ръка, един по един.
- Ели : Това ни лиши някъде към два часа.
- Цвети : Беше доста занимателно, тъй като всички се мокрим!
- Кое е най-ценно за децата от заниманията им с вас?
- Вальо : Това, че ги учим на най-различни неща. Защото като пораснат, ще им е по-лесно.
- Ели : Да учат цветове, цифри, букви…
- Цвети : Да учат животни, растения. Да пазят тишина и да слушат учителите си…
- Ели : …защото има и доста палави!
- Какви желаете да станете вие, като пораснете?
- Ели : Аз като бях дребна, по следите на мама – фризьорка. После електротехник като тати. После фешън дизайнер, продавачка, модел… Всичко ми е минавало през мозъка, но още не знам.
- Цвети : Аз знам. Още от дребна желая да стана фешън дизайнерка. Само в детската градина споделих, че ще работя като продавачка в някой магазин за играчки.
- Вальо : Аз – или художник, или преподавател. Не знам. Всичко е допустимо.
- С едно изречение – за какво някой въобще да става доброволец?
- Цвети : Прави положително, с цел да ти се отвърне с положително.
- Вальо : Това съм го запомнил от родителите ми.
- Ели : Ще ти се върне положително. Всички ще те харесват, ще те одобряват добре, ще имаш повече другари, ще си играеш с по-малки…
- Вальо : Е, това зависи от доброволческата активност все пак…
Почти несъмнено, на две педи от Вальо в този миг са се намирали също Цвети и Ели, а тримата дружно вършат страховит екип доброволци, които по своя лична самодейност вземат решение да провеждат занимания и игри за дребните от детската градина. Тяхната обичана детска градина. Както излиза наяве от извършения нагоре телефонен диалог, въпросът не търпи отсрочване.
Елеонора Начева Няколко месеца по-късно, когато към този момент от дълго време си имат телефоните с госпожа Иванчева, тримата са ѝ звъннали рано-рано в напечената от юлско слънце заран, с цел да им помогне да пренесат част от материалите за днешната им доброволческа активност – към 50 броя водни бомби, които, както се оказва, много тежат.
Но преди да разберем какво по-точно е тяхното предопределение и метод на приложимост, стискаме за здрасти ръце с Цветомила Симеонова, Елеонора Начева и Валентин Петров. Трима бъдещи петокласници, трима най-хубави другари или просто три хлапета от квартала – като всички други, и не напълно.
- Привет! Бихте ли се показали в резюме?
- Цвети: Аз мога да кажа, че Ели и Вальо са същински другари. Не е да ми се обадят, да кажат „ Айде да излизаме! “ и след това да ме зарежат ей така…
- Ели: Само някой път се е случвало, тъй като са ме настройвали против нея. А пък Вальо постоянно прави смях, забавлява ни…
- Вальо: Когато са се скарали, ги помирявам.
- Ели: Ама не доста добре. Един път по този начин се сбихме, че чак си скубахме косите…
- Вальо: То това е приятелско нещо. За мен и Цвети, и Ели са доста положителни приятелки. Харесвам в тях това, че не ме изоставят. И че ме разсмиват. Само малко се нервирам, че Цвети постоянно…
- Цвети: Внимавай какво ще кажеш…
- Вальо : …командва.
- Цвети: Аз?!?!
- Как си прекарвате лятната почивка в Плевен?
- Вальо : Разхождаме се, вървим на кино, по центъра…
- Ели : Онзи ден ходихме на фонтаните и си топихме краката!
- Вальо: Излизаме на площадката.
- Ели : Караме кънки, ролери, тротинетки…
- Цвети : Ходим в мола някой път.
- Ели : Гледаме облекла, фонтани, такива работи. И е занимателно. Все отново сме дружно.
- Цвети : Не е като да си самичък и да си седиш у дома.
Обратно в двора на детската градина. На сянка под дървото към този момент са строени в кръг дузина жълти пластмасови столчета. „ Вижте Вальо по какъв начин се е погрижил! Какво хубаво местенце ви е измислил, “ споделя госпожа Снежана Стоева, до момента в който публиката от 4-5-годишни слушатели старателно се настанява.
Г-жа Стоева през цялото време приема тримата млади доброволци като свои действителни сътрудници и с наслада ги включва в класната стая на Първа група.
А в този момент затаяваме мирис и слушаме приказката за Ежко Бежко и Кума Лиса, която сякаш знаела 220 хитрости, само че когато пъдарят ги заварил в лозето…
В последна сметка Ежко на два пъти избавя ситуацията с единствените две хитринки, които владее, с цел да даде поле за разискване на въпроса: Помагат ли от време на време хитростите, изключително когато би трябвало да се измъкваме от неволя?
Четенето продължава с приказката „ Подаръкът на змията “, а по същото време в групата на госпожа Дида Тодорова пред децата се изправят Ели и Цвети с три рисунки-загадки. С госпожа Тодорова нашите герои си имат ясна спогодба – да идват тогава, когато имат свои хрумвания за занимания.
И ето, през днешния ден те носят собственоръчно нарисувани: дърво без корона, слънце без лъчи и паун без опашка. Задачата на дребосъците е да отгатнат какво липсва във всяка картина, след което идва най-веселото – да си намажат хубаво ръчичките с багра и да довършат рисунките с отпечатъци.
Цвети и Ели се разпределят по масите и хващат четките. Вальо идва по-късно, с цел да се включи сега с раздаването на мокри кърпички за сполучливо отпечаталите се.
Как ви хрумна да организирате занимания в детската градина?
- Вальо : Един път дойдохме да си забележим госпожите и си спомнихме по какъв начин идваха родители да ни четат приказки. И Цвети сподели „ Искате ли да питаме дали може и ние да прочетем приказки на децата? “.
