Фьодор Лукянов: Европа престана да бъде център на света
Фьодор Лукянов, шеф по научната работа на Международния спорен клуб „ Валдай “
Автор: Глеб Иванов, Следвайте " Гласове " в
На 24 февруари се навършва една година от началото на специфичната военна интервенция в Украйна. Макар главно поле на багра да станаха украинските простори, бе нелеко и за родните дипломати, защото западните страни неведнъж усилиха натиска над Русия.
За смяната на съветската външна политика през тази една година, останали ли са някакви връзки със Запада и по какъв начин се движи построяването на новите връзки с незападните страни беседваме с Фьодор Лукянов, шеф по научната работа на Международния спорен клуб „ Валдай “.
- Фьодор Александрович, какво остана от връзките със Запада, откакто ние прекратихме присъединяване си в Договора за стратегическите нападателни оръжия (ДСНО)? Имаме ли защо да приказваме?
- По абсурден метод, остана доста от тези връзки. Защото борбата също е отношение. Освен това, по степен на активност и значимост за страните може би дори превъзхождат това, което беше преди. Те са извънредно отрицателни, това е правилно. Но са извънредно въвличащи и за двете страни.
От това, което сподели Путин в посланието си, значим е не самият ДСНО. Този контракт е малко раздута вест. Да, това е важен жест, само че значително той нищо няма да промени неотложно. А в дълготрайна вероятност тези контракти бяха по този начин или другояче към този момент в предишното.
Всичко останало, за което приказва президентът, е доста любопитно. Аз възприех неговите тези като апел за цялостно разцепление със Запада на всички равнища: сигурност, политика, стопанска система, просвета, етически въпроси. По всички тези позиции той прикани, че нямаме какво да вършим дружно. Това нямаше нападателен, нямаше напорист темперамент, в противен случай – имаше защитителен темперамент. „ Оставете ни на мира, и толкоз “. Основната част от речта беше отдадена на това, че Русия би трябвало да се развива независимо. Интересното е, че там не присъстваше никакъв различен свят най-малко не в тази част на речта. Тоест, ние се отделяме от Запада, а нататък разчитаме единствено на себе си.
Ако приказваме за външна политика, в този момент сме в временен интервал, когато обичайните връзки със света на Запада и света на Изтока, с които сме привикнали, завършиха. На Запад приключиха с раздор, на Изток – с осъзнаване на необходимостта да бъдат построени по напълно нов метод. И в този смисъл изтеклата година изцяло прекатурна йерархията на съветската външна политика.
- Как се развиват в този момент нашите връзки с незападните страни? Доколко е комплицирано да изградим връзки с тях?
- Нашият основен триумф пристигна не в следствие от дейностите ни, а в следствие от обективните трендове в международното развиване. Той се заключава в това, че Съединените щати не съумяха да въвлекат в анти-руска коалиция никого, който не беше обвързван със Съединени американски щати с разнообразни форми на обвързващи връзки. Европа, англосаксонския свят, Япония, Корея – разбираемо. Но до такава степен. Извън нейните лимити никой не се причисли към тази коалиция. Това никога не трябва да се пояснява като поддръжка за дейностите на Русия. Отношението към акцията в Украйна на всички места е доста друго, в това число и отрицателно. Но това акцентира нежеланието на целия останал свят да следва инструкциите на Съединени американски щати. И това е значителен признак за метода, по който се трансформира светът. И като цяло Съединени американски щати не могат да създадат нищо по този въпрос. Как ще бъде отсега нататък, зависи от това до каква степен сполучлива ще бъде нашата политика. Но предпоставките са такива.
Руската външна политика радикално се пренастройва към изцяло друга система от цели. Главното, съгласно мен, е да разберем, че имаме известна преднина във връзка с политическата доброжелателност, защото незападният свят вижда акцията в подтекста ѝ на противостояние със Запада. И мнозина се радват чисто по човешки, че се е намерила една страна, която да предизвика Америка. Защото на мнозина просто им омръзна от американската доминация в света.
Но имайки тази причина, въпросът е по-нататък с какво да я запълним. Защото целият незападен свят доста по-малко се управлява от канони, ценностна изразителност или предпочитание обезателно да наложи своите правила. Но всички те имат свои ползи, чиято реализация чакат от партньорството с Русия. И това би трябвало доста добре да се разбере – единствено с изразителност няма да стигнем надалеч. Ние би трябвало да вършим съответни оферти, с какво Русия може да им бъде забавна, потребна, нужна. На някои към този момент се вършат такива оферти, на други към този момент не. Тук би трябвало да бъде осъществена доста сериозна домашна работа по смяна на личните ни мозъци. Защото нашата традиция на западноцентрична дипломация и изобщо политика е доста надълбоко вкоренена. И незападният свят постоянно е бил на втори проект за нас. Ние би трябвало да променим това у себе си.
