Евгени Найденов: Промяната ще дойде, когато школите се превърнат в реален актив за клубовете
Футболният управител, Евгени Найденов, даде извънредно изявление за уеб страницата. Той показа усещания по отношение на метода, по който пандемията се е отразила върху света на футбола като цяло, както и в частност върху работата на футболните сътрудници.
Найденов счита, че в България продължаваме да гледаме на футболните школи повече като тежест, в сравнение с като благоприятни условия за производство на класни футболисти, които да се продадат на Запад. Агентът не вижда същинско предпочитание от ръководителите в България това да се промени.
Найденов приключи, заявявайки, че би трябвало да бъде обещано време на националния селекционер, Ясен Петров, да работи за по-дълъг интервал и да се опита да построи стабилен колектив в мъжкия ни отбор.
Здравейте, господин Найденов! Турбулентни 12 месеца изминаха за човечеството като цяло. Как се отрази тази необикновена конюнктура на Вас?
Опитваме се да се абстрахираме от ситуацията, само че няма по какъв начин тя да не повлияе в персонален и професионален проект. Всички сътрудници сме наясно сега, че ситуацията удари и върху трансферния прозорец и скаутската активност, само че не би трябвало и да се крием зад тези компликации, а по-скоро да се стремим да сграбчваме опциите.
Виждате ли основна смяна в метода на работа на клубовете, за приспособяване и оцеляване?
Смятам, че има разлика от страна до страна. Във Франция, да вземем за пример, пандемията повлия отрицателно на локалния шампионат на равнище телевизионни права и изплащането на сумите от телевизионните контракти на клубовете. Има други страни, където не беше толкоз мощно въздействието.
Знаем, че Вие имате мощни връзки с френския пазар, откакто сте приключили и образованието си във Франция. По-засегнати ли са шампионати като Бундеслигата и Лига 1, в които тимовете разчитат в огромна степен на огромни изходящи прехвърляния, спрямо британското, където бюджетите на клубовете се оформят основно от спонсорски контракти и ТВ права?
Това, което казахте, е изцяло вярно. В реалност немалка част от тимовете във Франция се финансират основно чрез изходящи прехвърляния в посока Англия и в частност Висшата лига. Знае се какъв брой гении излизат от френските школи. Играчите от Франция се котират добре в Англия, заради физическите и техническите си характерности и по тази причина сходни прехвърляния са постоянно срещани.
Все отново, британските клубове към момента са постоянни, без значение, че пандемията удари и там във връзка с неналичието на почитатели и в други аспекти. Клубовете във Франция не престават да разчитат на този модел, като след продажба на състезател на Острова, то част от парите биват реинвестирани в школата.
Да погледнем и българската реалност. Има ли смяна в трансферната тактика на родните отбори?
В България знаем добре като колегия, че огромни суми няма. Шампионатът е по-скоро като трамплин за някой състезател, който да се покаже и да бъде трансфериран на открито. Първите 3-4 клуба от време на време дават трансферни суми, само че и там постоянно се вземат свободни сътрудници.
Имаше леко мъртвило във връзка с търсенето на играчи. Не съм сигурен обаче, че клубовете си взеха верните бележки, а точно в посока развиването на лични фрагменти, които да бъдат конвертируеми и на Запад. Този път не е елементарен и къс, само че при вярна тактика може да се извърви и да донесе резултати.
Имаше някои входящи прехвърляния на чужденци, както и вътрешни рокади сред клубовете, само че в международен мащаб имаше спад на транферите на равнище три индикатора: размер на вложенията, типологията на прехвърлянията и цена на играчите. Световната футболна обсерватория ясно сподели това с последните си изнесени данни за резултата на Ковид-19 върху трансферния пазар във футбола. България не прави изключение в това отношение.
Случи ли се по този начин, че българските клубове постановиха лични фрагменти повече от потребност, в сравнение с от увереност, че това би трябвало да е пътят и отсега нататък?
По мое мнение съществуват и двете картини в пейзажа. Понякога беше от нужда, от време на време обаче фрагментите бяха качествени. Младежкият народен тим на Александър Димитров изигра редица мощни мачове в миналия квалификационен цикъл и там несъмнено имаше много мощни играчи. В идната гарнитура също има доста забавни играчи, да вземем за пример един Доминик Янков, който сигурно има положително бъдеще пред себе си.
