Футболният идол Яри Литманен даде ексклузивно интервю за предаването „Код

Футболният кумир Яри Литманен даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е играл в три от най-емблематичните тимове в света – Аякс, Барселона и Ливърпул. Беше част от последния звезден отбор на холандския гранд от 90-те години, спечелил Шампионската лига. Във визитката му има общо 17 оценки за най-хубав футболист на Финландия и състезател №1 на страната. Той е голмайстор №1 в историята на Аякс в евротурнирите, както и топ изпълнител в един от сезоните на Шампионска лига. Държи и значително други върховете за своята татковина, измежду които за най-вече мачове и попадения. За 20 години има 137 срещи и 32 гола. Литманен бе определен под номер 42 измежду най-великите финландски персони в историята на страната.

- Мистър Литманен, за последно гостувахте в България за благотворителния мач сред фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Колко постоянно сте идвал в нашата страна?

- Със сигурност това събитие не ми беше дебютно. Гостувал съм с националния тим на Финландия. Първия път беше в квалификациите за международното състезание в Щатите през 1994 година.

- И сте срещнал най-големия тим на България за всички времена. Какво мислите за него?

- Велики играчи имахте. Помня, че в квалификациите два пъти ни бихте и след това стигнахте до полуфинала на мондиала. Оказа се, че Финландия се е паднала в най-тежката група. Защото и Швеция като България стигна до полуфинала. И да прибавя още по въпроса - преди старта на квалификациите любимец №1 беше Франция, която изобщо не се класира. Загубиха последните два дуела. Няма по какъв начин да не помните, нали?

- Кои български футболисти най-вече цените? Какви други мемоари имате от футбола ни?

- Разбира се, преди всичко е Христо Стоичков. Много ми харесваха Пенев, Балъков, Лечков. Имахте съществени играчи, които правеха разликата в огромни клубове. Срещу доста от тях съм се срещал и в европейските шампионати, освен с националния отбор. Сигурно през днешния ден българите очаквате, че отново ще имате толкоз мощен тим. В последните 15 години най-значимият ви футболист е Димитър Бербатов. Той остави сериозна диря.

- В скандинавските страни почитателите гледат доста ски, хокей, рали, Формула 1. Защо не избрахте да сте водач да вземем за пример?

- Никога моето семейство не е имало пари, с цел да мога да се целя във Формула 1. Това е едно. По мое време този спорт започваше да става известен. Нашият първи международен първенец е Кеке Розберг от 1982 година. Той е бащата на Нико Розберг. След този взрив Формула 1 стана доста атрактивна за финландците с Джей Джей Лехто и Мика Хакинен. Но когато аз започвах да спортувам, не беше известна изобщо. Моят татко играеше футбол, майка ми – също. С приятелите непрестанно ритахме топката през лятото. Когато дойдеше зимата, играех и хокей. Това е напълно обикновено за дребните момчета. До 14-годишна възраст практикувах и двата спорта, само че тогава се концентрирах върху футбола. Стъпка по стъпка вървях напред. Изиграх първия си мач на 15 години. След шест сезона във финландската лига към този момент се усещах подготвен за ново предизвикателство. И Аякс(Амстердам) ме взе, когато бях на 21.

- Как се отнасяте към признанието да сте избиран 11 пъти подред за най-хубавия футболист на Финландия?

- Никога не ми е било самоцел. Стремях се да бъда добър футболист. Исках да съм експерт. В началото на 80-те години футболът във Финландия не бе на високо равнище. Но бях тотално фокусиран още от учебно заведение, след това влязох в казармата. Там ме сложиха в спортна рота и още веднъж играх футбол. Това спиране с казармата е една от аргументите Финландия да не е имала доста мощни играчи по това време. Но аз имах шанса освен да не спирам да играя, само че и да отида в Аякс и да реализира съществени триумфи в Холандия. Затова не приписвам чак такова огромно значение, че са ме избирали толкоз пъти за най-хубав във Финландия.

- Знаете ли, че Уейн Руни ви дефинира като своя кумир във футбола? Какво значи това за вас?

- Благодарен съм. Надявам се да съм оказал помощ преди всичко футболът да се изкачи на по-високо равнище в родината ми. Искам да съм образец за хората. Такава ми е работата и през днешния ден във финландската федерация. Помагам с най-различни неща.

- Върхът във вашата кариера е спечелването на Шампионската лига с Аякс. Как Луис ван Гаал сътвори мощен тим от толкоз млади футболисти? Вие бяхте голмайсторът в този отбор.

- В началото не бях голмайстор. Играех по-назад, проведох тима, раздавах пасове. Повече бях плеймейкър. Системата в Аякс е по-различна. В един миг започнах да играя като атакуващ халф, а в различен миг ми не разрешиха да се връщам в халфовата линия, а да оставам единствено в нахлуване. Така помагах на централния нападател и крилата. Изведнъж започнах самичък да въвеждам доста голове. Определено бях полузащитник с офанзивни функционалности, на който нещата започнаха да се получават доста добре още след първата серия голове. Атаката на Аякс по това време беше в действителност впечатляваща. Можехме да вършим неща, за които другите не можеха и да помислят.

- Кажете за финала против Милан през 1995 година.

- Това беше третият ни конфликт с Милан за сезона. Преди това ги победихме два пъти. На финала бе доста по-трудно. Предната година точно Милан бе първенецът. Този тим имаше голям опит от финали, които бе и печелил, и губил. За благополучие ние успяхме да вкараме този противен гол на Патрик Клуйверт и да спечелим.

- В идващия сезон още веднъж стигнахте край, само че загубихте от Ювентус. Защо не успяхте да повторите триумфа?