- Може ли да считаме връзките ни с Турция за модел за подражателство – напълно не съюзна за нас страна, с която все пак добре взаимодействаме?
- Трудно е връзките с Турция да се вземат за пример, тъй като това е доста характерен случай. Просто Турция е по този начин ситуирана, че щеш не щеш се постанова да се построяват връзки с нея. Това не може да се придвижи към никой различен. Но като скица, т.е. неявяване на политическо единодушие, даже вероятни несъгласия по редица въпроси (а аз не си припомням нито един въпрос, по който да сме били от една и съща страна на конфликта), само че от самото начало осъзнаване на значимостта на всеки от нас, както и изгодата, която може да се извлече от взаимоотношението – да, в този смисъл връзките сред Русия и Турция могат да послужат като добър образец.
- Винаги са били комплицирани връзките ни с някогашните руски републики. Как да изградим връзките си с тях, отчитайки украинския опит?
- Тук има разнообразни равнища. Едно от тях е западноцентризмът. Нужно е, несъмнено, да се разбере, че неговите корени не са от Перестройката, не са от 90-те години на 20 век, а са от началото на 18 век, когато Русия стартира да се съизмерва с Европа и се стреми да откри своето място. Сега би трябвало да се осовбодим от това, освен тъй като връзките ни с европейците са доста неприятни. Друго е по-важно – Европа престана да бъде център на света, какъвто беше в продължение на няколко десетилетия. Даже и да не беше украинският спор, щеше неизбежно да се наложи промяна на гледната точка от европейска към международна.
Друго измерение са думите на Емомали Рахмон за това, че нашите някогашни руски републики желаят от Москва почитание, само че не постоянно го получават. Русия, изхождайки от историята си, от време на време гледа на съседите по този начин, както империята гледа на покрайнините. Контекстът на думите на Рахмон на срещата в Казахстан по-скоро беше тъкмо подобен. Традицията на общата страна, която се е разпаднала и към този момент 30 години трудно се построява нова система на връзки – това е доста комплициран развой, в който имахме както провали, по този начин и триумфи. Най-големият неуспех, естествено, е Украйна. Виждаме до какво може да поведе неправилната политика в това отношение. Тук за Русия без подозрение има голямо поле за работа, и повода на първо място е, че без значение по какъв начин ще свърши украинската колизия, светът от ден на ден ще се трансформира в посока на районната фрагментация.
Съседните страни, които са най-тясно свързани с нас, с цел да утвърдят държавността си, са принудени да утвърждават своята дистанцираност от центъра, към който дълго са били причислени. Тук не става дума за русофобия, а за чисто структурна наложителност. В случая с Украйна това докара до този призрачен сън, тъй като е доста мъчно да бъде наречено по различен метод. На таджиките не им се постанова да потвърждават, че не са руснаци. Те го знаят. Украинците обаче започнаха да го потвърждават. В резултат имаме това, което имаме.
Отношенията със прилежащите страни, които от една страна се числят към нашата естествена сфера на ползи, а друга страна ще има опити от нашите съперници те да бъдат употребявани против нас – това е доста значим въпрос. И на нас ни следва да формулираме по нов метод тона на тези връзки. Тук вманиачаването е несвоевременно, само че и скритото надменност, което от време на време демонстрираме, сигурно няма да е потребно.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
26 Фев 20231925 Фев 2023593224 Фев 2023682824 Фев 2023681423 Фев 2023990621 Фев 20234700КоментариЦентър е, център.26 Фев 2023 16:41ч.
Цял свят за нея мечтае и по нея въздиша, дори и Щатите.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Вие гледайте Матушката26 Фев 2023 16:48ч.
Да не я разпарчетосат след края на войната и да се интегрирате в Азия, не се занимавате с Европа.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати хамалин26 Фев 2023 18:20ч.
през днешния ден е Уйййййкинд ве Матушка. усешташ ли нъкеде утивъ нъ бг селякъ дълъверътъ.не ги мисли мужиците,ше ги има до момента в който имъ свят. ние вечи сме се пресекли като престояло прясно млеееело. тоъ путин ве побъркъ ве.штяхте ду сте швейцарци ненъкви.изчезвъме баткъ. фееерштееен. искаш ли ощи дииискурс или нарътифче.къжи ве жълтопаветник. освободен селяк
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Спас Ч.26 Фев 2023 17:31ч.