Кадри има, само че разковничето е в прехода от младежки към мъжки футбол, където не се оправяме. Това изключително важи за интервала сред 13 и 16-годишна възраст. До 13 години несъмнено сме доста конкурентноспособни. В идващите години обаче се къса нишката и нашите футболисти не прогресират с нужното качество и темпове. Когато пристигна време, надлежно, за мъжкия футбол, то част от играчите ни не са подготвени изцяло.
Колко мъчно е да се пласира млад български състезател в чужбина?
Трудността зависи от качеството на играча и сътрудника. В последно време, за жалост, не се котираме изключително в топ шампионатите на Стария континент. Ролята на нас, сътрудниците, е значима, с цел да проправяме път на играчите. Мисля, че като колегия би трябвало да се развиваме повече, тъй като сръбските сътрудници, да вземем за пример, имат много съществено преимущество пред нас. В България има много сътрудници, които работят добре, само че също е значимо и качеството на играчите.
В последните месеци посрещах скаути на клубове от Лига 1 и Лига 2, които за жалост останаха разочаровани от видяното, макар че имаше и изключения. Това няма по какъв начин да подкрепи и агенстката активност, само че е наше обвързване да сме непрекъснато нащрек и да следим футболистите и процесите. Често прехвърлянията са въпрос и на тайминг, където идва и нашата роля.
Представянията на младежкия народен тим дават ли мотиви за оптимизъм измежду българската футбола общност за бъдещето и на мъжкия народен тим?
Всички от гилдията на сътрудниците се надяваме на това. Често сме подложени на критика, че водим доста чужденци в България, само че ние отговаряме на търсенето. Всеки се пробва да материализира труда си. Хората си мислят, че прехвърлянията се получават от през днешния ден за на следващия ден и със единствено едно телефонно позвъняване, което доста рядко се случва.
Ние, сътрудниците, ще сме измежду най-доволните от това да има качествени, млади български играчи, които да продаваме в чужбина и те да са конкурентноспособни. Примерите с Антов, Стаси Иванов и Филип Кръстев несъмнено са светлина в тунела. И тримата сигурно имат качества, като тънкият миг оттук нататък ще е да съумеят да се наложат в чужбина. В последните години сме имали фрагменти, които излизат на открито, само че се връщат в България, защото не съумяват да се оправят с условията или не съумяват да се приспособяват към новата конюнктура.
Важно е тези играчи да се наложат в тимовете си, защото вършат реклама на себе си, само че и на родината си. Често съм чувал разсъждения на скаути, които гледат какъв % сръбски играчи съумяват в чужбина и го сравнят с този на български играчи. Това също оказва въздействие, по тази причина нека и тримата се наложат. От тях зависи доколко ще разпрострат качествата си.
Самият Вие организирахте в последната година семинар за образование на български треньори. На него преподавател беше и изтъкнат френски експерт – Робер Боавен. Наблюдава ли се повишение на квалификацията на родните треньори в школите?
Що се отнася до съответното събитие с господин Боавен, то желая да благодаря на всички треньори, които взеха присъединяване в образованието. Групата беше от към 40 треньори, което демонстрира, че родните експерти желаят да се учат и имат качества. Това важи освен за младите треньори, само че и за тези с по-голям опит и рутина. Тези хора имат предпочитание да учат нови неща и да ги ползват по-късно, несъмнено, пречупени през личната им призма.
Този вид събития в действителност зачестиха, което е хубаво. От всеки може да се научи по нещо, както се споделя – поминък се краде, тъй че е доста значимо да се осмисли наученото и да се приложи. Видях предпочитание у тези треньори да се развиват и това би трябвало да е водещо при всички. Няма по какъв начин да лежим на остарели лаври, тъй като прекомерно дълго го правихме след златното потомство и в оня миг изостанахме. Сега идва нова вълна от експерти и това би трябвало единствено да ни радва. Дано тези момчета продължат да работят и да сграбчват възможностите си, когато те дойдат.
Именно треньорите са извънредно значими за развиването на юношите, тъй като играят огромна роля в школовката на състезателите. Един треньор може или да те изстреля в стратосферата, или да те провали изцяло. Ролята на наставника е доста значима, тъй че е основно да имаме положителни експерти, които да работят с нашите юноши и мъже.
Въпреки някои усъвършенствания наподобява, че към момента изоставаме във връзка с производството на млади играчи в съпоставяне даже с страните към нас – Румъния, Сърбия, Унгария и така нататък Спортно-технически ли е единствено казусът?
