Незапомнените герои на Втората световна война - Якутският снайперист
Фьодор Охлопков е един от героите на Отечествената война, който мъчно може да бъде пропуснат. Името му е легенда и се счита за един от най-хубавите снайперисти, съумели да избият над 1000 хитлеристи.
Фьодор Охлопков е свикан да се включи в редиците на Червената войска след войната и стартира работа в 375-а стрелкова дивизия, образувана най-вече от сибирци на територията на съветската свердловска област.
Дивизията идва на Калининския фронт през декември 1941-ва година, в разгара на контранастъплението на руската войска. Охлопков трябвало да дава отговор за ръчната картечница. Заедно с него по това време воювал и брат му Василий. Скоро двамата се трансформират в същинска легенда, успявайки постоянно да са на предната линия.
Но скоро Охлопков претърпява голяма покруса — брат му Василий е погубен. На 1 януари подразделението им пробива защитата на съперника и се придвижва напред цялостен километър. Братът е ранен смъртоносно и Фьодор прави персонален връх, когато убива персонално 27 души, желаейки да отмъсти за брат си.
През лятото на 1942-ра година той е назначен за пълководец на отряда на картечарите. Със своя отряд той взе участие в боевете под Великий Лук и Ржевск, където дивизията губи съвсем 80% от персоналния си състав. Самият Фьодор е тежко ранен — за четвърти път от началото на войната.
Славата му на най-хубав снайперист в съветската войска стига връх през декември 1942 година, тъй като той е несъмнено занаятчия на точната пукотевица. Можел да стреля с разнообразни оръжия, владеел даже стрелбата от миномет и 45-милиметрово оръдие. Умеел да обезврежда мини, правил обиколки за разузнаване и доставял допустимо най-точната информация от тила на врага.
По публични данни към юни 1944 година сержант Охлопков към този момент съумял да простреля 429 противников бойци и офицери . При това не били считани и враговете, изумени от автомат и картечница по време на многочислените офанзиви и отбранителни боеве.
На 23 юни Фьодор получава своето 12-то подред раняване — този път е уцелен в гърдите. Наложило се дълъг интервал на лекуване и от болничното заведение той излиза през есента на 1945-та година. Така завършва войната за един от най-хубавите снайперисти на Русия.
Охлопков взе участие в историческия Парад на успеха на Червения площад на 24 юни 1945 година. После се връща в родната Якутия. Земляците му недоумяват по какъв начин при такива заслуги не получава званието " Герой на Съветския съюз ". Той получава това отличие едвам след 20 години — на 6 май 1965 година.
Фьодор Охлопков умира на 28 май 1968 година, когато е на 60 години. Погребан е на гробището в родното си село.
Източник: БЛИЦ
Фьодор Охлопков е свикан да се включи в редиците на Червената войска след войната и стартира работа в 375-а стрелкова дивизия, образувана най-вече от сибирци на територията на съветската свердловска област.
Дивизията идва на Калининския фронт през декември 1941-ва година, в разгара на контранастъплението на руската войска. Охлопков трябвало да дава отговор за ръчната картечница. Заедно с него по това време воювал и брат му Василий. Скоро двамата се трансформират в същинска легенда, успявайки постоянно да са на предната линия.
Но скоро Охлопков претърпява голяма покруса — брат му Василий е погубен. На 1 януари подразделението им пробива защитата на съперника и се придвижва напред цялостен километър. Братът е ранен смъртоносно и Фьодор прави персонален връх, когато убива персонално 27 души, желаейки да отмъсти за брат си.
През лятото на 1942-ра година той е назначен за пълководец на отряда на картечарите. Със своя отряд той взе участие в боевете под Великий Лук и Ржевск, където дивизията губи съвсем 80% от персоналния си състав. Самият Фьодор е тежко ранен — за четвърти път от началото на войната.
Славата му на най-хубав снайперист в съветската войска стига връх през декември 1942 година, тъй като той е несъмнено занаятчия на точната пукотевица. Можел да стреля с разнообразни оръжия, владеел даже стрелбата от миномет и 45-милиметрово оръдие. Умеел да обезврежда мини, правил обиколки за разузнаване и доставял допустимо най-точната информация от тила на врага.
По публични данни към юни 1944 година сержант Охлопков към този момент съумял да простреля 429 противников бойци и офицери . При това не били считани и враговете, изумени от автомат и картечница по време на многочислените офанзиви и отбранителни боеве.
На 23 юни Фьодор получава своето 12-то подред раняване — този път е уцелен в гърдите. Наложило се дълъг интервал на лекуване и от болничното заведение той излиза през есента на 1945-та година. Така завършва войната за един от най-хубавите снайперисти на Русия.
Охлопков взе участие в историческия Парад на успеха на Червения площад на 24 юни 1945 година. После се връща в родната Якутия. Земляците му недоумяват по какъв начин при такива заслуги не получава званието " Герой на Съветския съюз ". Той получава това отличие едвам след 20 години — на 6 май 1965 година.
Фьодор Охлопков умира на 28 май 1968 година, когато е на 60 години. Погребан е на гробището в родното си село.
Източник: БЛИЦ
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