Още Александър Невски е заричал на руснаците “Укрепвайте границите на запад, а другари търсете на изток ”, но кой да чуе? Сега русите видяха и усетиха тежко, че огромният им полководец е имал право. Е, и ние се натягаме на Запада, само че за тях сме доста повратливи и доверие не могат да ни имат и са прави де.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023122107 Фев 2023173726 Фев 2023381118 Фев 20231282
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Автор: Глеб Иванов, Следвайте " Гласове " в
На 24 февруари се навършва една година от началото на специфичната военна интервенция в Украйна. Макар главно поле на багра да станаха украинските простори, бе нелеко и за родните дипломати, защото западните страни неведнъж усилиха натиска над Русия.
За смяната на съветската външна политика през тази една година, останали ли са някакви връзки със Запада и по какъв начин се движи построяването на новите връзки с незападните страни беседваме с Фьодор Лукянов, шеф по научната работа на Международния спорен клуб „ Валдай “.
- Фьодор Александрович, какво остана от връзките със Запада, откакто ние прекратихме присъединяване си в Договора за стратегическите нападателни оръжия (ДСНО)? Имаме ли защо да приказваме?
- По абсурден метод, остана доста от тези връзки. Защото борбата също е отношение. Освен това, по степен на активност и значимост за страните може би дори превъзхождат това, което беше преди. Те са извънредно отрицателни, това е правилно. Но са извънредно въвличащи и за двете страни.
От това, което сподели Путин в посланието си, значим е не самият ДСНО. Този контракт е малко раздута вест. Да, това е важен жест, само че значително той нищо няма да промени неотложно. А в дълготрайна вероятност тези контракти бяха по този начин или другояче към този момент в предишното.
Всичко останало, за което приказва президентът, е доста любопитно. Аз възприех неговите тези като апел за цялостно разцепление със Запада на всички равнища: сигурност, политика, стопанска система, просвета, етически въпроси. По всички тези позиции той прикани, че нямаме какво да вършим дружно. Това нямаше нападателен, нямаше напорист темперамент, в противен случай – имаше защитителен темперамент. „ Оставете ни на мира, и толкоз “. Основната част от речта беше отдадена на това, че Русия би трябвало да се развива независимо. Интересното е, че там не присъстваше никакъв различен свят най-малко не в тази част на речта. Тоест, ние се отделяме от Запада, а нататък разчитаме единствено на себе си.
Ако приказваме за външна политика, в този момент сме в временен интервал, когато обичайните връзки със света на Запада и света на Изтока, с които сме привикнали, завършиха. На Запад приключиха с раздор, на Изток – с осъзнаване на необходимостта да бъдат построени по напълно нов метод. И в този смисъл изтеклата година изцяло прекатурна йерархията на съветската външна политика.
- Как се развиват в този момент нашите връзки с незападните страни? Доколко е комплицирано да изградим връзки с тях?
- Нашият основен триумф пристигна не в следствие от дейностите ни, а в следствие от обективните трендове в международното развиване. Той се заключава в това, че Съединените щати не съумяха да въвлекат в анти-руска коалиция никого, който не беше обвързван със Съединени американски щати с разнообразни форми на обвързващи връзки. Европа, англосаксонския свят, Япония, Корея – разбираемо. Но до такава степен. Извън нейните лимити никой не се причисли към тази коалиция. Това никога не трябва да се пояснява като поддръжка за дейностите на Русия. Отношението към акцията в Украйна на всички места е доста друго, в това число и отрицателно. Но това акцентира нежеланието на целия останал свят да следва инструкциите на Съединени американски щати. И това е значителен признак за метода, по който се трансформира светът. И като цяло Съединени американски щати не могат да създадат нищо по този въпрос. Как ще бъде отсега нататък, зависи от това до каква степен сполучлива ще бъде нашата политика. Но предпоставките са такива.
Руската външна политика радикално се пренастройва към изцяло друга система от цели. Главното, съгласно мен, е да разберем, че имаме известна преднина във връзка с политическата доброжелателност, защото незападният свят вижда акцията в подтекста ѝ на противостояние със Запада. И мнозина се радват чисто по човешки, че се е намерила една страна, която да предизвика Америка. Защото на мнозина просто им омръзна от американската доминация в света.
Но имайки тази причина, въпросът е по-нататък с какво да я запълним. Защото целият незападен свят доста по-малко се управлява от канони, ценностна изразителност или предпочитание обезателно да наложи своите правила. Но всички те имат свои ползи, чиято реализация чакат от партньорството с Русия. И това би трябвало доста добре да се разбере – единствено с изразителност няма да стигнем надалеч. Ние би трябвало да вършим съответни оферти, с какво Русия може да им бъде забавна, потребна, нужна. На някои към този момент се вършат такива оферти, на други към този момент не. Тук би трябвало да бъде осъществена доста сериозна домашна работа по смяна на личните ни мозъци. Защото нашата традиция на западноцентрична дипломация и изобщо политика е доста надълбоко вкоренена. И незападният свят постоянно е бил на втори проект за нас. Ние би трябвало да променим това у себе си.