Ще стартира оттова, че няма по какъв начин да се трансформират нещата у нас, до момента в който школите се усещат като тежест за клубовете, а не като актив и запас. Всички в чужбина употребяват школата по този метод, само че едно е да го знаем това и напълно друго е да го използван у нас. Причините са няколко и ще се опитам да ги обобщя.
Често изоставането не е дотолкоз в спортно-техническо естество до избрана възраст в съпоставяне със страните, за които споменахте. Там обаче се стремят да решат проблемите в зародиш, когато ги видят, до момента в който у нас не всяка подготовка се употребява по предопределение. В България тези неща постоянно остават недообяснени и неизчистени на равнище юноши. Ще ви дам един съответен образец - в случай че даден състезател не може да даде задоволително изчистен и изострен пас по земя, в огромна част от случаите това не се почиства и отстранява, а си затвяраме очите.
Не постоянно може да виним треньорите в детско-юношеските школи, защото те дават отговор от време на време за 30 деца и нямат опция да извърнат внимание на всяко самостоятелно. В чужбина към този момент се направи по този начин, че един треньор да дава отговор единствено за 7-8 играчи и да им обръща надалеч повече внимание, а това е извънредно значимо, защото липсва уличният футбол в международен мащаб поради новите технологии. За футбол на положително равнище към този момент се знае, че са нужни най-малко две извънредно мощни качества, на които състезателите да се облегнат, а за най-високото равнище тази численост нараства.
Друг съставен елемент, върху който ние не обръщаме изключително внимание, а всички други го вършат, е чисто менталният аспект. С това имам поради чисто психическата работа, с цел да се приготви един състезател, че го чакат тежки тествания, в случай че желае да заиграе на най-високото равнище. Много от младите си мислят, че е елементарно, откакто видят лъскавата кола на Кристиано Роналдо, само че зад този резултат има и хиляди часове упорита работа. В много от клубовете у нас не се натъртва на построяването на мощни характери. Лично съм ставал очевидец на сходни диалози в сръбски школи, в които се изяснява на момчетата, че даже и да не бъдат взети в Цървена Звезда и Партизан, то не е съдбовно и би трябвало да се изкачат по стълбичката, даже от трета дивизия.
Проблемът постоянно идва и от обкръжението, което повтаря на играчите, че те са съвършени и няма върху какво да работят, а когато не попаднат в съставите на грандовете, то те се разочароват, вместо да се окуражават. Ако това им бъде обяснено авансово, то може и по тази линия да вдигнем успеваемостта.
Психологическата страна ли пречи на редица наши играчи, с цел да не съумеят да се утвърдят в чужбина?
И тя, тъй като когато даден състезател излезе на открито няма по какъв начин да чака, че ще му е елементарно. Той би трябвало непрекъснато да работи, с цел да се наложи и да се покаже. Дадена част от играчите не са подготвени да си излязат от зоната на комфорт. Когато желаеме да реализираме нещо значимо, в която и да е сфера на живота, то е наложително излизането от зоната на комфорт. Понякога се получава по този начин, че състезателите не са подготвени да се борят, когато излязат в чужбина. Трябва с диалози да увеличим % на играчи, които се постановат и вършат добра реклама на родния футбол.
Редица страни берат плодовете от потреблението на деца на емигранти, които да съставляват техните страни. Може ли това да е решение на нашия проблем, сходно на страни като Косово?
Тепърва България ще се възползва от този запас, само че не считам, че би трябвало напълно да разчитаме единствено на него. Всички сходни момчета са добре пристигнали, само че би трябвало да вдигнем оптимално подготовката на играчите, които са у нас. По този метод сърцевината на националния тим ще идва от нас. Базата би трябвало да остане тук, само че качеството би трябвало да бъде вдигнато.
Усеща ли се въобще нуждата от смяна по-високите етажи на нашия футбол?
Мисля, че до момента в който господства войната на егото и междуличностната битка, вместо да се работи върху построяването на действителна тактика, то няма да сме на прав път. Според мен, би трябвало даден човек да има ясна визия, с цел да приложи одобрени практики. Не приказваме за буквално прекопирване. Това е невероятно, тъй като всичко би трябвало да се пречупва през призмата на състезателите в съответната страна.
Трябва да се построи ясна визия на работа. Ние имаме доста гении, които не развиваме задоволително във възрастите, които загатнах. Точно там би трябвало да се концентрираме, с цел да реализираме и по-добри резултати.
