Днес е роден великият руски писател и мислител Фьодор Достоевски
Фьодор Достоевски: у нас се появи политическо единение, без аналог в света
Русия към този момент не може да се откаже от своето придвижване. Тъй като тогава тя би се отказала от самата себе си. И в случай че ние краткотрайно сме длъжни да отстъпваме от време на време пред събитията, да сдържаме нашите желания, то този въпрос като същина на самия живот на съветския народ, безусловно би трябвало да доближи в миналото своята основна цел.
Докато в Европа са откривали науката, «пасивните руснаци» са правили не по-малко изумителни действия. Те са основали царство и умишлено са основали неговото единение. Цели хиляда години русите са отблъсквали жестоките врагове, които без тях щяха да нахлуят в Европа. Руснаците са колонизирали далечните краища на своята безкрайна Родина. Руснаците са защитавали и укрепвали своите граници по този начин, както в този момент ние културните хора не сме в положение да го направим… Накрая, след хиляда години се появява нашето царство и политическо единение, нямащо до тогава сходно в света. Може би, Англия и Съединените Щати – единствените две страни през днешния ден, в които политическото единение е мощно и самобитно, би трябвало да ни правят отстъпка в това отношение.
В Европа, при други политически и географски условия се е развила науката. Но по тази причина, дружно с растежа и достиженията, съвсем навсякъде в Европа се е раздрусало нравственото и политическото положение. Излиза, че всекиму своето и не се знае, кой на кого би трябвало да завижда. Ние ще усвоим науката, само че не е известно, какво ще се случи с политическото единение в Европа.
А в това време, във Франция и в цяла Европа, към елементарния човек към момента се отнасят като към куче или шарлатанин. По закон, разбира се, не може да се каже, че той е куче или шарлатанин. Но с него може да се отнесеш тъкмо като с куче или с шарлатанин, а хитрият закон изисква да бъде спазена, освен това, съответна вежливост.
…Какво противоречие ? Как става по този начин, че те ни внушават тъкмо противоположното? Не, господа, ние виждаме нещо напълно друго и напълно друго от това, което говорите.
Откъс от книгата на Фьодор Достоевски «Дневник на писателя»
http://www.aif.ru/culture/classic/1213954
Русия към този момент не може да се откаже от своето придвижване. Тъй като тогава тя би се отказала от самата себе си. И в случай че ние краткотрайно сме длъжни да отстъпваме от време на време пред събитията, да сдържаме нашите желания, то този въпрос като същина на самия живот на съветския народ, безусловно би трябвало да доближи в миналото своята основна цел.
Докато в Европа са откривали науката, «пасивните руснаци» са правили не по-малко изумителни действия. Те са основали царство и умишлено са основали неговото единение. Цели хиляда години русите са отблъсквали жестоките врагове, които без тях щяха да нахлуят в Европа. Руснаците са колонизирали далечните краища на своята безкрайна Родина. Руснаците са защитавали и укрепвали своите граници по този начин, както в този момент ние културните хора не сме в положение да го направим… Накрая, след хиляда години се появява нашето царство и политическо единение, нямащо до тогава сходно в света. Може би, Англия и Съединените Щати – единствените две страни през днешния ден, в които политическото единение е мощно и самобитно, би трябвало да ни правят отстъпка в това отношение.
В Европа, при други политически и географски условия се е развила науката. Но по тази причина, дружно с растежа и достиженията, съвсем навсякъде в Европа се е раздрусало нравственото и политическото положение. Излиза, че всекиму своето и не се знае, кой на кого би трябвало да завижда. Ние ще усвоим науката, само че не е известно, какво ще се случи с политическото единение в Европа.
А в това време, във Франция и в цяла Европа, към елементарния човек към момента се отнасят като към куче или шарлатанин. По закон, разбира се, не може да се каже, че той е куче или шарлатанин. Но с него може да се отнесеш тъкмо като с куче или с шарлатанин, а хитрият закон изисква да бъде спазена, освен това, съответна вежливост.
…Какво противоречие ? Как става по този начин, че те ни внушават тъкмо противоположното? Не, господа, ние виждаме нещо напълно друго и напълно друго от това, което говорите.
Откъс от книгата на Фьодор Достоевски «Дневник на писателя»
http://www.aif.ru/culture/classic/1213954
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