- Може ли да считаме връзките ни с Турция за модел за подражателство – напълно не съюзна за нас страна, с която все пак добре взаимодействаме?
- Трудно е връзките с Турция да се вземат за пример, тъй като това е доста характерен случай. Просто Турция е по този начин ситуирана, че щеш не щеш се постанова да се построяват връзки с нея. Това не може да се придвижи към никой различен. Но като скица, т.е. неявяване на политическо единодушие, даже вероятни несъгласия по редица въпроси (а аз не си припомням нито един въпрос, по който да сме били от една и съща страна на конфликта), само че от самото начало осъзнаване на значимостта на всеки от нас, както и изгодата, която може да се извлече от взаимоотношението – да, в този смисъл връзките сред Русия и Турция могат да послужат като добър образец.
- Винаги са били комплицирани връзките ни с някогашните руски републики. Как да изградим връзките си с тях, отчитайки украинския опит?
- Тук има разнообразни равнища. Едно от тях е западноцентризмът. Нужно е, несъмнено, да се разбере, че неговите корени не са от Перестройката, не са от 90-те години на 20 век, а са от началото на 18 век, когато Русия стартира да се съизмерва с Европа и се стреми да откри своето място. Сега би трябвало да се осовбодим от това, освен тъй като връзките ни с европейците са доста неприятни. Друго е по-важно – Европа престана да бъде център на света, какъвто беше в продължение на няколко десетилетия. Даже и да не беше украинският спор, щеше неизбежно да се наложи промяна на гледната точка от европейска към международна.
Друго измерение са думите на Емомали Рахмон за това, че нашите някогашни руски републики желаят от Москва почитание, само че не постоянно го получават. Русия, изхождайки от историята си, от време на време гледа на съседите по този начин, както империята гледа на покрайнините. Контекстът на думите на Рахмон на срещата в Казахстан по-скоро беше тъкмо подобен. Традицията на общата страна, която се е разпаднала и към този момент 30 години трудно се построява нова система на връзки – това е доста комплициран развой, в който имахме както провали, по този начин и триумфи. Най-големият неуспех, естествено, е Украйна. Виждаме до какво може да поведе неправилната политика в това отношение. Тук за Русия без подозрение има голямо поле за работа, и повода на първо място е, че без значение по какъв начин ще свърши украинската колизия, светът от ден на ден ще се трансформира в посока на районната фрагментация.
Съседните страни, които са най-тясно свързани с нас, с цел да утвърдят държавността си, са принудени да утвърждават своята дистанцираност от центъра, към който дълго са били причислени. Тук не става дума за русофобия, а за чисто структурна наложителност. В случая с Украйна това докара до този призрачен сън, тъй като е доста мъчно да бъде наречено по различен метод. На таджиките не им се постанова да потвърждават, че не са руснаци. Те го знаят. Украинците обаче започнаха да го потвърждават. В резултат имаме това, което имаме.
Отношенията със прилежащите страни, които от една страна се числят към нашата естествена сфера на ползи, а друга страна ще има опити от нашите съперници те да бъдат употребявани против нас – това е доста значим въпрос. И на нас ни следва да формулираме по нов метод тона на тези връзки. Тук вманиачаването е несвоевременно, само че и скритото надменност, което от време на време демонстрираме, сигурно няма да е потребно.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
26 Фев 20231925 Фев 2023593224 Фев 2023682824 Фев 2023681423 Фев 2023990621 Фев 20234700КоментариЦентър е, център.26 Фев 2023 16:41ч.
Цял свят за нея мечтае и по нея въздиша, дори и Щатите.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Вие гледайте Матушката26 Фев 2023 16:48ч.
Да не я разпарчетосат след края на войната и да се интегрирате в Азия, не се занимавате с Европа.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати хамалин26 Фев 2023 18:20ч.
през днешния ден е Уйййййкинд ве Матушка. усешташ ли нъкеде утивъ нъ бг селякъ дълъверътъ.не ги мисли мужиците,ше ги има до момента в който имъ свят. ние вечи сме се пресекли като престояло прясно млеееело. тоъ путин ве побъркъ ве.штяхте ду сте швейцарци ненъкви.изчезвъме баткъ. фееерштееен. искаш ли ощи дииискурс или нарътифче.къжи ве жълтопаветник. освободен селяк
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Спас Ч.26 Фев 2023 17:31ч.
Още Александър Невски е заричал на руснаците “Укрепвайте границите на запад, а другари търсете на изток ”, но кой да чуе? Сега русите видяха и усетиха тежко, че огромният им полководец е имал право. Е, и ние се натягаме на Запада, само че за тях сме доста повратливи и доверие не могат да ни имат и са прави де.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023122107 Фев 2023173726 Фев 2023381118 Фев 20231282
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