Квалификационният цикъл за Мондиал 2022 към този момент стартира, въпреки и по не изключително добър метод за България. Трябва ли да бъде оставен Ясен Петров да работи по-дълго време, тъй като чудеса явно не се вършат за 3 дни?
Присъединявам се към мнението Ви. На първо място, желая да пожелая шанс и триумф на Ясен Петров. За мен той е добър треньор, който е посочил и страхотни неща в чужбина, в частност в Китай. Там той беше оценен уместно от локалните и съумя да се задържи и потвърди. Това не е по никакъв начин елементарно, защото би трябвало да си най-малко едно равнище над останалите.
Той би трябвало да бъде оставен да работи, защото не може да сменяме тези експерти през няколко месеца и да чакаме чудеса. Изправяме се против построени тимове, които единствено прибавят нови, гладни играчи, само че изцяло имат образ и жанр. Нещо, което ние още търсим. Трябва да постановяваме малко по малко младите, без да ги оставяме да прегарят. Има млади състезатели, които имат качества, с цел да са в националния тим, само че всичко би трябвало да бъде уравновесено. Важно е да имаме човек във всяка една линия, към който да градим играта си.
С рецензия и храчене обаче няма да се случи това. Г-н Петров би трябвало да бъде оставен да работи и да бъдат наложени играчи, които имат осезателен капацитет и опциите да го разпрострат оптимално, включително и в чужбина.
Господин Найденов, за край – какво пожелавате на себе си и на българския футбол до края на календарната година?
Пожелавам си в персонален проект да съм здрав, аз и моите родственици и близки. Пожелавам това на безусловно всички, защото още веднъж се убедихме, че здравето е преди всичко. С здраво здраве човек може да преследва задачите си и то е в основата на всичко.
В професионален проект, поисквам аз и сътрудниците ми да сме сполучливи и обединени, да няма подмолни игри, които опонират на професионалната нравственос. България е дребна страна и би трябвало да се радваме, когато има хора, които реализират триумфи и да се мотивираме и самите ние да вършим същото.
Надявам се българския футбол да се сплоти и най-много да поемем по посоката, която считаме, че е вярна. Нека всеки си прави работата съзнателно. Дано има треньори, които работят качествено и с готовност, а играчите да знаят, че до най-високото равнище се стига единствено с упорита и целенасочена работа.
Найденов счита, че в България продължаваме да гледаме на футболните школи повече като тежест, в сравнение с като благоприятни условия за производство на класни футболисти, които да се продадат на Запад. Агентът не вижда същинско предпочитание от ръководителите в България това да се промени.
Найденов приключи, заявявайки, че би трябвало да бъде обещано време на националния селекционер, Ясен Петров, да работи за по-дълъг интервал и да се опита да построи стабилен колектив в мъжкия ни отбор.
Здравейте, господин Найденов! Турбулентни 12 месеца изминаха за човечеството като цяло. Как се отрази тази необикновена конюнктура на Вас?
Опитваме се да се абстрахираме от ситуацията, само че няма по какъв начин тя да не повлияе в персонален и професионален проект. Всички сътрудници сме наясно сега, че ситуацията удари и върху трансферния прозорец и скаутската активност, само че не би трябвало и да се крием зад тези компликации, а по-скоро да се стремим да сграбчваме опциите.
Виждате ли основна смяна в метода на работа на клубовете, за приспособяване и оцеляване?
Смятам, че има разлика от страна до страна. Във Франция, да вземем за пример, пандемията повлия отрицателно на локалния шампионат на равнище телевизионни права и изплащането на сумите от телевизионните контракти на клубовете. Има други страни, където не беше толкоз мощно въздействието.
Знаем, че Вие имате мощни връзки с френския пазар, откакто сте приключили и образованието си във Франция. По-засегнати ли са шампионати като Бундеслигата и Лига 1, в които тимовете разчитат в огромна степен на огромни изходящи прехвърляния, спрямо британското, където бюджетите на клубовете се оформят основно от спонсорски контракти и ТВ права?
Това, което казахте, е изцяло вярно. В реалност немалка част от тимовете във Франция се финансират основно чрез изходящи прехвърляния в посока Англия и в частност Висшата лига. Знае се какъв брой гении излизат от френските школи. Играчите от Франция се котират добре в Англия, заради физическите и техническите си характерности и по тази причина сходни прехвърляния са постоянно срещани.