- Цвети : Да създадем непринудено четене. Зимата идвахме всеки ден да питаме по кое време може, по кое време може, по кое време може…
- Ели : И с това всичко се разви по този метод.
Валентин Петров - Как научихте думата „ доброволец “?
- Ели : Във "Фейсбук " имаше деца, които ги награждаваха за това, че са доброволци, че са създали някакви неща. Аз прочетох такива публикации и разбрах оттова.
- Цвети : Да, разбрахме, че е хубаво да си доброволец някъде и нещо да правиш.
- Ели : Общи, огромни планове.
- Откъде ви идват хрумвания за заниманията?
- Вальо : Сядаме и мислим.
- Цвети : На който каквато концепция му хрумне.
- Ели : И си имаме едно особено тефтерче. Там си пишем мисли и всевъзможни неща, които можем да ги създадем в детската градина.
- Цвети : Някои хрумвания ги гледаме от един уебсайт, само че множеството пъти ние си ги измисляме.
- Ели : Аз да вземем за пример просто доста обичам да си играя с деца. Децата са дребни и им се играе. На огромните нищо не им се прави, ами единствено си ровят телефоните…
- Цвети : А тези деца се съгласяват. Ние измисляме хрумвания, които и на тях да са им занимателни, и на нас да са ни занимателни. И те доста добре ги възприемат. Дори питат по кое време отново ще дойдем и като им кажем, че не знаем, те почват да упорстват: „ Елате на следващия ден! Елате вдругиден! Елате по-късно! “
госпожа Александра Иванчева Г-жа Иванчева е участвала, без изобщо да се обажда, на сесията с боите, само че към този момент не може да сдържи професионалния си коментар.
„ Много добре им се получава, в действителност, тъй като игровите подходи са главните. А кой може да ги реализира по-истински от самите деца? Сега виждам – те са напреднали в умеенето да намират общ език в общуването с дребните, тъй че да ги подтикват да мислят и да демонстрират въображение…”
„ Работят в съдействие, всеки демонстрира по една картина – бързичко, какво е това, какво може да се добави? За малко се появява мистерия и нищо повече не се изяснява. Това е такава хубава техника, която незабавно предизвика визиите в съзнанието да се раздвижат,” продължава госпожа Иванчева.
„ Хубаво е също, че оставиха децата да си изберат активност по сърце. После, „ ученето посредством правене “ е доста значимо при нас – децата имат действено мислене. Те учат, като вършат нещо с ръцете си, с пръстите си. Кой се сети да го направи това с отпечатъците – не знам, само че беше отлично! “
Напред към водните бомби! Цвети, Вальо и Ели оказват помощ с слагането на шапки по всички глави и повеждат народа към задния двор.
Бърз спор кой от тримата ще раздава бомбите, кой ще държи обръча, през който те би трябвало да се хвърлят, и кой ще размахва знаменцето за старт.
Бурно пърпорене и всеобщо скандиране „ Вод-ни бом-би! Вод-ни бом-би! “ Готови? Момент, къс инструктаж: всеки, който е метнал бомба, отива на сянка на тревата, следи, приветства и вика „ Браво! “ при успешно попадение.
Всичко ясно? Старт!
Действието се развива стремително. Някои леко се окъпват, други не съумяват от първия път да засилят балона толкоз, че да се спука при приземяване, трети са безспорни първенци.
Най-важното обаче е, че: „ Всички спе-че-лих-ме! Всички спе-че-лих-ме! Почти всички, де. “
Момент на мъртвило, преди да изригнат идващите викания: „ Ще дърпаме въ-же! Ще дърпаме въ-же! Юхууу! У-ра! У-ра! “.
Резултатът е 1:0 за шесторката на девойките. Отборите спортсменски се поздравяват. Свирим край и се прибираме на хладно.
Цветомила Симеонова - Как направихте толкоз доста водни бомби?
- Цвети : У нас. В банята.
- Вальо : Този път бяхме купили от тези, които се пълнят по 30 едновременно, с приставка за чешмата, нали ги знаете? Балоните са закачени за едни тънки тръбички и имат ластиче. Пускаш водата и балоните като натежат, увисват и се завързват с ластичетата. Така става по-бързо. Само дето половината не искаха…
- Цвети : Миналия път ние ги правихме на ръка, един по един.
- Ели : Това ни лиши някъде към два часа.
- Цвети : Беше доста занимателно, тъй като всички се мокрим!
- Кое е най-ценно за децата от заниманията им с вас?
- Вальо : Това, че ги учим на най-различни неща. Защото като пораснат, ще им е по-лесно.
- Ели : Да учат цветове, цифри, букви…
- Цвети : Да учат животни, растения. Да пазят тишина и да слушат учителите си…
- Ели : …защото има и доста палави!
- Какви желаете да станете вие, като пораснете?
- Ели : Аз като бях дребна, по следите на мама – фризьорка. После електротехник като тати. После фешън дизайнер, продавачка, модел… Всичко ми е минавало през мозъка, но още не знам.
- Цвети : Аз знам. Още от дребна желая да стана фешън дизайнерка. Само в детската градина споделих, че ще работя като продавачка в някой магазин за играчки.
- Вальо : Аз – или художник, или преподавател. Не знам. Всичко е допустимо.
- С едно изречение – за какво някой въобще да става доброволец?
- Цвети : Прави положително, с цел да ти се отвърне с положително.
- Вальо : Това съм го запомнил от родителите ми.
- Ели : Ще ти се върне положително. Всички ще те харесват, ще те одобряват добре, ще имаш повече другари, ще си играеш с по-малки…
- Вальо : Е, това зависи от доброволческата активност все пак…
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