- Много неприятни неща ни се случиха с травми преди този край. Завършихме 1:1 след 120 минути, само че отстъпихме на дузпи. За страдание Марк Овермарс претърпя тежка интервенция на коляното, поради която трябваше да почива шест месеца. Нямаше го и осъденият Михаел Райцигер. След контузии и дълго неявяване се върнаха братята Франк и Роналд де Бур. Започнаха да упражняват ден преди финала. Същото се отнася и за Клуйверт, който също беше контузен. Не се знаеше до самия мач дали ще могат да играят. Горе-долу половината ни тим не бе на линия, а другата – невъзстановена. А когато срещнеш тим като Ювентус, ти би трябвало всички да са на 100 % подготвени.

- Луис ван Гаал е доста известен във футбола. Какъв човек е той?

- Най-добрият треньор, който аз съм имал. Много мощен. Всичко при него беше изцяло изяснено. За млад футболист, какъвто бях аз, когато отидох при него, беше доста значимо да има подобен преподавател. Обясняваше доста прилежно какво желае, а ние трябваше да го слушаме. Когато стартира да гради тима, ние не бяхме най-силните футболисти. Той ни направи да бъдем в действителност огромни. Това беше концепцията му, когато ни събира. Когато си млад, мислиш, че можеш всичко. И ти би трябвало човек, който да те смъкна на земята. Ван Гаал беше подобен. Той осигуряваше салдото в съзнанието ни. Затова и неговият Аякс бе толкоз сполучлив.

- Вие го последвахте в Барселона. Изпълнена фантазия ли е да играеш в този клуб? Защо обаче не успяхте да сте сполучлив и там?

- Барселона е популярен клуб. За един чужденец там може да е велико или кошмарно. Имахме доста мощен отбор. Стигнахме полуфинал в Шампионската лига, второ място в шампионата, полуфинал за кралската купа. При нас играеше носителят на „ Златната топка “ за 1999 година Ривалдо, както и за 2000 година – Луиш Фиго. Но най-после все нещо не ни доближаваше. След този мой първи сезон президентът Хосеп Луис Нунес реши да напусне след 21 години на поста. Напусна и Ван Гаал откакто беше станал за три години два пъти първенец. Така пристигна нов президент, нов треньор с нови хрумвания и чужденците трябваше да си тръгнем. Това се отнасяше и за мен.

- Вашият обичан клуб е Ливърпул и вие подписахте с него. Какво е да играеш в един от най-популярните тимове в света, в това число в България?

- Роден съм при започване на 70-те години във Финландия, когато не можеше да се гледа доста интернационален футбол. С изключение на британската лига. Ливърпул бе доста сполучлив през 70-те и 80-те години. Гледах всеки мач по малкия екран. Имаха популярен тим и им станах почитател. Специално бе за мен да стана част от Ливърпул.

- Как се слуша фамозната ария „ You'll never walk alone”?

- Уникално е. Особено когато е на стадион „ Анфийлд “.

- Защо не ви потръгна в Бундеслигата, където играхте за Ханза?

- След Ливърпул се завърнах в Аякс. Но имах проблеми с ахилеса, наложи се отново да напусна. Поиграх шест месеца във финландската лига. Тогава хора от Ханза ме попитаха дали би ми било забавно да играя при тях. Ставаше въпрос единствено за четири месеца. Когато отидох, Ханза беше финален в класирането и в последна сметка отпадна. Но спечелихме 6-7 мача и в случай че се гледаше единствено втория полусезон, щяхме да сме в средата на таблицата. Проблемът бе есента.

- Играхте до 40 години. Как издържахте?

- Обичам футбола. Спазвам режим, концентрирам се върху фитнеса ми. Играх до 40 години, а два месеца преди да ги навърша, още бях национал на Финландия.

- Имате стотици попадения, едно от тях е против България в София. Кой головете си най-вече си обичате?

- Много са. Всеки гол е скъп и е несравним. Но поради вас ще отлича един гол – във финала на Шампионската лига против Ювентус. Вярно, че загубихме най-после, само че е особено. Човек мечтае най-малко един път в живота да играе този мач. На мен ми се случи два пъти, съумях и да вкарам гол. За мен Шампионската лига е най-трудният за печелене шампионат. Разбира се, знам, че с Финландия няма по какъв начин да стана нито европейски, нито международен първенец.

- Цяло десетилетие светът приказва за Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Кой от двамата е по-добър?

- Напълно са разнообразни. Великолепни футболисти. Кристиано Роналдо е повече крило, който употребява своята мощност. Много повече се стреми да вкара гол. Меси повече обича да дриблира с топката. Рядко го виждаме, когато тя не е в него. Кристиано мисли повече, когато топката е надалеч. Напълно разнообразни футболисти. Би било забавно, в случай че в миналото се съберат в един тим.

- Кое състезание най-вече ви харесва?

- Харесвам и Примера дивисион, и Висшата лига. Предпочитам испанското състезание, тъй като се залага повече на техниката. В последните години тимовете от Примера окупираха върховете на европейските шампионати - Реал три пъти подред, Атлетико, Барселона. Играят финали между тях. Висшата лига е забавен шампионат с доста скорост в играта.

- Аякс стигна до край на Лига Европа през 2017 година Мислите ли, че славните времена на този популярен клуб ще се върнат?

- Зависи по какъв начин се развиват играчите. Проблемът е, че Аякс не може да задържа по-дълго футболистите си. След един прекрасен сезон управлението ги продава в чужбина.

- Бихте ли станал треньор на Аякс един ден?

- За момента съм удовлетворен от работата си във Финландия. Харесва ми да съм консултант на федерацията. За да съм треньор, би трябвало да съм изцяло фокусиран. И не бих могъл да намирам време за новото ми занимание - да обикалям по света, с цел да играя благотворителни мачове.