Все отново, британските клубове към момента са постоянни, без значение, че пандемията удари и там във връзка с неналичието на почитатели и в други аспекти. Клубовете във Франция не престават да разчитат на този модел, като след продажба на състезател на Острова, то част от парите биват реинвестирани в школата.
Да погледнем и българската реалност. Има ли смяна в трансферната тактика на родните отбори?
В България знаем добре като колегия, че огромни суми няма. Шампионатът е по-скоро като трамплин за някой състезател, който да се покаже и да бъде трансфериран на открито. Първите 3-4 клуба от време на време дават трансферни суми, само че и там постоянно се вземат свободни сътрудници.
Имаше леко мъртвило във връзка с търсенето на играчи. Не съм сигурен обаче, че клубовете си взеха верните бележки, а точно в посока развиването на лични фрагменти, които да бъдат конвертируеми и на Запад. Този път не е елементарен и къс, само че при вярна тактика може да се извърви и да донесе резултати.
Имаше някои входящи прехвърляния на чужденци, както и вътрешни рокади сред клубовете, само че в международен мащаб имаше спад на транферите на равнище три индикатора: размер на вложенията, типологията на прехвърлянията и цена на играчите. Световната футболна обсерватория ясно сподели това с последните си изнесени данни за резултата на Ковид-19 върху трансферния пазар във футбола. България не прави изключение в това отношение.
Случи ли се по този начин, че българските клубове постановиха лични фрагменти повече от потребност, в сравнение с от увереност, че това би трябвало да е пътят и отсега нататък?
По мое мнение съществуват и двете картини в пейзажа. Понякога беше от нужда, от време на време обаче фрагментите бяха качествени. Младежкият народен тим на Александър Димитров изигра редица мощни мачове в миналия квалификационен цикъл и там несъмнено имаше много мощни играчи. В идната гарнитура също има доста забавни играчи, да вземем за пример един Доминик Янков, който сигурно има положително бъдеще пред себе си.
Кадри има, само че разковничето е в прехода от младежки към мъжки футбол, където не се оправяме. Това изключително важи за интервала сред 13 и 16-годишна възраст. До 13 години несъмнено сме доста конкурентноспособни. В идващите години обаче се къса нишката и нашите футболисти не прогресират с нужното качество и темпове. Когато пристигна време, надлежно, за мъжкия футбол, то част от играчите ни не са подготвени изцяло.
Колко мъчно е да се пласира млад български състезател в чужбина?
Трудността зависи от качеството на играча и сътрудника. В последно време, за жалост, не се котираме изключително в топ шампионатите на Стария континент. Ролята на нас, сътрудниците, е значима, с цел да проправяме път на играчите. Мисля, че като колегия би трябвало да се развиваме повече, тъй като сръбските сътрудници, да вземем за пример, имат много съществено преимущество пред нас. В България има много сътрудници, които работят добре, само че също е значимо и качеството на играчите.
В последните месеци посрещах скаути на клубове от Лига 1 и Лига 2, които за жалост останаха разочаровани от видяното, макар че имаше и изключения. Това няма по какъв начин да подкрепи и агенстката активност, само че е наше обвързване да сме непрекъснато нащрек и да следим футболистите и процесите. Често прехвърлянията са въпрос и на тайминг, където идва и нашата роля.
Представянията на младежкия народен тим дават ли мотиви за оптимизъм измежду българската футбола общност за бъдещето и на мъжкия народен тим?
Всички от гилдията на сътрудниците се надяваме на това. Често сме подложени на критика, че водим доста чужденци в България, само че ние отговаряме на търсенето. Всеки се пробва да материализира труда си. Хората си мислят, че прехвърлянията се получават от през днешния ден за на следващия ден и със единствено едно телефонно позвъняване, което доста рядко се случва.
Ние, сътрудниците, ще сме измежду най-доволните от това да има качествени, млади български играчи, които да продаваме в чужбина и те да са конкурентноспособни. Примерите с Антов, Стаси Иванов и Филип Кръстев несъмнено са светлина в тунела. И тримата сигурно имат качества, като тънкият миг оттук нататък ще е да съумеят да се наложат в чужбина. В последните години сме имали фрагменти, които излизат на открито, само че се връщат в България, защото не съумяват да се оправят с условията или не съумяват да се приспособяват към новата конюнктура.
