Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва. Има още шест братя и сестри. Животът му нанася удар след удар, първо отнемайки родителите му. След това заболява от епилепсия, наказан е на гибел посредством разстрел поради революционна активност, само че е опрощение и изпратен в каторга.

По-късно, в границите на една година умират най-близкият му брат и първата му брачна половинка. Творчеството му е насочено към мъчителни събития и страдащи хора и поставя основите нацяло течение в литературата, наречено “полифоничен разказ ”. Оставя след себе си 15 романа и новели и 17 описа, които нямат аналог в международната литература.

Великият публицист умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, на 60 години. Днес означаваме 140 години от гибелта му с 10 от неговите впечатляващи мъдрости. Съзнаваме, че това е прекомерно малко, с цел да добиете визия за гениалността и величието му, по тази причина сме ви подготвили откъс изненада в края на публикацията. И ви приканваме наложително да прочетете най-малко една негова творба.

1. Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.

2. Да спрете да четете книги значи да престанете да мислите.

3. От жалките истини безчет по-скъпа е лъжата, що ни възвисява.

4. Ако един народ не има вяра, че истината е само в него, в случай че не има вяра, че само той е кадърен и предназначен да възкреси всички със своята истина – той на часа престава да е популярен народ и на часа се трансформира в етнографски материал, а не във популярен народ.

5. Който желае да направи положително, може да го стори даже и със завързани ръце.

6. Предприемането на нова стъпка, изричането на нова дума, от това се опасяват хората най-вече.

7. Тайната на човешкото битие е освен да се живее, а да има защо да се живее.

8. Само едно: учете се и четете! Четете съществени книги. Животът ще направи останалото. И още, би трябвало да вярвате. Без това, нищо няма да излезе.

9. Понякога се приказва за “зверската ” свирепост на индивида, само че това е ужасно незаслужено и обидно за зверовете. Животното в никакъв случай не може да бъде толкоз грубо като индивида. Толкова артистично и художествено грубо.

10. Искам с един човек най-малко да мога да приказвам за всичко, както със себе си.

Споделяме ви и част от заключителните редове на “Престъпление и наказване ”, които ни пристигнаха като гръм от ясно небе, поради обстановката, в която се намираме. Тези фрази ни оставиха безмълвни и са следващото доказателство за извънземните качества на великите хора на изкуството, за уменията им да виждат предишното, бъдещето, гълбините на човешката душа и вселените отвън нея:

“…целият свят е наказан да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна зараза, идваща от вътрешността на Азия към Европа. Всички са обречени на крах като се изключи някои прекомерно малобройни, избраници. Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с разум и воля… ”