Важно е тези играчи да се наложат в тимовете си, защото вършат реклама на себе си, само че и на родината си. Често съм чувал разсъждения на скаути, които гледат какъв % сръбски играчи съумяват в чужбина и го сравнят с този на български играчи. Това също оказва въздействие, по тази причина нека и тримата се наложат. От тях зависи доколко ще разпрострат качествата си.
Самият Вие организирахте в последната година семинар за образование на български треньори. На него преподавател беше и изтъкнат френски експерт – Робер Боавен. Наблюдава ли се повишение на квалификацията на родните треньори в школите?
Що се отнася до съответното събитие с господин Боавен, то желая да благодаря на всички треньори, които взеха присъединяване в образованието. Групата беше от към 40 треньори, което демонстрира, че родните експерти желаят да се учат и имат качества. Това важи освен за младите треньори, само че и за тези с по-голям опит и рутина. Тези хора имат предпочитание да учат нови неща и да ги ползват по-късно, несъмнено, пречупени през личната им призма.
Този вид събития в действителност зачестиха, което е хубаво. От всеки може да се научи по нещо, както се споделя – поминък се краде, тъй че е доста значимо да се осмисли наученото и да се приложи. Видях предпочитание у тези треньори да се развиват и това би трябвало да е водещо при всички. Няма по какъв начин да лежим на остарели лаври, тъй като прекомерно дълго го правихме след златното потомство и в оня миг изостанахме. Сега идва нова вълна от експерти и това би трябвало единствено да ни радва. Дано тези момчета продължат да работят и да сграбчват възможностите си, когато те дойдат.
Именно треньорите са извънредно значими за развиването на юношите, тъй като играят огромна роля в школовката на състезателите. Един треньор може или да те изстреля в стратосферата, или да те провали изцяло. Ролята на наставника е доста значима, тъй че е основно да имаме положителни експерти, които да работят с нашите юноши и мъже.
Въпреки някои усъвършенствания наподобява, че към момента изоставаме във връзка с производството на млади играчи в съпоставяне даже с страните към нас – Румъния, Сърбия, Унгария и така нататък Спортно-технически ли е единствено казусът?
Ще стартира оттова, че няма по какъв начин да се трансформират нещата у нас, до момента в който школите се усещат като тежест за клубовете, а не като актив и запас. Всички в чужбина употребяват школата по този метод, само че едно е да го знаем това и напълно друго е да го използван у нас. Причините са няколко и ще се опитам да ги обобщя.
Често изоставането не е дотолкоз в спортно-техническо естество до избрана възраст в съпоставяне със страните, за които споменахте. Там обаче се стремят да решат проблемите в зародиш, когато ги видят, до момента в който у нас не всяка подготовка се употребява по предопределение. В България тези неща постоянно остават недообяснени и неизчистени на равнище юноши. Ще ви дам един съответен образец - в случай че даден състезател не може да даде задоволително изчистен и изострен пас по земя, в огромна част от случаите това не се почиства и отстранява, а си затвяраме очите.
Не постоянно може да виним треньорите в детско-юношеските школи, защото те дават отговор от време на време за 30 деца и нямат опция да извърнат внимание на всяко самостоятелно. В чужбина към този момент се направи по този начин, че един треньор да дава отговор единствено за 7-8 играчи и да им обръща надалеч повече внимание, а това е извънредно значимо, защото липсва уличният футбол в международен мащаб поради новите технологии. За футбол на положително равнище към този момент се знае, че са нужни най-малко две извънредно мощни качества, на които състезателите да се облегнат, а за най-високото равнище тази численост нараства.
Друг съставен елемент, върху който ние не обръщаме изключително внимание, а всички други го вършат, е чисто менталният аспект. С това имам поради чисто психическата работа, с цел да се приготви един състезател, че го чакат тежки тествания, в случай че желае да заиграе на най-високото равнище. Много от младите си мислят, че е елементарно, откакто видят лъскавата кола на Кристиано Роналдо, само че зад този резултат има и хиляди часове упорита работа. В много от клубовете у нас не се натъртва на построяването на мощни характери. Лично съм ставал очевидец на сходни диалози в сръбски школи, в които се изяснява на момчетата, че даже и да не бъдат взети в Цървена Звезда и Партизан, то не е съдбовно и би трябвало да се изкачат по стълбичката, даже от трета дивизия.
Проблемът постоянно идва и от обкръжението, което повтаря на играчите, че те са съвършени и няма върху какво да работят, а когато не попаднат в съставите на грандовете, то те се разочароват, вместо да се окуражават. Ако това им бъде обяснено авансово, то може и по тази линия да вдигнем успеваемостта.
Психологическата страна ли пречи на редица наши играчи, с цел да не съумеят да се утвърдят в чужбина?
И тя, тъй като когато даден състезател излезе на открито няма по какъв начин да чака, че ще му е елементарно. Той би трябвало непрекъснато да работи, с цел да се наложи и да се покаже. Дадена част от играчите не са подготвени да си излязат от зоната на комфорт. Когато желаеме да реализираме нещо значимо, в която и да е сфера на живота, то е наложително излизането от зоната на комфорт. Понякога се получава по този начин, че състезателите не са подготвени да се борят, когато излязат в чужбина. Трябва с диалози да увеличим % на играчи, които се постановат и вършат добра реклама на родния футбол.
Редица страни берат плодовете от потреблението на деца на емигранти, които да съставляват техните страни. Може ли това да е решение на нашия проблем, сходно на страни като Косово?
Тепърва България ще се възползва от този запас, само че не считам, че би трябвало напълно да разчитаме единствено на него. Всички сходни момчета са добре пристигнали, само че би трябвало да вдигнем оптимално подготовката на играчите, които са у нас. По този метод сърцевината на националния тим ще идва от нас. Базата би трябвало да остане тук, само че качеството би трябвало да бъде вдигнато.
Усеща ли се въобще нуждата от смяна по-високите етажи на нашия футбол?
Мисля, че до момента в който господства войната на егото и междуличностната битка, вместо да се работи върху построяването на действителна тактика, то няма да сме на прав път. Според мен, би трябвало даден човек да има ясна визия, с цел да приложи одобрени практики. Не приказваме за буквално прекопирване. Това е невероятно, тъй като всичко би трябвало да се пречупва през призмата на състезателите в съответната страна.
Трябва да се построи ясна визия на работа. Ние имаме доста гении, които не развиваме задоволително във възрастите, които загатнах. Точно там би трябвало да се концентрираме, с цел да реализираме и по-добри резултати.
Квалификационният цикъл за Мондиал 2022 към този момент стартира, въпреки и по не изключително добър метод за България. Трябва ли да бъде оставен Ясен Петров да работи по-дълго време, тъй като чудеса явно не се вършат за 3 дни?
Присъединявам се към мнението Ви. На първо място, желая да пожелая шанс и триумф на Ясен Петров. За мен той е добър треньор, който е посочил и страхотни неща в чужбина, в частност в Китай. Там той беше оценен уместно от локалните и съумя да се задържи и потвърди. Това не е по никакъв начин елементарно, защото би трябвало да си най-малко едно равнище над останалите.
Той би трябвало да бъде оставен да работи, защото не може да сменяме тези експерти през няколко месеца и да чакаме чудеса. Изправяме се против построени тимове, които единствено прибавят нови, гладни играчи, само че изцяло имат образ и жанр. Нещо, което ние още търсим. Трябва да постановяваме малко по малко младите, без да ги оставяме да прегарят. Има млади състезатели, които имат качества, с цел да са в националния тим, само че всичко би трябвало да бъде уравновесено. Важно е да имаме човек във всяка една линия, към който да градим играта си.
С рецензия и храчене обаче няма да се случи това. Г-н Петров би трябвало да бъде оставен да работи и да бъдат наложени играчи, които имат осезателен капацитет и опциите да го разпрострат оптимално, включително и в чужбина.
Господин Найденов, за край – какво пожелавате на себе си и на българския футбол до края на календарната година?
Пожелавам си в персонален проект да съм здрав, аз и моите родственици и близки. Пожелавам това на безусловно всички, защото още веднъж се убедихме, че здравето е преди всичко. С здраво здраве човек може да преследва задачите си и то е в основата на всичко.
В професионален проект, поисквам аз и сътрудниците ми да сме сполучливи и обединени, да няма подмолни игри, които опонират на професионалната нравственос. България е дребна страна и би трябвало да се радваме, когато има хора, които реализират триумфи и да се мотивираме и самите ние да вършим същото.
Надявам се българския футбол да се сплоти и най-много да поемем по посоката, която считаме, че е вярна. Нека всеки си прави работата съзнателно. Дано има треньори, които работят качествено и с готовност, а играчите да знаят, че до най-високото равнище се стига единствено с упорита и целенасочена работа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